"Слава Богу, че имаме Аталанта!" Това възкликна в анализа си след мача между бергамаските и Юве журналистът Ливио Кафероглу. Това изглежда, че ще е поредният сезон, в който на Юве бе позволено да извърви пътя към Скудетото, но поне Аталанта даде на "бианконерите" да разберат, че изобщо не се намират в добрата форма, в която техните тифози желаят да ги виждат. Двете дузпи, които спряха хората на Гасперини да вземат трите точки, веднага предизвикаха бурни дебати и спорове на Апенините - правилно ли бяха отсъдени тези 11-метрови наказателни удари и заслужаваше ли Юве да вземе нещо от тази среща? Само че това изобщо не е големият проблем на "старата госпожа" след този мач. Ако имаше известни съмнения, че италианският хегемон се намира в криза, то тази визита на Алаланта в Торино безспорно доказа тази теза.
Съботният сблъсък ни показа още нещо, което витаеше във футболното пространство на Ботуша - че Аталанта е най-силният отбор в Италия в момента. "Ла Дея" е тимът, който в момента диктува модата в Калчото, който ни държеше влюбени в италианския футбол по време на паузата заради коронавирус, а сега ни показва едно невероятно зрелище. Подобен коментар би отивал и на отбора на Милан, който успя да потопи Юве с 4:2 преди няколко дни, но разликата е, че момчетата на Джан Пиеро Гасперини успяха да доминират над "бианконерите" насред собствения им дом и то при положение, че Сари можеше да използва звезди като Дибала и Де Лихт.
Говорейки за наставника на "старата госпожа", той безспорно има невероятно сложна задача пред себе си. Той бе натоварен с това да промени стила на игра на Юве, което не може да се случи без абсолютно никакъв период на преход. Челси добре показа на Ювентус какво не бива да прави със Сари. Въпреки че наставникът спечели Лига Европа и класира "сините" за Шампионската лига, той бе недолюбван от феновете на лондонския тим заради еднотипния и на моменти банален футбол, който изповядваше. Това, че Сари успя да привлече на "Стамфорд Бридж" единствено Жоржино, Ковачич и Игуаин не повлия не общественото мнение.
Ако съдим как се случват нещата в Ювентус в момента, изглежда, че Андреа Аниели и неговите приятели в борда на директорите не са обърнали внимание на този важен щрих. Миналото лято трябваше да бъде стартът на революция, в която старата гвардия да отстъпи място на млади и по-проактивен тип футболисти. Вместо това "старата госпожа" изглеждаше объркана срещу Аталанта, заседнала между миналото и бъдещето. След години на обучение при Макс Алегри, клубът не биваше да очаква футболистите мигновено да задраскат добре заучената формула, която им спечели 8 пъти поред Скудетото.
Още повече, Аниели и компания погрешно сметнаха, че отборът моментално ще се адаптира към така наречения "Сарибол". Според поговорката, не можеш да научиш старото си куче на нови трикове и тъкмо това представляват "бианконерите" в момента - отегчени кучета без желание за промяна. Доста показателно за това е, че когато Кристиано Роналдо изравни от дузпа, той не взе топката от мрежата в опит да поднови играта възможно най-бързо. Вместо това, той отиде да демонстрира традиционното си празнуване край аутлинията, а неговите съотборници бързичко се накупчиха около него. Това не приляга на амбициозен отбор, който е мотивиран да печели всеки мач.
Може би въпросните празненства бяха израз на щастие от развоя на мача и частичния обрат, който Юве успя да осъществи, след като бе тотално надигран през първото полувреме, особено в средата на терена. Там, където "старата госпожа" някога имаше лукса да разполага с футболисти като Андреа Пирло, Пол Погба, Артуро Видал и Клаудио Маркизио, които осигуряваха по над 20 гола на сезон в периода 2012-2015г. През настоящата кампания всички халфове на тима са отбелязали общо 7. Само за сравнение халфовата линия на Аталанта е отбелязала 15 попадения.
Родриго Бентанкур е светлият лъч на надежда, тъй като той показва значително израстване през кампанията, но прогресът му няма как да не секне, когато му се налага да си партнира с футболисти като Блейз Матуйди и Сами Кедира. Миралем Пянич бе разменен за Артур, което може би е стъпка в правилната посока, но на Сари ще му е необходимо много повече от бразилския полузащитник. Бавната и тромава полузащита на Ювентус достигна ново дъно, когато Аталанта не им даде да излязат от собствената си половина в рамките на 8 минути. Освен, че не могат да бележат, вчера добре се видя, че халфовете на "старата госпожа" не могат и да пресират правилно.
Освен атакуващия стил на Аталанта, аплодисменти им печели още и умението да откриват така наречени "нешлифовани диаманти" и да ги карат да играят феноменален футбол. Докато Рамзи, Алекс Сандро, Дъглас Коща и Игуаин не допринесоха много за тима си, след като се появиха в игра от пейката, то Руслан Малиновски влезе доста успешно и дори заби втория гол във вратата на Шчесни. Трябва да споменем и футболист на име Адриен Тамезе, 26-годишен, който в бившия си клуб Ница едва се появяваше в игра, но след като пристигна в Бергамо през януари, рядко бърка пасове и когато замени Ремо Фройлер онази вечер в Торино, той държеше топката като играч от световна класа.
Силната форма на Аталанта след подновяването на сезона определено изумява всички, но сякаш е леко закъсняла, за да можем да считаме "Ла Дея" за претендент за Скудетото. Хората на Гасперини изостават на 9 точки от Ювентус, а до края на шампионата остават едва 6 кръга. "Старата госпожа" поставяше стандартите в Калчото през последните 8 години и никой не успяваше да ги достигне. През настоящия сезон обаче Юве определено не се справя чак толкова добре и определено това ще е най-слабият отбор на "бианконерите", който ще спечели титлата.
Материал на Livio Caferoglu
