Феновете на големите отбори в Англия са свикнали да говорят за това, че големите мачове решават изхода на първенството. До голяма степен обаче, това е повече от валидно и за гостуванията на по-малките отбори в далечните провинции. Обикновено това са мачове с много борба и малко футбол, с много физика и малко техника, и битка за всеки един сантиметър от игрищетo. Едно от най-неприятните места за такъв тип мачове е малък град в графство Стафордшир, а именно Стоук-он-Трент. Стоук е град известен с липсата на каквито и да е забележителности, град с преобладаващ сив/черен цвят на сгради и други архитектурни елементи, и място където кръчмите са на особена почит. Местният Стоук Сити е класически отбор от долните дивизии на Англия – твърд футбол, много борба и малко техника. В близката история на Стоук има обаче има едно име, които феновете на футбола познават много добре – Рори Делап. Роденият в Англия, национал на Ейре направи име с множеството си асистенции в периода 2006-2013г., но не след гениални пасове или центрирания, а след изпълнения на…тъч!
Дългите хвърляния не са нещо ново за повечето отбори от долните дивизии на Англия, но не са често срещано явление нито във модерната Висша Лига, нито в големите първенства в Европа. Страничките хвърляния са част от първите футболни правила от 1863г., като в сегашния си вариант, са регулирани още през 1877г. Като цяло обаче, страничните хвърляния не са обект на сериозен интерес нито на играчи, нито на специалисти. Даже наскоро, Арсен Венгер се изказа в полза на тотална промяна в тази насока, като предложи страничките хвърляния да бъдат изпълнявани с крак. Не така мисли обаче героят на тази статия, датчанина Томас Гронемарк, който е първият (и може би единствен) специалист по странични хвърляния във футбола….
Томас Гронемарк е роден на 12 декември, 1975г. в източна Дания. Започва да играе футбол като дете в академията на Хорсенс, като успява да запише мачове за юношеските гарнитури на страната. Играе с играчи като Томас Гравесен и Мартин Йоргенсен, но така и не успява да се утвърди. В средата на 90-те години се решава на тотална промяна – сменя футбола с лека атлетика, като става част от тима на Орхус. Като състезател на 100, 200, 400м и щафета, той става част от един много силен отбор, който печели европейското клубно първенство в Париж (2000), както и националния отбор по лека атлетика. Но, уви, и това не е достатъчно, и през 2002г. той отново сменя спорта – този път става част от националния отбор на страната по…бобслей, като част от отбора който се бори за квота на Олимпийските Игри в Торино (2006). В свободното си време продължава да играе и футбол. По време на приятелска среща между националните отбори по бобслей на Дания и Германия, Гронемарк изпълнява множество странични хвърляния в английски стил, като всички отбелязват това негово умение. Това разпалва интереса му по темата и той започва да чете, интересува и най-вече, търси поле за изява на неговите качества. Намира го във Виборг, където започва кариерата му като треньор през 2004г. След кратък престой напуска в посока Мидтиланд, а от 2007г. практикува и в други отбори по света. В Мидтиланд той променя цялостната игра на отбора като за четири години датчаните вкарват 35 гола след изпълнение на странично хвърляне! Там той се занимава изключително с това да подобри не само дистанцията на която играчите хвърлят топката при странично хвърляне, но цялостното разбиране за това колко важни са всъщност страничките хвърляния. В интервю за Скай Спортс той споделя:
Футболната игра е започнала преди 140г. Никой не говори за странички хвърляния. Можете да гледате мач по телевизията, даден отбор губи топката след изпълнение на тъч, и това се случва доста често, но коментаторите даже не го отбелязват. Не казват нито дума! Когато обаче даден играч загуби топката след грешен пас, те вече го отбелязват като лош пас. Когато го направи два пъти, те казват, че неговата игра днес не върви. След третия грешен пас, те вече почват да говорят,че той не заслужава място в отбора.
Мидтиланд е отбор който традиционно залага на физика и мощ, както повечето скандинавски отбори. Но и отбор, който практикува дълги странични хвърляния доста често. В работата си, той не само работи с играчите, но и усъвършенства собствените си умения. До такава степен, че през 2010г. влиза в Книгата за Рекорди на Гинес със странично хвърляне от 51,33м! Името му нашумява през лятото на 2018г. когато Андреас Поулсен е трансфериран от Мидтиланд в немския Борусия Мьонхенгладбах. Гронемарк работи с него в продължения на няколко години, а най-голямото доказателство за успешната им работа е дистанцията на която датския национал хвърля коженото кълбо – от 24.25 метра до цели 37.9 метра когато е продаден в Германия. През 2018г., Томас е вече познато име във футболните среди като работи с отбори като Аякс и Гент, а по-късно и мексиканския Пачука, националния отбор на Мексико, Анталияспор и Атланта Юнайтед. Гронемарк посещава даден клуб в рамките на шест-седем пъти на година, два до четири дни на посещение.
През 2018г. дава интервю за немския Билд, което го свързва с Ралф Рангник и РБ Лайпциг, но и най-изненадващо със…Юрген Клоп! Немския специалист познава методите на датчанина и го привлича с цел да подбори цялостната игра на отбора преди, по време на, и след изпълнения на странични хвърляния. По думите на датчанина, повечето отбори губят притежание на топката след тъч в поне 50% от случаите. През 2017-2018г., това се оказва много близко до истината в топ първенствата на Европа като Бундеслигата (48.8%), Ла Лига (52.4%), Лига 1 (50.2%) и Серия А (49.2%). Това се отнася в пълна степен за Ливърпул. През 2017-2018г., червените от Мърсисайд са 18-ти (от 20 отбора) по отношения на запазване на топката след изпълнение на тъч (45.4%). Този показател се променя рязко в края на следващия сезон (68.4%) като Ливърпул заема първо място по този показател в Англия, и второ в Европа (след Мидтиланд).
Философията на Гронемарк, която той нарича The Long, Fast and Clever Throw-In, се базира на три основни елемента – разстояние, скорост и точен момент. На пръв поглед не изглежда сложна, но има доста тънкости. Първият елемент е силата на хвърлянето и радиуса, който се обхваща по време на самото хвърляне. В случая на Анди Робертсън, той подобрява този показател от 19 метра до 27 метра, което практически обхваща радиус от 500 квадратни метра. По-този начин се откриват повече пространства, което улеснява, както атаките на тима, така и бързо изнасяне на топката от фаза защита до нападение. Вторият елемент е скоростта на самото хвърляне. Според датчанина, прекалено бързото изпълнение води то загуба на топката, или в най-добрия случай, тя се хвърля на място, където тя може да бъде потенциално загубена. От друга страна, бързото изпълнение, което и точно и премерено, може да ускори темпото на една контраатака и да доведе до голова ситуация – нещо което се наблюдава много често в играта на Трент Александър-Арнолд. Третият елемент и т.нар умно подаване, което цели откриването на празни пространства в точното време, на точното място. Той обяснява това по същия начин като изпълнението на свободни удари, когато няколко играчи търсят най-добрата позиция и празното пространство в наказателното поле. При изпълнение на странично хвърляне се наблюдава същия процес, но това може да се случи не само в наказателното поле, а във всяка една точка на терена.
Работя с тях [футболистите] по около 20 различни типа странични хвърляния. Имам различни задачи за различни футболисти и това не се учи за една седмица. Има си процес. Аз работя с футболистите, но футболистите работят и с останалите специалисти в мое отсъствие.
Може да се каже, че се опитвам да насърча интелигентност. Не ме е страх да кажа, че повечето футболисти не са много интелигентни по тази тема, като това става по-зле когато говорим за млади играчи и такива, които практикуват футбол на непрофесионално ниво. 99% от футболистите и специалистите с които съм работил никога преди това не са тренирали странични хвърляния.
Датският специалист е свикнал хората да се отнасят с пренебрежение към неговата работа. Това отчасти се дължи на липсата на познания, но и най-вече поради липсата на интерес от ползите, които едно правилно изпълнение на тъч би донесло. Според него във футбола, това е недоразвита тема, и той изостава много от други спортове. Според него страничните хвърляния заемат средно 15-20 минути от един мач, и това е изключително много за да бъде подценявано. Има ли нужда от повече специалисти в тази насока? Имат ли нужда повече отбори от такъв тип специалисти?
