Ювентус започна силно трансферния прозорец и традиционно успя да уреди класни играчи за без пари. След това обаче политиката на клуба взе странен завой. Тук дори не става въпрос за мултимилионния трансфер на 19-годишния Матайс де Лихт.
Юве много лесно се раздели с десния защитник Жоао Кансело, който пое в посока Манчестър Сити, а по обратната ос мина бразилецът Данило, както и 30 милиона евро, които влязоха в клубната каса. Истината е, че португалският национал така и не оправда големите очаквания и не разгърна пълния си потенциал под ръководството на Макс Алегри, но пък той бе един от играчите, за които се смяташе, че ще процъфтят при новия наставник Маурицио Сари.
Размяната не бе приета добре от тифозите на торинския гранд, но пък опитите да бъде привлечен нападателят на Манчестър Юнайтед Ромелу Лукаку, а към "Олд Трафорд" да поеме Пауло Дибала, бяха счетени от мнозина за пълна лудост.
Разбира се, в напускането на дуото има известна логика. Кансело и Дибала са двама от най-техничните играчи в състава на Юве, но в същото време бяха и най-непостоянните за цялата изминала кампания. Не е тайна за никого, че "бианконерите" търсят класен централен нападател, тъй като Сари очевидно не е доволен от наличните футболисти в предни позиции, които има на свое разположение.
Да не си доволен, че разполагаш с хора като Кристиано Роналдо, Пауло Дибала, Гонзало Игуаин и Марио Манджукич показва колко точно капризен е Сари когато трябва да избира. Разбира се, само CR7 може да е сигурен за мястото си в тима, тъй като Юве изглежда се опитва да подмени изцяло офанзивния си вал.
Игуаин изглежда като бледа сянка на нападателя, който беше преди няколко години, а Дибала се превърна в тактическо недоразумение под ръководството на Макс Алегри и изглежда, че Сари също не е много наясно на каква позиция точно да го използва. Същевременно трансферните слухове около другия щурмовак Марио Манджукич разделиха феновете на две.
Въпреки, че очеизвадно хърватинът изобщо не е тип играч, който да пасне в стила на Маурицио Сари, той рядко е разочаровал с изявите си когато е носил черно-бялата фланелка. Манджукич е и единственият нападател на тима, който успя да подобри представянето си след пристигането на Кристиано Роналдо, докато при неговите колеги в предни позиции определено се наблюдава регрес.
Марио завърши сезона като втори голмайстор на "старата госпожа" със своите 10 гола и 6 асистенции, въпреки че на няколко пъти бе контузен, а доста често бе използван на различна от титулярната му позиция. И докато Дибала също вкара 10 гола, то работната етика на хърватина и неговото движение без топка бяха от изключителна важност за цялото нападение на тима през последните няколко сезона.
Не е съвпадение, че тъкмо Марио Манджукич и Джорджо Киелини пропуснаха онзи злополучен мач-реванш срещу Аякс, като ясно се видя липсата на лидерство в състава. Тъкмо това помогна на холандците да надиграят и елиминират "старата госпожа" толкова рано в турнира на богатите.
През април тази година, 33-годишният вече Манджукич подписа удължение на договора си чак до лятото на 2021г., а сега му е търсен нов отбор, което показва колко рязко се смени обстановката на "Алианц Стейдиъм" след пристигането на Маурицио Сари. А хърватинът би бил добро попълнение за всеки, тъй като за разлика от своя съотборник Дибала няма космически финансови претенции и темподобни спъващи сделката обстоятелства. Още повече, че се засилват спекулациите за евентуално преминаване на бившия капитан на Интер Мауро Икарди в Торино, което би означавало, че поне двама от тримата гореспоменати ще трябва да напуснат.
Манджукич предлага вариативност в нападение, тъй като е доста отборен играч, приоритетна цел му е да помага на колегите си, а не да действа егоистично. Освен това е доста опитен и играе страшно добре на "втория етаж", което е ценно за отбора. Най-силното му качество е да прави така, че неговите колеги в атака да блесват в най-добрата си светлина, тъй като неговото постоянно сновене отваря пространства в противниковата защита. Освен всичко друго, ветеранът често се раздава до краен предел за доброто на тима, което му извоюва статут на колос в Ювентус за последните няколко години. Често можеш да видиш как се връща чак до собственото си наказателно поле за да направи шпагат, а след това веднага се намира на другия край на терена, помагащ в атака. Той буквално е навсякъде.
Вярно е, че хърватинът не може да бъде чак толкова важен за Юве при Сари колкото беше под ръководството на Макс Алегри, но въпреки това опитът и желанието му биха му позволили да бъде съществена част от тима. В модерния футбол е крайно трудно да намериш толкова отборен играч като Манджукич, хората като него са си направо изчезващ вид. В свят, подчинен на егоизма и индивидуалността, би било страхотна грешка да допуснеш такъв борец и лидер да напусне толкова лесно.
Материал на Вилизар Якимов за football-italia.net
А я напишете защо ръководството на Интер се прави на това на Левски.
Отговори 0 0