Най-слабите трансфери на Милан в последните 20 години

 Всички добре знаем за кризата, в която се намира италианският колос Милан. Напоследък на "росонерите" изобщо не им върви, като освен финансовата криза, те страдат и от чисто спортно-техническа такава. Разбира се, в последните няколко години трансферната им политика наистина изглежда ужасяваща, но дори във времето на Силвио Берлускони и Адриано Галеани имаше невероятни издънки.

 Тук ще проследим някои от най-слабите трансфери на Милан в последните 20 години, като ще гледаме да сведем до минимум играчите, пристигнали след като "дявола" премина в ръцете на Йонхонг Ли.

10) Дигао
 Може би единственото добро нещо от този трансфер е, че Милан не плати нищо за кариоката. Цялото име на играча е Родриго Изексон дос Сантос Лейте. Звучи ли ви някак си доста познато? Ще ви помогнем. Дигао е брат на легендата на бразилския футбол Рикардо Изексон дос Сантос Лейте, или още Кака. Може би това е била и главната причина той все пак да се озове на "Сан Сиро" през 2005г. на едва 19-годишна възраст. Шокиращо, бранителят остана част от състава на Милан чак до 2011г., като през всичкото това време той изигра един-единствен мач в Серия "А". Даже не мач, а по-скоро едно полувреме, заменяйки Марек Янкуловски в мач от Калчото срещу Лацио. Дебютът му за "росонерите" бе няколко години по-рано, когато в приятелски мач, той си извади жълт картон. През останалото време Дигао бе отдаван под наем в тимовете на Римини, Стандарт Лиеж, Лече, Кротоне и Пенафиел. Никъде обаче той не показа защо въобще е станал футболист. След повече от година без отбор, той изкара проби в Ню Йорк Ред Булс и подписа договор през септември 2012г., но не игра нито веднъж, прекратявайки кариерата си през следващото лято.

9) Луиш Адриано
 Бразилският нападател ще се запомни повече с екстравагантната си прическа, отколкото с головете си в периода, в който носеше червено-черната фланелка. Луиш Адриано бе една от големите звезди на украинския Шахтьор Донецк, като бележеше солидно количество голове за "миньорите" и бе в основата на тоталната доминация, която хората на Мирча Луческу бяха наложили в местната Премиер лига. Също както и останалите бразилски перли в короната на Шахтьор, беше само въпрос на време и той да премине в голям европейски клуб. През лятото на 2015г. това се случи и Луиш Адриано пристигна в Милан срещу 8 милиона евро. Доста добра сделка, биха казали някои, но след само една година се оказа, че и това е много. Още през следващия трансферен прозорец (януари 2016г.) "росонерите" се опитаха да се отърват от него, но това не стана. Адриано доигра сезона в Милан, вкарвайки едва 4 гола в 27 мача в Серия "А". Чак през следващия януари той все пак напусна, оставяйки зад себе си скандалната статистика от 36 мача и 6 гола във всички турнири за италианския гранд. 

8) Чедрик Зеедорф
 Вероятно дори не знаехте, че легендарният нидерландски халф има братя. Нормално, ние също не знаехме. Чедрик и Юрген Зеедорф следват далеч по-талантливия си брат където и да отиде, първо в Реал Мадрид, след това и в Интер. Когато обаче Кларънс подписва с Милан, братята му отиват да ритат другаде. Чедрик се озовава в НАК Бреда, след което близо 2 години е без отбор и се състезава за аматьорски клубове в родината си. Във визитката му още можем да намерим слабоизвестните Леняно от Италия, Оостенде от Белгия и Камбуур от Нидерландия. Тъкмо там някъде навлизаме в паралелна вселена и Чедрик изведнъж подписва договор с Милан. Разбира се, той не играе нито веднъж за "росонерите", като вместо това е даван под наем в Евиан и Хаарлем, за да напусне окончателно точно година след пристигането си на "Сан Сиро", което един Господ знае защо изобщо се осъществи.

7) Кевин Констант
 Някой знае ли изобщо каква е титулярната позиция на този играч? Роден във Франция, но в последствие национал на Гвинея, Кевин Констант бе показателен за посредствеността, в която Милан изпадаше полека-лека. Единственото, което не може да се отрече е, че играчът беше бърз. Тогавашният наставник на тима Макс Алегри обичаше да експериментира с позицията му, пускайки го на крилото, в халфовата линия, дори и като краен защитник. Разбира се, Констант константно се изявяваше не особено впечатляващо, а добрата му линейна скорост не можеше да компенсира липсата на класа у него. Най-страното е, че след като изкара 1 година на "Сан Сиро" по сложната схема на т.нар. "съсобственост", Милан решиха реално да направят оферта за него и го откупиха от Дженоа, разделяйки се със защитника Френческо Ачерби, който пое в обратната посока. След като Алегри бе уволнен, новият наставник Кларънс Зеедорф най-сетне показа здрав разум и веднага отстрани Констант от отбора, пращайки го да тренира сам, след което го продаде на Трабзонспор.

6) Сократис Папастатопулос
 Както вече отбелязахме, навремето Милан и Дженоа въртяха сериозен бизнес помежду си. Доста често футболисти преминаваха по оста Генуа-Милано, след което с подвита опашка се връщаха да играят на "Мараси". Същото се случи и със Сократис Папастатопулос. Станалият нарицателен със сложното си име бранител показа нелоши игри за състава на "грифоните", като през лятото на 2010г. се превърна в първия трансфер на новия наставник на "росонерите" Масимилиано Алегри. Клубът плати за него 14 милиона евро, а той бе част от редицата сделки между двата отбора през този трансферен прозорец. Сократис изигра едва 7 мача за "дявола", преди да бъде върнат под наем в Дженоа още на полусезона. По това време гъркът бе едва на 22 и бе далеч от нивото, което показва днес. Ако само от Милан можеха да преценят по-добре таланта му, може би нямаше да побързат да го освободят, а вместо него на "Сан Сиро" да останат ветеранът Даниеле Бонера и абонираният за червен картон Филип Мексес.

5) Ривалдо
 Общата перцепция е, че само безумец би могъл да нарече Ривалдо "слаб трансфер". Носител на "Златната топка" за 1999г. и прясно коронясан за Световен шампион на Мондиала през 2002г., кариоката трябваше да напусне тима на Барселона, тъй като каталунците решиха отново да се доверят на Луис ван Гаал, а омразата между двамата бе пословична. На 30 години и в разцвета на силите си, Ривалдо се присъедини към така или иначе вълнуващия тим на Милан и очакванията бяха за поредната порция велики дела от легендарната десетка. Поради някакви причини обаче, това изобщо не се случи. На Ривалдо му бе трудно да се климатизира към футбола в Италия и изкара по-голямата част от кампанията на пейката. В дебютния си сезон за Милан, той вкара едва 8 гола - рекордно ниско за него в цялата му кариера. "Росонерите" все пак спечелиха Шампионската лига в края на кампанията, но приносът на Ривалдо бе наистина нищожен. Още в началото на следващия сезон той прекрати договора си с клуба и се завърна в Бразилия, подписвайки с Крузейро.

4) Рикардо Оливейра
 Трансфер, който нямаше как да бъде слаб! Бразилският нападател Рикардо Оливейра бе едно от най-желаните имена в Европа през лятото на 2006г., като в крайна сметка Милан изкараха късмет и го привлякоха в редиците си срещу 17,5 милиона евро от испанския Бетис. Той трябваше да е заместник на напусналия в посока Челси Андрий Шевченко, но очевидно това не се получи. Оливейра наистина започна силно и вкара още в дебютния си мач за сезона срещу Лацио, но в края на кампанията в графата голове седеше скромната цифричка "5" в 37 мача. Кариоката очевидно също не успя да се приспособи към футбола в Италия, а освен това той изкара и голяма част от сезона под огромен стрес, тъй като през октомври сестра му бе отвлечена и Оливейра и семейството му бяха изнудвани за пари. Още през следващата кампания нападателят се завърна в Ла Лига като преотстъпен в тима на Сарагоса и отново показа на какво е способен, забивайки 18 гола. Въпреки че клубът му изпадна, Оливейра подписа перманентен договор с него и изигра половин сезон в Сегунда.

3) Алесандро Матри
 Като се замисли човек, че реално това бе наградата за тифозите на Милан, обещана им от Силвио Берлускони, тъй като "росонерите" успяха да се класират за Шампионската лига за сезон 2013/14. Матри, известен с това, че пропусна сериозен процент от добрите положения, които се откриват пред него, с радост бе продаден от Ювентус за цели 11 милиона евро на "дявола". Нападателят изкара точно половин сезон на "Сан Сиро", като отбеляза един-единствен гол в 15 мача и за втората част на кампанията бе даден под наем на Фиорентина. Матри остана собственост на "росонерите" чак до 2016г., когато подписа перманентен договор със Сасуоло. Въпреки това той никога повече не игра за червено-черните, тъй като постоянно бе отдаван някъде под наем - Дженоа, Лацио, отново Ювентус... Пословичната яловост на Матри, заедно с факта, че той бе купен доста доста скъпо от Берлускони, прави този трансфер един от наистина най-ужасните за клуба в последните 20 години.

2) Хави Морено
 Испанският таран произлиза от толкова силната школа на Барселона, макар и никога да не играе за първия състав. Вместо това е натирен да рита в тимове като Кордоба и Йечлано. Не е перфектният старт на кариерата, нали? Следващата спирка на Морено обаче му отваря вратите към големия футбол. Това е отборът на Алавес, който шокиращо достига финал в турнира за Купата на УЕФА през 2001г., а тъкмо таранът е основната тяга, която дърпа скромния тим напред. След 22 гола в Ла Лига, той е трансфериран в Милан за 16 милиона евро. Морено, както и мнозина други нападатели, изпитват сериозни затруднения, когато трябва да играят срещу солидните италиански бранители. Той завършва сезона с едва 2 гола в 16 мача, след което е отпратен обратно към Испания. Хави не получава никакъв шанс за адаптация, тъй като по това време в нападението на "росонерите" има футболисти като Андрий Шевченко и Филипо Индзаги.

1) Огучи Ониеву
 Защо и как Милан решиха да привлекат американския защитник ще остане мистерия за вечни времена. Ониеву впечатли с представянето си за националния отбор на САЩ по време на Купата на конфедерациите през 2009г., помагайки на "янките" да финишират на второ място. Явно това е било достатъчно за трансфер в посока Милано. Тук започват и забавните факти. Ониеву игра за "росонерите" всичко на всичко веднъж. Да, един-единствен мач и той бе в турнира Лига Европа. След това той пропусна по-голямата част от сезона заради травма, но въпреки всичко бе решен да се докаже на "Сан Сиро" и подписа удължение на договора си, според което той щеше да играе без заплата. Вместо да направи всичко по силите си, за да зачеркне кошмарния си първи сезон в клуба, Ониеву се сби със Златан Ибрахимович на тренировка, а през 2011г. "росонерите" го дадоха под наем в Твенте. 

Достойни за споменаване:

Рикардо Сапонара
 Полузащитникът направи силен сезон за Емполи в Серия "Б", което провокира Силвио Берлускони да го вземе в Милан, но вместо да надгради над представянето си, Сапонара тотално се изгуби. След едва 218 минути игра в дебютния му и за сега единствен сезон при "росонерите", Рикардо бе засилен обратно към Емполи. Той е и много точен пример за футболист, който просто не може да се справи с напрежението в големите отбори, тъй като се изявяваше доста силно за Емполи.

Жерсон Вергара
 Жерсон... кой? Може би никога не сте чували за колумбийския бранител, но не трябва да се чувствате зле - почти никой не го е чувал. Пристигнал за почти 2 милиона евро, Вергара изигра един-единствен мач за Милан и той бе в неофициалния турнир Ауди Къп. След това се контузи, а "росонерите" решиха да го дадат под наем. Вергара бе собственост на тима цели 5 сезона, но обиколи един куп отбори като преотстъпен, включително Авелино, Ливорно и Арсенал Тула.

Джамел Месба
 Поредният тотален анонимник, който Силвио Берлускони реши да доведе в Милано в последните години от управлението си. Месба бе футболист на Лече и "росонерите" го купиха за 1,2 милиона евро през януари 2012г. В дебютния му сезон за тима той изигра 11 мача в Серия "А", което бе с 11 повече, отколкото заслужаваше. Точно година след пристигането му на "Сан Сиро" Милан направи трампа с Палермо за световния шампион Кристиан Дзакардо и Месба се озова в Сицилия.

Бакайе Траоре
 Още един играч, за който едва ли някой има обяснение как е попаднал при "дявола". Траоре бе високо ценен в родината му Франция, където игра сполучливо за слабаците Амиен и Нанси. През 2012г. обаче Милан реши да го вземе, за да добави физика и мощ към халфовата си линия. Вместо това, Траоре записа общо 7 мача за тима, всичките като резерва. Още през следващия сезон бе засилен към Турция, но пък той държи интересно постижение. Милан никога не е губил мач, в който Траоре е бил на терена. Може би трябваше да го задържат още няколко години.

Фернандо Редондо
 Включваме много класния аржентински халф в този списък с огромна тъга. Това е една от сделките, които така и не трябваше да се осъществяват. Редондо бе един от най-добрите дефанзивни халфове в света, когато през 2000г. Флорентино Перес реши, че не е достатъчно звезден за неговия Галактико. Аржентинецът бе продаден почти насила в Милан за 11 милиона паунда, което предизвика протести от страна на белите фенове пред "Сантиаго Бернабеу". За да е пълно нещастието, Редондо се контузи тежко още на една от първите си тренировки за "росонерите" и пропусна следващите две години и половина. За 4 сезона на "Сан Сиро" той записа общо 39 мача за всички турнири, но когато отново получи тежка травма в коляното си, директно се отказа от футбола.