Трябва ли да се дава път на младите футболисти?

 „Вече 10 години да не може да излезе един талант означава, че всички сме виновни. Кажете ми кой играч е на ниво? Къде е отишъл? Пращаме ги навсякъде. Къде има български играч, който е в отбор, който е на ниво?", попита бившият вече национален селекционер Георги Дерменджиев на своята първа пресконференция. И въпреки че специалистът не остави почти никаква позитивна нотка или промяна у „трикольорите“ за краткия си престой начело, то над тези негови думи може да размишляваме доста.

 Родният футбол затъва година след година все по-надолу в бездната, а индикации за промяна не се виждат поне на този етап. Българинът все още живее със спомените от незабравимото  лято от САЩ'94, както и някои други моментни проблясъци, разбира се. За съжаление изминаха над 2 десетилетия от тези славни времена, а ние си останахме единствено със спомените…

 Всеизвестен факт е, че към днешна дата по-голяма част от водещите клубове у нас залагат на чуждестранни играчи. Останалите тимове играят със застарели футболисти или такива над 30-годишна възраст. Разбира се, има отбори, които налагат млади и проспериращи родни таланти, но те са твърде малко.

 Освен че в България всеки разбира от футбол и политика, има още едно нещо, което колкото и клиширано да звучи важи в пълна степен, а именно, че у нас не се дава път на младите. Повечето от родните специалисти предпочитат чуждестранните футболисти или по-опитните българи за изграждане на своите отбори. Експериментите с вкарването в титулярната единайсеторка на  голобради 17/18- годишни  футболисти отдавна не са актуални. Наставниците у нас сякаш изпитват страх да пуснат някой измежду тях, по-добре е те да влязат в игра чак в добавеното време, тогава нито ще могат да докоснат топката, нито ще сбъркат… след мача дори футболните анализатори ще похвалят треньорите, които са пуснали младоците, макар и за 5 мин… Именно от там идват и най-сериозните проблеми за родния футбол като цяло. На 23/24-годишна възраст все още смятаме нашите играчи за млади и че още не са готови за място в стартовите 11. Заради това мислене обаче сме и на това дередже, както казват старите хора.

 Връщайки се към основния въпрос, трябва ли да се дава път на младите, то отговорът е ясен. Младият футболист винаги може да сгреши, да загуби мач, пускането му да коства главата на наставника му, след няколко изиграни мача обаче, когато види, че има подкрепата от ръководството, треньора и феновете, той ще покаже истинските си качества и ще бъде моторът на отбора за следващите няколко години. Грешки стават и винаги ще стават, но ще бъде много по-добре за всички, ако родните тимове се замислят и започнат да налагат все повече и повече талантливи юноши. Тогава не само клубният футбол ще има едно по-добро лице, но и националният, за да може най-накрая едно цяло младо поколение да сбъдне своята мечта и да гледа свой сънародник на топ ниво, радващ хората по големите европейски стадиони!