И докато темата все още е прясна, ще засегнем най-големите провали на националния ни отбор в последно време. Както казахме, те не са един и два. Въпреки, че не сме готови да се примирим с новия си статут на "футболно джудже", може би този списък донякъде ще улесни прехода. Изключваме мачовете от тези европейски квалификации, защото по всяка вероятност има още доста унижения, които да претърпим.
Беларус - България 2:1, 2017г.
Двубой от световните квалификации за първенството в Русия през 2018г. Нашите тъкмо са направили страхотен подвиг, побеждавайки Холандия с 2:0 и гледат уверено към гостуването в бившата соц-република. Само че двубоят се развива по кошмарен за нашите начин. Първо домакините получават правото да изпълнят дузпа в 33-тата минута, от която се възползват и резултатът е открит. България играе тромаво и силно неефективно, като почти не успява да създаде добро положение пред беларуската врата. Десет минути преди края на двубоя хората на Игор Крушенко вкарват втори гол чрез Павел Савитски, който с много красив прехвърлящ удар преодолява Николай Михайлов. Късният гол на Георги Костадинов е недостатъчен и губим това толкова важно гостуване с 1:2.
Япония - България 7:2, 2016г.
За щастие, този мач е полуфинал от неофициалния турнир Кирин Къп, на когото "самураите" са домакини. Водени от босненския специалист Вахид Халилходжич, японците са крайно мотивирани да спечелят трофея и ни прегазват. До почивката резултатът вече е 4:0, а голмайстори са Шинджи Оказаки, Шинджи Кагава на два пъти и Мая Йошида. След подновяването на играта Йошида, който е защитник, ни вкарва още един гол, а Такаши Усами прави резултата 6:0. Тогава нашите се сещат, че могат да играят футбол и връщат 2 попадения чрез Мишо Александров и Ивайло Чочев. Крайното 7:2 оформя Такума Асано от дузпа в самия край на двубоя. Това е звучен шамар по нашата чест, макар мачът да е от приятелско естество, но по-болезненото е, че половината от головете във вратата на Божидар Митрев падат след удари с глава от страна на не особено високите японци.
България - Малта 1:1, 2014г.
Ново дъно за националния отбор. В европейска квалификация посрещаме отбора на Малта, който традиционно не представлява някаква кой знае каква голяма пречка за нас. Не и този път! Ранният гол на Андрей Гълъбинов успокоява нещата, само че той е и последното хубаво нещо за нашите в този мач. Следват куп феноменални пропуски пред малтийската врата, а това сякаш дава кураж на гостите да си опитат късмета. Те успяват да изравнят минути след началото на втората част, а нашите са стъписани и играта ни се разваля. Дори получаваме правото да изпълним дузпа, но тя е профукана от крайно изнервения капитан Ивелин Попов, който след края на двубоя заявява, че повече не иска да играе за България.
България - Уелс 0:1, 2011г.
Поредният разочароващ квалификационен цикъл за България. Кръг преди края нямаме шанс да се доберем до едно от двете места, даващи право на участие в европейското първенство през 2012г. В последния мач от тези квалификации посрещаме не особено впечатляващия отбор на Уелс, който сме победили закономерно в Кардиф. Настроенията са за една хубава победа, която да вдъхне самочувствие на момчетата за следващите мачове. Нищо такова не се случва. Българският национален отбор е тотално беззъб, докато гостите наистина играят за честта си. Цели 12 000 зрители присъстват на трибуните на стадион "Васил Левски" само за да видят как Гарет Бейл пробива и бележи в 45-ата минута. Резултатът остава такъв до края, а бездушната игра на нашите вбесява цяла футболна България.
България - Черна гора 0:1, 2010г.
В същите тези европейски квалификации стартираме с домакинство на един от така наречените "аутсайдери" в групата Черна гора. Почти 10 000 зрители се стичат на националния стадион за да подкрепят нашите, но те бързо остават разочаровани. Първото полувреме върви към нулево равенство когато халфът на черногорци Еслад Зверотич отправя точен удар от границата на наказателното поле и той спира в мрежата на Николай Михайлов. По това време все още в отбора са Мартин Петров и Стилиян Петров, така че надеждите са през втората част да има обрат. Уви, нищо такова не се случва и крайният резултат е 0:1. Загуба, която праща целия квалификационен цикъл по дяволите.
Кипър - България 4:1, 2009г.
След изиграването на 8 мача от световните квалификации за турнира в Южна Африка през 2010г., нашите имат 5 равенства и 2 победи и все още са в играта. Гостуването на Кипър, които сме победили с 2:0 на националния стадион, се превръща в най-важния мач от цикъла. Той обаче се оказва огромно разочарование. Редица кошмарни грешки на карето защитници Минев-Николов-Стоянов-Ангелов дава възможност на домакините да поведат с 2:0 с голове на Константинос Хараламбидис. Когато минута преди края на първата част Димитър Бербатов връща едно попадение, настроенията са за обрат след почивката. Вместо това Михалис Константину и Статис Алонефтис вкарват още 2 гола в мрежата на Димитър Иванков и оформят крайното 4:1 за Кипър.
Сърбия - България 6:1, 2008г.
Още веднъж имаме късмет, че тази среща е приятелска, макар че начинът, по който комшиите тотално ни изтърбушват, не е никак приятелски. Двубоят се явява последен за легендарния сръбски нападател Саво Милошевич с националната фланелка, като до 38-ата минута той вече е вкарал 2 гола и е изпуснал 2 дузпи. Освен него в нашата врата се е разписал на два пъти и Милан Йованович, а Благой Георгиев е върнал един гол от пряк свободен удар. 4:1 за домакините до почивката. През второто полувреме Ненад Миляш и Данко Лазович бележат още 2 попадения във вратата на отчаяния Георги Петков, а нашите нападатели са пълни фигуранти на терена.
Шотландия - България 5:1, 2006г.
Историята ни в турнира Кирин Къп не е никак впечатляваща. Това издание се провежда около 10 години преди гореспоменатия мач с Япония. Този път печелим срещу "самураите" с 2:1, което ни осугрява финален двубой срещу Шотландия. Съставът ни е леко експериментален, като на вратата е Стоян Колев, Елин Топузаков играе в халфовата линия, а дясно крило е Йордан Тодоров. И все пак не сме подготвени за това, което следва. Първото полувреме приключва при резултат 2:1, като Крис Бойд бележи на два пъти, а нашите вкарват тъкмо чрез Йордан Тодоров. Втората част се превръща в същински кошмар, като Джеймс МакФадън и Кръс Бърк на 2 пъти оформят крайното 5:1.
България - Албания 0:0, 2007г.
Реално погледнато, нашите правят никак нелоши европейски квалификации и имат реален шанс да заемат едно от първите 2 места, което да донесе класиране за второ поредно европейско първенство - това в Австрия и Швейцария през 2008г. В крайна сметка нашите остават на трето място с точка по-малко от втория Холандия. По време на този квалификационен цикъл, България е в топ 20 на света. Димитър Пенев отново прави чудеса, но един мач му изяжда главата. Това е домакинството на Албания, което така аристократично пропускаме да спечелим. Предвождани от старата лисица Ото Барич, албанците изиграват много грамотен мач и не позволяват да нашите да отбележат нито веднъж. Двубоят завършва при резултат 0:0.
Люксембург - България 1:1, 2017г.
След като първият двубой в София трябва да бъде показателен за нашите, че люксембургците далеч не са онези градинари и бармани, за каквито всички ги смятат, ние не си взимаме бележка и заслужено страдаме в реванша. Така или иначе мачът е без значение, защото България вече е загубила шанс за класиране за световното първенство през 2018г., но все пак желанието е да приключим квалификациите с победа. След като в първия мач на "Васил Левски" Люксембург ни измъчва и успяваме едвам да се измъкнем в края и да спечелим с 4:3, в ответната среща отборът от малката държава отново ни прекарва през ада. Ранен гол на Оливие Тил ни праща в нокдаун и до края на двубоя успяваме само да изравним чрез Ивайло Чочев, а вратата ни като по чудо оцелява след някои добри атаки на домакините.
