Паметни трансфери след национални първенства

Паметни трансфери след национални първенства

 В далечното и близкото минало големите национални футболни форуми предоставяха възможност на редица играчи да покажат уменията си пред целия свят. Добрата им форма в рамките на 1 месец често вдигаше значително тяхната цена и те ставаха най-желаните футболисти за конкретния трансферен прозорец. В днешната статия ще погледнем към някои от най-паметните трансфери, повлияни до голяма степен от силни представяния на световни или европейски футболни финали.

Кейлор Навас

 Изключено е стражът на Коста Рика да не е един от първите, за когото се сещате с подобна съдба. Точно преди началото на Световното първенство в Бразилия през 2014г., Навас бе направил силен сезон под рамката на Леванте, запазвайки 18 сухи мрежи в 39 двубоя през сезона, но надали някой щеше да обърне голямо внимание на костариканеца, ако не бе част от футболното лято в Бразилия. Коста Рика бе изтеглена в „групата на смъртта“, състояща се още от Англия, Италия и Уругвай, а държавата от Северна Америка бе сочена като тотален аутсайдер. Въпреки това, Навас и компания не просто излязоха от тази група, но дори завършиха на първата позиция със 7 точки и едва 1 допуснато попадение. Приказката на Коста Рика продължи с отстраняване на Гърция след изпълнение на дузпи и отпадане на четвъртфинал от Нидерландия по същия начин.

 За Кейлор Навас това Световно първенство бе началото на неговата бляскава кариера. Няколко месеца по-късно вратарят премина в Реал Мадрид. През 5-те си години на „Сантиаго Бернабеу“ костариканецът вдигна 3 последователни титли от Шампионската лига, по 1 Ла Лига и Копа дел Рей, както и още 8 трофея, като той бе неизменна част от всички тези успехи. През сезон 2019/20, след като Тибо Куртоа го измести от стартовата му позиция, Навас премина в ПСЖ, където и досега не спира да печели отличия – за 2 години има общо 5 купи. Неговите постоянство и феноменални прояви в големите мачове го превърнаха в един от най-добрите вратари за своето време.

Хамес Родригес

 Оставаме на вълна Световно първенство 2014. Там ни очаква една от неговите звезди – Хамес Родригес. Колумбиецът тъкмо бе приключил дебютния си сезон в Монако, преди да замине със своите сънародници към Бразилия. На световните футболни финали колумбийците достигнаха до четвъртфиналите, а техният лидер безспорно бе именно Хамес. Със своите 6 попадения през шампионата той спечели 2 награди ‐ голмайстор на първенството и гол на турнира, след като отбеляза фамозно воле във вратата на Уругвай на осминафинала. Освен тези отличия, Родригес бе избран и в отбора на първенството.

 Буквално дни след приключването на Мондиала, Реал Мадрид финализира сделката по привличането на Хамес за колосалната сума от 75 милиона евро. Първият му сезон с белия екип бе доста обещаващ, след като халфът завърши футболната година със 17 попадения и 18 асистенции. С течение на времето, обаче, формата му започна да спада и той заемаше все по-периферна роля в състава на „белия балет“. По тази причина беше пратен за 2 сезона под наем в Байерн Мюнхен. След като и в Германия не намериха в негово лице играч с постоянно място в стартовата единадесеторка, през лятото на 2020г. Хамес се събра с любимеца си Карло Анчелоти в Евертън. На Острова колумбиецът започна ударно, но формата му отново е в застой през последните месеци.

Марио Манджукич

 Поглеждаме и към европейските футболни първенства, на които талантливи футболисти също не липсват. Един от тях е хърватският стрелец Марио Манджукич. Преди да започне Евро 2012 снажният нападател вече се бе установил в Германия, след като бе завършил втория си сезон, защитавайки цветовете на Волфсбург. На еврофиналите хърватите със сигурност не можеха да се похвалят с добро крайно класиране, след като отпаднаха още в груповата фаза, но въпреки това техните сънародници се представиха достойно, а лидерът на тима безспорно бе Марио Манджукич. Той реализира 3 от общо 4-те гола за „шахматистите“ в турнира и влезе в приятната компания на Алан Дзагоев, Фернандо Торес, Марио Гомес, Кристиано Роналдо и Марио Балотели. Всички те станаха топ реализатори на Евро 2012 с 3 попадения.

 Точно в деня на самия финал на първенството, проведено в Полша и Украйна, Манджукич бе обявен като ново попълнение на Байерн Мюнхен. Очакванията към него не бяха никак малки, а той ги оправда още в първия си сезон с екипа на „баварците“, в който те спечелиха всички най-престижни титли – Бундеслигата, Купата на Германия и Шампионската лига. Така тези играчи реализираха първия требъл в историята на клуба. Самият Манджукич имаше значителна роля в тези успехи – той отбеляза общо 21 попадения през този сезон, 15 от които в Бундеслигата. Последва и още един добра футболна година за Марио, в който той реализира 26 гола и спечели още 4 трофея. През сезон 2014/15 хърватинът направи 1-годишен престой в Атлетико Мадрид, където отново не разочарова, тъй като се отчете с 20 попадения. През следващата година той отново се озова в нов клуб, след като подписа с италианския гранд Ювентус. Макар и с по-периферна роля от обичайното, нападателят имаше място в състава и често реализираше във възлови за отбора моменти. Освен с 9-те трофея със „старата госпожа“, 4 от които титли в Серия А, Манджукич ще запомни престоя си в Торино и с прекрасното си попадение във финала на Шампионската лига срещу Реал Мадрид. То, за негово съжаление, не бе достатъчно на Юве да спечели мача, което остави Марио и компания със сребърните медали през 2016/17. След като се раздели с Ювентус, хърватинът игра за кратко в катарския Ал-Духаил, преди да направи мимолетно 6-месечно завръщане на европейските терени с екипа на Милан.

Роман Павлюченко

 Още по време на квалификациите за еврофиналите през 2008г. Павлюченко привлече вниманието към себе си, след като реализира 2 попадения във вратата на Англия в мач, спечелен от Русия с 2:1. През тези години той бе част от Спартак (Москва), където игра в периода 2003 – 2008 и отбеляза 89 гола в 189 срещи.

 На Евро 2008 Русия се представи много силно и допусна само 2 загуби, при това от самия шампион в първенството – Испания. Руснаците достигнаха полуфиналите, като победиха по пътя си Гърция, Швеция и Нидерландия, а Павлюченко се отчете с 3 гола, 1 по-малко от голмайстора на турнира – Давид Вия.

След края на Евро 2008 Павлюченко бе един от желаните нападатели, а в края на август осъществи дългоочаквания трансфер в елитен клуб – Тотнъм. Оцененият на близо 18 милиона евро нападател трябваше да е основна фигура за „шпорите“, но това обаче така и не се случи. Основната причина може би се коренеше в неговото непостоянство. Конкуренцията на Джърмейн Дефо, Роби Кийн и Питър Крауч на тази позиция също не му помогна да е неизменна част от титулярния състав. На практика Павлюченко най-често бе въвлечен в мачовете извън първенството, където се представяше на доста добро ниво – в Купата на Лигата, ФА Къп и европейските клубни турнири той има общо 22 попадения в 35 мача. Ако трябва да сравним тези числа със статистиката му във Висшата лига, там той има 1 гол по-малко (21) и цели 43 двубоя повече (78). Дори ако гледаме само изиграни минути, в турнирите за купите той има 27 пълни срещи, а в елита на Англия – 43. Всичко това показва, че макар и да не стана футболист от световни величини, престоят на Павлюченко в Тотнъм не бе пълна загуба на време и той е много далеч от най-неуспешните попълнения на „шпорите“.

По време на зимния трансферен прозорец през четвъртата му година в Англия Павлюченко се завърна в Русия и така и не погледна отново към елитните европейски първенства. Всъщност кариерата му тръгна рязко надолу след това, тъй като се стигна до момент, в който той се подвизаваше в четвъртото ниво на руския футбол. Изглежда дори аматьорският футбол му доставя удоволствие, защото макар и на 39-годишна възраст, руският стрелец все още е активен футболист в третата дивизия на родната му Русия. Павлюченко е звездата на тима, тъй като още в средата на шампионата има 17 гола на сметката си от едва 23 двубоя. Любопитно е, че в същия този клуб компания му правят и други именити бивши национали – Александър Самедов и Ренат Янбаев.

Александър Головин

 Руснакът е един от последните, които успяха да се докажат на голямата национална сцена. Играчът на ЦСКА (Москва) бе наложен титуляр за „Сборная“ дори преди Световното първенство през 2018г., но именно на родна земя Головин разгърна своя пълен потенциал. На футболните финали Русия достигна до четвъртфинала, а Александър допринесе с 1 попадение и 2 асистенции. Той имаше ключова роля в изнасянето на топката и, макар и за атакуващ халф да не приключи с най-добрата статистика, бе основен играч за отбора.

 Броени дни след края на първенството човекът във форма за Русия подписа с елитния Монако. Към момента струващият на монегаските 30 милиона евро полузащитник все още е важна част от френския клуб, но не изглежда изцяло готов за следващата стъпка в кариерата си.

Йери Мина

 Колумбиецът бе успял да впечатли скаутите на Барселона още преди 2018г., но тъй като не успя да направи пробив в първия състав на „блаугранас“ бе неофициално разгласено, че след края на Световното първенство в Русия Мина няма да е собственост на каталунския гранд. Централният бранител пък от своя страна се превърна в централна фигура за Колумбия на този форум, тъй като освен че бе стабилен в отбрана, успя да вкара забележителните за защитник 3 гола от 3 мача.

 Това негово представяне значително увеличи откупната му цена, като победител за подписа му се оказа английския Евертън, където играе и сега. Развитието му при „карамелите“ обаче е в застой и той трудно до момента оправдава 30-те милиона евро, платени за него.

Маркос Рохо

 Очевидно е, че немалко играчи са успели да блеснат на световните футболни финали в Бразилия през 2014г., а Маркос Рохо също бе един от тях. Преди този шампионат, аржентинецът защитаваше цветовете на Спортинг (Лисабон). Въпреки че играе на позицията централен защитник, Рохо бе отбелязал 6 гола в 28 мача през сезон 2013/14 за „лъвовете“. Футболното лято в Бразилия пък бе допълнителен тласък в неговата кариера. По пътя на неговата Аржентина към финала, той изпусна само четвъртфинала с Белгия, и то заради натрупани жълти картони. Освен с изключителна игра в защита, Рохо успя да реализира и да асистира по едно попадение за „гаучосите“. Добрата форма успя да му спечели място и в отбора на турнира.

 За всички бе ясно, че младият бранител няма да се задържи дълго в Португалия, като победител за неговия подпис се оказа Манчестър Юнайтед. Рохо акостира на „Олд Трафорд“ за сумата от 20 милиона евро, като всички очакваха от него да има неизменно място в сърцето на отбраната. Това обаче не се случи, а за най-голям виновник могат да бъдат считани множеството му контузии. Първоначално те бяха краткосрочни и не му позволяваха да натрупа постоянно игрово време, а впоследствие ставаха все по-дълготрайни. За целия си престой при „червените дяволи“ (2014 – 2020) той бе извън терените поради контузии точно 990 дни (2 години и 8 месеца). Това бяха сумарно 164 изпуснати двубоя за Манчестър Юнайтед само заради травми.

 Договорът му с английския клуб изтече през зимата на 2021г. и той се завърна в родната Аржентина, където в момента носи екипа на Бока Хуниорс.

Павел Недвед

 Недвед е един от най-емблематичните примери за играч, направил заявка за бляскава кариера на национален форум. В случая става въпрос за Евро ‘96, на което тогавашният играч на Спарта (Прага), макар и да отбеляза само 1 попадение, бе един от лидерите на чешкия национален отбор. Благодарение на неговата креативност, Чехия успяха да стигне до финала на първенството, но златен гол на Оливер Берхоф лиши чехите от титлата.

 Подобна изява бе напълно достатъчна на Недвед да покори футболните висини. Цялостното му представяне, както и голът му във вратата на Италия, предизвика сериозен интерес именно от клубове на Ботуша. Така се стигна до трансфер в Лацио, който се оказа изключително успешен. Чехът бе част от звездния отбор на „орлите“ от края на 90-те, включващ в себе си също Алесандро Неста, Деян Станкович, Фернандо Коуто, Синиша Михайлович, Ернан Креспо и Марсело Салас. В тези златни години за Лацио, той спечели веднъж Серия А, 2 пъти Купата на Италия, по 2 Суперкупи на страната и УЕФА, както и паметната КНК, която самият Недвед донесе чрез победния си гол срещу Майорка.

 През лятото на 2001г. чешкият полузащитник премина в Ювентус, а идването му трябваше да е за сметка на напусналия по посока Реал Мадрид Зинедин Зидан. Това само по себе си придаваше изключително важност на ролята му в тима. Дебютната година за Павел с черно-белия екип не бе особено впечатляваща, но въпреки това Юве успя да спечели титлата в Серия А. През 2002/03 обаче Недвед направи феноменален сезон и заедно с Алесандро дел Пиеро бяха движещата сила на „старата госпожа“ в нападение. Те двамата имаха ключова роля в спечелването на Серия А и Суперкупата на страната, както и в достигнатия финал в Шампионска лига. В индивидуален план Недвед завърши шампионата с 14 гола и 17 асистенции, а също и с най-престижното отличие за всеки един футболист – Златната топка.

 През следващите години Ювентус продължаваше да е доминанта сила в Италия, печелейки Серия А през 2004/05 и 2005/06. Тези титли обаче бяха отнети от клуба, тъй като бе доказано, че е участвал в уреждане на мачове. Впоследствие „старата госпожа“ бе дисквалифицирана от елита на Италия и пратена в Серия Б за пръв път в своята история. Въпреки тези сътресения, Недвед остана верен на „бианконерите“ и изигра последните дни от своята кариерата в този отбор. Чехът завинаги записа името си в историята на световния футбол като един от най-добрите играчи в края на миналия и началото на новия век.


Гласували: 7, рейтинг: 4.9

Добави коментар

Препоръчано за вас

Ще има ли Световно първенство на всеки 2 години?
Лео Меси вкара гол бижу срещу Боливия (видео)
Всички са знаели, че ще има цирк на Бразилия - Аржентина
Анти-световното първенство - кой би участвал в него?
Тимо Вернер отново се изяви (видео)
Повелителите на дузпи на Световни първенства
Нова страница в съперничеството ни с Италия
Роналдо спаси Португалия от поражение с два гола в края (видео)
О'Шей изяде шамар от Роналдо (видео)
Футбол на олимпийски игри
20 футболисти, заради които си струва да гледаме Олимпиадата
Ето думите с които Роберто Манчини вдъхнови Италия преди финала (видео)
Йоркшърският Пирло: от Чемпиъншип до финала на Евро 2020
Фаворитите на Евро 2020: На кой какво му липсваше?
Къде Англия загуби битката?
Копа Америка: Ще сложи ли Аржентина край на прокобата или Бразилия ще скъси дистанцията
Реакциите след дузпата за Англия
Каспер Шмайхел се заяде с англичаните
Италия и Испания ще трябва да разчупят статуквото
Англия срещу Германия: Най-епичните моменти от съперничеството