Поглеждаме към стартовата единадесеторка на Милан за дербито с Ювентус преди седмица. Какво ни прави впечатление? Ако нямате времето или търпението да го обмислите, ще ви улесним: Хакан Чалханоглу и Андреа Конти бяха единствените титуляри измежду онези, привлечени от Йонгхонг Ли по време на лудото лято на 2017г., когато той хвърли една камара пари за нови играчи. Само тези двамата оцеляха.
По настоящем "росонерите" кретат във втората половина на таблицата в Серия "А", а онези шеметни юлски и августувски дни през 2017г. са нищо по-различно от далечен спомен за тифозите на "дявола". Дните, в които мистериозният китайски богаташ Йонгхонг Ли развърза кесията и пръсна сума, която никой не бе харчил до тогава в историята на италианския футбол. Да, и преди е имало сериозно харчене от хора като Масимо Морати и Серджо Краньоти през 90-те, та дори и от Силвио Берлускони в ранните му дни на "Сан Сиро", но равносметката при тях е доста по-различна.
Изглеждаше, че всеки ден от онова прословуто лято на 2017г. Милан купуваше нов играч. Първо в Милано акостира Матео Мусакио за 18млн, последван от Франк Кеси (28млн) и Рикардо Родригес (15млн), пристигнал през следващата седмица. Андре Силва (38млн), Хакан Чалханоглу (20млн), Андреа Конти (24млн), Леонардо Бонучи (42млн), Фабио Борини (5млн), Лукас Биглия (17млн) и Никола Калинич (25млн) също бяха закупени, за да бъдат част от новата китайска революция на "росонерите".
Превъртаме лентата с 2 години за да видим какво се получи от 200-те милиона, похарчени от Милан. Силва, който бе едва на 22 години когато подписа, бе играчът с най-голям потенциал от всички. Той бе засипан от похвали не от друг, а от самия Кристиано Роналдо, който дори заяви, че в младока вижда своя заместник в португалския национален отбор. Силва изкара на "Сан Сиро" точно един сезон, в който не успя да се адаптира към футбола в Серия "А", вкара само два гола и след това бе даден под наем, първо в Севиля, а след това и в Айнтрахт Франкфурт.
Може би критиките спрямо португалеца са леко пресилени, взимайки под внимание факта, че той бе доста млад, но пък същото не може да бъде казано за най-скъпата покупка, Леонардо Бонучи, който пристигна като многократен шампион на Калчото с Ювентус, а едва няколко месеца по-рано бе играл и финал в Шампионската лига.
Бонучи бе катастрофален по време на единствения си сезон с червено-черната фланелка. Неговите пропуски в защита лъснаха, когато го нямаше Джорджо Киелини да поправя грешките му, а реално погледнато неговото привличане не бе сред приоритетите на тогавашните директори Марко Фасоне и Масимилиано Мирабели. Те многократно заявиха, че трансферът на Бонучи не е бил планиран, като всъщност сумата, платена за него, е трябвало да бъде похарчена за доказан и класен голаджия, като се спекулираше най-вече с бившия нападател на Борусия Дортмунд, Пиер-Емерик Обамеянг. И все пак при открилата се възможност за трансферирането на Бонучи, който се скара с треньора на Юве Макс Алегри преди мач от ШЛ срещу Порто, а след това двамата така и не се сдобриха, Фасоне и Мирабели решиха, че шансът да привлекат защитник от световна класа не трябва да бъде пропускан.
Сега си представете колко по-различно би изглеждал Милан ако директорите бяха решили да се насочат към Обамеянг вместо към Бонучи. Водещ голмайстор на тима за сезон 2017/18 бе не друг, а юношата на клуба Патрик Кутроне, забил 10 гола в Серия "А" и общо 18 във всички турнири. Милан отбеляза най-малко попадения от всички в топ 7 и не е трудно да се предположи, че с привличането на габонския национал, атаката на тима щеше да се представи далеч по-добре, може би дори като за топ 4.
Кеси, Чалханоглу, Мусакио и Родригес пък бързо направиха прехода от посредствени към слаби трансфери. Под ръководството на Дженаро Гатузо, Кеси записа най-много игрови минути от всички, но въпреки това той бе много далеч от играча, който представляваше по време на престоя си в Аталанта. Андреа Конти пък имаше ужасния малшанс да претърпи две много сериозни травми в коляното, заради което пропусна цялата ера на Ли в Милано.
Никола Калинич издържа едва един сезон, отбеляза само 3 гола в първенството и бе пратен под наем в Атлетико Мадрид. Биглия и Борини показаха нулев прогрес, като аржентинецът бе твърдо изместен от Исмаел Бенасер в халфовата линия на тима след пристигането на Стефано Пиоли. Родригес пък също загуби титулярното си място от Тео Фернандес. Чалханоглу е последният мохикан, който носи емблемата на хаотичното и мистериозно царуване на Ли.
Като обобщение на всичко това, взимайки под внимание сумите и заплатите, представянето на футболистите и невъзможността те да бъдат продадени за добри пари, прави трансферното лято на Милан през 2017г. най-ужасното в историята на европейските топ 5 първенства. Привличането на нито един играч не се оказа категоричен успех за "росонерите".
Наскоро Милан обяви и рекордни загуби в размер на 146 милиона евро. Завръщането в Шампионската лига към момента изглежда толкова невъзможно, колкото и Ли да се появи и да си оправи кашата. И все пак през лятото на 2017г. очакванията бяха толкова огромни, че цели 65 000 зрители се стекоха да подкрепят тима в квалификационния му мач за Лига Европа срещу румънския Университатя Крайова през август. Моменти като онзи, когато всичко изглеждаше правдоподобно и приемливо, дълго ще се помнят на "Сан Сиро" при настоящата ситуация в клуба.
*Материал на Емет Гейтс от football-italia.net
