Безспорно сезон 2020/21 до момента преминава под знака на някои сериозни изненади в топ първенствата. Наскоро посочихме няколко отбора, които определено не оправдават очакванията и разочароват с представянето си. Лидер по този показател обаче е немският Шалке 04.
Тимът от Гелзенкирхен наближава един от най-големите антирекорди в историята на Бундеслигата от 31 поредни мача без победа. За сега "кралскосините" са се спрели на кота 26, но моралният и игрови упадък в клуба е стряскащ.
Напомняме, че доскоро Шалке бе сред редовните участници в европейските клубни турнири и претендент, ако не за Сребърната салатиера, то поне за топ 3 в едно от най-силните първенства в света. Едва преди 9 сезона тимът игра полуфинал в Шампионската лига, разбивайки по пътя си действащия шампион Интер с 5:2.
Тогава в състава, ръководен от Ралф Рангник, личаха имената на топ-играчи като Мануел Нойер, Юлиан Дракслер и разбира се, легендата на Реал Мадрид Раул. След това немците се класираха 2 поредни пъти за елиминационната фаза в турнира, а за последно бяха там през сезон 2018/19, когато обаче бяха премазани от Манчестър Сити с общ резултат 2:10.
От тогава обаче Шалке дълбае дъното и наближава рекорд, поставен преди над 50 години. Двубоят от последния кръг срещу Байер Леверкузен, загубен с 0:3 на собствения им "Фелтинс Арена", бе 26-ти поред без победа. Настроението в клуба е толкова отчайващо, че след поредното поражение от Волфсбург преди 2 седмици с 0:2, водещият голмайстор на Шалке Марк Ут (с 2 гола за сезона) заяви:
"Ужасно разочароващо е всяка седмица да играем такъв безпомощен футбол. Винаги сме крачка зад опонента си, закъсняваме с намесите в защита, а дори още не получаваме жълти картони. Не знам как се предполага, че ще спечелим по този начин. Писна ми и съм страшно ядосан. Иде ми да се прибера в съблекалнята и да заплача."
Кризата в Шалке започна още преди принудителната пауза през пролетта, заради разразилата се пандемия от коронавирус. Последната победа на тима датира от средата на януари 2020г., а след това формата на "кралскосините" може да се обрисува с една-единствена дума: ужасяваща.
Ако продължава да се изявява по такъв начин, отборът със сигурност ще подобри антирекорда на клуб на име Тасмания Берлин, който през сезон 1965/66 записа цели 31 мача без победа. Тогава този тим спечели мача на откриването на кампанията, след което изпадна в ужасна криза. В края на сезона Тасмания бе отборът, който бе записал най-много загуби, най-малко победи, бе допуснал най-много голове и бе отбелязал най-малко, бе спечелил най-малко точки, бе допуснал най-разгромната загуба и дори средната посещаемост на мачовете на берлинчани бе най-ниската в цялата Бундеслига.
Изненадващо, новият собственик на Тасмания Берлин наскоро заяви, че се надява рекордът на отбора му да не бъде подобряван, тъй като той бил част от идентичността на клуба. Любопитно е желанието на този човек отборът му да бъде помнен по такъв странен начин. Очевидно Шалке не желаят да отнемат от Тасмания над половинвековния им рекорд, но кризата в клуба се е разразила на всяко едно ниво.
През сезон 2019/20 наставник на "кралскосините" бе Дейвид Вагнер - човек с опит дори във Висшата лига, където той бе начело на Хъдърсфийлд Таун. Въпреки че Шалке записа 16 мача без победа във втората част от кампанията, тимът все пак не изпадна. Настроенията бяха, че през новия сезон Шалке ще има повече късмет и подобрение в играта.
Нищо подобно обаче не се случи. На старта на новата кампания тимът от Гелзенкирхен записа загуби с 0:8 и 0:4 съответно от Байерн и РБ Лайпциг. В третия кръг пък поражение от слабака Вердер с 1:3 закотви плътно "кралскосините" на дъното в Бундеслигата с фрапиращата голова разлика 1:15. Логично, Вагнер бе уволнен, като той бе успял да спечели едва средно по 1,08 точки начело - най-нисък показател в цялата история на клуба.
На негово място бе назначен Мануел Баум, а бившият защитник на тима Налдо зае поста на негов асистент. Обикновено треньорската смяна води до определен подем, но не и в този случай. Положителната реакция от пристигането на Баум така и не се състоя и отборът продължи да губи.
Това доведе и до уволнението на техническия директор Михаел Ришке, който има във визитката си престои в Байер Леверкузен, Байерн Мюнхен и Щутгарт. За 18 месеца в Гелзенкирхен и след 3 провалени трансферни прозореца се наложи да се въведе промяна и на този пост. Някои от решенията на Ришке продължават да се дискутират от привържениците на клуба, като например това да отдаде под наем американеца Уестън МакКени в Ювентус, вместо той да бъде продаден и да генерира някакъв по-значителен приход.
Освен това от първия отбор бяха извадени футболисти като Амин Харит и Набил Бентелеб, които бяха доста основни в схемата на Шалке. Опитът на Бентелеб е безценен, тъй като той дори е играл в Тотнъм, но сега тренира индивидуално, а целта на клуба е да го продаде възможно най-скоро. Очевидно играчът и отбора гледат в различни посоки. Самият Бентелеб пък направи изказване, което още повече разкри вътрешните проблеми в клуба.
"Бих желал да напомня на всички, че аз съм професионалист и останах такъв, въпреки всички обстоятелства. Бях много учуден и разочарован когато разбрах, че са ме извадили от състава, без да получа каквото и да е правдоподобно обяснение за това. От тогава претърпях някои сериозни и незаслужени критики, включително и обиди на расистка основа, от някои, на които им се ще да бъдат журналисти."
Харит все пак бе върнат в първия отбор за учудване на останалите футболисти, тъй като той се намира в апокалиптично слаба форма. В гореспоменатия мач срещу Волфсбург, той бе изтърпян на терена точно 38 минути, след което бе заменен от треньора Баум и гневно напусна игрището и дори не седна на пейката, а влезе направо в тунела.
Освен това бе освободен и нападателят-ветеран Ведад Ибишевич след едва 12 седмици служба в отбора. Опитният босненец пък се сби с асистент-мениджъра Налдо на тренировка, след което му бе посочена вратата.
Останалите играчи не показват с нищо, че желаят рекордът на Тасмания да се запази, но за съжаление Шалке не може да си позволи и кадрово подсилване, тъй като пандемията от коронавирус направи така, че клубът да претърпи финансови сътресения. "Кралскосините" са едни от най-засегнатите от липса на публика, тъй като това генерира огромен дял от приходите им.
Според предварителните калкулации, гелзенкирхенци ще завършат 2020г. с дълг от почти 250 милиона евро. Това не е кой знае какво, на фона на това, че доста големи европейски клубове продължават да имат голям дълг, но трябва да се отбележи, че само за 1 година Шалке са регистрирали нарастване на въпросния дълг с цели 50 милиона евро.
Фен фракцията на клуба Ultras Gelsenkirchen обави, че настоящата кампания е потвърждение за "моралния банкрут" на отбора. Шалке има огромна фенска база, като близо 160 000 души членуват във фен-клуба, тъй като, както повечето отбори в Германия, "кралскосините" се управляват на 100% от привържениците, които държат контролния пакет акции. В момента обаче текат преговори те да дадат някакъв дял на голяма корпорация, която да влезе в управлението на тима.
Ужасът за феновете на отбора просто няма край - те са на път да оставят контролът върху клуба да им се изплъзне, не могат да подкрепят любимците си от трибуните, тъй като все още не е разрешено мачовете да се играят пред публика, а освен това гледат по телевизията как отборът на сърцата им се дъни седмица след седмица и става за посмешище.
Ако регресът продължава, възможността Шалке да се лиши с елитния си статут за пръв път от 30 години насам, изглежда все по-реална. Отборът бързо губи от добрите си позиции, както и идентичността си. Надяваме се, че този традиционно силен клуб възможно най-бързо ще си стъпи на краката и ще се върне там, където му е мястото - в борбата за челните места.
