Последната минута - големият враг на българския футбол

 Късно снощи националният отбор на България завърши при равенство 1:1 с тима на Република Ирландия. Нашите изиграха един нелош мач и дори водеха в резултата до самия край, но отново пострадахме от една наша стара слабост - да допускаме голове в последните минути.

 През годините често се е случвало родни клубове, а дори и националният отбор да страдат заради липса на концентрация в добавеното време. Головете в последните минути обикновено са с доста сериозна тежест и тук ще се спрем на някои от най-фрапантните случаи в последните 30 години, в които български отбори са страдали заради гол в края (90+ минута).

Унгария - България (СП'2006)
 Определено след участието на националния отбор на Евро 2004, всички имахме големи надежди за поколението на Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров и т.н. Оказа се обаче, че турнирът в Португалия бе техният апогей. Едва година по-късно нашите гостуваха в Световна квалификация на тима на Унгария. Двубоят бе от огромно значение, тъй като вече бяхме допуснали Швеция да ни разбие с 0:3 в София, така че пътят ни към първенството в Германия минаваше само през победа в Будапеща. И нещата се развиваха добре - България поведе с гол на капитана Стилиян Петров, но в последната минута едно центриране пред нашето наказателно поле и разбъркване позволиха на унгарския нападател Петер Райчи да вкара един от трите си гола с националната фланелка. Така или иначе, нашите завършиха групата на 9 точки от местата, които даваха право на участие на Мондиала.

България - Косово (ЕП'2020)
 Това е и една от най-срамните загуби в цялата история на националния ни отбор. Реално погледнато, опонентът не бе чак толкова слаб, но подобна издънка, при това на домашен терен, наистина имаше своя отзвук. Определено квалификациите за Евро 2020 не минаха по най-добрия начин. Успяхме да регистрираме катастрофални загуби от Англия, да се замесим в расистки скандал и какво ли още не. Най-звучният шамар обаче ни бе нанесен от един от най-новите членове на УЕФА - Косово. След като стигнахме до равенство 1:1 в Прищина, нагласите бяха да спечелим мача в София. Това обаче не се случи, защото косоварите се оказаха ужасяващ противник. При резултат 2:2 в последната минута, със сигурност всички съжалявахме повече за пропуснатата победа, отколкото се радвахме на спечелената точка. Секунди по-късно обаче бяхме лишени дори и от това след късния гол на Елбасан Рашани. 3:2 за Косово пред обидно малкото публика на стадион "Васил Левски" бе ново дъно за футбола ни.

България - Швейцария (ЕП'1992)
 Спомняте ли си как се класирахме за Евро 92? Не? Това вероятно е защото не се класирахме на Евро 92! Всъщност успяваме да завършим 4-ти от 5 отбора в квалификационната си група, а зад нас са само слабаците от Сан Марино. В компанията на Шотландия, Швейцария и Румъния, ние печелим едва 9 точки (тогава за победа се присъждат по 2 точки) и оставаме на 2 пункта от върха. Може би трябва да обърнем внимание на домакинския си мач на Швейцария, където реално допускаме недопустимото. Нашите повеждат с 2:0 с голове на Наско Сираков и Емил Костадинов още преди да е изминал и половин час игра. През второто полувреме обаче допускаме пълен обрат, като последният пирон в ковчега ни е забит в продължението от породистия "швейцарец" Кубилай Тюркълмаз. Тези пропуснати 2 точки се оказват решаващи в борбата за класиране за първенството в Швеция.

Италия - България (Евро 2004)
 Стигаме и до последното ни появяване на голям футболен форум. Евро 2004 определено не ни донесе радостта, която очаквахме, а вместо това получихме две тежки загуби и обрат в последната минута. Въпреки добрите квалификации, които националният отбор направи, не можахме да минем и без традиционните български номера. Скандали и разправии ни оставиха без опции на десния бек. Така или иначе получихме общо 7 гола в мачовете срещу Швеция и Дания, което направи третия двубой срещу Италия протоколен. И за пореден път видяхме доказателството, че когато играеш без напрежение, нещата се получават. Нашите поведоха с 1:0 в края на първата част, а италианците се нуждаеха от задължителна победа и благоприятен развой в другата среща, за да продължат напред. "Скуадра адзура" стигна до своите 3 точки с гол в продължението, дело на Антонио Касано, но пък скандинавците Дания и Швеция изиграха едни крайно съмнителни 90 минути, които завършиха с възможно най-удобния резултат и за двата тима.

Левски - РБ Залцбург (Лига Европа, 2009/10)
 Вероятно не помните особено добре представянето на Левски в турнира Лига Европа през сезон 2009/10. Нормално, то не беше особено запомнящо се. "Сините" играха в груповата фаза, където опоненти им бяха тимовете на Лацио, Виляреал и РБ Залцбург. След първите 3 мача Левски вече имаше 3 поражения, но поне в четвъртия мач тимът домакинстваше на австрийците от Залцбург, което бе идеален момент за записване на първи точки в турнира. Вместо да спечели или поне да стигне до равенството, Левски допусна гол в последната минута, дело на защитника Франц Шимер и загуби с 0:1. Двубоят бе украсен и от един от марковите пропуски на Христо Йовов, който от страшно изгодна позиция не успя да уцели вратата. Левски все пак записа победа - в последния мач като гост на Лацио с гол тъкмо на Йовов. 

Антверпен - Левски (Купа на УЕФА, 1989/90)
 Една от най-големите издънки в историята на българския клубен футбол, както и една от основните причини за подигравки от страна на червената част на футболните фенове в страната. Тя идва още в първия кръг от турнира за Купата на УЕФА, а Левски все още носи името "Витоша София". Жребият противопоставя "сините" да играят с непретенциозния белгийски клуб, който не би трябвало да представлява проблем. Двубоят в София обаче завършва при равенство 0:0 и развръзката остава за реванша. Там вече драмата е пълна. Левски повежда още в началото с гол на Георги Славчев и резултатът се запазва 1:0 чак до 85-ата минута. Едва ли някой от 7-те хиляди зрители на стадиона в Антверпен е подозирал на какво ще стане свидетел. Пет минути преди края белгийците изравняват, но гостите мигновено забиват два нови гола, дело на Георги Донков и Петър Михтарски. Така в 90-тата минута на Антверпен им трябват цели 3 гола, за да успеят да се класират напред - чудо, което не се вижда всеки ден. И все пак белгийците бележат необходимите им попадения и шашват футболна Европа, елиминирайки Левски с 4:3. 

Бешикташ - ЦСКА (Лига Европа 2010/11)
 За феновете на футбола, които са започнали да гледат най-великата игра през последните 5-6 години, вероятно ще звучи неправдоподобно, че в началото на десетилетието редовно български отбори играеха в груповата фаза на Лига Европа. Само че това си е чистата истина! През сезон 2010/11 ЦСКА попадна в една група с отборите на Бешикташ, Рапид Виена и Порто, а червените фенове се приготвяха за едно добро представяне на техните любимци. Само че то така и не дойде, тъй като още в първия двубой "армейците" бяха попарени с гол в последната минута. Той дойде в мача с Бешикташ на стария "Исмет Инюню" край Босфора. Бившият немски национал Фабиан Ернст, който бе отишъл да доиграва кариерата си в Турция, успя да разпечата вратата на Райс М'Боли след подаване на друг звезден играч на домакините - Гути. Така "червените" стартираха с поражение и така и не успяха да намерят добрата си форма, финиширайки с една-единствена победа и 3 завоювани точки.

ЦСКА - Тулуза (Купа на УЕФА, 2007/08)
 В популярната фен-култура, сините привърженици използват точно този мач като контрааргумент в споровете за най-глупаво българско отпадане. Разбира се, ще запазим неутралитет и няма да сравняваме родните провали, но този няма как да не влезе в списъка. Реално погледнато, ЦСКА разполагаше с доста сериозен отбор в началото на сезон 2007/08. Там се състезаваха Тодор Янчев, Велизар Димитров, Йордан Тодоров и Георги Илиев, а напред блестеше бразилската перла Неи. Така в първия двубой във Франция, резултатът между "армейците" и Тулуза бе 0:0, така че всичко трябваше да се реши на стадион "Българска Армия". Неи даде преднина на своите от дузпа и на французите им се наложи да пуснат всичко най-добро в предни позиции, включително и младия нападател Андре-Пиер Жиняк. Тъкмо той успя да промуши топката в мрежата на "червените" при едно центриране в последната минута на даденото от съдията 5-минутно продължение. 1:1 и Тулуза продължи напред заради гола си на чужд терен.

Щутгарт - Черно море (Купа на УЕФА, 2008/09)
 Макар и рядко да получава шанса да играе в европейските клубни турнири, варненският Черно море също има своя момент на блясък, или по-точно на мъка. Връщаме се до есента на 2008г., когато "моряците" получиха правото да играят в турнира за Купата на УЕФА като финалист в турнира за Купата на България. Ако трябва да сме честни, варненци оставиха страхотни впечатления, тъй като първо разбиха андорския Сант Жулия с 9:0, а след това елиминираха и Макаби Нетаня с 3:1. После обаче на пътя им застана тимът на Щутгарт. Домакинските мачове на Черно море се играха в София, което бе доста странно, тъй като спокойно можеха да се проведат в Бургас и да спестят на варненци доста часове път. Така или иначе Щургарт спечели мача в България с 2:1, но "швабите" нямаха представа какво ги чака в реванша. Черно Море направи може би един от най-силните двубои в историята си и до 83-ата минута водеше с 2:0 на "Мерцедес-Бенц Арена". Йордан Юруков и Георги Илиев бяха отбелязали. Хицелшпергер върна един гол и когато всички мислеха, че победителят ще се реши след продължения, Марио Гомес вкара за 2:2 в 93-ата минута. Така немците продължиха напред с общ резултат 4:3.

Ливърпул - Лудогорец (Шампионска Лига, 2014/15)
 Направо звучи невероятно, че до преди 5 години шампионите се радваха на огромна подкрепа от голяма част от българите, гледащи футбол. Е, тези времена са безвъзвратно отминали, но поне можем да се присещаме за някои от големите мачове, в които разградските "орли" участваха. Този безспорно е такъв. Мачът срещу Ливърпул на "Анфийлд" бе дебютен за Лудогорец в Турнира на богатите, така че никой не подозираше, че те могат да направят нещо срещу английския вицешампион. Разградчани удържаха 0:0 чак до 82-ата минута, когато Марио Балотели вкара един от четирите си гола за Ливърпул, но пък Дани Абало сензационно изравни в последните секунди от редовното време. Изглеждаше, че Лудогорец ще поднесе голямата бомба на кръга, но една грешка в зелената защита доведе до нарушение на вратаря Милан Борян в наказателното поле и дузпа за домакините. Капитанът Стивън Джерард не трепна и донесе победата на своите с 2:1 буквално миг преди последния съдийски сигнал.