Националният отбор - 20 години по-късно

Днес е 10-ти юни и националният отбор на България има ново препядствие по пътя си към Евро 2020. Така казано звучи, сякаш нашите имат реален шанс да се класират за този турнир, което мнозина биха оспорили, но математически погледнато още нищо не е загубено. Тази среща срещу Косово идва точно 20 години и 1 ден след един култов за националния ни отбор мач. Кой е той?
Това е домакинството на нашите на Англия в европейска квалификация за първенството през 2000г. в Белгия и Холандия. По това време националният стадион "Васил Левски" е в ремонт, така че посрещаме "трите лъва" на "Българска армия". Този двубой е и последният за легендата Христо Стоичнов за България. Големият номер 8 изигра бенефиса си пред погледа на неговите ментори Димитър Пенев и Йохан Кройф, като бе заменен от Георги Бачев в средата на втората част, а срещата завърши при равенство 1:1. Цялостно онези квалификации бяха неуспешни, след като бяхме свикнали националният отбор да е редовен участник в големите футболни форуми. Само че кой би предполагал, че в следващите 20 години ще се класираме само за 1 единствен турнир от подобен ранг (Евро 2004)?
Точно 20 години и 1 ден след този мач, нашите излизат в съвсем различна роля срещу един от най-новите отбори в УЕФА - Косово. Настроенията са в другата крайност, като за огромно съжаление от националния ни отбор не е останал и капка блясък. И докато преди 20 години некласирането ни бе окачествено като "провал", то днес се приема за нещо нормално България да отсъства от световните и европейски футболни финали. Дори обратното - ако някога изобщо се класираме за подобен форум, това би било изненадата! Уви, няма такива изгледи.
Ако през 1999-та някой бе казал, че след 20 години ще губим точки от отбори като Косово, Люксембург, Малта и Кипър, едва ли би се приело на сериозно. Истината обаче е точно такава. За 20 години националния ни отбор се превърна от един от най-коравите тимове в Европа в последна дупка на кавала. Кошмарните за всеки гостувания в София се превърнаха в разходки в парка, а откъслечните победи срещу тимове като Швеция и Холандия могат да се тълкуват само и единствено като "късмет" и "подценяване от страна на противника". Какво друго обяснение може да има? 
Реално погледнато, нашите до предпоследния кръг в предните квалификации имаха шанс за класиране, но всички знаеха, че това няма да се случи. По същия начин, както сега отново имаме математически шансове, но всички отново знаят, че няма да играем на европейските футболни финали догодина. Така както и всички знаеха, че няма да спечелим групата си в новооткрития турнир Лига на нациите, въпреки добрия старт. Вярата в националния отбор е сведена до минимум и това се вижда - на мачовете присъстват обидно малко хора, като високите цени на билетите и ниското качество на игра, грозният футбол и загубите от посредствени отбори отблъскват зрителите. Очаква се не повече от 5000 зрители да подкрепят националите срещу Косово довечера. Само 5000! А преди 16 години на същия този стадион имаше 40 000 души в мач срещу Андора! 
Е, замислете се върху това!