Десет топ нападатели, провалили се в Италия

Десет топ нападатели, провалили се в Италия

 "Ако можеш да вкарваш в Италия, можеш да вкарваш навсякъде." - думи на не кой да е, а тъкмо Златан Ибрахимович. Шведът добре проумя това, което мнозина отхвърлят. Калчото е същинско предизвикателство за всеки един нападател. Защо ли? Защото там тактиката е това, което определя играта, а бранителите са доста по-твърди и безкомпромисни спрямо своите колеги в другите първенства. Логично, през годините мнозина бляскави щурмоваци са се изредили да опитват късмета си в Серия "А". На някои им се е получило, но други са се провалили с гръм и трясък.
 Днес ще намерим десет класни нападатели, който не съумяват да се справят в Италия.

 

10) Карстен Янкер


 Трябва да признаем, че немският таран никога не е бил голова машина. И все пак Янкер е част от онзи тим на Байерн Мюнхен, който 4 титли и 4 купи на Германия за само 6 години, както и Шампионската лига през сезон 2000/01. Считан от медиите в родината си за един от най-силните нападатели в Бундеслигата. В края на 90-те и началото на новия век, гологлавата върлина е и национал на "маншафта", за който записва 33 мача и 10 гола, включително и такъв във вратата на Англия в онази потресаваща световна квалификация, завършила при резултат 5:1 за "трите лъва". През лятото на 2002г. така продуктивният тандем Карстен Янкер - Джоване Елбер е разбит и нападателят се мести да играе в италианския Удинезе. При "зебрите" има солидна немска следа, тъй като няколко години преди това Оливер Бирхоф бележи гол след гол с черно-белия екип, а през сезон 1997/98 дори става "Капоканониере" - голмайстор на Серия "А". За 2 години, Янкер изиграва точно 41 мача за Удинезе във всички турнири, като бележи едва 3 пъти. Изискванията на Калчото не отговарят на неговите възможности и той се завръща в родната Германия, където играе за Кайзерслаутерн.

 

9) Йон Дал Томасон


 Мощният таран е може би най-добрият датски нападател в историята (след Никлас Бендтнер, разбира се). Едва 18-годишен, той вече е доказан голмайстор и преминава в холандския Хееренвеен. След това пък придобива феноменална слава с екипа на Фейенорд, с който става шампион на Ередивизи и печели Купата на УЕФА. В същото време Томасон бележи като луд и за "червения динамит", като за 2002-ра година нанизва цели 10 гола за националния отбор. Това привлича погледа на гранда Милан, който осъществява трансфера на годината, или поне така се надява. Томасон пристига на "Сан Сиро" със свободен трансфер и "росонерите" не плащат нито стотинка за него. Проблемът пред датчанина е, че по това време в атаката на "дявола" се изявяват бруталните голмайстори Андрий Шевченко и Филипо Индзаги. Логично, на новото момче му е трудно да пробие и той изживява три не особено успешни години в индивидуален план. Реално погледнато, Милан доминира в Европа, като печели Шампионската лига, Скудетото, Купата и Суперкупата на страната. Приносът на Томасон обаче не е чак толкова осезаем. Вкарва общо 35 гола в 113 мача за всички турнири, което е доста под очакванията, взимайки под внимание внушителната му визитка. През 2005г. е продаден на Щутгарт, а от там кариерата му тръгва надолу.

 

8) Клаас-Ян Хунтелаар


 Поредният супериграч, на когото животът в Италия не му понася. Хунтелаар изгрява за големия футбол с екипа на втородивизионния холандски Апелдорн, за който бележи 26 гола в 35 мача. Това му носи трансфер в елитния Хееренвеен, а от там и в гранда Аякс. "Ловецът", както започват да го наричат заради страхотния му инстинкт към бележенето на голове, се утвърждава като един от най-добрите реализатори в света. За 3 години, той става два пъти голмайстор на Ередивизи, което привлича интереса на големите риби в Западна Европа. През зимната пауза на сезон 2008/09, Реал Мадрид плаща 20 милиона евро за нападателя. Хунтелаар се мести в Испания и до края на кампанията вкарва 8 гола в 20 мача. Това обаче явно не кореспондира с високите очаквания към него и той е продаден на Милан. "Росонерите" започват тромаво сезона, а холандецът успява да се разпише чак в края на ноември. За негово нещастие, италианецът Марко Бориело прави най-силните мачове в кариерата си именно тогава и треньорът Леонардо предпочита да залага на него. Дори когато Бориело не играе, ветеранът Филипо Индзаги го замества. Хунтелаар играе в 30 мача във всички турнири, в които вкарва общо 7 гола. В края на сезона е продаден в Шалке 04, където възвръща головата си форма и става голмайстор на Първа Бундеслига. 

 

7) Иън Ръш


 Един от най-великите голмайстори в английския футбол също трябваше да се сблъска с реалностите на Апенините. Абсолютната легенда сър Иън Ръш постига всичко с екипа на Ливърпул - четирикратен първенец в Първа дивизия, носител на ФА къп, Купата на лигата, КЕШ, както и четирикратен голмайстор на "мърсисайдци" в първенството. Още през 1986г. Ювентус плаща рекордните по онова време 3,2 милиона паунда за да има уелсеца в редиците си, но той изиграва още един сезон на "Анфийлд" преди да замине за Италия и, по ирония на съдбата, той е най-резултатният в цялата кариера на играча. В Торино обаче не му потръгва. Калчото е доста по-различно от английския футбол и на Ръш му е много трудно да покаже какво може. По това време в Италия се подвизават защитници като Франко Барези и Джузепе Бергоми, а дори и тези, които играят за по-слабите отбори, са тактически много грамотни и безкомпромисни. Така Ръш вкарва само 7 гола в Серия "А" за цял сезон. След края на кампанията Ливърпул го откупува за 2,7 милиона паунда, също рекорден входящ трансфер в Англия по това време. За престоя си на Апенините, Ръш казва: "На моменти много ми липсваше домът, но това беше едно от най-добрите неща, които съм правил през живота си." Едва ли обаче феновете на Ювентус са съгласни с това.

 

6) Рикардо Оливейра


 По всяка вероятност мнозина от вас не си го спомнят, но бразилският голаджия бе едно от най-горещите имена в Европа през 2005г. След незапомнящи се периоди в Сантос и Валенсия, Оливейра се оказва в испанския Бетис и през сезон 2004/05 прави феноменална кампания. Севилци печелят Купата на краля, а кариоката е голмайстор на тима с 26 гола в 45 мача. Победното попадение във финала за купата също е негово, а в освен това Бетис се класира и за Шампионската лига. Мечтан сезон за скромния тим и за сравнително безизвестния нападател. За негово огромно съжаление, още в началото на следващата кампания, Оливейра уврежда коленни връзки и пропуска няколко месеца. Изпратен е под наем в Сантос за да натрупа игрови ритъм. Все пак през лятото на 2006г., италианският гранд Милан плаща близо 20 милиона евро за голаджията. "Росонерите" тъкмо са се разделили с Андрий Шевченко, поел към Лондон и Челси, а Оливейра е човекът, който трябва да го замести. Разбирате накъде отиват нещата... Въпреки мечтаното начало за бразилеца и победния гол в неговия дебют, той вкарва само още два пъти до края на сезона. Сметката му във всички турнири е 37 мача и 5 попадения. Даден е под наем в испанския Сарагоса, където вкарва 18 гола в 36 мача и в крайна сметка преминава на "Ла Ромаледа" за 10 милиона евро година по-късно.

 

5) Фернандо Торес


 Преди десетина години испанският голаджия често бе ползван като образец как трябва да изглежда модерният нападател във футбола. Строен и пъргав, Торес можеше да бележи по всякакъв възможен начин - с двата крака, с глава, от място, от движение, от въздуха, отблизо, отдалеч и т.н. Периодите му в Ливърпул и Атлетико Мадрид бяха невероятни, а противниковите бранители се ужасяваха, когато им се налагаше да се изправят срещу "Ел Ниньо". И така до онзи така дискутиран зимен трансферен прозорец на сезон 2010/11, когато Роман Абрамович инстинктивно реши да плати рекордните 40 милиона паунда за испанеца. Дали заради сериозната сума или заради нещо друго, Торес никога повече не намери головите си обувки. Трябваха му цели 903 минути за да вкара първия си гол със синята фланелка. След 3 години и половина на "Стамфорд Бридж", търпението към него се изчерпа и той бе даден под наем на Милан. Тифозите на "росонерите" бяха силно обнадеждени, че Фернандо ще се върне към добрите си дни, а и самият той заяви, че желае "Тениската ми да се нареди до тези на Марко ван Бастен, Джордж Уеа и Филипо Индзаги". Реалностите обаче бяха различни. За един полусезон с червено-черния екип, Торес вкара едва веднъж в 10 мача - при равенството 2:2 срещу Емполи. Въпреки че Милан се съгласи да го купи още през декември, той поиска нов наем - в Атлетико Мадрид. И никой не го спря. Така приключи кратката му авантюра в Калчото.

 

4) Габриел Барбоса


 Бразилският нападател изгря през 2014г., когато едва 18-годишен той отбеляза 21 гола в 56 мача с екипа на родния му Сантос. През следващата кампания той повтори това постижение, което бе напълно достатъчно да привлече вниманието на западноевропейските грандове. Най-съобразителен се оказа италианският Интер и Барбоса, придобил прякора "Габигол" (подобно на "Батигол), се озова в Милано през август 2016г. "Нерадзурите" платиха за него крупната сума от 30 милиона евро, но пък към онзи момент изглеждаше, че тотално си заслужава. Е, както често става, разочарованието бе огромно. За един сезон Барбоса записа едва 10 мача във всички турнири и само 1 гол на сметката си. Всички разбраха, че Габигол не е готов за големия футбол и той бе отдаден под наем, първо в Бенфика, където също не впечатли, а след това бе върнат в родината си и отново облече екипа на Сантос. След един изключителен сезон, бразилецът стана голмайстор на Бразилейро Серия "А", както и на прилежащия турнир за купата на Бразилия. Габигол спечели и наградата за най-добър играч в първенството. Въпреки това Интер отново го отдаде под наем за 2019г., този път във Фламенго. Барбоса повтори тези постижения, като отново стана голмайстор на Бразилейро Серия "А", но този път спечели и титлата, както и Копа Либертадорес, където също вкара най-много голове от всички. С интерес предстои да видим дали ще му бъде даден нов шанс в Милано. 

 

3) Дарко Ковачевич


 Огромният сърбин бе едно от добре познатите имена в Европа в средата и края на 90-те. Ковачевич изгря с екипа на скромния сръбски Пролетер, а след това направи добре познатата транзакция към Цървена Звезда, която преследва всички най-добри местни играчи. При "звездашите" таранът започна да вкарва като луд, бележейки 37 пъти в 47 мача. Логично, редица западни отбори се наредиха на опашка за подписа му. Дарко се премести в Испания и заигра за баските от Реал Сосиедад. Нови 3 сезона и 41 гола в 98 мача затвърдиха всеобщото мнение - този човек наистина знае как да бележи голове. За това когато Ювентус плати сериозната сума от 12 милиона паунда за правата му, никой не се учуди особено. В Торино Ковачевич се присъедини към нападатели като Филипо Индзаги и Алесандро Дел Пиеро. Ясно беше, че ще трябва да направи нещо невероятно, за да си гарантира титулярно място в състава на Карло Анчелоти. И докато в Калчото Ковачевич не се представи на кой знае какво ниво, бележейки едва 6 пъти в 26 мача, то в турнира за Купата на УЕФА той стана голмайстор със своите 10 попадения. Вместо да надгради над това постижение, сърбинът успя да реализира само 6 гола в 27 мача във всички турнири през сезон 2000/01. Това представяне, гарнирано с пристигането на Давид Трезеге, означаваше само едно - Дарко трябваше да си тръгне от "Деле Алпи". В крайна сметка той акостира обратно в Сосиедад и върна головата си форма в онзи прочут сезон, в който двамата с турчина Нихат едва не донесоха титлата на "Аноета".

 

2) Ривалдо


 Носителят на "Златната топка" за 1999г. също присъства в този тъжен списък с играчи, провалили се на "Ботуша". Кой би предполагал, че бляскавата кариера на Ривалдо ще умре тъкмо на "Сан Сиро"? Доказал се като един от най-клиничните офанзивни играчи по испанските терени, кариоката бележеше гол след гол с екипите на Депортиво Ла Коруня и Барселона, където буквално го боготворяха. Никой не беше виждал толкова много майсторство и точни удари с левия крак като тези на Витор Борба Ферейра Ривалдо. За негово съжаление, той стана поредната жертва на възгледите на "желязното лале" Луис ван Гаал. Двамата имаха стара закачка от първия период на холандеца на "Камп Ноу" и при завръщането му, каталунската столица отесня за Ривалдо. Той подписа с италианския Милан, където го приеха с отворени обятия. 30-годишен и в разцвета на силите си, от него се очакваха велики неща. Само че Ривалдо така и не успя да се климатизира към италианския стил на игра. Техничен и експлозивен, тактиката и дисциплината не му понесоха. Въпреки че същото лято той спечели Световната купа, 2002-ра година се оказа преломна за него. Ривалдо имаше периферна роля в спечелването на Шампионската лига от страна на "росонерите" през 2003г., отбелязвайки 8 гола в 38 мача във всички турнири. През следващия сезон той напусна в посока Крузейро и никога повече не игра на световно ниво. 

 

1) Тиери Анри


 Опасността легендарният французин да бъде един от най-големите похабени таланти във футбола бе доста реална през 1999г. Направил страхотно впечатление с изявите си в родния Монако, Анри вече бе шампион на Лига 1 и национал на "петлите" когато на вратата на "монегаските" почука Ювентус. Заплатените от "старата госпожа" близо 11 милиона евро предвещаваха светло бъдеще на 22-годишния по това време нападател. В Торино обаче той се сблъска с друг проблем: как да измести от титулярните позиции в атака Алекс Дел Пиеро или Филипо Индзаги? Явно легендарният треньор Марчело Липи също не смяташе, че това е възможно и за това започна да пуска Анри на лявото крило. Далеч от любимата си позиция, французинът изкара едва един полусезон на "Деле Алпи" и талантът му вече бе готов да бъде погребан. След само 3 гола в 19 мача, Анри поиска да напусне и щастливият отбор на Арсенал с радост го прибра. Това, което последва, е известно на всички - 8 славни сезона, 226 гола в 369 мача, две титли на Англия, две купи и суперкупи, ежегодни номинации за "Златната топка" и 4 златни обувки на Премиър Лийг. Футболният свят само и единствено може да се радва, че Тиери Анри скоропостижно напусна Италия, където определено не му провървя.


Гласували: 25, рейтинг: 4.6

Коментари
В 12.12.2019 12:43

Анри пристига в Ювентус като крило. Венгер в Арсенал му променя позицията на нападател.

Отговори 3 0
Емилиян Николов 26.12.2019 22:49

Много некомпетентни статии, с много фактологически грешки. Например тук съвсем спокойно сте пропуснали 2-те години на Дарко Ковачевич в Шефилд Уензди, който го купи в пакет с Деян Стефанович от Звезда. Да неговорим, че в друга статия се пишеше на отбора на баЙрен от Мюнхен и още куп дивотии. Малко по-сериозно и запознато, ако ще пишете за футбол.

Отговори 0 0
Евгени 27.12.2019 04:31

И Бергкамп, подобно на Анри, изкара тежко в Италия (Интер)

Отговори 3 0
Деница Николова 29.08.2020 23:27

Същото важи и за Стоичков в Парма, Роналдиньо в Милан

Отговори 4 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

Световно известните футболисти, които мразят футбола
Корона-криза в Италия: Ще пропадне ли миланското дерби?
Нов в Юве: Не мога да отнема топката от Пирло
Половинвековното проклятие зад големите успехи на Аталанта
Изненадващите голмайстори до момента през сезона
Кой е Йенс Петер Хауге и как един мач е на път да промени живота му?
Covid-криза в италиански клуб
Ремоделират Серия "А"?
Ето датите на които започват любимите ви първенства
Дреболия бави трансфера на Суарес в Юве
Две от звездите на Наполи са на път да напуснат
Отборите в най-добра форма след Covid-19 паузата
Интер с други варианти за халфовата линия, ако не уреди Видал
Роналдо е по-амбициран от всякога
Двоен повод за радост в областта Ломбардия
Отборите, чиито сезони бяха провалени от Covid-19
Трудна седмица за Антонио Конте
"Атомната мравка" може да се завърне в Италия
Ювентус продължава да бистри състава за следващия сезон
Играчите с най-много мачове през сезона