На 20 декември 2019 година един млад испански мениджър на име Микел Артета пое първия отбор в своята нова кариера като треньор - Арсенал. Испанецът бе част от екипа на Хосеп Гуардиола в Манчестър Сити, но със сигурност неговото назначаване в тима на „артилеристите" бе една нова стъпка в живота му. Отборът на Арсенал беше сериозно закъсал с играта си, както и в класирането. След уволнението на Унай Емери в средата на месец декември, клубът сложи временно една от легендите си от сезона на „Непобедимите" Фреди Люнгберг. Емери води Арсенал година и половина, в която достигна до финал на Лига Европа, който впоследствие бе загубен от Челси с 1:4 и класира тима на 5-то място през сезон 2018/19 във Висшата лига.
След серията от незадоволителни резултати, които стартираха от 21 октомври 2019 година, чашата на търпението в ръководството на Арсенал преля и бъдещето на Унай Емери бе предначертано. Прогрес под негово ръководство бе стабилизирането на атаката с включването на Пиер-Емерик Обамеянг и Александър Лаказет, както и Месут Йозил. „Топчиите" в първия пълен сезон на испанския специалист реализираха общо 73 гола в 38 мача, макар и в последният сезон на Арсен Венгер като мениджър на отбора тимът да отбеляза 74. Защитата обаче продължи да бъде главният проблем в целия състав, дори и под ръководството на испанеца.
Микел Артета, носил и капитанската лента на Арсенал, написа една страница от неговата история като един от най-перспективните млади мениджъри във Висшата лига след идването си на „Емирейтс". Той успя веднага да спечели трофей, като триумфира през 2020 година с трофея за ФА Къп. Това подсказа, че ще започнат да протичат големи процеси в клуба откъм развитие. Сезон 2020/21 не беше най-добрият дебютен за Артета като треньор, след като класира „артилеристите" на незавидната 8-ма позиция, като това е един от най-слабите сезони на отбора в цялата му история. Рискува да не участва в европейските клубни турнири - нещо което се случи за първи път от 26 години насам, но всичко в името на това Арсенал да направи плавен преход от отбор, изпаднал в посредственост към градящ тим, който да трупа върху представянето си. Едно нещо със сигурност направи състава на Микел Артета интересен и приятен за наблюдаване - залагането на млади играчи. Букайо Сака и Емил Смит-Роу са типичните перспективни играчи, които вдъхват увереност в отбора за по-добри резултати. Габриел Мартинели, Бен Уайт, Аарън Рамсдейл, Едуард Нкетия, Мартин Йодегор и още такива футболисти промениха облика и стила на игра на „топчиите". Неслучайно през изминалия вече сезон 2021/22 Арсенал бе най-младият състав във Висшата лига. Именно заради тези играчи тимът вече изглежда като един боеспособен колектив, който може да нарани доста опоненти. И това го показаха през целия минал сезон. Точно заради този довод момчетата на Артета можеха дори да се класират в Шампионската лига, но и Лига Европа също е едно добро поле за изява и развитие на тези играчи. Мнозина споменаваха, че само с млади футболисти няма как един клуб да бъде успешен. Трябва да има опитни футболисти, на които да подражават тези млади състезатели. И точно затова младият испански треньор привлече през летният трансферен прозорец на 2022 година играчи като Габриел Жезус и Олександър Зинченко, които безспорно имат много голям опит в Манчестър Сити под ръководството на Гуардиола.
Най-характерните белези, които се забелязват в работата на Артета, е играта без топка и начинът, по който Арсенал пресира съперника си в определи моменти, както и бързите подавания между футболистите, т.нар. „тики-така" във футбола. Това са методи, усвоени от Пеп в състава на „гражданите" още когато младият треньор бе част от екипа му.
Именно чрез всички тези примери, дадени от мен в тази статия, може спокойно да кажем, че един заспал гигант започва да се събужда и е въпрос на време той да се окаже фактор във Висшата лига и в Европа.
