Футболната професия никога не е била лесна – всяка грешка се гледа под лупа и, ако даден играч не се представя на нужното ниво, рядко му се дават множество шансове да се докаже. Има обаче и редки случаи в които дори когато играеш добре и вкарваш попадения не само титулярното място е недостижима цел, но и бъдещето в конкретния клуб се оказва заложено на карта. В днешната статия ще ви върнем в миналото, когато едно попадение за националния отбор бе с цената на скъсан клубен договор.
Всичко започва на Световното първенство през 2002г., провело се в Япония и Южна Корея. Този футболен форум е съпроводен с немалка доза съмнения още преди да започне – домакинството на повече от 1 държава е прецедент за световните футболни финали. Нещо повече – Корея и Япония стават първите азиатски държави, приели турнира извън границите на Европа, Южна и Северна Америка. Скептицизмът се засилил по време на самото първенство, на което се потвърдили спекулациите за тенденциозно съдийство, фаворизиращо домакините, особено южнокорейците. Те успели да излязат от груповата фаза на първата позиция, което означавало, че на осминафинал трябвало да се изправят срещу една от най-силните нации на световни финали – Италия. В състава на Южна Корея един от ключовите играчи бил офанзивният футболист Ан Юнг-Хван. По това време той бил единственият южнокореец, играещ във топ първенство, а именно – в италианския АК Перуджа. Това бързо го превърнало в един от своеобразните лидери на своите сънародници и, макар в първите 3 мача от груповата фаза да бе отбелязал само 1 попадение, очакванията към него били най-високи.
Осминафиналният сблъсък между Южна Корея и Италия започнал ударно – след едва 75 секунди игра била отсъдена съмнителна дузпа в полза на домакините, а зад бялата точка застанал именно Ан Юнг-Хван. Неговото изпълнение обаче било парирано от Джанлуиджи Буфон и резултатът останал непроменен. В 18-тата минута логичното се случило и Кристиан Виери открил резултата. Оттам за корейците мачът се превърнал във футболна битка – потърпевши от техните остри нарушения и своеволия се оказали Алесандро Дел Пиеро, Франческо Коко, Паоло Малдини, Джанлука Дзамброта, Франческо Тоти, Дамиано Томаси и др., а огромна част от отсъжданията на еквадореца Байрън Морено били в полза на южнокорейците. Така се стигнало до 88-мата минута, когато Шел Ки-Хьон се възползвал от грубата грешка на Кристиан Панучи, за да изравни резултата и да прати мача в продължения. Това бил последният голям футболен форум, на който победител можеше да бъде излъчен чрез правилото „златен гол“. Спорни ситуации по време на продълженията също не липсвали – след като Франческо Тоти претендирал за дузпа след извършено към него нарушение, той не само не я получил, но бил изгонен с директен червен картон. През вторите 15 минути пък италианците стигнали до попадение, но то било отменено заради дискусионна засада. Тогава дошъл моментът на корейците да блеснат, а под светлината на прожекторите бил Ан Юнг-Хван. В 116-тата минута високият едва 177см нападател успял да засече центриране с глава и пратил топката във вратата на Буфон, с което класирал домакините на четвъртфинал на Световно първенство за пръв път в тяхната история. Ан Юнг-Хван станал герой на цяла една нация със своя „златен“ гол.
На Ботуша обаче настроението било коренно различно. Италианците се чувствали измамени, а собственикът на АК Перуджа – Лучано Ганучи, където по това време играел Ан Юнг-Хван, бил толкова огорчен от отпадането на неговата страна, че още на следващия ден прекратил договора на южнокорееца, който дори преди тези събития не му бил любимец. Пред медиите Ганучи заявил:
Този джентълмен [Ан Юнг-Хван] никога няма да стъпи в Перуджа повече. Той бе феноменален единствено когато игра срещу Италия. Аз съм националист и приемам подобно поведение не само като накърняване на италианската гордост, но и обида към държавата, която отвори вратите си за него преди две години. Нямам никакво намерение да плащам заплатата на някой, който разруши италианския футбол.
Тези действия на президента на АК Перуджа били остро разкритикувани от футболната общественост, което принудило италианския клуб да промени решението си и да върне Ан Юнг-Хван в отбора си. Нападателят обаче бил обиден от отношението на Лучано Ганучи и дори не помислил за завръщане в Италия:
Никога повече няма да говоря за трансфера си в Перуджа, които ме нападнаха точно когато трябваше да ме поздравят заради моя гол.
До края на своята кариера Ан Юнг-Хван успял на два пъти да облече фланелката на европейски отбори – през 2005/06 на френския ФК Мец и сезон по-късно на немския Дуисбург.
Прочетете също:
