Колко още трябва да търпим, г-н Михайлов?

Снощи националният ни отбор по футбол записа ново дъно в низходящата линия, в която е потеглил. Насред София загубихме от новосформирания тим на Косово, който не само че ни победи, ами и тотално ни надигра! Нашите владееха инициативата в много кратък период от мача, а в последните 15 минути съвсем абдикираха от задълженията си в атака и само опитваха да отблъскват поредното нападение на гостите. След края на двубоя се изредиха един куп спецове, бивши футболисти, треньори и дори самият Димитър Бербатов, които се обединика около едно мнение: с тези момчета толкова! 
И отново се почна старата песен на нов глас: нямаме школи, нямаме специалисти, нямаме терени, нямаме пари... А нима Косово имат? ДЪржава на 10 години, член на УЕФА от 3! Държава, извоювала независимостта си с много кръв и куршуми! И то не преди векове, а преди 15-тина години! И ни превъзхождат! Капитанът Ивелин Попов пък обобщи невероятната излагация с култовото: "Видяхте ли къде играят те?"
Ивелине, видяхме къде играят - Манчестър Сити, Лацио, Стандарт Лиеж, Вердер Бремен, Хееренвеен, Динамо Загреб. А вие къде играете? Ростов, Каляри, Арсенал Тула, Касъмпаша. И защо? Да не би някой да ги е взел в тези отбори само защото са косовари? Не, имат качествата, имат класата, имат работната етика. А вие кои сте? На Боби Михайлов зет му, сина му и не знам си още кой. 
И защо се стигна до тук? Не че националният отбор не е правил издънки и преди, но не и такива. Тази година е 14-тата откакто Борислав Михайлов оглави Българския футболен съюз. Чакан с много надежди и оптимизъм, той направи и невъзможното за да се сдобие с поста на мястото на покойния Иван Славков. И докато всички смятаха, че никой не може да бъде по-лош от Батето, оказа се, че много сме грешали. През 2005г. националният отбор беше на 39-то място в световната ранглиста на ФИФА, едно от най-ниските откакто съществува. Всички бяха надигнали глас как може да сме толкова слаби. Че това е дъното и няма повече на къде да дълбаем. Ах, каква голяма грешка, каква дълбока заблуда...
Към момента България е на 51-во място в света, което не е чак такова голямо падение, но преди няколко години бяхме заплашени да изпаднем от топ 100. През 2012г. нашите се намираха на 96-та позиция в световната ранглиста, а страни с върлуващи епидемии от ебола и с остър недостиг на храна и вода бяха пред нас. През тези години записахме провали срещу един куп футболни "джуджета" като Малта, Люксембург, Беларус, Кипър и т.н. Но поне имахме самочувствието, че сме един добър отбор, на средно европейско ниво. "Добро сме играли, ама паднали", както каза един популярен у нас сръбски треньор. На всеки може да се случи да се издъни. Само че напоследък такива резултати няма как да бъдат приемани като издънки просто защото играта на националния отбор е под всякаква критика. Истината е, че и ние се превърнахме във футболно "джудже". 
Разбира се, отново ще се изприказват един куп добре познати приказки. Че трябва да се инвестира в школите, че трябва да се ограничи броят на чужденците в Първа лига, че трябва да се залага повече на младите и т.н. Това сме го слушали и слушали, но промяна няма. Няма как и да има промяна, след като манталитетът на българския "паралия, който дава пари за футбол" е да иска моментален успех, да даде парите и отборът му да заиграе като Барселона. Никой не иска да плаща, за да може евентуално след 10 години да има някакъв резултат и момчета от школите, добре обучени и талантливи, да вземат да играят добър футбол. И как да стане тогава? От къде да се появят тия класни млади играчи? Докато от БФС и в частност господата Михайлов, Лечков и Костадинов не направят масова реформа, с която да задължат клубовете да инвестират в школите и базите си, няма да стане. Дали им отърва да го сторят, това е истинският въпрос. Тези хора доказаха през годините, че изобщо нехаят за българския футбол, без значение какво се случва. Без значение, че един от двата най-големи отбора в историята ни фалира, а другият бе на път да го последва. Без значение, че кой ли не се изреди да се гаври с родните "грандове", побеждавали отбори като Барселона, Ливърпул и Милан в миналото. Без значение, че от 15 години националният отбор не се е класирал за голямо първенство - нещо, което бе считано за немислимо. Без значение от празните трибуни, които са обичайна гледка за повечето мачове от родната лига. Без значение, че 200 косовари надвикват родните фенове на вчерашния мач. Нищо от това не е от значение докато има схемички, задкулисни игрички, корупция и шуробаджанащина. 
В следващите няколко дни ще се вдигне малко врява, ще хвърчат изказвания напред-назад из медийното пространство, но в крайна сметка нещата ще останат по старо му. Кучетата си лаят, керванът си върви...