Преди няколко дни от Англия изтече новината, че един от съоснователите на Футболната лига - Дарби Каунти, ще влезе в администрация поради натрупани огромни дългове. Това автоматично означава, че "овните" ще бъдат лишени с минимум 12 точки, а като допълнение те могат да загубят още 9.
С оглед на класата на състава, почти на 100% е сигурно, че Дарби ще изпадне от Чемпиъншип едва 2 сезона след като игра в плейофите за класиране във Висшата лига. Тимът не се е подвизавал в третото ниво на английския футбол от цели 35 години, като през това време записа 4 сезона в старата Първа дивизия и още 7 в новосформираната Висша лига.
Дарби е двукратен шампион на Англия през 70-те и носител на ФА Къп за 1946г. Определено това е един от знаковите клубове на Острова, но за съжаление той ще последва съдбата на редица други тимове, които по една или друга причина, влязоха в администрация, не за пръв път при това.
Какво обаче значи това?
Администрацията е процес, в който контролът на даден клуб преминава от собственика в ръцете на специално подбран екип от счетоводители. Колкото и страшно да звучи, всъщност администрацията е измислена, за да спаси клубовете от ликвидация. Докато те се намират в администрация, нито един кредитор, на когото се дължат пари, не може да предприеме легални действия срещу клуба.
Администраторите движат ежедневните процеси в отбора, като основната им грижа е да набавят капитал по възможно най-бързия начин. Това обикновено отнема минимум 8 седмици, като, ако обстоятелствата го налагат, те могат дори да потърсят нов собственик за клуба.
Междувременно администрираният тим се разделя с ликвидни придобивки като тренировъчната база, прилежащи обекти (хотели и т.н.), както и футболисти, на които могат да им се вземат добри пари. Тъй като администрацията се обявява публично, то играчите се продават много под пазарната им стойност, защото всички останали клубове са наясно, че на закъсалия отбор му трябват спешно пари.
Също така нерядко явление е да се освобождават маловажни за клуба служители като треньори от щаба на мениджъра, градинари и т.н. Администраторите могат дори да забранят на наставника да използва дадени играчи, ако в договорите им има клаузи, според които трябва да им се изплащат бонуси на база голове или брой мачове за клуба.
В повечето случаи администраторите се справят с възложената им задача и спасяват финансово отбора, макар и това да означава отнемане на точки и изпадане в по-долна дивизия. Случвало се е обаче и тяхната работа да не се увенчае с успех. Така от футболната карта изчезват клубове като Бери (закрит през 2020г.), Дарлингтън (закрит през 2012г.), Честър Сити (закрит през 2010г.), Ръшдън енд Даймъндс (закрит през 2011г.), Уимбълдън (преименуван на МК Донс през 2004г.).
Други обаче успяха да оцелеят, а някои от тях се считат за традиционни английски клубове. Ето и кои са те:
Лестър Сити
Макар и в момента да изглежда невъзможно, "лисиците" също бяха закъсали, и то преди има-няма 20 години. В началото на 21 век, Лестър бе истински асансьор между Висшата лига и новоучредения Чемпиъншип. В края на сезон 2001/02 тимът изпадна от елита, но едновременно с това се премести да играе на новопостроения "Уокър Стейдиъм". Загубите изведнъж ескалират, като Лестър натрупва дългове от близо 70 милиона паунда. Това се дължи на загубените пари от ТВ права, благодарение на изпадането от Висшата лига, както и на високите заплати на футболистите. Изходящите трансфери на отбора пък не носят очакваните приходи, докато строителите очакват вноска от порядъка на 37 милиона за построяването на новия стадион. Така "лисиците" влизат в администрация през октомври и през по-голямата част от сезон 2002/03 мениджърът Мики Адамс няма право да купува футболисти. Въпреки това, той успява да спечели промоция за Висшата лига, завършвайки на второ място с 90 точки. Тимът се задържа едва 1 сезон в елита, след което отново изпада, а администрацията е вдигната чак през ноември 2004г., когато задълженията на клуба са изчистени.
Ипсуич Таун
"Трактористите", както е прозвището на този тим, също са сред отборите, печелили титлата на Острова. Това става през сезон 1961/62, когато легендарният Алф Рамзи навигира Ипсуич до шампионската титла на старата Първа дивизия. Освен това клубът има на сметката си и една купа на ФА и една от турнира за Купата на УЕФА. Новият век обаче носи малко поводи за радост на феновете на "трактористите". Освен че не са помирисвали елитен футбол от 20 години, последният им опит във Висшата лига прати тима в администрация. В края на сезон 2000/01 Ипсуич се бе класирал за Купата на УЕФА, така че на "Портманд Роуд" пристигнаха някои класни футболисти, за да подсилят състава. Привлечен бе дори европейският клубен шампион от 1995г. Финиди Джордж. Следващата кампания обаче бе съкрушителна, тъй като тимът отпадна рано от Европа, а също така и изпадна от Висшата лига. Сериозните разходи наложиха администратори да се погрижат за оцеляването на клуба. Лишен от възможността да се подсили с футболисти, Ипсуич не успя да осъществи моментално завръщане в елита, а в момента се подвизава дори в Лига 1.
Лийдс Юнайтед
Наскоро отново споменахме този легендарен английски тим, преминал през поредица от сътресения. Освен трите титли на Англия, Лийдс има още във витрината си трофеи от ФА Къп, Купата на Лигата, Чарити Шийлд и Купата на Панаирните градове. "Пауните" имат записани финали и в КЕШ и КНК, загубени от Байерн Мюнхен и Милан. В края на 90-те тогавашният собственик Питър Ридсдейл имаше амбиции да върне Лийдс на върха във Висшата лига. Той взе сериозни заеми, за да осигури пристигането на някои от най-перспективните и класни футболисти на "Еланд Роуд". В резултат на това тимът записа няколко призови класирания и редица участия в Европейските клубни турнири. Когато обаче "пауните" пропуснаха да си осигурят мачове от Шампионската лига за сезон 2002/03, на Ридсдейл започна да му става трудно да връща кредитите. Това доведе до наложителна продажба на всички класни футболисти и изпадане в Чемпиъншип. В края на сезон 2006/07 пък Лийдс изживя ново дъно, едновременно изпадайки в Лига 1 и влизайки в администрация. Мениджърът Денис Уайс бе лишен от всичките си футболисти и трябваше да налага юноши. Клубът дори продаде и стадиона си "Еланд Роуд", за да закърпи положението. На тима бяха отнети първо 10 точки в края на сезон 2006/07, което го прати в зоната на изпадащите, а в началото на новия сезон в Лига 1 Лийдс трябваше да започне с нови -15 точки.
Кристъл Палас
Лондончани вероятно са челници по влизане в администрация. Те играят в първия сезон на новата Висша лига, но се превръщат в истински асансьор между дивизиите. След поредното си изпадане през 1999г., Палас влизат в администрация, когато тогавашният им собственик Марк Голдбърг започва да не може да издържа финансово клуба. Година по-късно тимът излиза от кризата, но изкарва доста години в Чемпиъншип. Наследилият Голдбърг нов собственик Саймън Джордън също изпитва финансови затруденения и "орлите" отново влизат в администрация през януари 2010г. Според новите правила на Футболната лига, на Палас са отнети 10 точки, а клубът е принуден да продаде някои от най-ликвидните си футболисти - Виктор Моузес и Жозе Фонте. Мениджърът Нийл Уорнак, поел тима през 2007г., също напуска. Въпреки че ситуацията бързо е овладяна и "орлите" излизат от администрация още през април, те осигуряват оцеляването си в Чемпиъншип едва в последния кръг от сезона. Клубът е продаден на консорциум, наречен CPFS, а през 2013г. печели промоция за Висшата лига, от която все още не е изпадал.
Саутхемптън
През по-голямата част от своето съществуване, "светците" неизменно са били част от елита на английския футбол. Макар и да имат регистриран един-единствен значим трофей в историята си, определено Саутхемптън би липсвал на всички, ако утре внезапно изчезне. През 2005г. обаче се слага край на 26-годишния престой на тима в елита, тъй като той е застигнат от огромна криза. Собствениците на "светците" се сменят доста често, а на няколко пъти клубът на косъм избягва попадане в администрация чрез продажбата на ключови футболисти, в това число и на изгряващата звезда Гарет Бейл. Въпреки всички усилия, Саутхемптън все пак е застигнат от администрация през април 2009г. и наказан с отнемане на 10 точки от актива, което единствено подпечатва билетите на тима за Лига 1. Финансите са толкова скромни, че ръководството не може да плати заплатите на служителите, така че те са призовани да работят безплатно за "общото благо". Реална е опасността Саутхемптън да банкрутира, ако не се намери нов собственик, но администраторът върши добра работа и "светците" преминават в ръцете на швейцарския бизнесмен Маркус Либхер. Той назначава друг човек да движи клуба, а и съдбата му е доста ужасна. Либхер умира от инфаркт едва година, след като закупува Саутхемптън. Тимът пък се спасява от банкрут излгежда, че поне за сега кошмарът приключва.
Портсмут
За да не остане по-назад, Помпи също влиза в администрация цели 3 пъти в рамките на едва 15 години! Това се случва за пръв път през 1998г., когато тимът се подвизава в първа дивизия на английския футбол. Слабите резултати и управленската криза карат Портсмут да влезе в администрация и да изкара 6 месеца на милостта на съдбата. Иронично, клубът е спасен през май 1999г. от американския бизнесмен със сръбски корени Милан Мандарич, който закупува контролния пакет акции и се превръща в най-успешния президент на Помпи. В края на сезон 2002/03 тимът печели промоция за Висшата лига, а голямата звезда на Портсмут е бългъринът Светослав Тодоров. След няколко солидни години в елита, ситуацията на "Фратън Парк" се утежнява. Помпи печели ФА Къп през 2008г. и играе в Европа за пръв път в своята история, но пък клубът го закъсва с финансите. Бавят се заплати на футболисти и персонал. Междувременно резултатите се влошават и тимът се закотвя на дъното на Висшата лига. Последният пирон в ковчега е делото, което един от кредиторите на Помпи - HMRC завежда срещу клуба. Портсмут едновременно изпада и влиза в администрация през пролетта на 2010г. Отборът има нов собственик в лицето на Балрам Чайнраи, но дълговете надвишават 135 милиона паунда. Кризата на управленско ниво е тотална, шефовете се сменят като носни кърпички. Едва през октомври 2010г. ситуацията е овладяна, но само година по-късно новият собственик Владимир Антонов е разследван от властите за финансови престъпления, което праща Помпи отново в администрация. Проблемите продължават чак до април 2013г., когато тръстът PTS (Pompey Supporters' Trust) поема контрол, но клубът е пропаднал до Лига 2, тъй като често му се отнемат точки...
Ковънтри Сити
Кога беше последният път, когато видяхте този клуб в английския елит? Точно така, преди 20 години, когато Ковънтри изпадна от Висшата лига, а феновете на тима бяха подготвили банери с надпис "Ние ще се върнем". Е, за сега това така и не се получава, дори напротив. Въпреки построяването на новия стадион "Рикох Арена", който замести 106-годишния "Хайфийлд Роуд", Ковънтри изкара доста години, домакинствайки другаде. Тимът бе рязко заплашен за влизане в администрация през 2007г., но буквално 20 минути преди крайния срок, Хедж фондът SISU придоби контролния пакет акции. 6 години по-късно обаче Ковънтри нямаше такъв късмет. Благодарение на неадекватното управление на SISU Capital limited, тимът все пак влезе в администрация и бе прогонен от собствения си стадион. За щастие, бързо се намери нов купувач, който да извади Ковънтри от калта. В момента клубът е собственост на Otium Entertainment Group, но проблемът със стадиона не бе решен чак до лятото на 2021г., когато бе договорено "Рикох Арена" отново да приема домакинските срещи на Ковънтри.
Болтън Уондърърс
"Тротърс" са четирикратен носител на ФА Къп, което ги прави доста важен за английския футбол клуб. Когато Уондърърс се завърнаха във Висшата лига в началото на века, президентът Фил Гартсайд бе доста ентусиазиран и амбициран да превърне Болтън в един мини-галактико. На "Рийбок Стейдиъм" акостираха редица високоплатени звезди в залеза на кариерите си, но въпреки това разполагащи с невероятна класа. Само ще споменем имената на Джей-Джей Окоча, Иван Кампо, Фернандо Йеро, Юри Джоркаеф и дори Никола Анелка! Слуховете гласят, че "тротърс" са били близо и до привличането на световния шампион Ривалдо. Воденият от Сам Алардайс тим се превърна в един от най-неприятните съперници в лигата. Болтън игра и европейски футбол, като на 2 пъти дори се класира за елиминациите на турнира за Купата на УЕФА. Твърдият стил на игра направи Уондърърс седмия най-мразен клуб в Англия, но това бе само потвърждение за успеха на тима. Когато обаче Алардайс бе заменен на треньорския пост, Болтън постепенно върна газта и в крайна сметка изпадна. През 2016г. пък клубът бе разтърсен от кончината на Гартсайд, което допълнително засили кризата. Тимът вече бе изпаднал в Лига 1, а новият президент Кен Андерсън не успя да се справи със задачата си да внесе стабилност. Така през май 2019г. Болтън влезе в администрация заради неплатени данъци, а едновременно с това отново изпадна в Лига 1. През следващия сезон Уондърърс стартираха с наказание от -12 точки, а футболистите не бяха получавали по 20 седмични заплати от Андерсън. Предсезонните мачове не се състояха, а на клубната база дори нямаше вода. Клубът излезе от администрация през август, но едва събра отбор, за да започне сезона, така че в края на кампанията изпадна в Лига 2.
Уигън Атлетик
До 2005г. "латикс" никога не бяха играли елитен футбол в цялата си история. Когато обаче се появиха във Висшата лига, те се превърнаха в истински хит. Макар така и да не завършиха нито веднъж над 10-та позиция, определено "JJB Стейдиъм" се превърна в неприятно за гостуване място. В последния си (и до момента бенефисен) сезон в елита, Уигън поднесоха истински шок, печелейки ФА Къп с победа над мултимилионния Манчестър Сити, като едновременно с това изпаднаха. Тогава собственикът на тим Дейв Уилън, който вече бе на преклонна възраст, напусна поста си и остави Уигън в ръцете на неговия внук Дейвид Шарп. Едва ли обаче някой е предполагал какъв огромен регрес престои пред клуба. Уигън не само, че не се завърна във Висшата лига, но и изпадна в Лига 1. През 2018г. Шарп продаде контролния пакет акции за едва 22 милиона паунда, с което сложи край на 23-годишното управление на семейството си на Атлетик. През юни 2020г. пък собствеността на "латикс" отново бе сменена, като този път клубът трябваше да премине в ръцете на консорциум от Хонг Конг. Въпреки че сделката бе одобрена, новите собственици така и не платиха, което наложи Уигън да влезе в администрация. Макар тимът да беше оцелял в Чемпиъншип и да беше завършил на 8 точки от опасната зона, Футболната лига отне 9 и така "латикс" изпаднаха в Лига 1, вместо тима на Барнзли.
