Знаехте ли, че…? 5 любопитни момента от историята на Милан

 Милан е италиански футболен клуб, базиран в едноименния град в областта Ломбардия. Основан през 1899г., клубът е вторият най-успешен отбор в най-престижния турнир в Европа със седем титли. Милан също така е и първият отбор в историята, който класира трима свои футболисти в челната тройка на Златната топка. Това става в две последователни години – Марко ван Бастен, Рууд Гулит, и Франк Райкард през 1988г., както и Марко ван Бастен, Франко Барези и Франк Райкард през последвалата година. „Росонерите“ са печелили 18 шампионски титли на страната. „Дяволите“ също така могат да се похвалят с факта, че са първият отбор в Италия, който печели Серия „А“ в познатия ѝ вид, без да допусне загуба (сезон 1991/92). А ако все пак сте успели да се досетите за тези факти, знаехте ли че...

1. Милан излизат със сини екипи на "Сан Сиро"в мач срещу Атлетико Мадрид 

 Комичната ситуация се развива през далечната 1951г., когато се изправят в полуфинален сблъсък с Атлетико Мадрид за Латинската Купа. Първото издание на турнира е през 1949г., а 8 години по-късно, той прекъсва своето съществуване главно заради навлизането на Купата на Европейските Шампиони. В онзи ден, на 20 юни, ръководството на Милан осъзнава, че домакинските им екипи, които са на разположение, са прекалено малко и няма да стигнат за титулярния състав. За тяхно нещастие, време до началото на мача почти няма и те са принудени да предприемат отчаяни мерки. В спасител за клуба се явява един местен спортен магазин, който току-що е отворил врати покрай „Сан Сиро“. Единственият артикул, който би им свършил работа обаче, е син екип, разновидност на националната фланелка на Италия. За учудване на десетките хиляди тифози по трибуните, техният любим Милан излиза в полуфиналния сблъсък с екипи, които по-скоро наподобяват тези на недолюбваните Наполи или на вечните съперници Интер. В крайна сметка, дали заради екипите или заради класата на отделните единици в отбора като Лоренцо Буфон (братовчед на дядото на Джанлуиджи Буфон) и ударното шведско трио в нападение, Гунар Нордал, Гунар Грен и Нилс Лидхолм, Милан успява да съкруши Атлетико Мадрид с 4:1. Впоследствие, тимът достига до първата си титла от Купата на Латинските страни след като побеждава френския Лил във финала с гръмкото 5:0.

2. Обелка от лимон възпрепятства „Росонерите“ в мач срещу Интер

 Действието се развива на 6 октомври, 1957г. В мач от 5-ия кръг на Серия „А“ излизат вечните градски врагове – Интер срещу Милан. „Росонерите“ имат да защитава трофея си от миналата година, докато „Нерадзурите“ гонят 8-ма титла в Скудетото. Предвид ранния сблъсък в календара, напрежението в срещата може да се реже с нож, а очакванията на феновете са огромни. Гуидо Винченци открива резултата в 54-та минута след мълниеносно изпълнение на 11-метровия наказателен удар в долния десен ъгъл на вратаря. Десет минути по-късно обстановката се нажежава многократно, когато съдията на срещата, Кончето Ло Бейо, отсъжда дузпа за Милан. Нападателят на „Нерадзурите“, Бенито Лоренци, се възползва от шумотевицата на терена и незабелязано отива до скамейката, за да се „освежи“. Вместо това той изяжда половин лимон, запазвайките обелката в себе си, като стратегически я поставя под наложената топка. Когато аржентинецът, Ернесто Кучарони, застава да изпълнява дузпата, той изобщо не подозира какво предстои да се случи. Халфът се засилва и очаквано пропуска наказателния удар. Резултатът се запазва до края на срещата, а грозните сцени по трибуните са неизбежни. Когато тифозите на „Росонерите“ научават за случилото се, Бенито Лоренци е нападнат с множество вербални обиди, една от които е „ще те хванем... жив или мъртъв“.

3. Милан сменя на три пъти името си през 20-ти век.

 Клубът е основан от шестима британци през 1899г. Ърбърт Килпин и приятели решават да кръстят отбора на града, в който се подвизава – Милан (Милано на английски е Милан). Цялостното название е било Футболен и Крикет Клуб Милан. В рамките на следващите 5 години, клубът сменя името си на Футболен Клуб Милан. Стига се и до 1938г., когато отборът е преименуван на познатия ни днес – Асоциационе Калчо Милан (Футболно Дружество Милан). Покрай напрегнатите години около Втората Световна Война, Бенито Мусолини налага италианизиране на имената и клубът е принуден да се нарича Милано. След като фашисткият режим в Италия идва към своя край, Милан възвръща името си Асоциационе Калчо Милан.

4. Гунар „Пожарникаря“ Нордал е топ реализатор на тима за всички времена.

 Родом от Хьорнефорш, Швеция, Гунар Нордал играе до 27-годишна възраст у дома в отборите на Хьорнефорш, Дегерфорш и Норкьопинг. През 1949г. му се отдава възможност да заиграе за един от елитните клубове в Европа по онова време – Милан. Фенове и специалисти описват Нордал като изцяло завършен футболист с добра техника, разполагащ с подходящия нюх за гола и с невероятен завършващ удар. Шлифованият диамант на Милан играе за „Росонерите“ в рамките на седем сезона, в които бележи рекордните за тима 213 попадения (210 от тях отбелязани в най-високото ниво на футбола в Италия). Главна причина за силния престой на „Пожарникаря“ в Милан стават още двама шведи, с които формират легендарното трио в нападение – „Гре-Но-Ли“ (Грен, Нордал, Лидхолм). За сравнение, второто място във вечното класиране при голмайсторите се заема от Андрий Шевченко, който за два сезона повече игра, има 175 гола във всички турнири. Действащият играч с най-много попадения е Златан Ибрахимович, който има на сметката си 60 попадения за „Росонерите“.

5. Милан е един от първите отбори, използвали тактиката „Катеначо“.

 През сезон 1961/62 пионерът на тактиката „Катеначо“, Нерео Роко, застава начело на Милан. С назначаването му като селекционер на тима, италианският специалист задава началото на един от най-силните периоди в историята на Милан. Защитният и предпазлив стил на игра не се нрави на повечето отбори от първенството, но опитите за противодействие на „Катеначото“ са обречени на неуспех. Въпреки колебливото начало на сезона, серия от 21 мача само с 1 загуба в Италия, започнала с ударното 5:1 срещу Ювентус на „Сан Сиро“, решава титлата в полза на „Росонерите“. Бразилският таран Хосе Алтафини става голмайстор на тима със своите 22 попадения във всички турнири (всички от които реализирани в Серия „А“). Редом до него, блестят и имената на „стената в защита“, образувана от вездесъщия Чезаре Малдини, легендата на Ювентус Сандро Салвадоре, и изгряващия Джовани Трапатони, както и на дуото в предни позиции от две различни поколения – младокът Джани Ривера и неостаряващият Джино Пиватели. През следващата година, Нерео Роко извежда „Росонерите“ до първи триумф в КЕШ.

БОНУС: Милан побеждава Реал Мадрид с безпрецедентното 5:0 през 1989г. в мач от полуфиналите на КЕШ

 В мач-реванш от полуфиналите на КЕШ през 1989г., Милан излиза срещу неблагоприятен съперник в лицето на Реал Мадрид. Пред 100,000 фенове по трибуните, първият двубой на „Сантяго Бернабеу“ е завършил при резултат 1:1 и всички погледи са вперени в решаващите 90 минути на „Сан Сиро“. Настроението преди срещата в щаба на домакините е позитивно, като играчите се шегуват помежду си, че ги очаква лесен реванш. По онова време тимът от Милано може да разчита на величия в световния футбол като Франко Барези, Франк Райкард, Рууд Гулит, Марко ван Бастен. Двубоят започва със солидна доминация на „Росонерите“, като за първите 15 минути те създават няколко опасни ситуации пред вратата на защитаващите се испанци. В 19-та минута Карло Анчелоти открива резултата, с което праща в екстаз 70-те хиляди тифози по трибуните. Франк Райкард удвоява за 2:0 шест минути по-късно, а Рууд Гулит покачва на 3:0 в самия край на полувремето. Милан са решени да не спират дотук и в 49-та минута Ван Бастен бележи осмия си гол в турнира. Роберто Донадони прави крайното 5:0 в 60-та минута, като по този начин дава началото на веселбата и празниците на стадиона, който се пръска по шевовете. След този разгром, последва още една гръмка победа, този път над Стяуа Букурещ във финала с 4:0. Голмайсторите? -Вездесъщите Рууд Гулит и Марко ван Бастен.