Много от футболистите, съдиите, треньорите и президентите, настоящи и бивши хора от българския футбол имат интересни имена и прякори. Ако ги комбинираме по смисъл стават чудновати „партньорства“, за които футболните коментатори и журналисти биха били благодарни: „Ламята подава към Змея, Змея се опитва да върне към Ламята...“ или „Майстора похвали Фугата“. За съжаление, почти никой от посочените 11 дуети и триа в статията не е имал шанс да се случи, защото хората в тях не са се засекли по едно и също време в един и същ отбор:
Ламята и Змея
Георги Йорданов и Светослав Бърканичков може да не са от един сой откъм футболно майсторство, но можеха да заформят чуден халфов дует в „Левски“ откъм прякори, ако не се бяха разминали с десет години в отбора. Ламята е по-голяма легенда отвсякъде, но пък скоро едва ли ще има футболист на „Левски“, който като Змея да има трансфер от „Ювентус“ в „Левски“ и после обратно в „Ювентус“ (е, да, „Ювентус“ Малчика и „Левски 2007“, гр. Левски, но не е ли така?).
Банана и Лимона
(Антонио Ананиев и Тодор Тимонов)
В 12-те мача, които изигра в ЦСКА през 2009-а, Тимонов е бил най-близо до Ананиев, който има 14 за същия отбор, но още през 1993-а. Последната информация за Тимонов, известен и с другия си прякор, Принца на Пловдив, е, че още играе – в „Марица“ Пловдив, който наскоро стартира подготовка за началото на сезона в Югоизточната Трета лига.
Вълка и Овчата глава
(Наско Сираков и Велислав Вуцов)
По времето на Батков двамата за малко се разминават в „Левски“ като ръководител и треньор. Затова пък през сезон 1986-87, когато е единственият мач на Вуцов–младши като футболист (полузащитник) в „Левски“, в отбора е и, вече звезда, Наско Сираков. Двамата имат мачове и за Спартак (Варна), но със 7 години разлика. Не е късно обаче да бъдат в един екип като управляващи в „Левски“, ако скоро собственикът Наско реши да покани Вили за треньор...
Шоколаров и Пастата
Славчо Шоколаров сякаш има една сгрешена буква във фамилията (вместо „д“ там е „р“) и със съдията Стефан Спасов – Пастата звучат като партньори в сладкарски бизнес. Спасов 17 години е активен съдия, а през пролетта на 2013-а е изхвърлен завинаги от съдийството. Година по-рано обаче – на 25 март 2012 – свири скандален мач на „Светкавица“ срещу „Локомотив“ София. Тогава Славчо е част от отбора на Търговище, но макар да не играе на терена, вероятно го е ругаел отнякъде. Защото при 1:0 за „Светкавица“ Пастата вади пресилен червен картон на техен играч и после дава измислена дузпа за „Локомотив“ София. Така мачът завършва 1:1 и „Светкавица“ не успява да вземе първата си победа в историята в „А“ група (прави го в следващия кръг с 1:0 над „Калиакра“).
Гонзо и Фози
(Георги Иванов и Здравко Здравков)
Разминават се като съотборници в „Левски“ само за две години – вратарят си тръгва след края на пролетния сезон 1995-а, а нападателят идва през лятото на 1997-а. За две години футболистите с прякори от „Мъпет Шоу“ обаче се засичат в турското първенство, когато Здравков пази за „Ризеспор“, а Иванов е в „Самсунспор“ и в „Газиантепспор“. Разминават се на косъм и по-късно, когато Фози е помощник на Илиан Илиев в „Левски“ през 2012-а, а Гонзо е треньор в клуба през 2010, 2011-а и 2014-а.
Каубоите и Индианеца
Защитникът Христо Христов (Индианеца) е с 10 мача за „Левски“ през сезон 1997-98. Същият сезон е първи за рефера Димитър Димитров (Каубоя) в листата на съдиите за „А“ група, но на 26.02.2007 е изваден от съдийството доживот, а след известно време работи като директор в ЦСКА. Георги Димитров (също с прякор Каубоя) пък също се разминава с Индианеца в „Левски“ - взет е в отбора през 1991-а и също като него има един сезон, но нелош: 33 мача и 9 гола.
Мечо и Мечката
(Димитър Телкийски и Георги Костадинов)
В рамките на един сезон са едновременно в „Левски“ – през 2016-17. Но тогава Телкийски е треньор при юношите, а Костадинов играе за мъжкия отбор. Сега Мечо е помощник на временния треньор Георги Тодоров, но вероятността да останат начело на „Левски“ е минимална, а още по-минимална е Мечката да се завърне скоро в отбора.
Чушките и Чорбаджийски
Илиян Симеонов и Иван Маринов – и двамата с прякор Чушката (без да се уточнява какъв вид чушка) – приключват кариерите си като футболисти, съответно през 2007-а и 1992-а. Което е доста преди Божидар Чорбаджийски да навлезе в мъжкия на ЦСКА през 2013-а. 2013-а е и последната година, в която Маринов е треньор в България и единствената му в „Оборище“ - тогава отборът е в Трета Югозападна група, където за две години се разминава с ЦСКА и сезонът на „червените“ там.
Крушарски и Крушчич
Милош Крушчич вече не е треньор в ЦСКА, но като такъв имаше 4 мача срещу „Локомотив“ Пловдив, където Христо Крушарски е собственик. Макар мачовете между двата отбора да бяха с равностойни резултати (в редовното време): 0:1, 1:1, 0:0 и 2:1, след финала за Купата, загубен от ЦСКА след дузпи, се наложи Крушчич да си подаде оставката, съответно да чуем редовните лафове от Крушарски. По-късно Крушчич сподели пред медиите, че пак би водил български отбор, но шансовете това да е „Локо“ Пд са никакви.
Кокала и Беконо
Даниел Н'Дене Беконо (където „Даниел“ си е истинското му първо име, не е като Шалозе Удоджи Чигози, който в БГ паспорта си стана Митко Атанасов Георгиев) има 15 мача за ЦСКА в сезона, в който Емил Велев направи „Левски“ последно шампион – 2008-09. Беконо дори играе в дербито през есенния полусезон и греши при изравнителния гол на Гонзо, а от скамейката на „сините“ ругае и жестикулира именно Кокала.
Майстора и Фугата
(Николай Арабов и Владимир Иванов)
В края на 70-те години на миналия век Арабов, велика легенда на „Сливен“, тренира със „Славия“, но така и не записва мач за отбора, в който Владимир Иванов започва кариерата си в мъжкия футбол през 1991-а. Двамата се засичат в „А“ група за около две години, но не играят в един и същ отбор. И двамата защитници имат мачове за „Локомотив“ Пд, но там също се разминават – с 14 години.
