През годините редица велики футболисти са се разминавали с Манчестър Юнайтед, но малцина могат да кажат, че цели два пъти са отказвали да преминат при "червените дяволи". Тъкмо такъв обаче е случаят на легендарния английски нападател Алан Шийрър, който спокойно може да бъде определен за най-добрия на поста си за своето поколение на Острова.
Макар таранът да прекрати кариерата си преди цели 17 години, той продължава да оглавява голмайсторската листа във Висшата лига със своите 260 попадения, а общо в кариерата си е забил над 400 гола във всички турнири.
Пред Шийрър се открива уникалната възможност да играе за Манчестър Юнайтед не веднъж, а цели 2 пъти. Наставникът на "червените дяволи" сър Алекс Фъргюсън неистово желае нападателя в състава си, но уви, не е било писано.
За пръв път Алан влиза в трансферните планове на Юнайтед още през 1992г., когато е все още обещаващ нападател на Саутхемптън. Тогава обаче, вместо на "Олд Трафорд", той се озовава на "Иуд Парк" и подписва с Блекбърн срещу 3,6 милиона паунда - умопомрачителна за времето си сума. За Роувърс той вкарва 112 гола в 138 мача в лигата и печели титлата през 1995г.
"Червените дяволи" обаче не страдат чак толкова много, защото привличат Ерик Кантона, който им помага да спечелят 2 поредни титли и ФА Къп.
През 1996г. отново се отваря шанс Шийрър да бъде привлечен на "Олд Трафорд". Тогава обаче той избира да премине в отбора от своя роден град Нюкасъл. "Свраките" плащат за нападателя и голяма звезда на английския футбол в онзи момент рекордните 15 милиона паунда. Големият Алан се превръща в най-скъпия футболист на планетата!
Инвестицията се оказва сполучлива и Шийрър бележи над 200 гола за клуба, преди да окачи бутонките през 2006г., макар че не успява да спечели нито един трофей повече. Въпреки това, той се превръща в клубна легенда и идол за всеки, който облече черно-белия екип.
Разбира се, Манчестър Юнайтед печелят купища трофеи и без услугите на Шийрър, но само си представете как биха изглеждали "червените дяволи" с англичанина в атаката си. Президентът на клуба от онзи период Мартин Едуардс разказва по-подробно как и защо Фъргюсън така и не е успял да привлече големия Алан.
"Всъщност, аз бях сключил сделката с Шийрър, договорът му бе готов, бяхме се споразумели. Алан беше в къщата на Алекс Фъргюсън, разговаря с него и ни увери, че иска да дойде. Смятам, че проблемът беше с президента на Блекбърн, Джак Уокър, който изобщо не ни беше фен. Бяхме местни врагове, и двата клуба са от Ланкашър."
"Той не искаше Шийрър да идва в Манчестър Юнайтед. Те бяха много близки, Уокър беше като баща за Алан и смятам, че той просто не искаше да го ядосва като дойде при нас. Не съм сигурен, че Уокър щеше изобщо да го пусне де, той беше щастлив да го продаде на Нюкасъл, защото този клуб не бе заплаха за Блекбърн."
Когато сделката с Алан Шийрър се проваля, Фъргюсън се насочва към звездата на Фиорентина Габирел Батистута, но Едуарс споделя, че по онова време заплатите във Висшата лига не могат да се равняват на финансовата мощ на Серия "А". Колко иронично...
"Разгледахме ситуацията, но тогава заплатата, която Батистута искаше... не мога да си спомня точните цифри, но тя заплашваше да разбие нашата финансова структура. Трябваше да се откажем."
Междувременно Шийрър също споделя своята гледна точка по въпроса.
"Разбира се, че бях изкушен да отида в Манчестър Юнайтед, но не съжалявам за решението си. Имах фантастичен период в Блекбърн и станах шампион. Изпълних мечтата си да играя за клуба от моя роден град Нюкасъл. Имам спомени, които ще ме топлят вечно и голмайсторски рекорд, който ме кара да се гордея."
"В края на мачовете срещу Юнайтед ходех да стискам ръката на Фъргюсън. Няма как да не почитам това, което той е постигнал във футбола."
