Футболът е една много странна игра. Няма универсална печеливша тактика. Не винаги атакуващият футбол е способен да ти донесе трофеите. "Жого Бонито" често бива побеждаван от отбори, които изглежда, че играят карате, а не футбол. От друга страна пък не става и само с "паркиране на буса", както често обича да прави Жозе Моуриньо. Да, носи трофеи, но често се случват и огромни издънки, а и феновете вече не харесват това.
Тогава как да спечелиш най-големия футболен форум? Как да стигнеш максимално напред? Преди години вече покойният ютюбър Break4Breakfast направи видео, наречено "How to win the World Cup" ("Как да спечелим световното"). Много детайлно се обяснява това как и защо най-големите футболни сили са именно тези, които са. Традициите са причината Англия, Уругвай и дори страните от Централна Европа да имат история и успехи във футбола. Огромното население е причината пък Бразилия да е рекордьор по титли от Световното първенство. Икономическото благосъстояние стои зад причината държави като Швейцария и Япония да напреднат в последните години и да се превърнат в редовни участници на големите футболни форуми. А когато бъдат комбинирани трите фактора, виждаме страни като Франция, Германия и Испания, за които дори няма нужда да говоря, те са написали и пренаписали футболната история.
Но отново, футболът е странна игра. Традициите, демографията и икономиката понякога се превръщат в безсмислени думи на стадиона. Защото всичко се решава 11 в 11 на терена, с една футболна топка, и този, който отбележи повече голове, печели. Видяхме как Саудитска Арабия победи Аржентина с 2:1. Как Япония победи фаворитите Испания и Германия и излезе първа в своята група. Как бившата френска колония Тунис си върна (макар и малко) на Франция за годините на колониално владичество. Как Мароко наказа след дузпи испанското тънкосметничество, а след тов и португалската надменност.
Всичко това обаче са епизодични моменти. Случайни проблясъци. Уникалният шанс на историята. Има една малка държава на Балканите, която обаче продължава да чупи всякакви теории за традиции, демография и икономика. Която всеки път шокира целия футболен свят, просто защото това, което правят, пречупва футболните закони.
Случаят “Хърватска”
Хърватска е футболният парадокс на света, честно. Тя е малка държава между Балканите, Митропа и Адриатика. Не само това, но е и с тенденция за намаляващо население. Това от своя страна е огромен минус, тъй като силно ограничава възможността да изплува някой добър играч. В края на краищата, нация от 200 милиона с традиции и нормална икономика ще извади в пъти повече таланти, отколкото нация от 4 милиона.
Друг проблем е и икономичексото състояние. Хърватска е сезонна икономика - разчита на периода от май до септември и прекрасните си плажове на Адриатика, че да закърпва своите финанси и да поддържа един що-годе средноевропейски стандарт на живот. Да, Хърватия е по-богата от България (то кой ли в Европейския съюз не е), но не е на нивото на средното за Европа. Това означава много по-малък бюджет, следователно много по-малки възможности за развитие на футбола. Една Германия или САЩ имат в десетки, ако не и стотици пъти повече икономически ресурс, който им позволява да развиват школи, стадиони и прочие.
Единственото, което Хърватия има, са традициите в спорта. Още във времената на Югославия, Тито залага на отборните спортове като решение за обединение на нацията и така се появява може един от най-постоянните и силни национални отбори изобщо - този на “плавите”. Разпадането на Югославия обаче разпокъсва и възспира развитието на може би най-силното футболно поколение на някогашната ни западна съседка. Поколение, което имаше огромна вероятност да стане световен и европейски шампион. Няколко пъти.
Шокът от 1998
Най-голямата загуба от юговойните определено понесе спортът. Разпадането на Югославия направи от 23-милионна държава с голям ресурс и потенциал за развитие 6 разпокъсани републики с много по-малки възможности, отколкото имаха, когато бяха заедно.
Една от тези републики е Хърватия. След победата във войната през 1995г. хърватската част на югославското “златно поколение” най-накрая получи своя шанс, като то анонсира себе си още на ЕВРО 1996. Там “ватрените” стигнаха ¼ финал, а Давор Шукер блесна пред цяла Европа.
И въпреки това, никой не очакваше това, което щеше да се случи две години по-късно. Водени от Чиро Блажевич, “ватрените” достигнаха до третото място в дебютното си участие на световни футболни финали. Давор Шукер стана голмайстор номер едно на турнира, а играчи като Звонимир Бобан, Робърт Ярни и Робърт Просинечки вдъхновиха цяла една нация.
Всъщност, този подвиг е изцяло резултат на работата на “бившата държава” - Югославия, както и националистическият порив и желанието на Хърватска да се докаже на целия свят като независима държава и достойна част от световното футболно семейство.
Русия 2018: Зенитът
20 години по-късно, Хърватия се класира на 3 от последните 4 Мондиала, а с победата над Гърция в плейофа “шахматистите” се класираха и на Световното в Русия. Представянето през 1998 обаче вече бе далечен спомен. Хърватия не бе стигала до елиминационната фаза никога повече след Световното във Франция, а на всичкото отгоре целият футбол в страната се лашкаше като земетресение в Япония. Най-големите фигури в хърватския футбол, а именно братята Мамич, които вече 15 години управляваха Динамо Загреб, бяха докарани до съд поради обвинения за корупция, пране на пари и източване на милиони от загребския клуб, използвайки мениджърската си агенция. Едни от най-важните играчи като Лука Модрич, Деян Ловрен, Домагой Вида, Марио Манджукич също бяха замесени в скандала. Много фенове, най-вече тези на Хайдук Сплит, първоначално обявиха бойкот на отбора. Така едно от най-силните поколения на Хърватия, вместо с хъс и желание, отиде в Русия под силната критика и съмнителност от страна на собствените си фенове.
И тогава всичко се обърна - 3 победи в груповата фаза, една от които беше и погромът над Аржентина с класическото 3:0. В елиминациите “ватрените” преминаха два пъти през рулетката на дузпите, както и победа в продълженията над Англия, че да достигнат до финал с Франция. Там обаче умората си каза своята дума, като няколко спорни съдийски решения в първото полувреме до някаква степен повлияха на мача.
В Хърватия настъпи еуфория. На посрещането в Загреб близо милион хървати изпълниха площад “Бан Йелачич” и уважиха своите нови герои, които не само, че достигнаха, но и задминаха постижението от преди 20 години. Достигането на финала запуши успешно устите на всички критици и донесе добър имидж на президентката на страна, а именно Колинда Грабар-Китарович. Постижението от това световно (наричано в Хърватия още и “сребро, сияещо като злато”) наистина послужи като повод за гордост и даде една своеобразна илюзия, че всичко в Хърватия е добре.
Няколко седмици след събитията в Русия дойде и реалността - редица ключови фигури се отказаха - Манджукич, Субашич, Чорлука. Последваха и Иван Стринич (поради здравословни проблеми), Иван Ракитич, Милан Бадел, Шиме Върсалко. Това са все фигури, които играха на ключови позиции за националния отбор, а Далич изглеждаше, че едва ли е намерил правилното решение. Последваха успешно класиране за ЕВРО 2020(1), където пък един силно променен състав на Хърватия отпадна на осминафиналите след зрелищна битка с Испания, завършила при резултат 3:5. Феновете обаче не бяха разочаровани, а медиите по света и в Хърватия описаха представянето като “задоволително”.
Катар 2022, или напук на всички
След приличното представяне на европейското, последва уж лесната задача Хърватия да се класира на Мондиала в Катар. Само че “шахматистите” наистина се озориха и с автогол в последните минути на Фьодор Кудряшов Хърватия успя да победи с едно на мъка Русия (по-късно Русия бе дисквалифицирана така или иначе). На Мондиала в Катар, който щеше да се проведе през зимата, хърватите се паднаха в една група с Белгия, Мароко и Канада. Прогнозите обаче бяха силно противоречиви. От една страна, това е отборът, който достигна финал на миналото световно, и в група като тази трябва да продължи напред. Освен това, Хърватия завърши първа в своята група от Лигата на нациите, излизайки пред Франция, Дания и Австрия, а “петлите” за пръв бяха победени от адриатическата държава. От друга страна, много от играчите са вече на пределна възраст, а самият отбор претърпява смяна на поколенията. “Ватрените” бяха може би най-непредвидимият отбор, от тях всичко можеше да се очаква.
Самата група изненада. Но изненада не бе Хърватия. Мароко шокира целия свят, след като победи Белгия, а хиксът между “шахматистите” и ”червените дяволи” означаваше скоропостижно отпадане за белгийците. Това значеше и спасение за Златко Далич, към когото имаше известна доза критика поради неговите (на моменти) странни решения по отношение на тактиката и състава. На осминафинала ги очакваше приятната изненада на турнира Япония, които вече бяха победили колоси като Германия и Испания. Мачът изглеждаше като от онези задачи по математика, където има някаква уловка. За четвърти пореден път на световни първенства, Хърватия добута и този мач от елиминациите до продължения. последваха дузпи, където Доминик Ливакович спаси три дузпи, ставайки втория хърватин след Субашич и едва третия вратар в света, спасявал три дузпи в рулетка изпълнение на наказателни удари след продължения.
Четвъртфиналната среща обаче бе моментът, в който Коледа подрани за хърватите. Златко Далич отново използва старата стратегия да додрапа мача до продължения, където обаче Неймар вкара за Бразилия и изглеждаше, че всичко приключва за “ватрените”. Огънят обаче продължаваше да гори, и в 117-тата минута резервата Мислав Оршич (същият, отбелязал хеттрик на Аталанта и Тотнъм) подаде на Бруно Петкович, който отбеляза изравнителното попадение, за да вкара мача в дузпи. Отново. Там друг играч на загребския Динамо, а именно отново Ливакович, най-накрая получи заслуженото внимание, и отново се отличи със спасена дузпа, която бе ключова за победата на Хърватия. “Шахматистите” отново го направиха, те отново са на полуфинал. Този път с дори по-слаб състав от онзи, който игра финал преди 4 години.
Магията на Коледа
Съседите им на изток бяха в пъти по-шумни. Те вече се гласяха за шампиони, смятаха че МитроГол (както го наричат сърбите) ще стане голмайстор номер едно, а целият свят ще трепери пред тях. За техен шок и ужас, не само, че изхвърчаха бързо-бързо от турнира, а и техните най-големи съперници привлякоха светлините на прожекторите. Отново, и пак за тяхна сметка.
Реакцията в България пък беше противоречива. Много хора отново дадоха Хърватия за добър пример за това как уж “се работи правилно там”, а от друга страна стояха онези, смятащи, че “шахматистите” имат нереален късмет. А самата България не е била дори близо до участие на световно от миналото хилядолетие.
А хората отново излязоха по улиците на Загреб. Този път не да протестират, а да се радват на поредния успех на техните спортисти. Този път обаче вместо по шорти, тениски и с бира в ръка. те са зимно облечени, а по улиците стои декорацията, предвещаваща идващите тъй светли празници. Коледното чудо подрани, а в Загреб е може би най-красивата Коледа в Европа в момента.
И някакси отново Хърватия забрави за проблемите си. Забравиха за бежанска криза, за приемане в еврозоната, за ситуацията с Шенген, за редицата политически, икономически и спортни проблеми в страната. Защото отново спортните радости донесоха усмивка. Този път на Коледа. В момент, в който никой не подозираше, че това ще се случи. Когато целият свят отново ги отписа, и отново бяха опровергани.
Може би някое малко детенце в Хърватска си е пожелало за Коледа неговите любимци да се приберат със световната титла. и сега може би наблюдаваме как тази мечта е все по-възможна. Може би едва ли ще се случи, дори ако съм честен, по-вероятно е България да влезе в Шенген, но стига политика. В момента е Световното по футбол - един от редките моненти, в които можем да се откъснем от реалността и да забравим за проблемите на света, в който живеем. Поне за месец.
