Интервю с най-големия фен на Аталанта: Ще спрем Ювентус!

Интервю с най-големия фен на Аталанта: Ще спрем Ювентус!

Здравейте, приятели на "От Засада". Днес ще ви срещнем с един фен на Аталанта - отборът, който направи истински фурор през миналия сезон, като за първи път в историята ще играе в Шампионската Лига и бе на крачка от това да спечели купата на Италия.

Матео, представи се на нашите читатели.

Здравейте, аз съм Тео на 44 години и съм фен на Аталанта през целия си съзнателен живот и един от съоснователите на фен клуба на Арсенал в Италия, който датира от 1987-ма година.

Аталанта е отборът на родния ти град, но съвсем наблизо е Милано със своите мастодонти Интер и Милан. Защо Аталанта спечели сърцето ти, а не някой от миланските колоси?

Спомням си дори датата, в която започнах да подкрепям Аталанта - 28.10.1974. За нас, хората от Бергамо, любовта към Аталанта се предава от баща на син. Това е част от нашето ДНК, изключително важно и неразрушимо. През 1989г. животът ми като фен се промени след като покрай лекциите ми в университета се запознах с момчетата от “Curva Nord” (б.а. Северната трибуна), най-сърцатите и гласовити хора на трибуните, „туптящото сърце“ на "Atleti Azzurri d'Italia" (стадиона на Аталанта). Противоестествено е да си роден в Бергамо и да не подкрепяш Аталанта. Това е и основната причина сред нас почти да няма да привърженици на Интер или Милан. Още повечe, ние сме малък клуб и за нас миланските колоси олицетворяват всичко, което ние не искаме да бъдем - безочливи, ароганти, вярващи, че всичко може да се купи с пари. Ювентус дори отиват още по-далеч, но нека не започваме тази тема.

Какво трябва да знаем за историята на клуба?

Не е лесно, но нека опитам: клубът е основан на 11.10.1907, една година преди Интер, което ни прави първите Neroazzuri (б.р. и Интер и Аталанта играят със синьо-черни екипи ). Аталанта е кръстен на древногръцката богиня на бързината и затова го наричаме Dea (б.р. италианската дума за Богиня). Другото име, с което клубът е известен, е „Кралят на провинциите“, защото е с най-много сезони в Серия А (58) сред отборите, които не представляват регионални столици. Клубът държи и рекорда за най-много промоции в Серия А, а заедно с Дженоа дели рекорда за най-много шампионски титли в Серия Б – 6. Имаме и 4 финала за Купата на Италия, от които един спечелен (1962/63), което е и единственият ни спечелен трофей в историята. В Европейските клубни турнири имаме 2 участия във вече несъществуващия турнир за КНК , както и 4 в Купата на УЕФА/ Лига Европа, като през сезон 1987/88  играем полуфинал, докато отборът е в Серия Б – единственото подобно постижение на италиански отбор (б.р. Полуфиналът е срещу белгийския Мехелен, който побеждава и в двата мача с по 2:1. Любопитно е, че Аталанта са били на 30 минути от участие във финала, тъй като водят с 1:0 в реванша до 57-та минута. Мехелен печели КНК след победа с 1:0 над Аякс). Академията на клуба е считана за най-добрата в Италия и 6-та в Европа.

Тъкмо това щеше и да е следващият ми въпрос. Кое направи школата на клуба толкова успешна.

Както ти споделих и преди, Аталанта е клуб с богата история, което също е значим фактор, но първиият бум беше в началото на 90-те заедно с първото идване на власт на Антинио Перкаси (президент на Аталанта и сега). По това време главен скаут на клуба беше Фермо Фавини (починал 23.04.2019), който направи радикални промени в академията със серия от ясни и стриктни правила, най-важното от които, в моите очи, е обвързването на учебните със спортните резултати. Ако младите футболисти не се представяха добре в училище, нямаше вариант,  в който да бъдат включени в титулярния състав за официалните мачове. В крайна сметка, инвестициите в скаути, правилната методика и строгите, но ясни правила, бяха в основата на възхода на школата. Ето някои футболисти, които започват звездните си футболни кариери именно от Бергамо – от  Гаетано Ширеа, Роберто Донадони, Джанпаоло Белини, Кристиан Виери, Пипо Индзаги, Лучано Заури до по-младите Давиде Дзапакоста, Матиа Калдара, Франк Кеси, Роберто Гаярдини и Андреа Конти и още много други. През изминалия сезон юношите ни до 21 години станаха шампиони на Италия, което е още едно доказателство за добрата работа в школата. Имаме страхотни млади момчета - вратарят Марко Карнарески, Енрико Дел Прато, Деян Кулусевски, Роберто Пиколи. Ебрима Колей и Амад Траоре. Мисля, че и тях и Аталанта ги чака бляскаво бъдеще.


Каква е тайната за успехите на тима през последните години?

Не мисля, че има кой знае каква тайна. Днешните резултати са плод на силната връзка между г-н Гасперини, треньорския щаб и академията, която най-накрая бе оценена подобаващо и използвана правилно. И разбира се, многото работа. Очевидно е, че в момента резултатите са далеч над очакванията и ние всички изживяваме една мечта и се опитваме да се насладим на всеки един миг. Всички ясно осъзнаваме, че рано или късно ще дойде и краят на този период, но в момента летим и не искаме да се приземяваме.


Кой е любимият ти момент като привърженик на Аталанта?

Ах...труден въпрос. Имам спомени от далечната 1975г., когато за пръв път чичо ми ме заведе на първия ми мач и хубавите ми моменти са страшно много. Но няма как да не спомена полуфинала-реванш за КНК с белгийския Мехелен през 1987г. Въпреки загубата, атмосферта на стадиона беше магическа. Другият момент, оставил ярка следа в спомените ми, е най-добрият състав на Аталанта, който съм гледал. А именно този, който направи пробив в Купата на УЕФА в пердода 1989-1991 (б.р. Аталанта играе четвъртфинал през 1991г., загубен от Интер Милано). Тогава в отбора бяха звезди като Клаудо Каниджа, капитанът Глен Стрьомберг и Паулиньо Апресиадо Еваир. Спомням си също и първия футболист на Аталанта, станал голмайстор на първенството - Пипо Индзаги с 24 гола перз 1996/97 (б.р. същия сезон Индзаги е избран за най-добър млад футболист, втори е Франческо Тоти). Колкото и парадоксално да звучи, един от най-вълнуващите ми спомени е изпадането ни в Серия Б през 2005г. Бяхме на последно място от първия до последния мач, но този отбор, начело с Дело Роси, блестеше с невероятното себераздаване. Да, онези момчета технически бяха слаби, но отдадеността и жертвоготовността им бяха наистина запомнящи се. През последните сезони мога да ви разкажа безброй истории. Аз съм „Ултра“, аз наистина дишам с клуба си и всичко, което се случва с него, означава много за мен. Страдам със загубите, радвам се с победите. Но безспорно последните 3 години, в които неизменно играем в Европа, са нещо велико. Особено този сезон. Футбол от Шампионската Лига за пръв път в 112-годишната история на клуба. Това ще се помни в Бергамо завинаги. Онзи ден в Сасуоло (б.р. мачът, в който Аталанта подпечатва визите си за ШЛ) след третия гол на Пашалич буквално летях. В края на срещата прегърнах моят приятел Тито и му изкрещях в ухото „Тито, в Шампионската Лига смееееее“. За съжаление той няма да успее да види любимците ни в най-престижния европейски турнир, защото почина няколко седмици по-късно. Със сигурност следващия сезон ще се направим нещо в негова памет. А той ще гледа отгоре....

Разкажи ни повече за финала за купата на Италия (б.а Аталанта загуби от Лацио финала в Рим) ?

Да играем финал за купатата на Италия след 23-годишно отсъствие (б.р. през 1996-та Аталанта губи от Фиорентина на Габриел Батистута) беше неописуема радост за цяло Бергамо и прекрасен, но тъжен завършек на невероятния сезон, който Аталанта изпрати. След като елиминирахме именно Фиорентина на полуфинала, радостно вълнение беше обвзело и футболистите и нас, привържениците, както никога преди. Усещането, че сме на една крачка да спечелим втори трофей във витрината на клуба (б.р. спечелената купа на Италия през 1963г. е единственият засега), беше страхотно. В дена на мача над 20 000 бергамски (б.р. населението на града е 117 000) потеглиха към Рим с всевъзможни превозни средства - влакове, самолети, автобуси, коли, дори със скутери „Веспа“. Въпреки лошото време и непрестния дъжд, бергамската инвазия във Вечния град ще се помни дълго. За съжаление, организацията на федерацията и града-домакин на финала не беше на нужното ниво.  Отдавна не бях идвал в Рим и затова разочарованието ми беше огромно.... За още по-голямо съжаление и мачът не беше нещо особено. Лацио бяха избрали доста защитна тактика, а пък играта на Аталаната не беше на обичайното високо ниво, което направи мача доста скучен. Всъщност мачът бе решен от две дискусионни решения на съдията. Неотсъдена чиста дузпа за нас, последвана от червен картон за Бастос. Може би мачът щеше да е различен, а най-вероятно и резултатът. Да, в края Лацио победи, но самият факт, че Аталанта бе на финал, цялото пътуването и всички емоции, ще останат завинаги в нашите сърца. Ще перефразирам Ник Хорнби (б.р. книгата е „Треска за футбол“, българското издание е на фен клуба на Арсенал в България): „Великото е, че всичко започва отначало. Винаги има следващ сезон. Губиш финал за купата през май, нищо - през януари играеш трети кръг. И в това не само, че няма нищо лошо, напротив, доста е успокояващо, ако мислиш по този начин“

Кои са футболистите в настоящия отбор на Аталанта, които имат потенциала да се превърнат в звезди от световна класа?

Аз смятам, че силата на този отбор се крие в добрата химия между определено добрите футболисти, с които Аталанта разполага, и разбира се, в треньора Гасперини. Имаме няколкото наистина възхитителни играчи като Иличич и Гомез, а много потенциал виждам във вратаря ни Голини и моя фаворит Ремо Фройлер. Сапата също е много добър футболист и този сезон ще бъде много важен за това в каква посока ще тръгне кариерата му. А от юношите специално внимание заслужават Енрико Дел Прато и Деян Кулусевски

Какви са очакванията ти за предстоящия сезон? Още един в Европа с повече гостувания, мечта за всеки фен.

Очакванията ни са високи, а настроението ни е приповдигнато. Аталанта никога не е бил толкова силен и толкова стабилен като клуб. Определено бордът на директорите върши невероятна работа. Но ние знаем кои сме, откъде идваме и какво представляваме - Аталанта е малък, но горд клуб с дълга история и нелоши резултати и ясно съзнаваме, че тази „златна ера“ все някога ще свърши (нядаваме се, разбира се, да продължи колкото се може повече). Така че гледаме напред, без да забравяме миналото си. А сега се наслаждаваме се максимално на момента. Това означава и както ти спомена повече пътувания из Европа, повече емоции и повече приключения. „Away days” – ако ме разбирате какво искам да кажа. Нямам търпение. Ще бъда много щастлив, ако успеем да се класираме за ЕКТ и през следващия сезон, но и да не се класираме, пак ще бъда щастлив.

Какви са проблемите в Серия А. Ювентус е неизменен шампион за последните 8 години. Това не изглежда добър знак. И какви са прогнозите за предстоящия сезон?

Всъщност не виждам проблем в това направление. Просто в Ювентус вършат страхотна работа всяка година. Те са най-големият и най-добре организираният клуб в страната. Скаутинг, компетентност, традиция, опит, класа, пари, мастити спонсори - всичко, от което един клуб има нужда, за да е на върха. През последните години останалите топ отбори – Милан, Интер, Наполи и Рома не осъзнаха посоката, в която футболът се промени и изостанаха. От това изоставане се възползвахме и ние и въпреки по-скромните ни финансови възможности, с правилните хора и много работа успяхме да постигнем този сензационен успех. Парите, разбира се, са важен фактор, но без нужните знания и умения се превърщат в едно лудо харчене без никакви резултати. През следващия сезон Юве ще са нов мениджър и предполагам, че адаптирането му ще коства точки на отбора и ще видим дали някой измежду преследвачите няма да се възползва. Защо пък това да  не е Аталанта? Анчелоти и Наполи имаха своя сезон на адаптиране, така че очаквам доста от тях. В Интер ми се струва, че най-накрая започва да се работи правилно. На този етап не виждам Милан или римските отбори да се намесят в битката за челото, но нека видим какво ще се случи и на трансферния прозорец. А и очаквам някой от по-малките отбори да поднесе приятна изненада

Кой ще спре господството на Юве?

Естествено Аталанта! (смее се)


Гласували: 5, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

В Серия "А" заваляха треньорски уволнения
Само Златан може да вкара с развързана обувка (видео)
Най-големите трансфери за Лято 2021
Изчезналият Киево Верона - от Шампионската лига до небитието
7 футболисти, играли и в двата римски клуба
Световен шампион: Алегри го очаква успех в Юве
Култов италиански клуб банкрутира, започва от дъното
Разследват италиански национал за побой
Собственикът на Лийдс иска да купи италиански клуб
Най-скъпите трансфери в историята на Милан
Ето и някои от вариантите пред Интер за справяне с финансовите проблеми
Ето ги всички шампиони в Европа и техните подгласници
Италиански легенди подкараха треньорски курс
Новото голямо име от Балканите: Душан Влахович
В Аржентина имат фаворит за наследник на Конте в Интер
Рекордьорите с най-много попадения в топ първенствата за един сезон
Футболистите, които спечелиха трофей, след като напуснаха Тотнъм след 2008г.
Играчът, за когото сър Алекс Фъргюсън съжалява, че не привлече
Фикайо Томори надскочи Роналдо и постави нов рекорд (видео)
Ето защо Салернитана няма да играе в Серия "А"