Носителите на „Златната топка“ без голям трофей през календарната година

Носителите на „Златната топка“ без голям трофей през календарната година

 Критериите, по които един футболист получава „Златната топка“, всяка година са енигма както за феновете, така и за тези, които имат право на глас. За едни най-важното е индивидуалното представяне, а за други клубните и националните постижения са основополагащи. Със сигурност обаче и двата фактора допринасят значително за избирането на победител. Макар и качеството на индивидуалните изяви да се оценява с немалка доза субективизъм, то постиженията на клубно и национално ниво в рамките на една календарна година са лесно проследими и неоспорими. В днешната статия ще ви запознаем с носителите на „Златната топка“ без нито един спечелен голям трофей (домашно и национално първенство или най-големият евротурнир – КЕШ/ШЛ) за конкретната година.

Майкъл Оуен (2001)

 Юношата на Ливърпул е вторият най-млад носител на „Златната топка“, след като направи впечатляваща 2001 година с мърсисайдци. И макар на практика Оуен да спечели цели 3 трофея през сезон 2000/01, нито един от тях не спада към категорията на най-престижните, които понякога собственоръчно печелят индивидуални отличия на определени играчи. През гореспоменатия сезон Ливърпул завоюва Купата на Лигата, ФА Къп и Купата на УЕФА (днешната Лига Европа), а в първенството остана на 3. позиция. В последните дни на 2001 година Оуен добави към тези свои отличия и „Златната топка“, като англичанинът бе предпочетен пред Раул и Оливър Кан, които допълниха челната тройка.

Джордж Уеа (1995)

 Джордж Уеа е първият, и за момента единствен, кавалер на „Златната топка“, роден в пределите на Африка. Той грабва това отличие след феноменална за него 1995 година с екипа на ПСЖ, макар и неговите отличия и статистика да не го показват. С парижани либериецът спечели Купата на Лигата и Купата на Франция, но най-паметните му изяви тогава бяха в Шампионската лига. ПСЖ стигна до полуфиналите, а основна причина за това бяха 7-те попадения на Уеа, който стана топ реализатор на това издание от „турнира на богатите“. Един от тези голове – срещу Байерн (Мюнхен), завинаги ще бъде помнен от футболните фенове по света. Финалният щрих към силните представяния на нападателя бе спечелената „Златна топка“ в конкуренцията на Юрген Клинсман и Яри Литманен.

Луиш Фиго (2000)

 Несъмнено най-паметната година от кариерата на Луиш Фиго, и то не само заради „Златната топка“, която печели в нейния край. Точно тогава той направи скандалния трансфер от Барселона в Реал (Мадрид), който го превърна в персона нон грата на „Камп Ноу“. Португалецът до такава степен бе намразен от феновете на каталунците, че малко от тях дори отчитат, че Фиго спечели своята „Златна топка“ заради мачовете си в синьо-червен екип. Още по-впечатляващо е, че Барселона е с абсолютно празни ръце – момчетата на Луис ван Гаал стигат до полуфиналите на Шампионската лига и Копа дел Рей и остават на 2. място в Ла Лига. Въпреки това със своите 14 гола и 17 асистенции Фиго ясно се откроява в състава на каталунците. На еврофиналите в Белгия и Нидерландия пък португалецът и неговите сънародници достигат до полуфиналната фаза, където са елиминирани от бъдещия шампион – Франция.

 Целият шум около името на Луиш Фиго, съчетан с добрата му форма през тези 12 месеца, печелят „Златната топка“ на нападателя, който е в сериозна конкуренция със Зинедин Зидан за ценното отличие.

Кевин Кийгън (1978)

 През 70-те години Кевин Кийгън е един от най-нашумелите футболисти на Острова, най-вече заради чудесата, които правеше с екипа на Ливърпул. В края на десетилетието той осъществява рекорден трансфер за £500 000 по посока Хамбургер. Веднага след стъпването си на немска земя англичанинът печели 2 поредни пъти „Златната топка“, макар че дебютната му година е отчайваща като клубно представяне. Хамбургер завърши на 10. позиция в Бундеслигата, отпадна на осминафиналите за купата на страната, а в КНК е отстранен още във втория рунд на надпреварата. Въпреки това индивидуалната форма на Кийгън не е за пренебрегване и получи нужното признание от имащите право на глас, които му отредиха първата позиция сред имена от ранга на Ханс Кранкъл, Роб Рензенбринк, Паоло Роси и Кени Далглиш.

Роберто Баджо (1993)

 Магнетичният италиански футболист може и да няма огромна витрина от клубни отличия, но класата му е отличена чрез десетки индивидуални награди. Най-престижната от тях, естествено, е „Златната топка“ от 1993 година, която състезателят на Ювентус грабва на фона на спечелена Купа на УЕФА, 4. позиция в Серия А и полуфинал за Купата на Италия. Дори при такъв посредствен сезон за „старата госпожа“ формата на Баджо бе убийствена – 30 гола и 9 асистенции в рамките на 43 двубоя. Така той напълно заслужено капитулира в класацията на УЕФА, а на почтените места се наредиха Денис Бергкамп и Ерик Кантона.

Герд Мюлер (1970)

 Лично за нас е изключително странно, че Мюлер е спечелил „Златната топка“ само веднъж в своята кариера, и то точно в годината, в която му липсват трофеи на клубно и национално ниво. Макар че през 1972 година поставя феноменалния рекорд от 85 гола за една календарна година и в този период вдига 3 поредни титли от КЕШ с Байерн (Мюнхен), както и Европейска и Световна купа, тогава той остава в сянката на Йохан Кройф и съотборника си Франц Бекенбауер. Все пак Бомбардировача на нацията получава признанието за най-добър играч през 1970 година, в която баварците завършват като подгласници на Борусия Мюнхенгладбах в Бундеслигата и отпадат рано в Купата на Германия и КЕШ. На националната сцена пък Световното първенство в Мексико носи разочарование и бронзови медали за голмайстора му – Герд Мюлер (10 гола). Освен на световните футболни финали, Мюлер стана топ реализатор на Бундеслигата (38 попадения) и Купата на Германия (4 гола), а ранното отпадане от Сен-Етиен в дебютната за баварците кампания в КЕШ навярно го е лишило от още един голмайсторски приз.

Кристиано Роналдо (2013)

 Дори 5-кратният носител на престижното отличие е имал моменти, в които индивидуалната му класа не е била достатъчна отборите му да печелят каквито и да било трофеи. В случая става въпрос за втората негова „Златна топка“, връчена от френския всекидневник „Франс Футбол“ през 2013 година. Тогава неговият Реал (Мадрид) завърши със сребърните медали в Ла Лига, загуби финала на Копа дел Рей и отпадна на полуфиналите в Шампионската лига от Борусия (Дортмунд). Така „белия балет“ остана с напълно празни ръце през тази кампания, но пък можеше да се похвали с актуален носител на „Златната топка“ в редиците си. Кристиано Роналдо, който реализира 69 попадения през годината, детронира Лионел Меси, след като аржентинецът бе на върха в продължение на 4 поредни години, а Франк Рибери, който спечели всеки възможен трофей с Байерн (Мюнхен), остана трети.


Гласували: 5, рейтинг: 5.0

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

"ТОВА е моята победа!", Патрис Евра за най-вдъхновяващата реч на Сър Алекс
Случаят „Айвън Тони“ – когато разумът надделее над емоцията
Застигна ли възрастта Роналдо най-после? (видео)
Мечтан дебют за Антони (видео)
Колосалните трансферни разхищения - британски монопол присъщ на една Супер Лига
Драматичният гол на Ливърпул в 98-ата минута (видео)
"Колонизираните" футболни клубове на Европа (част 1)
Нападателите на елитните клубове в Европа
Събужда ли се заспалият английски гигант Арсенал?
Край на африканците в Наполи
ФК Авеню – аматьорският клуб, който спечели куадрупъл
„Дори аз мога да вкарам това“ – Рома даде шанс на фен да докаже думите си
Нападателите, които разочароваха в Челси
Милан имат нов собственик
Футболистите скочиха на графика, искат повече почивка
Звездите, които отсвириха Реал Мадрид
Три гола за пет минути: ето как Ман Сити спечели титлата по драматичен начин (видео)
Голът на Калвърт-Люин за 3:2 в края на мача, който спаси Евертън (видео)
Гол на уикенда: Тео Ернандес (Милан - Аталанта) (видео)
Трансферните разочарования на Милан през годините