С края на отминалата декада дойде време за доста равносметки и оценки. Кой как се справи, кой какво спечели, кой какви играчи привлече. Разбира се, наред с бомбастичните трансфери за много пари, които радват феновете на този или онзи отбор, има и такива, които могат да бъдат обобщени само с една дума: провал. Пълен провал!
Тук ще се опитаме да съберем десетте най-ужасни трансфера за изминалото десетилетие, като имаме предвид най-вече размера на сумата, платена за съответния играч.
10) Пако Алкасер в Барселона
Преди няколко години името на младия нападател започна все по-често да попада в спортните новини на испанските медии. Юношата на Валенсия си проби път чак до първия отбор, където започна да бележи солидно количество попадения за закъсалия тим. Бърз и клиничен пред гола, Франсиско "Пако" Алкасер се превърна в новия символ на "прилепите" и респективно в най-желания испански играч в Ла Лига. След като в два поредни сезона острието отбеляза по над 10 гола в първенството, на опашката за него се нареди колосът Барселона. Беше въпрос на време Пако да смени клубната си принадлежност и той го направи през лятото на 2016г. срещу солидните 30 милиона евро. Очакванията за него бяха да се превърне в новия Давид Вийя. За съжаление обаче, Алкасер трябваше да се пребори за титулярно място с някой измежду зведното нападателно трио на Барса по това време MSN. Както може би се досещате, той не успя да измести нито Меси, нито Суарес, нито Неймар. След 20 мача и 6 гола през сезона, повечето дошли след включване от пейката, Алкасер бе оптимист за шансовете си за следващата кампания след напускането на Ней в посока ПСЖ, но той отново не бе първи избор след още по-малко мачове и голове бе отдаден под наем, а след това и продаден на Борусия Дортмунд.
9) Мемфис Депай в Манчестър Юнайтед
Още един от играчите, които се нагърбиха да носят легендарния номер 7 в редиците на "червените дяволи", безуспешно за съжаление. Депай, който е юноша на ПСВ Айндховен, се появи на голямата футболна сцена едва 19-годишен и бе смятан за следващата звезда на холандския футбол. А и младото острие се представяше доста силно с екипа на "филипсите". Класата му стигна до там, че за сезон 2014/15 наниза 22 гола в 30 мача за ПСВ, което привлече сериозния интерес на редица европейски грандове. В крайна сметка Манчестър Юнайтед се пребори с конкуренцията на Арсенал, Ливърпул, ПСЖ, Тотнъм и Челси и успя да си осигури услугите на Депай срещу 25 милиона паунда. Лично мениджърът на "червените дяволи" Луис ван Гаал бе форсирал нещата, за да привлече младежа възможно най-бързо. Депай пристигна вече със статута на звезда, а английският The Daily Telegraph бе описал качествата му подробно в една своя статия, но също така наричайки го и егоист. За съжаление на холандеца, той бе част от един безидеен тим на Юнайтед при наставник, който нямаше ясна визия как да развива отбора. Депай успя да се разпише само 2 пъти във Висшата лига за целия сезон, след което тотално изпадна от сметките и все по-често оставаше резерва. Във втората си кампания за Юнайтед се появи в игра едва 4 пъти, след което бе продаден на Лион. Сега отново е един от най-желаните играчи на Стария континент, тъй като демонстрира на какво е способен във френския тим, та даже и феновете на "червените дяволи" призоваха за неговото завръщане.
8) Тома Лемар в Атлетико Мадрид
Може би последният от онзи супер-отбор на Монако, който напусна "монегаските" в посока голям европейски клуб. Тома Лемар е юноша на Каен, а едва 20-годишен преминава в тима от княжеството, където се събира, както се оказва, с още редица свръх-талантливи млади играчи. Основна фигура в състава на Монако, който стана шампион на Франция за сезон 2016/17 и който достигна до полуфинал в Шампионскта лига след редица паметни мачове. В компанията на играчи като Тимуе Бакайоко, Бернардо Силва, Фабиньо, Килиан Мбапе и Радамел Фалкао, Лемар блести във всеки мач. Той е първият, който е спряган за трансфер в по-силен отбор, но всички гореизброени, с изключение на "Ел Тигре" го изпреварват. Монако прибира колосални суми за тях, а в крайна сметка халфът също е продаден. Атлетико Мадрид плаща 60 милиона евро за правата му. Лемар тъкмо бе станал и световен шампион, макар и приносът му за титлата на Франция да бе минимален. Първата му кампания в Мадрид бе меко казано разочароваща, тъй като той успя да се разпише едва 3 пъти в 31 срещи и бе силно непостоянен в изявите си. С напускането на Антоан Гризман през лятото, в лагера на "дюшекчиите" се надяваха, че Лемар ще започне да играе по-важна роля в тима, но до момента той е изиграл 18 мача и не е отбелязал нито веднъж...
7) Неймар в ПСЖ
Списъкът с причини този трансфер да е сред най-ужасните за десетилетието е доста дълъг. Не че Неймар се представя зле с екипа на "принцовете", даже напротив. Той има 64 гола в 74 мача за тях, което си е страхотен показател. Не, причините той да присъства в този списък са други. След като Ней изгря с екипа на бразилския Сантос, бе въпрос на време някой от западноевропейските колоси да го прилапа. Битката за подписа му между испанските Реал Мадрид и Барселона бе ожесточена, като по едно време дори се смяташе, че кариоката има договорка да премине при столичани. В крайна сметка нещата претърпяха обрат и Неймар Джуниър заигра в Каталуния. След 4 изключителни кампании, в които той спечели всичко възможно като клубни трофеи, бразилецът реши, че Барса му е отесняла и иска ново поле за изява, за да може да бъде оценен подобаващо извън триото MSN. Така се стигна до онзи луд трансфер в ПСЖ на стойност 222 милиона евро, който и до ден днешен поражда дискусии. В Париж Неймар спечели домашен требъл още в първия си сезон, ставайки играч на годината във Франция. Защо тогава трансферът му да е провал? До момента бразилецът е пропуснал цели 58 мача на "принцовете" поради контузии или наказания. Това е малко под 50% от всички срещи на клуба. В две поредни години той бе аут от елиминационните мачове на ПСЖ от Шампионската лига и тимът му неизменно отпадаше. Освен травмите, Неймар се забърка и в няколко скандала, включително нападение и удар срещу съдия, а успя да се скара и с феновете заради мераците си за завръщане в Барса. Определено собствениците на ПСЖ не са виждали инвестицията си по точно този начин когато са броили милионите за него.
6) Бебе в Манчестър Юнайтед
Шокиращо или не, "червените дяволи" имат солидно присъствие в този списък. Наскоро Тиаго Мануел Диас Корея, по прякор Бебе, попадна и в друга наша статия - за играчи, извършили 2 трансфера за един прозорец. Младежът е един от добрите играчи на Ещрея Амадора във втора португалска дивизия. Там той хваща погледа на елитния Витория Гимараеш, който го привлича на свободен трансфер, тъй като Бебе разтрогва с Ещрея - клубът няма пари да плаща заплати на футболистите си. Витория предвидливо залага клауза за откупуване в контракта му на стойност 9 милиона евро. И тук нещата добиват десен, достоен за сферата на научната фантастика. Едва месец след пристигането му в Гимараеш, Бебе е пожелан от... Манчестър Юнайтед! Тогавашният асистент на сър Алекс Фъргюсън, Карлош Кейрош, горещо препоръчва португалското крило на наставника. Фъргюсън се доверява на своя помощник и Юнайтед купува Бебе за сума около 7,5 милиона паунда. В последствие се оказва, че шотландецът дори не е наблюдавал младото крило. Слуховете около този трансфер са всевъзможни - че Манчестър са предпочели Бебе вместо Еден Азар, че Реал Мадрид също са били на опашката за португалеца, че Бебе всъщност е бил бездомен в даден период от кариерата си и дори е получил повиквателна за националния отбор за бездомници и т.н. В крайна сметка Витория припечелват сериозна сума от тази сделка, а Бебе играе само 2 мача за Юнайтед във Висшата лига. Оказва се, че неговите качества далеч не са толкова сериозни, колкото първоначално се предполага. Той е преотстъпван на редица тимове и в последствие продаден.
5) Дани Дринкуотър в Челси
Историята на юношата на Манчестър Юнайтед е крайно любопитна. Дани Дринкуотър, роден и изастнал в град Манчестър, така и не играе за отбора от детството си. Той е пращан напред-назад из дивизиите под наем, като носи екипите на Хъдърсфийлд, Кардиф, Уотфорд и Барнзли, преди да напусне "Олд Трафорд" окончателно и да акостира в тима от Чемпиъншип Лестър Сити. При "лисиците" постепенно започва да показва на какво е способен и заформя сериозно партньорство в полузащитата на тима, заедно с Анди Кинг, считан от феновете за клубна икона. Основна част от тима, спечелил промоция за Висшата лига и впоследствие осъществил "Великото бягство". Постепенно Дринкуотър сформира страхотен тандем в халфовата линия с Н'голо Канте и дуото е с ключова роля в шампионския сезон на Лестър. Въпреки че Дринкуотър не блести, той върши страхотна работа и е от страхотна помощ и на защитата, и на нападението. Година след като "лисиците" печелят сензационно титлата във Висшата лига, Дани е привлечен в състава на Челси, а платената за него сума е 35 милиона паунда. Идеята е той да се присъедини към своя бивш съотборник в Лестър Н'голо Канте и двамата да се върнат към добрите си игри от сезон 2015/16. За съжаление обаче, кариерата на Дринкуотър в Лондон е в силен контраст с тази на французина. Той получава контузия още преди началото на сезона, трудно му е да влезе в ритъм и изиграва едва 12 мача в лигата. След пристигането на Маурицио Сари на "Стамфорд Бридж", Дринкуотър тотално изпадна от сметките и изигра едва един мач за сезон 2018/19 - финала в Къмюнити Шийлд. През есенния полусезон на настоящата кампания бе преотстъпен под наем в Бърнли, където записа 1 мач, а от зимата се подвизава в Астън Вила.
4) Леонардо Бонучи в Милан
Един от най-ужасните трансфери не само на десетилетието, но и въобще в историята на Серия "А". Леонардо Бонучи, който в много ранен период от своята кариера дори носи екипа и на Интер, направи име за себе си чак на 23 години. Тогава той бе част от тима на Бари, в който си партнираше с друг надежден млад играч - Андреа Ранокия. Макар дуото да изигра само един полусезон заедно преди Ранокия да получи контузия, хората на Апенините забелязаха таланта им. Под ръководството на Джан Пиеро Вентура, Бонучи и Ранокия сформираха изключително силна отбранителна линия и на всички бе ясно, че те няма да останат при "петлите" дълго. Още в края на сезон 2009/10, Бонучи бе пожелан от падналия гигант Ювентус и бе привлечен в Торино срещу 15,5 милиона евро. Постепенно се превърна в един от най-добрите италиански бранители, но чепатият му характер го забърка в някои неприятности. След няколко поредни титли и редица признания, Бонучи успя да се скара с треньора на Юве Масимилиано Алегри и реши да напусне. Тъй като бранителят и семейството му не желаеха да напускат Италия, Леонардо стана част от ренесанса в отбора на Милан, като за него "росонерите" платиха 42 милиона евро. Той се превърна в най-скъпата перла в огърлицата талантливи играчи, които бяха призвани да възродят "дявола". Нещата обаче не сработиха по начина, по който им се искаше на тифозите в Милано. Бонучи, който получи и капитанската лента, далеч не бе толкова стабилен, колкото в партньорството си с Киелини и Бардзали. Често допускаше грешки и бе остро критикуван от медиите на "Ботуша". Самият той призна, че този трансфер е пълен провал, приемайки да се завърне в Ювентус след само 1 година на "Сан Сиро".
3) Анхел Ди Мария в Манчестър Юнайтед
Звездата на аржентинеца изгря по време на Олимпийските игри в Пекин през 2008г. Тогава той вече бе играч на Бенфика, но представянето му за "албиселесте", които спечелиха и златните медали, бе наистина вдъхновяващо. Незнайно защо Реал Мадрид изчака чак до 2010г. за да го привлече в редиците си. За 4 години в Испания, Ди Мария спечели всичко с "кралския клуб", включително и така чаканата "Ла Десима" - десетата купа от Шампионската лига, която в Мадрид очакваха с нетърпение дълги години. През лятото на 2014г. пък крилото бе с основна заслуга за класирането на националния отбор на Аржентина на финала на Световното първенство в Бразилия, загубен с гол в продълженията. И все пак по някакви причини, Реал прецени, че може да се раздели с играча си и го извади на сергията. Закъсалият Манчестър Юнайтед реши да се възползва от това и бързоногото крило се премести в Англия, а платената за него сума бе от порядъка на 60 милиона паунда. Феновете на "червените дяволи" бяха екзалтирани, но бързо ентусиазмът им бе охладен. След доброто начало, Ди Мария изведнъж изпадна от форма и се превърна в резерва в схемата на Луис ван Гаал. Неговата физика не отговаряше на стандартите на английската Висша лига и често бе преборван от коравите и физически добре сложени противникови бранители. Така след само 12 месеца на "Олд Трафорд", Ди Мария бе обявен за продан и засилен в посока Париж за 44 милиона паунда. В ПСЖ той успя да се върне към старата си форма и се превърна във витална част от селекцията на тима.
2) Филипе Коутиньо в Барселона
Вярвате или не, кариоката все още е едва на 27 години. Сякаш името му се появи на футболната карта преди цяла вечност. Юноша на славния бразилски Вашку да Гама, Коутиньо за пръв път се докосна до европейския футбол в италианския Интер. Той бе закупен още докато бе на 16, но тогава нямаше право да се състезава в Италия, така че изигра още 2 сезона във Вашку. В деня, в който стана пълнолетен, Фелипе се присъедини към "нерадзурите", а тогавашният президент на тима Масимо Морати заяви: "Коутиньо е бъдещето на Интер". Оказа се обаче, че италианският стил на игра не му пристана. След 2,5 неубедителни години и наем в испанския Еспаньол, бразилецът бе продаден на Ливърпул за 8,5 милиона паунда. Мнозина се усъмниха как би паснал Коутиньо в английския футбол със слабата си физика и ниския си ръст, но той бързо се превърна във важна част от мърсисайдския клуб. Неговото представяне се подобряваше с всеки изминал сезон за да се стигне до 2016/17, когато той отбеляза 13 гола във Висшата лига и привлече интереса на най-големите акули по това време. Пожела го Барселона за заместник на Неймар, но двата тима така и не успяха да се разберат за цената му. Остана на "Анфийлд" и след силен есенен полусезон "каталунците" най-накрая се решиха да платят колосалните 105 милиона паунда за правата му. Той трябваше да се присъедини към звездното нападение на Барса в лицето на Лео Меси и Луис Суарес, но така и не успя да се приспособи към стила на "каталунците", както и към живота в Испания. Въпреки нелошите си показатели и 21 гола в 76 мача за сезон и половина, той бе непостоянен и при пристигането на Антоан Гризман през лятото на 2019г., "Камп Ноу" отесня за Коутиньо. Той бе даден под наем в Байерн, където се изявява и в момента.
1) Алексис Санчес в Манчестър Юнайтед
Безспорно това е най-ужасният трансфер за десетилетието поради множество причини. От къде да започнем? Дали от слабата форма на Алексис, дали от множеството му травми, дали от космическата заплата, която получава... Самият Санчес се доказа като един от най-класните футболисти в света още в италианския Удинезе. Там през сезон 2010/11 в партньорство с Антонио Ди Натале, чилиецът бележи 12 гола, помагайки на "фриуланите" да се класират за Шампионската лига. Забележителният Алексис пък премина в Барса за 26 милиона евро, а Пеп Гуардиола казва за него: "Санчес е доста млад. Той може да играе на всички позиции в атака и спазва всичко, което му се каже." Когато на "Камп Ноу" акостира Луис Суарес през лятото на 2014г., чилиецът е принуден да си търси щастието другаде. Преминава в Арсенал, където се превръща в любимец на феновете с надъхната си игра и множеството си голове и асистенции. Два пъти е избиран за играч на сезона на "артилеристите" и веднъж попада в идеалния отбор на Висшата лига за сезон 2014/15. В последствие обаче липсата на сериозни трофеи на "Емирейтс" го карат да пожелае да напусне. Последната му кампания с екипа на Арсенал е меко казано срамна. Санчес изглежда тотално незаинтересован да играе за тима, който му плаща сериозна заплата. През повечето време седи на пейката, а когато влиза в игра е инертен и разконцентриран. Така се стига до месец януари 2018г., когато Арсенал го разменя за Хенрих Мхитарян с Манчестър Юнайтед. Санчес подписва рекорден договор с "червените дяволи", според който ще получава по почти половин милион паунда седмично. Пристигането му сериозно нарушава баланса в състава, а самият той сякаш регресира, главозамаян от огромната сума. За сезон и половина в Юнайтед играе едва 45 пъти и бележи само 5 гола, като през останалото време или не е във форма, или е контузен. От началото на настоящата кампания се подвизава под наем в Интер, но "червените дяволи" продължават да плащат 2/3 от заплатата му, дори без да могат да използват услугите му!
