Аталанта - правилният начин да се прави футбол

_{2-ри октомври, 2016 година
15:00 часа, Бергамо}
 Реферът Никола Рицоли извежда отборите на Аталанта и Наполи на “Атлети Азури д’Италия” пред 15,732 зрители в мач от седмия кръг на Серия “А”. Домакините се намират на 16-а позиция в класирането, само с точка над изпадащите. Треньорът Джан Пиеро Гасперини е отложил намерението на ръководството на клуба да бъде уволнен след победа в предния кръг над предпоследния Кротоне с 3:1. Постът му виси на косъм, след като “бергамаските” записват 4 загуби в първите 5 мача от сезона.
 Срещу тях се изправя Наполи. Тимът, воден от Маурицио Сари, е втори в таблицата, на 2 точки зад лидера Ювентус и основен претендент за спиране хегемонията на “бианконерите” в Калчото. Те притежават най-добрата атака в първенството до момента, отбелязвайки 14 гола в първите 6 мача.
 Гасперини взима отчаяни мерки, за да избегне освобождаването си от треньорския пост в Аталанта. Той залага на младите Матиа Калдара в центъра на отбраната и Роберто Галярдини в халфовата линия.
 Два часа по-късно Наполи става първата жертва на “младата революция” на Гасперини. Победа с 1:0 с гол на централния нападател Петаня в 9-тата минута. След този мач Аталанта губи само 4 срещи в Серия “А” и завършва на 4-та позиция в крайното класиране, оставяйки след себе си отборите на Лацио, Милан и Интер.
 “LA DEA” - Богинята! Така наричат феновете любимия си отбор.
 Аталанта е основан на 17 октомври 1907 година от група ученици в Бергамо. Взаимстват името от гръцката митология, където Аталанта е ловец-девица и отличен бегач. Митът разказва, че ще се омъжи за този, който успее да я надбяга. Футболното послание е ясно - ще преклоним глава пред тези, които ни надиграят, които ни надбягат!
 Историята на клуба предимно е свързана с опити да се задържи в елита на страната. На моменти успешни, на моменти не. Най-големите постижения за 112 години история са една Купа на страната, 6 титли на Серия “Б” и един полуфинал в КНК. В близкото минало от тук са тръгнали за “големия” футбол имена като: Роберто Донадони, Кристиан Виери, Филипо Индзаги, Алесио Такинарди и много други.
 От 2010 година клубът е управляван от Антонио и Лука Перкаси. Баща и син бизнесмени, и двамата бивши играчи на тима. Веднага успяват да спечелят промоция в Серия “А” като шампиони във втория ешалон на италианския футбол. Тимът прави класирания между 12-то и 17-то място през първите 5 години от тяхното управление, като през този период отборът е воден от Стефано Колантуоно и Едоардо Рея. С назначението на Гасперини в средата на юни 2016-а, от клуба се надяват треньорът да пренесе добрата си работа с млади играчи от бившия си клуб Дженоа. Там той дава поле за изява на дузина юноши на клуба, като се отличават Стефан Ел Шаарави и Матиа Дестро.
 Желанието на собствениците е клубът да се самоиздържа, като налага собствени юноши в първия състав и печели от продажбата им. Едва ли и те самите са си представяли това, което следва! Още по-малко след старта, който прави Гасперини начело на Аталанта.
 Още в първият си пълен сезон начело на “бергамаските”, бившият играч на Ювентус успява да изведе отбора до най-високата позиция в историята на клуба в Серия “А” - 4-то място и участие в Лига Европа. Със силните си игри отборът на Атланта записва успехи над Интер, Рома и Наполи през сезона.
 От назначаването на Гасперини, до този момент от клуба са направили впечатляващи изходящи трансфери:

Алесандро Бастони (18 годинишен) в Интер - 31 милиона евро
Франк Кеси в Милан - 24 милиона евро
Андреа Конти в Милан - 24 милиона евро
Алберто Галярдини в Интер - 20 милиона евро
Матиа Калдара в Ювентус - 15 (20) милиона евро

 Но как успява Аталанта да бълва играч след играч на високо европейско ниво, да ги продава с огромна, почти пълна печалба и да е все по-важен фактор в първенството и редовен участник в Европа?
 Ще се опитаме да ви разкажем тази интересна история за отбора, който в последните няколко години е сочен от доста хора “като правилния начин да се прави футбол”. Защо те? Как успяват? Каква е тайната? Наш автор бе част от група български треньори, поканени от Аталанта за посещение на базата им в Бергамо, за да добият опит от първа ръка в методологията при селекцията и работата с младите играчи в клуба. Ето неговия разказ за видяното в Италия.
 Кацаме в Бергамо в 9:30 местно време. Клубът е изпратил бус, който да ни превози от летището до хотела, в който сме настанени. Летище “Орио” е само на 4 км от града, но за краткото време на пътуването ни, успяваме да забележим прекрасната природа, въпреки мрачното време.

 Градът е разположен в подножието на Алпите, в областта Ломбардия, намира се едва на 40 км североизточно от Милано и на 30 км от границата със Швейцария. От изток и запад на по 30 км разстояние са езерата Изео и Комо. С около 120 000 жители, Бергамо е живописен град с уникална историческа, средновековна история.
 Настаняваме се в хотел “Палас” само на няколкостотин метра от базата на клуба в квартал Зингония.
 След няколко часа при нас пристига и нашият гид за престоя - Лорис Маргото. Той е отговорник на проекта “Училище Аталанта”, където се поставят основите на бъдещите футболисти на клуба. Освен това отговаря и за контактите на школата с целия свят.
 Заедно с него за едночасова лекция пристига и шефката на психолозите в школата. Разказва ни, че в школата работят трима психолози. Тяхната задача е да са в помощ на родителите и децата в клуба.
 “Основната ни задача е да намалим до минимум очакванията на родителите. Стараем се да им обясним, че не може 100% от нашите възпитаници да станат професионални играчи. Стараем се максимално, всеки един от нас, но няма как от 400 деца да излязат 400 професионални играча. Просто светът не работи така. Футболът не работи така. Много е важно родителите да не притискат младите играчи, да нямат очакванията, че тяхното дете е новият Роналдо или Меси… тук са селектирани много и различни деца. Някой идват от други страни, малцинства, социален статус и е неизбежно да няма конфликти, проблеми с адаптацията, притеснения от всякакъв вид. Нашата цел е да сме приятели на децата. Да ни търсят за съвет. Да им помагаме да преодолеят моментните трудности, за да могат да се фокусират върху играта и да се развиват максимално като играчи и хора. “
 Следващият ни гост в хотела е Роберто Марта. Той е директор на школата на клуба и основен методист за прехода от юношески към мъжки футбол на играчите. Другата му специалност е анализът на физическите компоненти на футболистите. Преди да заеме поста на директор на школата в Аталанта, дълги години е бил шеф на скаутинга за Италия на гранда Ювентус.
 “Аталанта е малък клуб. За нас е изключително трудно да се конкурираме с Интер и Милан - те се намират на половин час път от тук и са големи отбори, световни. Затова сме се концентрирали върху местните момчета и такива, които отпадат от селекцията в другите отбори по една или друга причина. В най-добрия случай се стараем да привлечем играч, който другите отбори още не са забелязали или не желаят да привлекат. Не ни е страх от работа, ако не стане добър футболист, то поне завинаги имаме привърженик в негово лице, защото е бил тук и е попил от нашата философия.”
 В последните години от клуба започват работа с най-малките:
 “През годините забелязахме как децата, новодошлите, около 8-9 годишни, идват тук със все по-ниска и слаба двигателна култура. Все по-малко деца играят навън. Затова изготвихме програма и сега два пъти седмично наш автобус обикаля всички детски градини в града и взима всички деца, които имат желание да дойдат в базата ни. Тук те играят, както ние играехме едно време. Не, не футбол. Гоненица, народна топка, баскетбол, пускам-пускам кърпа - всичко онова, което за нас беше ежедневие едно време. Така децата развиват двигателната си култура, общуват, спортуват, забавляват се. С тях не се занимават нашите треньори, а възпитатели. Така помагаме на общността, а и на себе си. На по-късен етап от развитие си, ако някое дете покаже футболни заложби - става част от нашата школа. Не може всички да са футболисти! Те ще станат пожарникари, лекари, полицаи, но завинаги ще са фенове на Аталанта, защото са пораснали тук, с емблемата на гърдите си… 

 Първоначалният подбор на деца е около 9-10 годишна възраст. На този етап от тяхното развитие най-важно за нас са техните природни дадености - как тичат (как стъпва самото дете - навън ,навътре или правилно, стойката му докато бяга, дали е грациозно), контактът им с топката. Докато навършат 13 години техните физически характеристики не са от никакво значение за нас, защото до тази възраст, при нас се работи само за техниката при работа с топката. На 14 години вече започваме работа и върху физическия аспект, а на 15 вече трябва да покажат физическа издържливост. Тактиката идва чак след като футболистите са 16 годишни. Един футболист трябва да е готов за мъжкия футбол на 17-18 години - физически и тактически, единственото, което липсва на един такъв играч, е опит при мъжете. Този опит им го осигуряваме чрез отдаване под наем. По-напредналите в Серия “А”, други в Серия “Б” и по-долните нива на футбола. Стараем се да изграждаме футболисти, а не отбори! Каква полза от отбор, който печели съответното първенство, като нито един от играчите в него няма шанс за пробив в първия отбор?!  Защото не можем да вземем целия отбор от “Примаверата” и да го сложим в Сериа “А”. Би било страхотно, но неприложимо. Затова трябва да имаме добри футболисти като индивидуалност, готови да влязат в мъжкия футбол и да не се вижда разлика в представянето на едно 19-годишно момче и един 30-годишен футболист. Ще Ви дам пример с Калдара. На 19 години го пратихме в Серия”Б” за две години, първо в Трапани, после в Чезена и там записа 50 мача в мъжкия футбол. Върна се с натрупан опит при нас, записа 7 мача за първия отбор в Серия “А” и веднага дойде отлична оферта за него от Ювентус. Продадохме го за 15 милиона, като успяхме да уредим да играе при нас още сезон и половина. Сега е в Милан. Всички по верижката са щастливи. Играчът се разви постепенно, ”без да търка пейката” на някой отбор в Серия “А”, Трапани и Чезена използваха за малко пари един чудесен футболист, а Юве получи един футболист на 22 години със 100 мача в професионалния футбол. Ние си свършихме работата максимално добре. Ето това е, което се опитваме да правим с максимален брой играчи в академията. “
 Разбира се, че се изкушаваме да попитаме за селекцията в мъжкия отбор.
 “Не е в моята юрисдикция, но мога да споделя някои детайли. Ние сме определили какъв футбол искаме да играе първият ни отбор и на тази база изхождаме какви футболисти ни трябват за всеки пост. Например вратарят - определили сме физически параметри, в които трябва да се впише. При нас вратарят трябва да е минимум 188 см висок. Гарантирам Ви, че никой, който отговаря за селекцията, няма да погледне вратар с по-ниски показатели. Но той имал 100 мача в Шампионската лига и 100 за националния си отбор! Браво на него! Но ние нямаме нужда от него, защото е 175 см висок. Не се вписва в нашата концепция! След това са други неща като играта с крака, командване на играчите пред него, разчитане на ситуацията на терена, излизане, високи топки, видове плонжове… общо са около 35 критерия за този пост, които нас ни интересуват. Тактически, технически и физически.”
 След кратка справка установяваме, че Аталанта е седмият най-висок отбор през миналия сезон в Европа, първи от водещите първенства!
 Следобед идва време да посетим и самата академия. Отпред има голяма табела с името и емблемата на клуба, която приветства всички дошли. Встрани има паркинг за около 100 коли, с които идват администрацията и футболистите на работа. На входа ни раздават баджове за достъп и ни осведомяват, че ние сме първите странични хора, които влизат в базата от две години.
 Първото нещо, което ни прави впечатление, са високите туи. Цялата база е опасана от тях. Високи над 6 метра, идеално поддържани. Има лека телена ограда, но тя се губи на фона на растителността и нямаш усещането, че си в затвор, а напротив. 
 В академията разполагат с три терена с естествена настилка и два с изкуствена, има също и малък терен, сгушен между големите. Всеки един терен разполага с трибуна от около 200 места, където родители и посетители имат достъп от външната част на базата. Само основният терен е с около 1000 седящи места. На него играе “Примаверата” и понякога контроли първият тим. Интересът към първенството “Примавера” в Италия е много голям. Повечето мачове се излъчват от спортния канал “Спорт Италия”, като се радват на голям зрителски интерес. В студиото се коментират стартови състави, формации, статистика, всичко, което се прави и за Серия “А”. На самите мачове, особено дербита, се събират и над 2 - 3 000 човека публика.
 Часът е вече 17:20 и само за секунди всички терени се изпълват с футболисти. Всички отбори тренират по едно и също време - 17:30. След минути се запалва и осветлението на всички стадиони.
 Всичко, което се чува са само допира до топката и откъслечни подсвирквания на треньорите. Спираме се до първия терен. Група от 20 момчета U-15 правят загряващи упражнения. Всички са концентрирани, старателни, професионалисти. Прави ни впечатление, че около самия терен има много на брой пейки, на които стоят “цивилни” лица. Питаме Лорис. “Това са хора от администрацията." - посочва ни сградата зад нас - "Тук са, за да гледат тренировката. Те работят всеки ден, за да могат футболистите ни да се представят максимално добре на тренировката и на мачовета през седмицата. Тук са, за да видят плода на своята работа”. Повдигаме вежди, за пореден път.
 Всеки отбор има старши треньор и помощник, които водят тренировките, а отстрани, напълно оборудван стои и физиотерапевт.
 Местим се на другия терен. Абсолютно същата картинка. Тренират U-17, 20-на човека наблюдават по пейките, а на терена ПРОФЕСИОНАЛИСТИ. Няма мрънкане, скатаване - само фокусиране над упражнението и раздаване на максимум във всяко едно докосване по топката. Треньорът е разделил отбора на две групи и играят “откритие-покритие”. Това е упражнение за движение и контрол на топката срещу противник. Горе-долу като футболен мач, но без врати. След около 5 минути от упражнението, в една от паузите, Лорис извиква по име едно от момчетата. Говорят около 2 минути и то се връща при групата за следващата част от упражнението. “Защо го повиках, според Вас? ”- обръща се към нас италианецът. “Не се раздаваше в упражнението! Не влагаше 100% от себе си! Ако направиш едно упражнение не на 100% от възможностите си, утре ще направиш една тренировка по този начин. После ще станат 2 и т.н Това не е правилно! Ние не работим така. Той е едно от 4-те деца в този отбор, които не са от тук. Всеки ден изпращаме бус до техния град, който се намира на 40 км от тук, за да ги вземе за тренировка. След като свършим, ще ги върне. Ние ги оставяме да учат в своето училище, в техния град, да са близко до семейството и приятели си. Но за нас това е инвестиция. За 4 години тук, те ни струват 50 000 евро с всички разходи, които правим, за да могат да получат образованието, което те искат и да имат възможността да са част от нашия проект. Ако те не се раздават напълно на всяка тренировка, както другите играчи, те изостават в развитието си като футболисти. Ние искаме от тях да станат добри играчи и хора и сме се постарали да имат всичко необходимо, за да се случи това. От тях искаме само упоритост и раздаване на 100%. Попитах го дали има някакъв проблем. Може да го боли корем, да не се е наспал вчера, да има проблеми в училище или вкъщи. Щом отговорът е НЕ, то ти си длъжен да даваш 100% от себе си всеки ден, всяка тренировка, всеки мач ”. 
 Стигаме до малкото игрище. Там в момента са вратарите. Всички вратари. С тях има трима треньори. Ние сме най-ниските на игрището! Италианците са прочути освен с пастата и пицата, и със своята вратарска школа. Всеки от вас ще се сети веднага поне за 5 велики италианци, играли под рамката на вратата. Интензитетът е впечатляващ. През 15-те минути, докато ги наблюдавахме, никой не пипна топка с ръка! Всичко беше с краката. Поемане на топката, обръщане на посоката на атаката с едно докосване, с две докосвания максимум и всичко това става максимално бързо като действие. Вратар след вратар, пас след пас - като на конвейерна лента.
 Лорис ни маха енергично от близкия терен. След като отиваме до него ни казва, че Гасперини е позволил да погледнем последните 10 минути от тренировката на мъжете. “ Това се случва много, много рядко. Имате късмет! “
 Стигаме до последния терен. Мъжете играят срещу младежите на цял терен. Разбираме от Лорис, че това е традиция откакто Гасперини е в клуба. Всяка сряда или четвъртък, в който и двата тима нямат официална среща, играят едни срещу други. Наблюдаваме тренировката, а сякаш сме на истински мач. Единоборства, шпагати, високи топки, центрирания - всичко се прави на максимална скорост и раздаване. Йосип Иличич, един от водещите играчи на Аталанта, влиза в единоборство с чернокож играч от юношите, който е поне колкото него на ръст и губи топката, следва одобрително подвикване от Гасперини. Словенецът прави спринт от около 30-40 метра, за да си върне топката, но тя излиза в тъч. Още едно поощряване от треньора. 100% отдаденост от всички!
 Тренировката свършва. Мъжете се прибират към тяхната съблекалня, а юношите преминават край нас. Чувстваме се малки на фона на юношите. Масово играчите са над 175-77 см височина.
 След около 10 минути терените са заляти от деца до 12 годишна възраст. Те тренират по-късно от основната група, защото е необходимо родителите им да ги доведат на тренировката и затова е след работно време. На един от терените има контролна среща и се насочваме към него. Селекцията на Аталанта ще играе срещу малък отбор от съседно градче. Отборите са съставени от играчи на 10-годишна възраст. Редовно им организират такива срещи, защото те не участват в първенство, докато не станат на 14 години. Тези срещи имат и за цел скаутите на “бергамаските” да огледат малките клубове за потенциални играчи, които биха били интерес за тях. Аталанта водят и играят с лекота срещу противниковия отбор, но едно от момчетата на противниците прави впечатление. Високо, едро момче - централен защитник. Влиза здраво в единоборствата, играе добре във въздуха, спира на няколко пъти опасни атаки. Лорис ни намига: “Заради него е този мач. Следим го от 2 години и искахме да видим как се е развил. Как ще се представи срещу нашите играчи. Много е вероятно да го вземем лятото при нас. Има потенциал“.
 На полувремето от срещата разговаряме с треньора на “Примаверата” Масимо Брамбила. За втора година води отбора, като преди това е бил треньор на U-17. “ Имаме свободата да играем в схема, която ние решим. Не е задължително да играем в схемата на мъжете, както правят много отбори. Важно е играчите да могат да играят в различни схеми и да минат през различни треньори, защото всеки треньор има различни изисквания. Така попиват различни неща от всеки. Но всеки един от нас следва методиката, която е избрал да следва клубът. Ние не правим нищо, което вие в България или навсякъде в света не се прави. Упражненията са еднакви. Няма как да измислим други и друг футбол. Важно е отношението на играчите и на треньора. Важен е интензитета. Важно е всичко. Топката, терена, екипировката - всичко, което може да ти помогне да се представиш добре, да се развиваш, го имаш тук. Важното е ти какво ще дадеш от себе си”. Лорис се шегува, че съботата ще бъде много трудна за Масимо. Играят срещу Милан, а там играе синът му. “Естествено, че ще е малко странно за мен, няма как. Но ще ги бием”.
 Тръгваме си от базата удовлетворени от това, което сме видели, но и леко огорчени, защото знаем какво е положението в България. Знаем колко талант има в нашите подрастващи момчета и как някъде около 16-та им година се “късат” нещата. Няма го прехода от юноши към мъже. Липсват или са малко младите играчи във водещите отбори. А явно не е толкова трудно - видяхме го с очите си. Толкова близко, а всъщност толкова далеч...

 P.S. Миналия сезон Аталанта спечели "Примаверата", а преди няколко дни и Суперкупата на страната. В момента води с 2 точки в шампионата "Примавера" с мач по-малко, а в младежката Шампионска лига е втори в своята група, с доста големи шансове за класиране напред в турнира. Пореден талант от школата направи дебют за първия отбор в Серия "А" - Амад Траоре. 17-годишното крило записа името си в историята на италианския футбол като първия футболист, роден след 2001 година, успял да се разпише в среща от "Калчото". Той стана и вторият най-млад играч с такова постижение в историята на Аталанта.
 P. S. P. S. Амад Траоре, Роберто Пиколи, Родриго Гут, Джакопо да Рива, Николо Камбиаги. Запомнете тези имена! След няколко години повечето от тях ще са водещи играчи в Серия "А" и на националните си отбори, струващи поне десетки милиона евро, всеки. А тук, в България 23-годишни "надежди" ще драпат за трансфер я в Турция, я в Русия и то при голям късмет.