Футбол без фенове - болната мечта на прогнилата в пари УЕФА

Футбол без фенове - болната мечта на прогнилата в пари УЕФА

Година след година, спортен форум след спортен форум и един футболен цикъл след друг суверенът УЕФА - съюзът не толкова на европейските международни асоциации, колкото едно под-звено на все по-меркантилните търговски и рекламни интереси във футбола, продължава да прекроява футболната игра в Европа. Поредната плеада от нововъведения дойде с президентството на словенеца Александър Чеферин, който от 2016 година насам засили неимоверно осъвременяването в европейските клубни турнири. Използването на VAR системата за наблюдение, прилагането на правило за 4-и съдия до гол линията по време на двубоите в Шампионската лига и Лига Европа, съдийската спрей-пяна за очертаване на фалове и много други. Тепърва се запознаваме с целия спектър от позитиви дошли с тези промени, които улесняват провеждането на футболните срещи. Но от обратната страна на монетата идват комерсиализацията, глада за печалба и надменния авторитет на най-висшата футболна институция на стария континент. А примерите не липсват.

С подкрепата именно на Чеферин, от 2024 УЕФА гласи да приобщи все повече международни представители в подкрепа на предложението 24 елитни отбора от общо 32 участващи в групите на Шампионската лига да имат своите запазени места без значение от класирането им в предходния шампионатен сезон. Не се съмнявайте че в този кръг от отбори фигурират Байерн Мюнхен, Реал Мадрид, Барселона, Ювентус и ПСЖ. "Тези, които всекидневно критикуват, е по-добре да погледнат собствените си първенства и да започнат да се грижат за футбола в страните си,“ заяви наскоро Чеферин. „Не мисля, че там всичко е идеално и няма нищо за критикуване." Ответните думи на Чеферин дойдоха в защита на думите от футболната федерация на Ла Лига, която не само не одобри, но и разкритикува визията на УЕФА.

Но ако поне тази промяна е чисто хипотетична и все още далеч напред във времето, то друга такава, наложена още преди президентът на УЕФА да влезе в длъжност получи безприкусловната благословия на него и сътрудниците му - а паралелно с това и един от най-звучните негативни отзвуци за последните години. Критиката този път дойде не от федерация или почетен футболист, а от цялата футболна общност на Англия – страната с цели 4 представители на финалите в Шампионската лига и Лига Европа. Причината – оскъдното разпределение на билети за агитките на Ливърпул, Тотнъм, Арсенал и Челси за сметка на организационни комитети, национални асоциации, инвестиционни партньори, спонсори и медиини посредници. Нейното цифрово изражение – едва 52% от билетите за финала на Шампионската лига и обидните 17% за този в Лига Европа, които ще отидат в ръцете на привържениците. А останалите съответно 48% и 83%? Те ще бъдат разпределени между неутрални фенове и гореспоменатите представители.  

Но защо? Обективнo погледнато, причината е че приходът на тези големи форуми зависи почти изцяло от благодеятелите, които днес се радват на небивала досега подкрепа за ущърб на всеки клубен любител. За сметка на всяко припечелено евро от билет на привърженик, УЕФА печели до десет пъти повече от спонсорски сделки, медийни права и договори с организации, които след по малко от 3 седмици ще изпълнят седалките по стадионите в Баку и Мадрид. С други думи за всеки билет за 23 паунда, каквато беше най-ниската цена за място на финала в Лига Европа в началото на масовата продажба, корпоративен клиент на УЕФА вече си е осигурил такъв, благодарение на инвестицията на компанията си за поне 10 пъти стойността на тези 23 паунда. По този начин УЕФА почита партньорите си и демонстрира лоялността към тези, от които зависи бъдещия им финансов ресурс.

Но нека се върнем обратно към броя привърженици. По последната информация УЕФА задели по 16,613 билета за всяка от агитките на Ливърпул и Тотнъм за финала на Шампионската лига на 1-и юни на “Wanda Metropolitano”, чийто капацитет за финала ще бъде 63,500 зрители. Колкото до финала на Лига Европа - на почти 69-хилядния Олимпийски стадион в Баку привържениците на Арсенал и Челси получиха достъп до едва 5801 билета места за всеки отбор. В ръцете на кои точно не-футболни зрители тогава ще отидат общо над 87,000 билета за двата финала? Ето  някои от тях.

Огранизационните асоциации на Испания и Азербайджан

В началото на 2017 година УЕФА прие възможността за публично наддаване на държави от Европа, които желаят да са домакини на финала в двата най-популярни клубни европейски турнира. През септември 2017 Изпълнителният комитет на УЕФА обяви Испания за победител в този своеобразен търг, а Wanda Metropolitano беше анонсиран като домакин на двубоя в Шампионската лига. По същия сценарии Азербайджан и в частност Олимпийският стадион в столицата Баку спечелиха правата за домакинство на мача в Лига Европа. Успешните кандитатури на двете асоциации им подсигуриха и неопределен брой билети, които ще бъдат разпределени между административните нива в Асоциацията на Футболните Федерации на Азербайджан(AFFA) и Кралската Испанска Футболна Федерация(RFEF), които организират паралелно Азербайджанската Висша лига и Ла Лига.

Големите 8 – Sony/PlayStation 4, MasterCard, Pepsi, Nissan, Gazprom, Heineken, Santander, Expedia

Електронни и пластични банери около игрището, картонени стени зад интервюираните след мач, продуктово позициониране на стадионите, рекламни блокове преди и след двубоя, но и хиляди корпоративни билети за всяка среща. Това са част от условията, върху които ръководните футболни органи и 8-е големи спонсори на УЕФА си стискат ръцете всяка година. По правилник, основните спонсори не могат да са по-малко или повече от 8. Договорите между тях не се подновяват всяка година, но ангажимента към заделените за тях билети за финалите остава все така в сила. Нещо повече. Най-голям процент от пропуските за тези финали се заделят именно за представители на финасовите благосъстоятели на турнирите под егидата на УЕФА, а през този сезон процентите за това са рекордни. За сравнение през 2018 във финала на Шампионската лига между Ливърпул и Реал Мадрид феновете на всеки от двата отбора получиха отново по 17,000 билета за капацитет от 63,000 на Олимпийския стадион в Киев – малко по-нисък от този на Wanda Metropolitano. Това остави над 50% от останалите 29,000 билети за „големите 8“  през 2018 или иначе казано поне 14,500 билети за спонсори. Година по рано, през 2017, феновете на Реал Мадрид и Ювентус получиха съответно по 19,000 билети за финала в Кардиф, като цели 24,500 билета отидоха отново в ръцете на спонсори.Тази година същите те ще приберат отново близо 20,000 билети, повече от която и да е от двете фен групи съответно на Тотнъм и Ливърпул. Една тиха и безпристрастна маса от хора, която за пореден финал ще притъпи атмосферата на двубоя, още преди той да е започнал. 

Национални асоциации признати от УЕФА

От Албания и Андора до Украйна и Уелс, общо 55 европейски страни и техните футболни организации и съюзи ще получат достъп до всяко от двете събития. В това число влизат и поканите към Българският футболен съюз, които ще дадат на Борислав Минайлов и част от подчинените му в управлениетo безплатен пропуск до трибуните на двата най-интригуващи сблъсъка на турнирно ниво.

Медии

Листът с медийни представители на стадиона тук е дълъг, но не само защото мултимедийния отзвук от двата финала се следи по цял свят. В отразяването на събитията редовно се включват телевизионни кореспонденти край тъчлинията, коментатори от панелните мини-кабини, радио журналисти в преки предавания, гост-водещи, оператори и репортери на пресконференциите преди и след мача и ред други представители. Съберем ли тази група хора и умножим или разпределим по общо 75-е медии с подписан договор(28 от които извъневропейски) за отразяване на финалите, може спокойно да изпълним поне една от масивните трибуни на стадионите в Баку или Мадрид. Просто казано за всеки 60 присъстващи фенове, които наблюдават развитието на мача се пада поне по един журналист, който се включва пред стотици хиляди в пряка връзка с 6 или 7-цифрен приход за съответния медиен канал. Това на свой ред обяснявава и защо подобни сделки са толкова често търсени от Чеферин и подчинените му във финансовата пирамида на УЕФА.

 

Неутрални фенове

Разпределението на билети за безпристрастни фенове с цел популяризиране на футбола в града или държавата-домакин всъщност съвсем не се ограничава до няколко стотин билета. Общо 4000 ценни хартийки вече бяха заделени за неутрални привърженици от Иберийския полуостров още през март, когато финалистите все още не бяха известни. В Азербайджан тази цифра скача до невъзмутимите над 30,000, които да подтикнат местните жители да се включат в спортния празник на страната си. Иронията тук дойде, когато въпросните 5801 билета бяха вече разпределени между привържениците на Арсенал и Челси. Докато минималния брой заделени билети за феновете на лондонските отбори се изпродадоха за часове, то за част от тези над 30,000 билети няколко месеца по-късно все още се търси притежател. Дори на над 3000 километра разтояние между Баку и Лондон и при нуждата от визи и разходи за транспорт, надвишаващи 2000 паунда, търсенето на билетите от привържениците на двата английски отбора остава стократно по-голямо, отколкото от азербайджанските граждани, живеещи на броени минути разстояние от Олимпийският стадион.

Коментарът на УЕФА

Той може да бъде окачествен единстено като уклончив и неприемлив. Освен уверението, че органиацията е с дългогодишен опит в организирането на финали от такъв висок ранг, УЕФА напомни, че за финала в Лига Европа градът Баку, хотелите в него и авиолиниите могат да приемат максимум 15,000 привърженици – с над 3000 по-повече от отпуснатите билети за клубните привърженици. Но защо тогава УЕФА организира финал между 2 отбора с бази на около 3км една от друга в град на 3000км разстояние? Е, в изявлението се сочи, че финалистите не е имало как да бъдат предвидени, а с това и дългите разстояния, които ще им се наложи да пропътуват. Лукративен ход или лекомислено решение? Може би по-малко и от двете, тъй като от преименуването на турнира в Лига Европа през 2008/09 година досега са изиграни 9 финала с 18 финалисти(общо 13 различни отбора)и само един от които не е от западноевропейска държава(Днипро Днипропретровск през 2014/15), която да не е на хиляди километри от местоположението на финала.

Хаос от последствия

По повод разпределението на локациите за финалите пък Юрген Клоп наскоро се пошегува, че се чуди какво закусват тези, взели решението да те се играят финали в Киев(2018) и Баку. Мауризио Почетино същевременно се оплака от това, че все още не е намерил хотели и билети за семейството и някои от близките си от Аржентина за тазгодишният финал.  За капак на непредвидените условия цените на билетите на черно от седмица вървят за над 4000 паунда, а цените на самолетните билети са завишени с до 700% . Същевременно дори и феновете на Арсенал или Челси някак си да се сдобият с хартиен пропуск за финала, то е много вероятно да не наблюдават една от звездите на „топчиийте“ – Хенрик Михтарян, арменецът, чиято държава е в дългогодишен междудържавен конфликт с Азербайджан, което ще възпрепятства до последно получаването му на виза.

Идват и главоболията със самото пътуване от Лондон до Баку. Към момента най-евтиното предвижване към Баку включва общо 20 часа полети с прекачване през полския Катовице и Киев. Обратният полет включва 22-часово преминаване през Техеран, Истанбул и Женева. Цените в денят след полуфиналите в Лига Европа варираха между 500 и 700 паунда, но за всеки, който иска да намали времетраенето на дългите прекачвания цената скача до цели 2000 паунда.

Някак естествено и четирите отбора-финалисти и техните привърженици публикуваха възмушението си от условията на провеждане. УЕФА отново се произнесе, както го направи и миналата година. За първа година обаче критиката набра толкова звучен отклик. Дали предстоят кардинални промени от следващият сезон обаче ще зависи не само от клубовете и техните привъреници – а и от тихата тълпа наблюдатели на 29 май и 1 юни.

 

 


Гласували: 13, рейтинг: 5.0

Добави коментар