Напоследък шведският специалист Свен-Горан Ериксон се покри от футболния радар в Европа, но това не значи, че стои без работа. Опитният наставник води няколко клуба от китайската Супер лига, а за последно бе начело на националния отбор на Филипините.
Вчера той даде обширно интервю пред италианско радио по повод 20-годишнината от последната титла на Лацио, която "орлите" спечелиха тъкмо под ръководството на Ериксон. Няколко месеца по-късно пък шведът напусна Рим за да поеме мечтаната работа - селекционер на националния отбор на Англия.
"Останах фен на Лацио, тъй като това беше най-силният отбор, който някога съм водил. В онзи момент това беше и един от най-добрите отбори в света. Спечелихме толкова много за три години и половина, може би щяхме да спечелим и още, но този период бе най-щастливият в професионалната ми кариера."
"На няколко пъти съм си мислил, че може би щеше да е по-добре, ако бях останал в Лацио и в Италия, но когато получиш оферта от английския национален отбор, това е възможност, която се отдава веднъж в живота. Сметнах, че не мога да откажа и че щях да съжалявам до края на живота си, ако бях казал "не"."
Ериксон изкара на кормилото на Англия над 5 години - от януари 2001 до лятото на 2006г.
"Може би беше грешка, може би не, кой знае... нещата са такива, каквито са и не можем да ги променим. През 80-те и 90-те Серия "А" беше най-силното първенство в света, най-трудното, най-впечатляващото. Имах оферта и от Барселона по времето, когато за пръв път пристигнах в Италия, но отказах, защото исках да работя в Калчото." (първият клуб на Ериксон на Ботуша е Рома)
Голяма част от футболистите на Лацио от онзи отбор сега са треньори - Роберто Манчини е начело на Италия, Чоло Симеоне дърпа конците в Атлетико Мадрид, а самите "лациали" са водени от Симоне Индзаги.
"Очаквах някои от тях да станат треньори, не точно Диего Симеоне и Серджо Консейсао, но се гордея с това, че правят страхотни кариери. Надявам се, че все нещо са научили и от мен."
"Моите изисквания към ръководството на Лацио бяха малко - да вземем Манчини, Синиша Михайлови и Хуан Себастиан Верон. Манчини вече бе на над 30 години, но имаше манталитета на победител. Вече имахме феноменални играчи като Алесандро Неста, Павел Недвед, Симеоне, Кристиан Виери, Марсело Салас, Ернан Креспо, Паоло Негро, Джузепе Фавали, всичките бяха страхотни. Бепе Синьори пък се почувства обиден, че понякога трябва да остава на пейката, така че разбирам защо си тръгна."
След като Ериксон напусна Лацио, тимът бе поет от легендарния италиански вратар Дино Дзоф, а след това на власт дойде и самият Роберто Манчини.
