Снощи станахме свидетели на поредната изненада. Скромният, на пръв поглед, отбор на Унион Берлин изхвърли от турнира Лига Европа не кой да е, а четирикратният европейски шампион Аякс след победа с 3:1 на собствения си стадион.
"Железните", както е прозвището на клуба от източен Берлин, изиграха поредния си убедителен двубой, с който затвърдиха, че класирането в челото на Първа Бундеслига съвсем не е случайно. Сезонът за Унион се развива повече от прекрасно - тимът е с равни точки с лидера в Германия Байерн Мюнхен, все още играе и в турнира за Купата на страната, където в четвъртфиналите ще срещне Айнтрахт Франкфурт, а сега берлинчани прекрачиха и в следващата фаза на втория по сила турнир на континента.
Всичко това звучи още по-впечатляващо, когато се вземе предвид, че Унион разполага с третия най-малък бюджет в Бундеслигата. С по-малко пари от столичани разполагат единствено отборите на Фрайбург, който също прави фурор в Европа, и Арминия Билефелд. Същевременно клубът е оценен на едва 73 милиона евро. Само за сравнение, Байерн Мюнхен е оценен на над 800 милиона...
Но не това прави Унион толкова специален. Един от двата тима от бившата Източна Германия, подвизаващ се в Бундеслигата, клубът има историческо значение за страната. Докато останалите отбори, състезаващи се в първенството на ГДР, са били представени от членове на военните сили или тайната полиция ЩАЗИ, Унион е бил отборът на обикновения работник.
Политиката на клуба да издигне привържениците в култ продължава и до днес. Унион не е фокусиран върху комерсиализацията, унищожила голяма част от идентичността на футбола, а върху това да запази тази толкова важна връзка между отбор и фенове.
"Ако човек погледне бюджета ни и размера на стадиона, определено ние сме аутсайдери. Ние не се будим всяка сутрин с мисълта, че сме специални. Ние сме просто себе си. Смятаме, че сме нормални. Другите клубове се считат за различни." - казва Кристиан Арбайт, който работи в Унион от над 10 години и заема различни длъжности, включително и той е човекът зад микрофона по време на домакинствата на отбора.
"Искам да ви приветствам на стадиона и да ви представя отбора." - обикновено казва той преди началото на двубоите.
Умишлено репликите му са изчистени, за да могат феновете да почувстват "Старото лесничейство" като място, където се събираш с приятели, похапваш, пийваш бира и пееш.
"Не разказвам истории, не показваме видеа на стената, не правим интервюта. Не е необходимо да запълваш всяка секунда тишина с нещо. Това кара хората да почувстват, че те могат да запълнят тишината както те искат. Да си говорят помежду си. Не се опитваме да им привлечем вниманието или да го насочим някъде."
"Фокусът е върху хората на стадиона. Дали са дошли за някаква смешна викторина на почивката между полувремената? Не. Дали са дошли, за да видят летящ цепелин с реклами? Не. Дали са дошли, за да бъдат разсейвани постоянно с някакви неща, различни от футбол? Не."
"За какво са дошли тогава? За да гледат любимия си отбор как играе и да подкрепят момчетата. Това дава на цялостната ни идея чест и достойнство. Не правим презентации на някакви глупави неща и не рекламираме някаква минерална вода или нещо подобно."
"Всички мислят какво още могат да добавят във футбола, за да стане той по-интересен за хора, които изобщо не се интересуват от него. Това е лудост. Ние мислим по обратния начин. Смятаме, че всичко различно от футбола може изобщо да не присъства в него."
"Така например ние сме единственият отбор в Германия, който не пуска музика, когато вкара гол. Смятаме, че отбелязването на гол от любимия ти тим е едно от най-страхотните преживявания в света. Защо да разваляме момента с музика?"
"Според нашите наблюдения, хората могат да отпразнуват нещо хубаво по какъвто начин искат. Те искат да се прегръщат, да си казват наздраве с бирата, да хвърлят чаши във въздуха, да се радват. Това е достатъчно шумно. Колкото по-малко се намесваме, толкова повече хората се чувстват способни да изразят собствените си емоции."
Всичко това, обаче, си има цена. Редица спонсори просто подминават "железните", особено сега, когато отборът е в челото на класирането.
"Разбира се, че можем да говорим за купищата пари, които сме пропуснали да получим. Но това сме ние. Просто не правим тези неща."
И това работи. През 2021г. единствено Байерн Мюнхен успява да спечели на "Старото лесничейство." Според Арбайт това не е случайно. Той казва, че футболистите често му споделят, че подкрепата, която получават, е доста необичайна.
"Когато детето ти се върне от училище и има лош резултат на теста, ти не започваш да го освиркваш, а го подкрепяш, окуражаваш го да продължи да опитва. Това не са милионери, дошли тук просто да ни забавляват. Ние не гледаме на играта по такъв начин."
Арбайт е виждал и алтернативата.
"Наскоро преживях това в Кьолн. Ако научиш хората, че те идват на цирково шоу, в което през цялото време нещо се случва, те просто ще си седят по местата и ще чакат да ги забавляваш. Футболът става част от това забавление и ако техният отбор не ги забавлява, те просто стоят и гледат. Има мачове на Кьолн, в които 50 000 души просто седят и мълчат. Можеш да чуеш как треньорите викат на играчите си."
"После започнаха да освиркват начина, по който футболистите играят, вместо да ги подкрепят. На нашия стадион всички знаят, че за да е хубаво нещо, трябва да бъдеш част от него. Не идвай само за да гледаш колко е велико. Ела и го направи велико!"
Така например през 2009г. около 2500 фена отделиха над 140 000 часа безплатен труд, за да помогнат за реконструкцията на стадиона, когато клубът нямаше пари, за да плати за работници. Преди това пък бе кампанията "Кръв за Унион", когато отново "железните" имаха финансови проблеми. Тогава привържениците даряваха от собствената си кръв и след това даваха парите на клуба. Те буквално кървяха за отбора си, за да може Унион да получи лиценз за, забележете, четвърта дивизия!
"Всичко това вече е записано в историята. Случи се преди десетилетие, но е много важна част от историята на клуба. Такива моменти са много важни и ние все още се нуждаем от такива хора. Такива моменти карат публиката да се чувства на стадиона като у дома си."
"За тези 2500 души, които ни помогнаха да го построим и онези 5000, които дариха кръв, стадионът е тяхна собственост. Дори и да не си сред тези хора, знаеш, че си заобиколен от такива. Това кара всички тук да се грижат за стадиона."
Да поддържаш връзката с феновете е предизвикателство, но Арбайт е добър в това. Той е публична личност за Унион и постоянно е забелязван от привържениците и е на тяхно разположение. Тъй като стадионът служи и за тренировъчна база, тук постоянно са и футболистите и дори президентът.
"Ако имаш идея или оплакване, просто палиш колата, идваш на стадиона и е достатъчно да се задържиш достатъчно дълго, за да срещнеш президента, треньора, футболистите. Хората го правят всеки ден. Комуникацията е лесна и ни държи близо един до друг."
Традициите в клуба остават, но в момента в Унион настъпва нова ера. Промоцията в Първа Бундеслига е като чудо, а класирането в Европа, дошло в последния ден от сезона, е нещо съвсем различно.
Съперничеството с Херта също е едно от най-странните в света. Макар да се намират в двата края на града, двата тима не бяха играли помежду си чак до 2010г. Интересното е, че двата клуба са в добри отношения, или още "Невъзможно приятелство", както го описва Арбайт.
По време на Студената война феновете на Унион живо са се интересували и от Херта - този мистериозен клуб отвъд Берлинската стена, който не са можели да видят.
"В момента расте друго поколение, което не е живяло по времето на стената. Те просто виждат един клуб със сини екипи и един с червени екипи. Това е достатъчно за едно съперничество." - казва Арбайт.
За него разликите между Херта и Унион обаче са фундаментални. Херта е представител на онази версия на футбола, от която Унион толкова силно се дистанцират.
"Перцепцията ни за играта е толкова различна. Не мога да си представя как някой ще отиде там и ще реши, че това е страхотно, а след това ще дойде при нас и ще изпита същото. Ако ти хареса там, нашият начин може би ще ти дойде прекалено клаустрофобичен и ще се чувстваш дистанциран от всичко."
"Там можеш да отидеш да гледаш мач и да се наслаждаваш, без да участваш в шоуто. При нас вероятно ще се почувстваш не на място. Но ние правим нещата както ни харесва. Ако и ти си някой, който обича да се влага и раздава, ела при Унион и скочи при тълпата!"
Освен всичко това, Унион има и страхотна коледна традиция. Всяка година фенове се събират, за да отпразнуват най-светлия християнски празник на стадиона на любимия си отбор. Това започва през 2003г., когато едва 89 души се появяват на събитието, организирано от клуба. През 2013г. броят на участниците набъбва на 27 500, включително и тогавашните футболисти на отбора. Феновете пият вино, носят свещи и пеят комбинация между коледни песни и футболни скандирания.
През 2014г. пък излиза филмът "Union fürs Leben" (Унион до живот), който екранизира невероятната страст и обич на феновете към клуба.
Къде другаде можете да видите такова нещо?
