Продължаваме нашата поредица, в която изобличаваме трансферните провали на топ-отборите на Стария континент. Днес под обстрела ни попадат новите попълнения на немския хегемон Байерн Мюнхен. Безспорно може да се каже, че "баварците" имат някои наистина бомбастични попадения на трансферния пазар, като само бихме отличили привличането на голова машина като Робърт Левандовски за 0 евро.
Редом с това обаче, въпреки немския си прагматизъм и добре калкулирани действия, Ули Хьонес и компания успяха да запишат и няколко сериозни краха в опитите си да подсилят тима. Отново правим уточнението, че става въпрос за трансфери в последните 20 години и такива, които вече не играят за клуба. Приемаме да вярваме, че настоящите играчи на Байерн все още имат време и възможност да не бъдат запомнени като "издънки".
Та ето и на кои футболисти сме се спряли:
10) Али Карими
Може би за да станат нещата още по-забавни, този ирански плеймейкър/нападател бе по-известен със звучния си и респектиращ прякор "Азиатския Марадона". Неговите статистики в арабския Ал-Ахли бяха доста впечатляващи, но обстоятелствата около трансфера му в Байерн бяха доста странни. През месец май 2005г. официалният уеб сайт на тима обяви, че Карими ще пристигне в Мюнхен с договор за една година. Реално иранецът бе наблюдаван от скаути на клуба няколко месеца по-рано, когато той взе участие в приятелската среща между националните отбори на Иран и Германия, където бе обявен за играч на мача. Все пак съветите на съгледвачите бяха той да не бъде закупуван, тъй като физическата му форма е доста неподходяща за Бундеслигата. Мениджърът на Байерн по това време Феликс Магат обаче игнорира предупрежденията и Карими все пак се присъедини към състава. В първия си мач за "баварците" халфът обра аплодисментите на публиката, като игра 58 минути и дори направи асистенция. Обещаващо начало, последвано от доста незадоволителни изяви. Той все пак навъртя необходимите 25 мача, за да може договорът му автоматично да бъде продължен с още един сезон, а непосредствено след това контузи глезена си и отсъства дълго от терените. Втората му кампания в Мюнхен бе още по-разочароваща, като през повечето време той изкара на пейката. През лятото на 2007г. Карими напусна и се премести в Катар.
9) Андреас Гьорлиц
Вероятно тук историята е малко по-тъжна отколкото комична, но това не променя фактите. Андреас Гьорлиц си остава един от най-неуспешните футболисти на Байерн Мюнхен в последните 20 години. Той е юноша на градския съперник на "баварците" - Мюнхен 1860, където изгрява в началото на новия век. Полузащитник по призвание, Гьорлиц обаче успява да пробие като десен бранител. Той взима участие в почти всички мачове на Мюнхен 1860 за сезон 2003/04 и е един от най-постоянните играчи на "лъвовете". Логично, през лятото е прилапан от гранда Байерн, който отново угажда на стария си навик да събира всички най-добри играчи от Бундеслигата в състава си. След само 11 мача с червената фланелка обаче, Гьорлиц се контузва тежко в мач от Шампионската лига срещу Ювентус и пропуска почти 2 години от кариерата си заради различни травми. Той така и не успява да се възстанови напълно и се изявява главно във втория отбор на Байерн, преотстъпван е в скромния Карлсруе, а през 2010г. най-накрая напуска и се присъединява към Инглощад. Статистиката му за "баварците" е само 25 мача за 6 години и 0 гола.
8) Едсон Браафхайд
Една от трансферните "перли" на Луис ван Гаал. Всички много добре знаят слабостта му към холандските играчи, така че присъствието на Едсон Браафхайд в този списък не е изненадващо. Все пак "Желязното лале" беше успял да импортира почти целия национален отбор на Холандия в Барселона по време на престоя му на "Камп Ноу". Ван Гаал опита да направи нещо подобно и в Байерн и привлече Браафхайд от Твенте за сума, приблизително равна на 2 милиона евро през лятото на 2009г. Левият бранител започна няколко мача като титуляр, но в последствие изпадна от стартовите 11 и се закотви на пейката. По това време той бе национал на страната си и още на полусезона изрева, че иска да играе постоянно, за да може да си подсигури място в групата на Холандия за предстоящото Световно първенство в Южна Африка. От Байерн нямаше как да му гарантират това и го пуснаха под наем в Селтик. Браафхайд все пак бе сред играчите, повикани за Мондиала и накрая взе сребърен медал. Когато се завърна в Мюнхен за следващия сезон, Едсон изигра само 5 мача за есенния полусезон и бе оставен да си тръгне без пари още през зимата, преминавайки в Хофенхайм.
7) Даниел Пранич
Разбираемо, във всеки отбор има нужда от резерви и играчи, на които да се разчита само в краен случай. Тъкмо такъв бе хърватинът Даниел Пранич. Използван като ляв бранител, ляво крило и където още се сещате отляво, той бе един от разочароващите входящи трансфери на Байерн Мюнхен. Част от един доста класен състав на Хееренвеен, който успя да спечели Купата на Холандия за сезон 2008/09, Пранич пристигна в Мюнхен за почти 6 милиона евро. Оригиналната идея на Ван Гаал по всяка вероятност е била Даниел да застане отляво на защитата, но пък тъкмо по това време едно момче от школата направи толкова силно впечатление, че "изяде" титулярното място на хърватина още на полусезона. Неговото име е Холгер Бадщубер. За съжаление на германския бранител, той бе жертва на постоянни травми, което все пак даде шанс на Пранич да запише приличен брой мачове за Байерн, като той бе ползван буквално за "запълване на дупки", оставени от други травмирани съотборници. Когато след 3 години договорът му най-сетне изтече, той подписа с португалския Спортинг.
6) Вахид Хашемян
Вторият иранец в този списък. Може би все пак тук ръководството на "баварците" е имало доста по-сериозни основания да привлече Хашемян, отколкото при трансфера с Карими. Вахид имаше солиден опит в Бундеслигата с екипа на Бохум. Бележеше редовно и наистина играеше по впечатляващ начин. През последната си кампания в Бохум, Хашемян отбеляза 16 гола в Първа Бундеслига и помогна на тима си да завърши на респектиращото пето място, осигурявайки европейски футбол на Бохум за пръв път от сигурно 1000 години. Това бе достатъчно за да бъде прилапан от баварската машина, а 2-та милиона евро, платени за правата му, бяха лесно прежалени от Ули Хьонес. Само че Хашемян не се оказа замесен от шампионско тесто. Той не само, че не успя да повтори постижението си от сезоните в Бохум, но и бе страшно далеч от формата, която вдъхнови този трансфер. В първия си и единствен сезон в Мюнхен, той вкара само веднъж в 15 мача. Попадението му дойде в мач от турнира за Купата на Германия и бе крайно недостатъчно да му подсигури оставане в Байерн и догодина. Още след края на сезона той бе продаден за двойно по-малко пари на Хановер 96.
5) Себастиан Дайслер
Поредната наистина тъжна история, свързана с футболист на Байерн. Себастиан Дайслер бе определян като "бъдещето на немския футбол" когато прохождаше в Бундеслигата в началото на новия век. Юноша на Борусия Мьонхенгладбах, той направи име за себе си в столичния Херта, към който се присъедини след изпадането на "жребчетата" през 1999г. Веднага се видя, че Дайслер наистина има страхотни качества. Еднакво успешен както на крилото, така и в сърцето на халфовата линия, той обаче имаше една огромна слабост - често страдаше от травми. Това не попречи на Байерн да изръси близо 20 милиона дойче марки още в средата на сезон 2001/02 и да си осигури тайно услугите му, а феновете на Херта и медиите в страната упрекнаха Дайслер, че не е разкрил публично за договорката си с "баварците". Изглеждаше, че мюнхенци са "ударили кьоравото", но скоро стана ясно, че трансферът на Себастиан е крайно рисков. Той сякаш имаше стъклени колене и постоянно отсъстваше заради множество травми. По време на безкрайните му престои в лазарета, Дайслер изпадна в депресия и в крайна сметка обяви, че спира с футбола само на 27-годишна възраст. Вместо "Златното момче на немския футбол", Байерн получи истинска развалина срещу своите 20 милиона марки.
4) Тобиас Рау
Същата история като тази на Дайслер, само че в лявата част на защитата на Байерн. Може би феновете на култовата игра Championship Manager помнят този играч, тъй като той бе направен да става един от най-класните леви бранители в симулатора и то срещу значително малка сума. В реалния живот обаче, кариерата на Тобиас Рау така и не успя да достигне апогея си. Юноша на Айнтрахт Брауншвайг, той започна да генерира интерес към себе си с изявите си за Волфсбург. Всичко изглеждаше перфектно за него. Рау беше млад, качествен, а още преди да напусне "вълците" и немски национал. Общо взето пасваше точно на описанието, което Байерн Мюнхен търсеше за своите играчи. Той премина при "баварците" през 2003г. млад и зелен, но много обещаващ. Само че съдбата не бе благосклонна към него и той стана жертва на няколко поредни тежки контузии, които така и не му позволиха да покаже на какво е способен. Когато все пак бе здрав, конкуренцията в лявата част на защитата на тима бе наистина зверска. Рау трябваше да се пребори с утвърдените бранители Бишенте Лизаразу и Вили Саньол, което тотално го отказа от играта. След само 2 сезона в Мюнхен и 13 мача за Байерн, той напусна и се присъедини към Арминия Билефелд, където честите травми продължиха да го преследват. Наложи се Тобиас да се откаже от футбола на само 28 години. След това той реши да става учител по физическо и същевременно заигра в аматьорски немски клуб.
3) Ян Шлаудраф
Ян... кой? Няма как по-младите фенове на футбола да не си зададат този въпрос и ще са напълно прави. Та дори хората, които следят обстойно Бундеслигата, биха се затруднили сериозно с това да си спомнят кой по-точно е Ян Шлаудраф. Помагаме. Ян Шлаудраф е немски нападател, изкарал голяма част от кариерата си в дубъла на Борусия Мьонхенгладбах. Може би тъкмо заради това той подписа с Алемания Аахен през 2005г., което пък се оказа най-доброто решение в живота му. Шлаудраф помогна на скромния клуб да достигне до Първа Бундеслига и дори направи своеобразен фурор с жълто-черната тениска, бележейки 8 гола в дебютния си сезон в елита. Явно това бе предостатъчно за Отмар Хитцфелд да поиска нападателя в редиците си. Разбира се, Алемания скоропостижно отпадна, но бъдещето за Шлаудраф изглеждаше светло. Пристигнал в Мюнхен през 2007г. за скромните 1,2 милиона евро, нападателят се превърна в "краля на контролите". Той успя да отбележи внушителните 15 гола в 5 мача в предсезонната подготовка на тима и наистина шашна всички в Германия. Когато обаче сезонът започна, той се намери на пейката, защото по това време в Байерн се подвизаваха голови хищници като Мирослав Клозе и Лука Тони. Шлаудраф все пак записа 8 мача, в повечето от които влезе от пейката, но не успя да се разпише нито веднъж. В края на сезона бе освободен и се премести в Хановер 96. Пропуснахме да споменем, че Ян има и 3 мача за националния отбор на Германия...
2) Хосе Соса
Интересното тук е, че този пич може спокойно да попадне в няколко антикласации за най-слаби трансфери в последните 20 години. Пръв удоволствието да се нацака с неговото привличане имаше Байерн Мюнхен. Соса е юноша на аржентинския Естудиантес, където показа някои обещаващи игри. Въпреки малкото голове, които отбеляза, той все пак бе отличен като един обещаващ млад полузащитник. Точно затова през месец февруари 2007г. "баварците" решиха да го закупят за около 7 милиона евро, но го оставиха да доиграе сезона в Естудиантес. След като пристигна в Мюнхен, той отново бе отпратен в бившия си клуб, този път под наем. Когато все пак стана част от тима на Байерн, Соса не показа и грам от това, на което бе способен. Треньорите на Байерн му гласуваха прекалено голямо доверие, но той не го оправда. Статистиката му за немския клуб се равнява на 53 мача и 2 гола за три години на "Алианц Арена". След една доста неизгодна сделка, Байерн се раздели с него и той се премести в италианския Наполи. В момента се подвизава в Трабзонспор, а в даден момент нещастието да привлече Соса имаше и колоса Милан.
1) Брено Боргес
Този играч съвсем спокойно може да получи прякора "бразилския Марио Балотели" и след малко ще разберете защо. Брено Винисиус Родригес Боргес е юноша на така легендарната школа на Сао Пауло, от където са произлезли не една и две звезди на световния футбол. Висок и добре сложен, той изглеждаше като перфектния защитник. След само един сезон в мъжкия състав на Сао Пауло, на вратата се наредиха куп европейски грандове, питащи за цената му. В крайна сметка Байерн спечели състезанието с Ювентус, Милан и Реал Мадрид и си осигури услугите на Брено срещу 12 милиона евро. Бранителят бе препоръчан на "баварците" от друга кариока и бивш играч на тима Джоване Елбер. Брено обаче така и не се превърна в титуляр за Байерн. Той пристигна в Мюнхен едва на 19 и изкара известно време под наем в Нюрнберг, за да може все пак да се климатизира към немския футбол. Престоят му бе съпътстван и с някои травми. Тъкмо когато изглеждаше, че той е готов най-сетне да заиграе в сърцето на отбраната на "баварците", се случи инцидент. Домът на Брено бе подпален, а той бе арестуван като главен заподозрян в палежа. В крайна сметка той бе осъден на 3 години и 9 месеца затвор за деянието си... След като излежа присъдата си, Брено се завърна в родната Бразилия, където в момента е футболист на Вашку да Гама.
БОНУС:
Марсел Янсен
Юноша на Борусия Мьонхенгладбах и много обещаващ ляв бранител. Когато обаче все пак пристигна в Байерн за близо 10 милиона евро, нещата не се развиха добре за него. Той стана жертва на някои травми, което не му бе проблем, тъй като той бе заявил, че не му пречи да търка пейката в Байерн. Все пак успя да запише цели 30 мача във всички турнири за сезон 2007/08, но след това се скара с треньора Юрген Клинсман и бе продаден за 8 милиона на Хамбургер.
Лукас Подолски
Станал символ на родния си Кьолн, за "Крал Полди" бе ясно, че все някога ще облече фланелката на Байерн Мюнхен. Когато това стана, изявите му далеч не бяха на същото ниво, както при "козлите". Бележеше рядко, а неговите конкуренти в нападение Лука Тони и Мирослав Клозе доста го засенчваха. Така се стигна до завръщането му в Кьолн, а дори феновете на "козлите" даряваха пари, за да може този трансфер да се осъществи.
Такаши Усами
Правим уточнението, че става въпрос само за наем. И по-добре! Усами пристигна в Мюнхен с големи очаквания и дори заяви, че ще разгърне потенциала си до такава степен, че ще измести вече утвърдените звезди на "баварците" от титулярните им позиции по крилата (става въпрос за Франк Рибери и Ариен Робен). Противно на обещанията си, японецът успя да играе за Байерн едва пет пъти, като се разписа само веднъж - за Купата на Германия срещу Инглощад. След това бе върнат на Гамба Осака.
Хулио дос Сантос
Поредният "латинос" със съмнителни качества, минал през Байерн. Дос Сантос бе обявен за най-добър парагвайски играч на 2005г., което провокира "баварците" да го купят от родния му Серо Портеньо. При привличането му бе обявен за наследник на напусналия Михаел Балак, но бързо се разбра, че по-скоро ще е поредният провал като Али Карими (пристигнал със същата мисия). Хулио изигра 5 мача за Байерн, в които не се разписа нито веднъж, след което бе преотстъпван, а накрая и продаден.
Ренато Санчес
Следващия Кристиано Роналдо или както искате го наречете. Ренато Санчес спечели наградата "Златно момче" за 2016г. и бе обявен за най-добрия млад играч на годината. Освен това направи фурор и по време на Евро 2016, което провокира Байерн да плати главоломните 45 милиона евро за него. Ренато вкара само 2 гола в 53 мача за тима, бе даван под наем в Суонзи, а само преди месец бе продаден в Лил.
Пепе Рейна
Може би сте забравили, че испанският страж изкара един сезон в Мюнхен? Нормално, от абсолютен титуляр в Ливърпул и след това такъв в Наполи, Рейна бе взет за алтернатива на Мануел Нойер, но успя да запише едва три мача с екипа на Байерн. Един от тях дойде при вече подсигурена титла на Германия, а той бе изгонен с директен червен картон. Паметно участие...
Лендън Донован
Може би най-легендарният американски играч за всички времена пристигна под наем за един сезон и трябваше да реши проблемите на Байерн в нападение. Донован така добре се справи, че в 7 мача не вкара нито веднъж и бе върнат в ЛА Гакалси.
