Изтече ли времето на Макс Алегри в Торино?

Изтече ли времето на Макс Алегри в Торино?

След снощната загуба на Ювентус с 1:2 от холандския Аякс, огромна част от феновете на "старата госпожа" се обединиха около мнението, че часовете на наставника Макс Алегри са преброени. Все пак ранното отпадане от Шампионската лига не кореспондира с големите цели, афиширани преди началото на кампанията. Привличането на мегазвездата Кристиано Роналдо за рекордните за Серия А 100 милиона евро бяха показателни за изгарящото желание на Юве най-накрая да вдигне "ушатата". Уви, и тази година това не стана.
Интересно бе изказването на президента на тима Андреа Аниели, който заяви след края на срещата: "Аякс напълно заслужено спечели. Алегри? Ще преговаряме за нов договор с него през лятото."
Разбира се, никой не очакваше силният човек в Юве да нападне открито наставника след този крах, но думите на Аниели не се харесаха на тифозите. Масимилиано Алегри показа много добри неща през годините, но не и че може да спечели Шампионската лига. Защо трябва той да остане тогава?
В момента ситуацията в Калчото е такава, че Аниели дори да назначи коня си да ръководи отбора, Ювентус пак ще е шампион. Изключително успешната финансова политика, която клубът води, му позволява да обира всички най-добри играчи на Апенините и да обезкървява опонентите си още преди да е започнал сезона. Кризата, застигнала миланските грандове, не изглежда, че ще отшуми скоро, а в Неапол повече приказват, отколкото действат. Подобна е и ситуацията в столичните Рома и Лацио. Скудетото отдавна не блазни "черно-белите" тифози и осмата поредна титла в местния шампионат далеч вече не е достатъчна за тях. 
При пристигането на Макс Алегри в Торино, той завари един сплотен и работоспособен отбор, наследство от неговия предшественик Антонио Конте. Това, което липсваше на Юве, беше някой тактически гений, който да направлява правилно играчите в най-тежките мачове. Е, "тактикът от Ливорно" бе призван за тази работа. При пристигането му, наложената схема 3-5-2 бе доминираща на Ботуша, но в Европа тимът буксуваше. Той започна да преиначава стила на игра. Опита и с четирима в центъра, после с трима, добави и крила, бърникаше и ровичкаше в търсене на правилната концепция. Това, което се получи, бе фантастично! Играчите се научиха да играят в няколко различни схеми, които умело да променят в хода на мача в зависимост от резултата. Показателен бе фактът, че още в първия си сезон на Ювентус Стейдиъм, Алегри закара "старата госпожа" на финал в Шампионската лига - нещо, което тимът не бе постигал от далечната 2003г. Повтори го и през 2017г., а през 2016 и 2018г. отборът отпадаше по доста скандални начини в четвъртфиналите. 
Друго се набива на очи от началото на този сезон. Това е доста прагматичната и лишена от блясък игра на Юве. Всеки, който е гледал повече от 2-3 мача на отбора, със сигурност го е забелязал. Разбира се, Алегри всячески се опитваше да акцентира колко е важно представянето на тима в Шампионската лига. Безкрайните му ротации имаха за цел да запазят свежи титулярите за битките в Европа, но вместо това те направиха така, че някои от най-важните играчи на Юве цял сезон не можаха да влязат във форма. Става дума най-вече за Пауло Дибала, за Миралем Пянич, за Федерико Бернардески, от които се изисква да правят чудеса в граденето на атаките и да осигуряват на Манджукич и Роналдо така необходимите добри топки. Това се случваше в много редки периоди от кампанията. В същото време се видя, че и халфовете, призвани да заместят играчи като Пирло, Видал, Погба и Маркизио, не са от същото ниво. Не че Сами Кедира, Емре Джан и Блез Матюйди са слаби футболисти, но тяхната игра в центъра на терена изобщо не се доближаваше до онази на гореизброените. Защитата на тима също куцаше доста. Раздялата с Мехди Бенатиа, който през миналата година бе основен партньор на Джорджо Киелини в защита, се оказа сериозна грешка. При отсъствието на капитана, който напоследък все по-често страда от травми, хората в сърцето на отбраната се представят страшно неубедително. Става въпрос за завърналия се "блуден син" Леонардо Бонучи и вечната надежда Даниеле Ругани. Играта на Алекс Сандро също няма нищо общо с тази, която "кариоката" демонстрираше в предишните кампании. 
Едно от малкото положителни неща за Юве през настоящия сезон е вратарският пост. Много се говореше за това кой ще замести легендата Джанлуиджи Буфон, но се вижда, че полският страж Войчех Шчесни се справя повече от прекрасно. Друг позитив е добрата форма на младока Мойзе Кийн, но неговата крехка футболна възраст не предполага той да бъде човекът, който да носи Юве на гърба си. Жоао Кансело също показа някои брилянтни игри, но повече в атака, отколкото в защита. Същото важи и за Родриго Бентанкур и Леонардо Спинацола. Многото попадения, реализирани от Кристиано Роналдо пък, са нещо, което така или иначе се очакваше от него. 
Като ударим чертата излиза, че едва 4-5 играча не разочароват с изявите си. Е, те са крайно недостатъчни когато преследваш цел като Шампионската лига. Защо и как останалите така и не показват игрите, на които са способни, отговор няма. Дали тренировките или мотивацията са проблемът, можем само да гадаем. Но което и от двете да е главната причина за неубедителната игра на Юве през сезона, вината е само на един човек - старши треньора. Това, че сприхавият нрав на Алегри стои зад напускането на Лео Бонучи преди две лета не е тайна за никого. Изглежда че по същите причини след края на кампанията ще напусне и Пауло Дибала, като преди няколко месеца излезе информация за скандал между аржентинеца и Алегри. В книгата си "Мисля, следователно играя", Андреа Пирло посочва като главен виновник за напускането му на Милан същия този Макс Алегри. Колко от нещата, които се пишат, са истина, разбира се, можем само да предполагаме. 
Видно е обаче, че Алегри сякаш се изчерпа в Юве. Сякаш всичко се случва машинално, а тимът продължава да има слабости, които така и не биват отстранявани. Пето поредно Скудето, четири купи на Италия и два финала в Шампионската лига е активът на "тактика от Ливорно" на Ювентус Стейдиъм. И въпреки пристигането на един куп супер-класни играчи, "старата госпожа" така и не успява да постигне заветната цел и да стъпи на европейския клубен връх. Нужна е промяна. Видно е, че каквото и да прави, Макс Алегри е едно стъпало по-надолу спрямо най-добрите в неговата професия. И колкото и Аниели да го защитава и да се зарича, че спецът ще остане в Торино, няма как и той да не вижда фактите. Проблемът пред президента по-скоро се състои в това, че той не може да намери по-добър вариант, който да замени Алегри. Защото Ювентус вече не е онзи възстановяващ се от Калчополи тим без стадион и средства, където можеха да си позволят да назначат хора със скромен опит като Антонио Конте. Ювентус вече е сред най-големите в Европа и топ-целите на "старата госпожа" трябва да бъдат преследвани с топ-треньор! Кой обаче ще е той и дали въобще ще има такъв, предстои да разберем.


Гласували: 8, рейтинг: 4.9

Добави коментар

Препоръчано за вас

Без Меси и Роналдо в УЕФА Играч на годината за първи път от 10 години
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Аталанта ще се завърне у дома за Шампионската лига
Футболисти, вкарвали и в двата европейски клубни финала
Байерн покори най-странната Шампионска лига в историята
Как Байерн се върна на върха
Градската управа на Марсилия забрани носенето на екипи на ПСЖ
Абсурден футбол: когато монета и кален терен определиха полуфиналист в КЕШ
Кои са непобедените шампиони на Европа?
Феноменът РБ Лайпциг
"Цяла Италия подкрепя Аталанта"
Играчите с най-много мачове през сезона
Отборите, достигали до златен требъл
Дузпа за милиони: цената на най-скъпия гол в историята на футбола
Най-непробиваемите вратари в Шампионската лига
Другата седмица става ясно дали наказанието на Манчестър Сити ще бъде отменено или не
Двете минути, в които Дейвид Мойс бе най-великият футболен мениджър в света
Легендите, печелили Шампионската лига с повече от 1 клуб
Легендата на Моу: Началото!
Нова идея за доиграване на Шампионската лига