И така, днес започва поредният квалификационен цикъл, в който ще се надяваме нашите национали да счупят каръка и най-накрая да се класират на голямо първенство. Шансовете за това не изглеждат големи, тъй като ще трябва да се борим с тимове като Италия, Швейцария и Северна Ирландия. За разлика от минали години, в момента изглежда, че нямаме футболни аргументи да се противопоставим на отбори от подобен калибър, но пък, както се казва, нова година - нов късмет. Може точно Ясен Петров да се окаже точният човек, който да успее да разбие статуквото, също както Пламен Марков успя да го направи в началото на века.
И все пак, нека припомним за последния път, в който нашите се класираха на голямо първенство. Връщаме се назад до 25 януари 2002, когато жребият определя България да мери сили с отборите на Хърватска, Белгия, Естония и Андора. Квалификациите трябва да решат кои страни ще заминат за Португалия през лятото на 2004 и да се състезават във финалите на Европейското първенство, на което иберийската държава е домакин. Нашите влизат като аутсайдери, тъй като последният официален мач, който изиграват преди началото на квалификациите, е т.нар. "чешка трагедия". За незапознатите ще кажем, че България има шанс да се класира на Световното в Япония и Южна Корея през 2002, като само кръг преди края е на три точки от място на баражите. Пътят на "лъвовете" обаче минава през Прага, като победата е задължителна. Преди това нашите бият Малта на 2 пъти, Северна Ирландия 2 пъти, а от Исландия взимаме победа и равенство. От чехите и датчаните губим на "Герена" и "Българска армия" ("Васил Левски" тогава е в ремонт), а с "червения динамит" правим равенство в Копенхаген. Решаващият мач с Чехия обаче е загубен с катастрофалното 0:6, като Павел Недвед и Томаш Росицки буквално разбиват нашите. Старши треньорът Стойчо Младенов е освободен от поста си, а на негово място е назначен Пламен Марков.
Това изненадва футболната общественост в България, тъй като по това време Марков е треньор на втородивизионния Видима-Раковски. Той обаче, с присъщото си спокойствие и хладнокръвие, не се оставя да бъде омаловажаван от фенове и медии. Марков започва да залага все по-често на млади играчи като Бербатов и Георги Пеев, повиквателна получава и сръбският нападател на Литекс Зоран Янкович. Хора, които са основни играчи при Младенов, тотално изпадат от сметките. Красимир Чомаков, Стойчо Стоилов, Георги Иванов-Гонзо се прощават с националния отбор. Преоткрити са Мариан Христов и Светослав Тодоров.
Началото е трудно, тъй като България трябва да гостува на "Крал Бодуен" в Брюксел. Белгийците са направили шеметно Световно първенство и са отпаднали от бъдещия шампион Бразилия на осминафиналите и то след сериозен отпор. Основната фигура в състава им Марк Вилмотс обаче се отказва от националния отбор след края на Мондиала, което се оказва ключово за еврокампанията на "червените дяволи". Освен това те срещат един преобразен тим на България в първия кръг и губят с 0:2 на собствения си стадион. Именно Янкович и Стилиян Петров вкарват головете, а нашите пропускат още един куп изгодни положения да разгромят съперника си.
Във втория мач България домакинства на Хърватска на обновения стадион "Васил Левски", като именно тази среща е и първата на съоръжението след ремонта. 43 000 зрители го изпълват до дупка, а хърватите не знаят къде се намират. Преди срещата селекционерът им Ото Барич се държи пренебрежително и в интервюта заявява, че едва ли не идва на разходка до София. При "шахматистите" личат имената на Игор Тудор, братята Нико и Роберт Ковач, Дадо Пършо, Дарио Шимич, Иван Класнич, Ивица Олич. Барич е сигурен в победата, но получава леден душ още през първото полувреме, защото нашите вкарват два бързи гола, дело на Стилиян Петров и Димитър Бербатов. От там до края шашнатите хървати не успяват да предложат нищо пред вратата на Здравко Здравков. Мачът завършва при резултат 2:0, а препълненият стадион е на крака.
Не само, че нашите печелят, но и категорично надиграват съперника си, демонстрирайки хубав нападателен футбол и сигурна игра в защита. Росен Кирилов и Предраг Пажин тотално обезличават Пършо и Олич. В същото време в центъра на терена Балъков и Стилиян Петров смазват хърватските халфове, а Мартин Петров не спира да тормози защитата им през целия мач. В следващите две срещи нашите постигат резонна победа над Андора с 2:1 (това е единственият гол, който андорците вкарват през целия цикъл), като Георги Чиликов бележи с глава, а след това и Балъков от пряк свободен удар, след което правим равенство 0:0 с Естония на невероятно подгизналия терен в Талин.
В хода на мачовете, Пламен Марков връща Радостин Кишишев в състава и измества Георги Пеев на позицията на дясното крило, тъй като добрата линейна скорост и хубавата техника на Пеев са много полезни в офанзивен план. От ляво на защитата пък се утвърждава Ивайло Петков, който прави добри мачове за турския Истанбулспор и в течение на квалификациите си печели трансфер в гранда Фенербахче. Втората порция мачове започват с равенство 2:2 с Белгия в София, като гостите на два пъти повеждат, но Бербатов с глава и Светослав Тодоров от дузпа изравняват. След това, отново като домакини, побеждаваме Естония с 2:0, а останалите мачове в групата се стичат така, че при победа в следващия мач срещу Андора и при победа на Белгия над Хърватска, нашите си гарантират първото място и директно класиране за Португалия.
Това може би е и последния път, в който българският национален отбор има късмет. Гостуването на Андора е взето категорично с 3:0 и по-късно същата вечер нашите са събрани около телевизора във фоайето на хотела им в малката държава, тръпнейки в очакване. Белгийците, които също се борят да се доберат до второто място, трябва задължително да спечелят, за да останат в играта. Те повеждат чрез Уесли Сонк, но Шимич набързо изравнява. Отново Сонк бележи за 2:1, а до края хърватите не успяват да вкарат нов гол, като дори Шимунич си изкарва червен картон. След последния съдийски сигнал всички са доволни - белгийците остават в борбата за баражите, като за тях е важно в последния кръг в Загреб ние да не загубим, хърватите трябва задължително пък да ни победят, за да си осигурят второто място, а нашите момчета са недостижими на върха!
Изтичат кадри от хотела в Андора, където Мартин Петров и Георги Пеев са сред най-гласовитите и пеят химна с чаша уиски в ръка. В последната среща от квалификациите хърватите все пак успяват да победят България с 1:0, а преди мача треньорът им Ото Барич е сменил коренно тона си и се мазни на нашите с цел да му "пуснем аванта" и все пак да класира отбора за баражите, като по този начин да избегне сигурно си уволнение. Голът на Ивица Олич му спасява главата, но победата на "шахматистите" не идва никак лесно, като българите изпускат няколко много изгодни положения. В Брюксел пък са гневни. Те очакват да им върнем услугата, а след края на двубоя в Хърватска, белгийските медии разкритикуват остро нашите национали, използвайки епитети като "балканска работа" и "да не им се надяваш".
Все пак цирковете в нашия лагер преди заминаването за Португалия не липсват. "Хубава работа, ама българска!" Красимир Балъков се отказва от футбола по време на квалификациите, посочвайки Стилиян Петров за наследник на капитанската лента. Това не се харесва на по-старшите в отбора, като Радостин Кишишев дори отказва да играе, ако не бъде определен за капитан. Пламен Марков решава да не изпълни желанието му и така опитният защитник пропуска първенството. Георги Пеев пък отказва да се върне на титулярната си позиция отдясно на защитата, защото счита, че трябва да играе по-напред. Така всички тези разправии довеждат до това повиквателна да получи десният защитник на Локо Пловдив Владимир Иванов-Фугата. Той прави добър сезон за "смърфовете", но не е от същата класа като Кишишев и Пеев.
Нашите губят и трите си мача в групите на Евро 2004 и остават на последното 16-то място в крайното класиране. След края на първенството Пламен Марков напуска поста си и е заменен от Христо Стоичков, който се проваля да класира тима на Световните футболни финали в Германия през 2006 и в последствие е освободен, а с това се слага началото и на голямото затъване на националния отбор, което продължава и до ден днешен...
