През последните години да се наречеш българин не носи никаква гордост във футболно отношение. Всъщност ние, българите, може да се считаме за световен феномен, тъй като надали има друг народ, обичащ футбола, който да е толкова негативно настроен към националния си отбор. Преди 27 години футболистите, носили българската фланелка, накараха всички свои сънародници да изпаднат в делириум, взимайки скалпа на Франция и класирайки се на незабравимото Световно първенство през 1994г. Само че представянето ни на национално ниво не само през последните 2, а през изминалите 20 години по нищо не напомня за това „лудо американско лято“. Цялостното поведение на всички, замесени в развитието на футбола ни, е повод за критики, като в тази статия ще ви представим малка част от решенията, предопределили упадъка на клубните ни грандове и националния отбор.
Една от най-великите дати в българския футбол е 17 ноември 1993 г., а за неин контрапункт в последно време може да се счита 21 октомври 2005 г. – на този ден начело на Българския футболен съюз бива избран Борислав Михайлов. За 14-те години, в които легендарният вратар бе на върха във футболната ни пирамида, той ще бъде запомнен като човека, с който България не постигна абсолютно нищо на национално ниво. Под ръководството на Михайлов България не успя да се класира на нито едно футболно първенство, имайки предвид, че само година преди да заеме поста, „лъвовете“ бяха участвали на ЕВРО 2004. Липсата на адекватни действия бе в основата на неползотворното управление на бившия национал, а властта явно му бе топ приоритет. Оказва се, че множеството пиянски изцепки далеч не бяха най-големите проблеми, които Михайлов сътвори като шеф на БФС.
Като първи пример даваме начина, по който бившият вратар реши да напусне националния стадион „Васил Левски“ след загубата на България от Косово, а именно – с джип по пистата на съоръжението. Това се случи повече от час след края на сблъсъка, завършил 2:3 за косоварите, а причината за това късно излизане навярно е била шефът на БФС да остане незабелязан. Проблемът е, че една от родните телевизии успя да заснеме триумфалното излизане на Михайлов. Санкциите не закъсняха, разбира се – 4 месеца по-късно екип на същата телевизия не бе допуснат до пресконференцията преди печално известния двубой между България и Англия, отново провел се на родна земя.
Връщаме малко лентата назад, за да си припомним как протекоха изборите за нов шеф на Българския футболен съюз през първите месеци на 2018г. По това време смяна на властта звучеше правдоподобно, тъй като проблемите в българския футбол бяха налице. Основни конкуренти на Борислав Михайлов бяха Любослав Пенев и Ивайло Дражев. Жалкото за тях бе, че не можеха да присъстват на церемонията за обявяването на победителя по неизвестни причини, въпреки че имаха в наличност нужната документация. Това далеч не се оказа най-фрапиращата случка за деня – подобно на двамата кандидати за поста, нито една медия не бе допусната в стаята, където се проведе избора за нов шеф на БФС, като вместо това отразяващите събитието трябваше да се задоволят с жива картина от голям плазмен телевизор. Учудващо или не, живото излъчване спря, когато дойде времето да се гласува, а след това безпроблемно се възстанови, когато процедурата бе приключила. На финала на цялата сага Борислав Михайлов бе безапелационно преизбран за шеф на БФС с над 90% одобрение. За съжаление подобно протичане на изборите за този пост вече е станало рутинно, отколкото сензационно, но е невъзможно да поберем всички скандали по темата само в една статия.
Проведени разследвания относно как се харчат държавни пари за детско-юношески футбол показаха интересни резултати. В периода 2015 – 2018 са били отпуснати 5,5 милиона лева за гореспоменатата цел. Част от разходите са за екипировка на младежите, която според отчетите възлиза на малко повече от 1 милион лева. За тези 3 години са били подписани три договора (всеки на стойност 336 хиляди лева), като първият е с дружеството „Белал Сохайб“. Това е афганистанска компания без уебсайт, намираща се в град Мазари Шариф, която е трябвало да достави екипировка на младите футболисти. Същото това дружество се води в „черния списък“ на НАП, считано от 2017г. По думите на заместник-изпълнителния директор на БФС – Антон Попов, не е имало по-изгодно предложение от това на непознатата фирма, като цената на екип е възлизала на 25 лева. За следващите два транша БФС се обръща към фирмата „Космос Кидс 2013“, която също е била собственост на афганистански граждани. Цената за екипите и адресът на фирмата изпълнител и са били същите като тези на „Белал Сохайб“. В момента по документи „Космос Кидс 2013“ е собственост на „известен“ бездомник, на чието име са приписани немалък брой фалирали дружества и бизнеси. Поглеждайки цялата картина, може да се направи заключението, че са били закупени 33 600 екипа, което на пръв поглед изглежда напълно достатъчно за всички академии да снабдят подрастващите със спортна екипировка. Въпреки това в софийските райони могат да се чувстват ощетени, съдейки по думите на собственика на детско-юношеската школа „Легия Рударци“ Никифор Никифоров:
„Поне сред моите познати, клубовете от региона и първенствата, в които играем, никой не е получавал никакви екипи от БФС.“
Основният мотив на управляващите в БФС за регреса във футбола ни е липсата на силни български клубове и, съответно, родно първенство. Само че вината за този факт носи и самият футболен съюз, тъй като той трябва да извършва съвместна работа с отборите на нашите ширини. Вместо това на редица клубове от ранга на ЦСКА, Левски, Ботев Пловдив, Локомотив София и Дунав Русе им беше „позволено“ да натрупат огромни дългове в продължение на години, без нито един от отговорните органи да се опита да предотврати финансови затруднения или в най-лошия случай – фалит. За някои тимове бяха отпуснати държавни пари за построяването на части от техните стадиони, за други процедурите те сами да финансират направата на своите са дълги и усложнени. Съдии бяха наказвани и пращани по окръжните първенства за червени картони и сурови наказания, а вместо да търсят решение за истинските проблеми, от БФС бяха ангажирани да създават нови правила.
Eдин от най-скандалните закони, който така и не успя „да види бял свят“, бе този за вратарите без европейски паспорти. На 01.10.2019г. излезе забрана, която гласеше:
„Ръководните фактори в българския футбол също така приеха предложението за налагане на глоби и наказания на четвъртите съдии, съдийските наблюдатели и делегатите на двубои от вътрешното първенство при неспазване или незадоволително изпълнение на служебните им задължения, както и предложението на Треньорската школа за забрана участието на вратари с паспорти от държави извън Европейския съюз в професионалния ни футбол от началото на състезателната 2020/2021 година.“
Още на първо четене се забелязват някои странни условия в наредбата, като най-учудващото е защо точно вратарите са на прицела на БФС. Бърза справка показва, че към 01.10.2019г. в родната Първа лига единственият титулярен вратар без паспорт от държава в Европейския съюз е стражът на Левски Милан Миятович. Вторият избор пред „сините“ случайно или не бе синът на шефа на БФС – Николай Михайлов. Само че напускането на Миятович или пък широкият и негативен публичен отзвук накараха ръководните фактори да преосмислят решението си, а към днешна дата Ники Михайлов е капитан на Левски и с основна роля в софийския тим.
Все още обаче не сме ударили дъното – класическата победа над 33-хилядния Гибралтар ни доказа, че има как да бъде по-лоша ситуацията. Въпреки това, ако не се предприемат някакви радикални промени, шансът да плачем от радост като централния защитник на Сан Марино за серия от две поредни равенства няма да е никак малък.
