Във футбола, както и в живота, има спадове и върхове. След 27 години начело на отбора, множество титли и превръщането на Манчестър Юнайтед в хегемона на Англия, дойде времето в което Сър Алекс Фъргюсън трябваше да се оттегли. Тръгна си в негов стил – с титлата на „Премиършип“. Всеки един трезво мислещ фен на отбора беше наясно, че предстои неизбежен спад и период на сътресения, следователно най-сериозното предизвикателство пред ръководните фактори в клуба беше да сведат до минимум този „преход“ и да намерят бързи и работещи решения как отново да върнат „Червените Дяволи“ на върха, при нарастващата конкуренция и развитието на останалите отбори.
Уви, до ден днешен това не е факт и отбора не е ставал шампион. Последваха промени на различните нива в клуба, няколко мениджъра също се изредиха на кормилото, но никой не успява до момента да постигне желаните резултати и да върне стабилността в отбора. Честите треньорски смени изобщо не кореспондират с философията на клуба, както и огромното текучество на футболисти, което наблюдаваме. Поредицата от незадоволителни сезони след оттеглянето на Сър Алекс Фъргюсън, принуждаваше отговорните фактори в отбора да привличат все повече и повече футболисти, като опит за решение на проблемите. От това пък се възползваха другите клубове на пазара и на „Юнайтед“ се налагаше да плаща по-високи суми за трансферните си цели.
Според статистиките за периода след Сър Алекс Фъргюсън, „Юнайтед“ са похарчили около 686,7 милиона паунда, което не е никак малко, нали? Определено няма липса на средства, проблемите трябва да се търсят другаде и мениджмънта има много сериозна работа пред себе си за да върне отново клуба там, където сме свикнали да го виждаме. Нека да разгледаме някои от играчите, минали през клуба през този период, но по една или друга причина, не успяха да се превърнат в дългосрочна и успешна част и да се задържат на „Театъра на мечтите“.
1. Анхел Ди Мария
Безспорно това е едно от най-големите имена, привличани в отбора през последните години. Флангови футболист от световна класа, доказан и утвърден в Реал Мадрид и превърнал се в основен играч в схемата на отбора. С много ключови отигравания, асистенции допринесли за спечелването на отличия за „Лос Меренгес“. В един момент обаче, с рекордния тогава трансфер на Гарет Бейл и наличието на Кристиано Роналдо, мястото на аржентинеца в Мадрид започна да изстива, а той определено не е играч за резервната скамейка. „Юнайтед“ се възползва от ситуацията за да го привлече и ентусиазма около този трансфер беше огромен. Феновете доволно потриваха ръце и се надяваха, че най-накрая е открит новият „7“ в състава, а в лицето на техничния аржентинец виждаха фигурата, която може да върне отбора отново на върха. Той започна силно престоя си в клуба и веднага загатна за класата си. Комбинация от контузии, тактическите схеми на Ван Гаал и непривичната роля, която често трябваше да заема Ди Мария, не му позволиха да покаже най-доброто от себе си и той така и не успя да се впише в „Юнайтед“ и английския футбол като цяло. Последва трансфер в ПСЖ, където той отново намери себе си и с повече свобода на терена и офанзивен футбол, асистенциите и головете отново започнаха да валят.
2. Мемфис Депай
Следващата надежда за „7“ в отбора. Изключителен талант, флангови футболист, разполагащ с мощ и физика, вече утвърдил се в ПСВ Айндховен, както и холандския национален отбор. Дойде с големи очаквания, беше работил с Ван Гаал, но нито при него, нито при Моуриньо, не успя да покаже най-доброто от себе си. След известно време при „Специалният“, холандеца пое към Олимпик Лион, отбор даващ шанс на млади футболисти. Сега е основен играч там и се представя на високо ниво. Нищо чудно скоро да го видим в някой голям европейски гранд.
3. Морган Шнайдерлин
Френският опорен халф дойде от Саутхямптън, един от многото играчи, които си тръгнаха тогава, заедно с мениджъра Почетино. Надеждите бяха, че французина ще бъде наследник на Майкъл Карик в средата на терена. Дойде в същото лято заедно с Депай, като за Шнайдерлин бяха платени дори малко повече пари. Игра само един сезон в отбора, позицията му не предполага да блести много с играта си, а добавяйки и цялостно слабото представяне на отбора и нестабилната обстановка, той беше на изходите на „Олд Трафорд“, след едва един сезон и половина в клуба. Оттогава играе в Евертън.
4. Бастиан Швайнщайгер
Капитан на Германия и Байерн Мюнхен, световен шампион, спечелил почти всичко възможно на клубно ниво с баварците. Нужно ли е повече за представяне? Макар и на години, идването на „Швайни“ в „Юнайтед“ беше посрещнато с големи очаквания. Демонстрирал лидерски и футболни качества през годините, той беше още един лъч надежда за стабилизирането на отбора и завръщането на върха. Е, не се получи... С изключение на някои проблясъци, Швайнщайгер беше далеч от силните си години и изглеждаше, че доиграва кариерата си. Стигаше се на моменти до това да играе за отбора на резервите. В естествен ход на нещата, след 18 месеца в клуба, пое към САЩ и сега играе за отбора на Чикаго Файър.
5. Радамел Фалкао
Някогашният голов хищник на Атлетико Мадрид и капитан на колумбийския национален отбор, пристигна в последния ден на трансферния прозорец, под наем от Монако. Колумбийския нападател веднага взе фланелката с #9 и феновете се надяваха, че заедно с Робин Ван Перси, Уейн Рууни и Анхел Ди Мария, ще валят много голове в противниковите врати. След като беше отсъствал около седем месеца заради скъсване на коленни връзки, „Ел Тигре“ така и не успя да се приспособи към английския футбол и да намери своята форма, която му донесе и прякора „Краля на Лига Европа“. Изигра 26 мача за един сезон и се разписа само 4 пъти. Разочароващо за неговия хищнически инстинкт пред гола. След само една година, напусна и изкара един неуспешен период под наем в Челси, с което се потвърди тезата, че футболните терени на Острова не са за него. Последва завръщане в Монако, където помага на отбора да стане шампион на Франция, а самият той става голмайстор на първенството с 30 гола. Продължава да играе там и е капитан и до днес.
Сега са на разположение на гостите
Отговори 1 0