Турнирът за Купата на Африканските нации винаги предлага много емоции, екзотични моменти и събития, доста нетипични за европейския футбол. През 2019г. към пребогатата история на надпреварата бе допълнено и приключението на зимбабвиеца Алвин Жаката, пропътувал сухопътно около 10 000 километра, за да гледа откриващия мач на своите срещу Египет.
Медицински работник по професия, Алвин решава да измине разстоянието от Кейп Таун до Кайро по нетрадиционен начин - на автостоп или с автобус. Целта му е да пристигне в египетската столица до 21 юни, когато националният отбор на Зимбабве среща домакините в откриващ мач от турнира, но както можете да се досетите, действителността е съвсем различна за него.
Пътешествието на 32-годишния фен продължава цели 44 дни, доста по-дълго от очакваното. Въпреки всички главоболия и нерви, които Алвин преживява по пътя, той твърди, че приключението определено си е заслужавало. Той добавя, че е научил доста нови неща за Африка и за себе си.
"Смятах, че не съм никак търпелив човек, но търпението ми бе тествано максимално. Оказа се, че мога да търпя доста повече, отколкото предполагах." - казва Жаката пред ВВС, след което допълва: - "Африка не е никак приятелски настроена към африканците."
Това той научава по трудния начин, след като се сблъсква с редица проблеми по границите и при издаването на визи. Дори твърди, че е доста по-лесно да си уредиш посещение в Европа или в САЩ, отколкото да пътуваш из черния континент.
"Някои от визите за африканските държави са по-скъпи отколкото тези, за които плащаш, когато искаш да отидеш в Европа. Чакането също е доста по-дълго. Смятам, че имаме нужда от една Африка без граници."
Пътешествието на Жаката започва на 27 май и маршрутът му преминава през 8 държави - Южна Африка, Зимбабве, Замбия, Танзания, Кения, Етиопия, Судан и Египет. Той стартира това приключение със своя приятел Бота Мсила, футболен фен от Южна Африка, с когото се запознава 2 години по-рано на турнира Кофаса Къп. Мсила живее в Кейп Таун - един от най-южноразположените градове в света и това е началната точка на тяхното пътуване.
"Искахме да напишем история и да се превърнем в първите хора, които пътуват от Кейп Тайн до Кайро сухопътно, за да посетят спортен турнир." - казва Жаката.
Зимбабвийският фен далеч не е новак в дългите пътувания, за да подкрепя националния отбор. През 2016г. той предприема пътешествие от Хараре, столицата на Зимбабве, до Кигали, столицата на Руанда, за да вика за "воините".
Жаката и Мсила планират пътуването си внимателно и дори отварят благотворителна сметка под надслов #CapeToCairo, където набират средства, с които да финансират билетите и визите, които трябва да платят. Хората, които се интересуват от инициативата, могат чрез хаштага да следят техния прогрес.
Само че двамата трябва да се разделят на границата между Кения и Етиопия, защото Мсила не успява да си извади виза. Оказва се, че визите за хората, влизащи в Етиопия сухопътно, трябва да се заявят онлайн. Двамата имат пари в брой, но трябва отново да изчакат да се наберат средства в дарителската сметка. Така апликацията им за виза се забавя с още 5 дни.
"Освен това, тяхната система беше офлайн, защото интернетът в страната беше спрян централно като превенция срещу преписване, тъй като по това време се провеждаха държавни изпити." - обяснява Жаката. - "Бях толкова разочарован, че дори не успях да довърша бирата и храната си."
Мсила, който също е известен с пътешествията си из Южна Африка и извън страната, за да подкрепя "Бафана Бафана" и любимия си клуб Бломфонтейн Селтик, е толкова ядосан, че се отказва. Той пожелава успех на Жаката и се връща в столицата на Кения, Найроби. Все пак Мсила изкарва късмет, защото южноафрикански телевизионен оператор му удря едно рамо и му урежда самолетен билет до Кайро.
Жаката обаче е решен да изпълни до край мисията си, макар и това да не се оказва най-разумното нещо на света. При влизането си в Судан, зимбабвиецът заварва масови протести и засилено военно и полицейско присъствие. Улиците на столицата Хартум са заляти от шествия, чиято цел е да свалят военния режим, който управлява страната.
Судан е хвърлена в размирици и смут след издигането на президента Омар ал-Башир от военната хунта през април 2019г. Жакара обаче изобщо не е запознат със ситуацията. Той се оказва на пътя на протестиращите и дори изкарва няколко дни в затвора, след като е арестуван от властите за участието си в шествията.
"Можех да предположа, че нещо става, но не знаех какво. Видях графитите по стените, но те бяха на арабски, съдържаха и цифрата 30, но не можех да ги разчета. Навсякъде имаше войници, а хората ми казваха, че не е безопасно." - спомня си фенът.
Хората, които следват Жаката в социалните мрежи по време на неговото пътешествие се обезпокояват, когато той не публикува нищо в продължение на една седмица. Оказва се, че интернетът в страната е спрян централно след избухването на протестите на 3 юни.
"Намерих място, където можех да ползвам интернет, но струваше около 30 долара на час. Видях много съобщения в социалните мрежи от хората, които се тревожеха за мен."
Зимбабвиецът се сблъсква с много различни култури и начини на живот, докато пътува из Африка. Ето какво казва той за Кения:
"На влизане в Найроби, всичко е доста различно: задръстванията са непоносими, улиците са мръсни и кални и целите в дупки, хората са много активни, има търговци с мегафони, както и различни тарикати. Всички, които ни помагаха, искаха от нас бакшиш. Дори полицаите!"
В централна Танзания пък Жаката става свидетел как деца на училищна възраст продават различни продукти на пътя - селскостопанска продукция, грозде, мед и риба, от което заключва, че в тази страна явно има доста по-важни неща от образованието.
Освен проблема с визите, сериозна спънка е и езиковата бариера. В Танзания голяма част от хората отказват да говорят английски, а Жаката е посъветван да научи суахили.
В Етиопия пък му е заявено, че трябва да слезе от автобуса в 18:00 местно време, заради вечерен част на транспортния сектор. Той се опитва да си намери бар, в който да изгледа поредния мач на Зимбабве, но в крайна сметка успява да намери само един магазин за спортно оборудване, където се излъчва срещата.
За негово огромно съжаление, националният отбор се представя доста ужасно и отпада още след груповата фаза на турнира, така че Алвин не успява да посети нито един мач на "воините". Докоснат от историята му обаче, президентът на Африканската федерация му подарява билет за финала между Алжир и Сенегал, така че 44-дневното му пътешествие не се оказва напразно.
Приключенията на Жаката остават в аналите на Купата на Африканските нации, а самият той казва за постижението си:
"Ако нещо ви е на сърце, направете го. Преследвайте го, докато го получите. Може да стане бавно, но това не значи, че няма да стане изобщо. Бъдете търпеливи и силни, защото колкото по-сериозна е битката, толкова по-сладка е победата!"
