Треньорът на Болоня,Синиша Михайлович бе диагностициран с левкемия през юли. Той претърпя трансплантация на костен мозък, а след това и химиотерапия. Синиша разказа как се е справил с болестта, надеждата и как работата в Болоня му е помогнала да преодолее трудностите.
Наставникът прекара по-голямата част от сезона в болница, като комуникираше със своя екип чрез видеовръзка:
„Подкрепата, която получих много ми помогна. Не искам да бъда герой, това е начинът, по който се справям с проблемите. Не обичам да бягам. Продължих да работя, защото това ме кара да се чувствам жив. Нямах търпение да гледам тренировките, въпреки че бях на леглото в болницата. Това бяха моментите, които ми помогнаха да продължа. Над всичко останало беше семейството ми - жена ми Ариана и децата. Тя идваше всеки ден в болницата и спеше на стола до леглото ми. Почувствах любовта на феновете на футбола от целия свят. Благодаря ви, защото ме накарате да се почувствам като част от голямо семейството. Точно заради това почувствах, че трябва да помогна на хора в моята ситуация. Не трябва да се страхуват, а да продължават да се борят. Не всеки трябва да се справя с болестта, както постъпих аз, но винаги трябва да си поставяш малки цели.”
Михайлович също разказа за кариерата си и своя приятел Роберто Манчини:
„Моментите, които са важни в кариерата ми са четири. Първият е когато баща ми ми купи първата футболна топка, толкова бях развълнуван. Следващият е първите бутонки, защото преди да ги получа използвах такива за ръгби. Третият е когато спечелихме Европейската купа с Цървена звезда. Да бъда част от такъв отбор беше привилегия. Четвъртият момент е, че успях да играя рамо до рамо с Роберто Манчини. Започнах кариерата си на мениджър благодарение на него. Един от най-хубавите моменти в живота ми е да бъда треньор на Сърбия.”
