Клубните отличия са изключително престижни, но мнозинството от световно известните футболисти биха ви казали, че нищо не може да се сравнява със спечелените трофеи с националната фланелка. За съжаление има редица легендарни играчи, които не могат да се похвалят с нито един спечелен футболен шампионат на национално ниво, въпреки че са грабнали десетки други награди. В днешната статия ще ви запознаем с част от тях.
Яп Стам
Непробиваемият нидерландски бранител със сигурност е помнен повече с трофеите си в Манчестър Юнайтед и Аякс, отколкото с представянията си в националния отбор. Въпреки че в тези години „лалетата“ имаха много добро поколение, то игра само на един голям футболен форум – Световно ’98 във Франция. На него нидерландците отпадат на полуфиналите от Бразилия, което оставя редица качествени играчи, включително и Яп Стам, без нито едно отличие с оранжевата фланелка.
Ерик Кантона
Въпреки че бе един от най-качествените нападатели за своето време, Кантона не попадаше често във френския национален отбор заради темпераментния си характер. Още когато е само на 22 години, той си позволява публично да използва обидни реплики по адрес на селекционера Анри Мишел. Напълно логично Мишел не се възползва от услугите му в следващите 2 години преди да бъде уволнен. С назначението на Мишел Платини се завърна и Ерик Кантона, но представянията на „петлите“ не бяха задоволителни. На ЕВРО ’92 французите не записаха нито една победа, а 2 години след това дори не успяха да се класират на Световното първенство в САЩ. Това бе и последният голям футболен форум, за който Кантона направи опит да участва, тъй като ритникът му срещу фен на Кристъл Палас през 1995г. го извади перманентно от състава на Франция. Без него Зидан и компания покориха както Световната титла през 1998г., така и ЕВРО 2000.
Любопитно е, че след като приключва с националния състав, Кантона си намира място във отбора по плажен футбол на Франция. С него нападателят е доста успешен, тъй като печели Европейско и Световно първенства в две поредни години (2004 и 2005).
Михаел Лаудруп
От датския национален отбор трудно могат да се очакват големи отличия, но въпреки това „червеният динамит“ има едно спечелено Европейско първенство през 1992г. Всички добре знаем историята около класирането и спечелването на турнира от страна на скандинавците, но по-интересна е причината за липсата на техния талисман Михаел Лаудруп. Той е имал толкова малки очаквания за добро представяне на датчаните, че е отказал да се върне от планираната си почивка, за да представлява страната си.
Иначе Лаудруп е участвал на 4 Европейски и 2 Световни първенства, като световните футболни финали през 1998г. са последните мачове на легендарния датчанин с националната фланелка. Въпреки всичко Михаел все пак вдига една национална титла с Дания, но тя е далеч от най-престижните – Купата на Крал Фахд (сегашната Купа на конфедерациите) през 1995г.
Пауло Малдини
Един от най-великите бранители във футболната история също няма нито един трофей на национално ниво. Малдини се състезава за „Скуадра адзрура“ в периода 1988–2002, но остава с празни ръце от цели 7 големи футболни форума. Най-добрите представяния на италианците през този период са загубените финали в САЩ ’94 и ЕВРО ’00. Малдини може и да няма спечелена Световна купа, но пък държи рекорд за най-много изиграни минути на световни футболни първенства (2216).
Звучи странно бразилец от такъв висок калибър да няма нито един голям национален трофей във витрината си, но Зико е един от тези легендарни играчи. Креативният халф е в своята върхова форма на Световното през 1978г., на което става играч на турнира, въпреки че „селесао“ остават с бронз. Една година по-късно Зико слага същия медал на врата си, но този път след неуспех в Копа Америка. На следващото Световно пък – Испания ’82, Зико е една от движещите сили на отбора, отбелязвайки 4 попадения в 5 мача. Въпреки това съставът, пълен със звезди от ранга на Жуниор, Фалкао, Серезо и Сократес, отпада с 3:2 от бъдещия шампион на тези футболни финали – Италия.
Петър Шилтън
Шилтън е рекордьор по изиграни мачове с националния тим на Англия (125), но заради възрастта си не успява да намери място в отбора, спечелил единствения голям трофей за „трите лъва“ – Световното в Англия ’66. Легендарният вратар носи националната фланелка в продължение на цели 20 години и играе на 3 Световни и Европейски първенства, а от всичките 6 футболни форума най-далеч достига на последния – 4-то място на Италия ’90.
Йохан Кройф
Още един футболен гении намира място в тази класация. Кройф е един от доайените не само на нидерландския, а и на световния футбол, но въпреки това не успява да завоюва нито един национален трофей. Също както Зико, Кройф е ставал най-добър играч на световни футболни финали, като това се случва през 1974г. Тогава той вкара 3 попадения, а „лалетата“ губят финалния сблъсък от домакина Западна Германия. Това се оказва първият и предпоследен футболен шампионат за Кройф, тъй като се отказва от националния тим през октомври 1977г., когато е едва на 30 години.
Прочетете също:
