Джорджо Киелини, освен невероятен защитник е и капитан както на Ювентус, така и на националния отбор на Италия. Когато "бианконерите" разбраха за тежката му контузия, а след това и за последвалата операция, осъзнаха ,че защитата на отбора ще загуби своя лидер поне за няколко месеца. Киелини се възстановява и се надява да се включи в надпреварата до пролетта. Капитанът на Ювентус разказа за контузията, бъдещето след като напусне терена, както и за своите съотборници пред "La Gazzetta dello Sport".
"Колко време ще играя още? Няколко години, не повече. Би ми се искало да продължа след това като част от мениджърския екип. Ще подходя с търпение към това решение, защото най-голямата грешка на нас, футболистите, е, че след като прекратим кариерата си си мислим, че сме готови за новото приключение. Когато напуснем терена, за най-големите късметлии това се случва между 35 и 40-годишна възраст, си мислим че знаем всичко за футбола. Преминаванеш в една сфера на работа, в която тези на твоята възраст са придобили поне 15 години опит на високо ниво. Дори ако пристъпиш едно стъпало надолу ще откриеш хора, които са поне с 10 години по-млади от теб, но с 10 пъти повече опит. Така че има липса на знания, която трябва да се компенсира и трябва да сме наясно с това. Имаме умения от футболна гледна точка, но трябва да работим за останалото. Това е като редене на пъзел, рамката не е по-малко важна от основната картина. Няма нужда да се бърза. Стъпка по стъпка всеки ден, също като рехабилитацията."
Киелини не би предприел крачка към кариера на треньор:
"Да се занимаваш с отбора на терена и да провеждаш тренировка по час и половина е постижимо за всички. Откъсването от терена няма да е лесно, но идеята да бъда треньор не ме кара да се вълнувам. Вече да имаш добра тактическа схема не е достатъчно, треньорите вече трябва да бъдат както психолози, така и мотивиращи лидери. Също така те са мениджъри, като мениджърите на компаниите, които управляват поне 50 или 60 човека. Това е разнообразен начин на живот: първо това трябва да е твоето призвание, а след това да приемеш натиска и жертвите, които изисква."
Шампионската лига все още е приоритет и е цел за постигане и през този сезон:
"Какво ни липсва? Малко късмет със сигурност. Но нещо ни липсва и на самите нас: способността да се справяме с финалните срещи. Винаги знаем, че в Шампионска лига има поне 5-6 отбора, които са на едно ниво, високо ниво. През последните години изгубихме предизвикателните срещи срещу Аякс, Реал Мадрид, Байерн. Три пъти отпаднахме по абсурден начин. Съжалявам най-много, че изгубихме битката с Аякс, защото след това щяхме да се справим с пътя към финала. В невероятната история на Ювентус само това липсва за съжаление, но битката не е приключила."
Киелини сподели своите впечатления за съотборника си Пауло Дибала:
"Пауло Дибала е много тих човек, той е златно момче, което видяхме да израства. Пауло е този, който не говори много, но показва каквото трябва на терена. Миналият сезон беше обявен за лош за Дибала. Ако Дибала играе като нападател, той може да вкара 20 гола. Ако играе зад нападател може да вкара 5 гола и няма нищо лошо в това. Той помага на играта и е много важен. Според мен Дибала продължава да се развива. Той иска да остане в Ювентус. Имаше възможност да си тръгне, но реши да остане и да продължи да се развива в този отбор. Пауло носи капитанската лента с уважение и я заслужава. Няма да се изненадавам ако той направи това, което направиха Трезеге, Каморанези и Недвед, това е важен път в историята на Ювентус."
За Киелини отборът е равен на семейство:
"Ювентус е семейство. На всички хора, които идват тук, първото нещо, което им казвам е: " Ще се почувтвате като у дома си." Сплотеността на семейство Аниели е преди всичко. Това не е необичайно, че всеки ден ръководството е на терена, за да наблюдава тренировката. Тези, които не са свикнали, биха си помислили, че това предизвиква притеснение, но всъщност показва сплотеност. Тук винаги има екип, който ни помага ежедневно. Уверявам ви, тяхната подкрепа се усеща дори когато сме извън терена."
