Футболните реалности на Близкия Изток най-често са свързвани с това, за което всъщност има най-голямо значение в тези географски ширини – петрол, неограничени богатства, лукс от други измерения... всичко друго, но не и футбол. Това като че ли започна да се променя в последните години – престоят на Шави Ернандес в катарския Ал-Сад, световното първенство в Катар, трансферите на големи звезди в Саудитска Арабия като Кристиано Роналдо и Садио Мане в Ал-Насър, Неймар в Ал-Хилал, Карим Бензема и Канте в Ал-Итихад и други. На фона на Катар и Саудитска Арабия, първенството на Обединените Арабски Емирства остава на заден план, въпреки присъствието на играчи като Мирялем Пянич, Пако Алкасер и Костас Манолас в Шарджа и най-вече трансферът на Андрес Иниеста във ФК Емирейтс.
В Емирствата, както и в останалите държави от Близкия Изток, липсват местни таланти. Въпреки присъствието на класни юношески академии, включително и такива на отбори като Ювентус и Манчестър Сити, съчетано с практически неизчерпаем финансов ресурс, отборите на местно ниво не успяват да развиват играчи, които да достигнат световно ниво. С изключение на Египет, откъдето са тръгнали голям брой таланти, единственият футболист с прилична визитка в Европа е оманецът Али Ал-Хабси, който направи добра кариера на Острова с екипите на Болтън, Уигън, Брайтън и Уест Бромич. Героят на тази история обаче е един играч с потенциал да бъде може би най-големият талант в историята на футбола в Близкия Изток – Омар Абдулрахман.
Омар е роден в саудитската столица Рияд през 1991г. в работническо семейство. Има две сестри и трима братя. Родителите му са от Йемен, а интереса към футбола запалва неговият баща, Абдулрахман Ахмед. Играе по улиците на Рияд заедно с тримата си братя – Ахмед, Калед и Мохамед. Най-често това се случва около "Принц Файсал бин Фахд", спортното съоръжение, което домакинства на мачовете на Ал-Насър, Ал-Шабаб и Ал-Хилал - три от най-големите клубове в страната. Забелязан е от местен скаут, който му урежда проби в Ал-Хилал, на които 9-годишното момче се справя отлично. Клубът му предлага място в академията, както и саудитско гражданство (което е необходимо по това време), но не предлага такова на неговото семейство. Такова предложение пристига, но от Ал-Аин, най-успешният клуб в ОАЕ, който го кани на тренировъчен лагер в Германия. След успешни проби, клубът предлага договор на него и двама от братята му (Мохамед и Калид), както и паспорти за цялото семейство. Така Омар се премества в Обединените Арабски Емирства, вече като местен гражданин и като част от академията на клуба.
В следващите години, Абдулрахман се утвърждава като ключов играч и развива качества, който му носят мачове, както в Азиатската Шампионска лига така и за националния отбор на ОАЕ. Дебютира за Ал-Аин на 24 януари 2009г. в мач за националната купа срещу Ал-Ахли само на 17г. Записва няколко мача за представителния отбор, но през повечето време продължава да играе и за отбора до 21г. До края на сезона воденият от Вини Шефер отбор успява да спечели три купи на местно ниво, а Омар записва три попадения на сметката си. Привлича вниманието на футболните експерти с техника, поглед и най-вече умението да асистира пред гола. Като стил на игра, той е типичен номер 10, като играе най-често зад нападателите. За сезон 2009-2010г. той се присъединява към първия отбор за постоянно с перспективи за светло бъдеще. За съжаление, поради различни причини, той не успява нито да развие таланта си, нито реално да получи поле на изява, каквото той самият многократно споделя, че е търсил през годините.
Основната причина са постоянните му контузии. В няколко различни етапа от кариерата си, той страда от скъсани кръстни връзки. През лятото на 2009г. това се случва за пръв път в мач от пред сезонната подготовка срещу швейцарския Лозана, като това го изкарва извън строя в повечето време от сезона. Завръща се през зимата, но играе основно за втория отбор, въпреки че записва дебют в Азиатската Шампионска Лига срещу иранския Сепаран (Исфахан). 2010-2011г. и 2011-2012г. се развиват по идентичен начин – силни мачове в началото и контузии, включително и повторно скъсване на кръстни връзки. Това се случва отново в сезон 2014-2015г. След трансфера си в Ал-Джазира през 2019г., той пропуска почти целия сезон, като това слага и край на престоя му в тима, от където е освободен през зимата на 2021г.
В периодите, в който играе, той неминуемо прави впечатление. Напуска Ал-Аин като двукратен шампион на страната със 175 мача, 44 гола и 88 асистенции. Обявен е за най-добър играч на 2013 Gulf Cup (Купа на нациите с излаз на Персийския Залив) в Бахрейн, най-добър играч в Азия за 2012г. според ESPN, а ФИФА го включва в списъка на най-обещаващите таланти от Азия през 2013г. Обявен е за най-добър играч в Азиатската Шампионска Лига през 2016г., прави фурор на Азиатската Купа през 2015г. в Австралия, където ОАЕ печели бронзовите медали. Прави особено впечатление на Летните Олимпийски игри в Лондон (2012г.), където получава страхотни отзиви за играта си. Добрите му изяви през годините привличат интереса на редица клубове – Хамбургер, Валенсия, Базел, Ница, Арсенал, Манчестър Сити.
Но и тук нещата не се развиват по доста интересни причини. Трябва да споменем, че Омар израства в йерархията на футбола в ОАЕ - държава, където клубовете са собственост на членове на кралското семейство и място, където развитието на играчите остава на заден план за сметка на лични интереси и политически решения. Например през 2013г., Арсенал изпраща покана за проби към 22-годишния тогава Омар. Поканата е отхвърлена директно от Шейх Абдула, президент на клуба, с мотивите, че Омар е национално съкровище, а не играч за проби. Подобна е причината за провалените преговори с Ливърпул и Галатасарай. Същевременно той получава специално разрешение да играе пет мача за Ал-Хилал под наем през 2018-2019г., както и един мач за саудитския Джеда в приятелска среща с Барселона в Доха.
Финансови стимули, културни различия, както и семейни ценности определят доста от решенията на Омар за неговото футболно развитие. От една страна, той е силно привързан към семейството си и благодарен на Ал-Аин за това, че реално осигуряват прехрана и закрила на неговите близки в началото на кариерата му. Той така и не се решава да опита късмета си извън пределите на залива. От друга страна, Омар е най-добре заплатеният местен играч в първенството през годините и преминаване в Базел, Хамбургер и Валенсия биха довели до значително понижаване на заплатата му. През 2016г. той получава по около 75,000 британски лири на седмица, като редовно получава различни бонуси. През 2013г. получава Бугати Вейрон за добрите му изяви през сезона, най-вече на Gulf Cup. Отделна роля играе и статутът му на национална икона - той е рекламно лица на Nike, първият арабски футболист рекламно лица на Pro Evolution Soccer, като спонсорските му договори на местно ниво включват редица ангажименти. Най-близо до трансфер са Манчестър Сити през 2012г., като Омар изкарва успешни двуседмични проби при "гражданите". Нежеланието му да играе под наем в Белгия обаче проваля трансфера.
Днес Омар Абдулрахман е на 33г. и играе за Ал Уасл в ОАЕ. Някога определян за Арабския Меси, най-големият талант от Близкия Изток и прочие, Омар е далеч от най-добрите си мачове и години. Трансфер в Саудитска Арабия изглежда много вероятен, но такъв в Европа е по-скоро немислим.
