Висшата лига често търпи критика относно това, че е първенството, в което се подвизават най-много чужденци. Основният аргумент на привържениците на тази теория е, че така намаляват възможностите за изява на местните момчета.
Според последния доклад на UEFA от 2017-та, именно Висшата Лига е с най-висок процент на чужденци от всички други първенства в Европа. Статистиката показва, че близо 70% от всички играчи от сезон 2016-17 са родени в страна различна от тези в Обединеното Кралство.
Друг интересен факт е, че цели 111 държави от цял свят са имали поне по един представител от отборите участвали в Английската висша лига от нейното създаване през 1992 г. до днес.
Кои са 10-те държави с най-много представители в Премиършип?
1. Франция - 210
2. Република Ирландия - 183
3. Испания - 143
4. Холандия - 133
5. Бразилия - 79
6. Италия - 76
7. Португалия - 73
8. Аржентина - 70
9. Германия - 69
10. Норвегия - 68
*Данните са за играчи, които отговарят на следните два критерия:
1. Играчът е играл поне един мач във Висшата лига. Играчи, които са били закупени от елитен клуб, но не са регистрирали участие в мач от състезателен характер, или са играли само в долните дивизии (под наем), купите на страната или европейски клубни турнири, не фигурират в данните от таблицата.
2. За чужденец се смята всеки играч, притежаващ гражданство от страна извън Обединеното Кралство (Англия, Шотландия, Северна Ирландия, Уелс). Източник: myfootballfacts.com
Челното място от втората десетка (11 до 20 място) си разделят скандинавските държави Дания и Швеция с по 63 представители за всяка от тях. Именно датските футболисти ще влязат във фокуса на нашата тема оттук-нататък.
Нека си припомним 10-те “червени динамита” оставили трайна следа в най-гледаното футболно първенство на планета.
Преди да започнем правим следното уточнение, че представителите от нашата класация са подбрани по следните критерии:
- Имат изиграни поне 2 сезона в първенството.
- Вече не са част от Висшата лига.
- Играчите са представлявали родината си в поне една от различните възрастови национални гарнитури.
-
Петер Шмайхел (вратар)
Отбори от Премиършип, за които е играл:
-
Манчестър Юнайтед, 1991-1999
-
Астън Вила, 2001-2002
-
Манчестър Сити, 2002-2003
Едва ли има привърженик на английския футбол, който да не е запознат с изявите на легендарния страж на Манчестър Юнайтед. Шмайхел e капитанът, който изведе червените дяволи до историческия требъл в онзи луд финал от Шампионската Лига на Камп Ноу в Барселона през 1999 г.
Футболистите, с които е играл, често го описват като вратар с внушителни физически данни. Защитниците неведнъж са споменавали, че скандинавският гигант въобще не си е поплювал и без да се замисля смъмрял всяко едно необмислено, нескопосано отиграване на отбраната пред него.
Друг любопитен факт е, че Петер стана първият вратар във висшата лига, който успя да отбележи попадение във вратата на противниковия отбор. Това се случва в престоя му на Вила Парк в гостуване срещу Евертън (20 Октомври 2001), което отборът му губи с 3:2.
Голът му за “виланите” далеч не е единственият в кариерата му. В официални мачове стражът има записани цели 10 попадения срещу името си, а едно от тях реализира с фланелката на националния си отбор.
Днес фамилията Шмайхел също има представител на албиона в лицето на Каспер Шмейхел, който е син на Петер. Двамата дори записаха имената си със златни букви в историята на Висшата лига като станаха едва вторите баща и син, които са носители на златен медал от първенството. Преди тях това сториха великият Иън Райт и синът му Шон Райт-Филипс.
Безспорно редицата индивидуални отличия, десетките клубни трофеи и златния медал от Евро 1992 гарантират легендарния статут на вездесъщият датчанин!
-
Томас Сьоренсен (вратар)
Отбори от Премиършип, за които е играл:
-
Съндърланд, 1999-2003
-
Астън Вила, 2003-2008
-
Манчестър Сити, 2008-2015
Почти никой не беше чувал за високия и атлетичен Томас Сьоренсен допреди Петер Шмайхел да го препоръча на Съндърланд през далечната 1998 г. По това време отборът на “черните котки” се подвизава във Първа дивизия на Футболната Лига (днес Чемпиъншип).
Датският страж се превръща в един от главните виновници за това отборът да спечели Дивизията и съответно правото да се състезава в най-високото ниво на английския футбол, като опазва вратата си суха в цели 29 мача.
Силните му изяви продължават и в Премиършип, а Съндърланд завършва на 7-ма позиция два поредни сезона след промоцията. В последната си година в Съндърланд, Томас получава травма, която му пречи да вземе участие във всички мачове от сезона. Заедно с това клубът изпитва сериозни финансови проблеми и логично завършва сезона в зоната на изпадащите.
Добрите качества, показани от датския вратар, му спечелват трансфер в Астън Вила, където затвърждава репутацията си на страхотен пазител, а в първите си 3 сезона на Вила Парк изпуска едва 4 мача!
През сезон 2007-08 получава контузия по време на предсезонната подготовка. Губи титулярната си позиция от привлечения под наем Скот Карсън, а в края на сезона напуска “виланите”, след като договорът му изтича и не бива подновен.
Последните му изяви във Висшата лига са с отбора на Стоук Сити, като Сьоренсен изкарва цели 7 сезона на Британиа Стейдиъм. Томи все още е датчанинът с най-много изиграни мачове в елита на Англия - 364. Той е и в топ 10 на вратарите, записали участие в официален мач, а любопитното е, че Томас има повече мачове от сънародника си Петер Шмайхел, който е 16-ти в класацията при вратарите с 310 участия срещу името си.
-
Даниел Агер (защитник)
Отбор от Премиършип, за който е играл:
-
Ливърпул, 2006-2014
Как да забравим Дани Агер? Талантливият юноша на Брьондби, лудата глава в защитната линия на Ливърпул преди ерата Клоп, капитанът на датския национален отбор.
Освен с екстравагантните татуировки по цялото му тяло, Агер ще бъде запомнен като футболист, който изключително добре разчита играта и не се страхува да разиграва топката със завидно спокойствие. Не на последно място трябва да припомним и за топовния изстрел, който притежаваше!
В кариерата си датчанинът бе избиран два пъти за футболист номер едно на Дания - 2007, 2012. Също така той помага на Ливърпул да завоюва ФА Къп през 2006 г. и Купата на лигата през 2012 г.
Любопитното за Даниел е, че след като слага край на кариерата си през 2016 г., датски вестник (Jyllands-Posten) публикува серия от интервюта с играча, в които той открито разказва за здравословните проблеми и страданията, на които е подлагал тялото си заради една единствена цел - да играе!
Даниел Агер страда от хипермобилност - стави с по-голяма способност за разтягане в сравнение с нормалното. Тази диагноза му създава сериозни проблеми с гърба още през 2007 г. Постепенно получава дискова херния, която допринася за силни болки и в коленете и пръстите на краката.
Всичко това обаче не може да сломи желанието за игра у напористия датчанин, а за да може да участва в срещите на Ливърпул, той приема болкоуспокояващи лекарства, използвани за лечение на ревматизъм. Често му се е случвало и да надвишава препоръчителната максимална доза, излагайки здравето си на голям риск.
В интервютата той още споделя, че през последните два сезона, прекарани в Ливърпул, е давал само 70% - 80% от възможностите си заради здравословните си проблеми. На 8-ми март 2015 г. извежда Брьонби в мач срещу Копенхаген в мач от датската лига и прекарва на терена едва 29 минути преди да бъде заменен. По-късно колабира и бива откаран за лечение.
Това е и последният път, в който Агер е предозирал с болкоуспокояващи, а през юни 2016 г., на 31-годишна възраст, обявява, че слага край на активната си кариера след края на сезона.
-
Мартин Лаурсен (защитник)
Отбор от Премиършип, за който е играл:
-
Астън Вила, 2004-2009
Лаурсен акостира на Вила Парк през май 2004 г. с трансфер от италианския гранд Милан. Той не успява да се пребори с конкуренцията на Паоло Малдини и Алесандро Неста, а след като “росонерите” решават да си осигурят услугите и на Яп Стам за датчанина не остава нищо друго освен да поеме към Англия.
Началото в Премиършип се оказва доста разочароващо! Въпреки че Мартин изиграва няколко двубоя на много прилично ниво през сезон 2004-05, стара травма в коляното го ограничава до едва две участия в официални срещи през следващата кампания.
Пристигането на Мартин О'нийл в клуба преобръща съдбата на Мартин Лаурсен в клуба от западна Англия, тъй като северноирландецът планира да изгради стратегията на отбора около солидната, физическа игра в защита, а Лаурсен умее това!
Русокосият датчанин получава разрешение от треньора да тренира така, както той намери за добре, за да излага тялото си на премерени натоварвания, които да предотвратят бъдещи травми. Това му вдъхва увереност, а изпълненият с физически единоборства стил наложен от Мартин О’Нийл пасва идеално на датчанина.
Резултатът не закъснява и защитникът прави впечатляващ сезон 2007-08 като изиграва всичките 38 мача като титуляр! Тогава отбелязва и цели 6 попадения, включително и две във вратата на Тотнъм в онзи луд мач на Уайт Харт Лейн, завършил с емблематичното 4:4.
Силното представяне му носи наградата за играч на феновете през сезона и нов договор за две години и половина, а също бива избран и за футболист на годината в родната си Дания. През следващия сезон става първи избор за капитан на отбора след напускането на Гарет Бари.
За съжаление през декември 2008 г. датският национал отново получава контузия, която го вади от игра за повече от месец. Завръща се през пролетния дял от сезона в мача срещу Уест Бромич Албиън, но за негово огромно разочарование получава рецидив на контузия.
Ситуацията става още по-зле след като и самият треньор изразява опасенията си, че кариерата на Лаурсен може да приключи, тъй като дори и да бъде опериран, възстановителният период ще отнеме повече от 10 месеца.
Май месец на 2009 г. е моментът, в който Мартин Лаурсен взима най-трудното решение в кариерата си, а именно да окачи бутонките, вместо да се подложи на тежка операция. Въпреки липсата на добро здраве, сърцатата игра и лидерските му качества ще се помнят дълго дори и от неутралните фенове. Клубният сайт на “бирмингамци” дори постави играча в категорията с “клубните легенди”.
-
Томас Гравесен (полузащитник)
Отбор от Премиършип, за който е играл:
-
Евертън, 2000-2005, 2007-08
Въпреки слабото представяне на Датския национален отбор на Евро 2000, ексцентричният датчанин от халфовата линия на “червения динамит” си извоюва трансфер в отбор от, ако не най-доброто, то поне най-гледаното първенство в цял свят.
След преминаването си в Евертън Томас бързо се превърна в любимец на публиката с храбрата си игра в средата на терена. Записва цели 32 мача още в първия си сезон от престоя си на Гудисън Парк.
Още през следващия сезон обаче амбициите му за лидер на отбора се пресичат с тези на младата звезда на карамелите по онова време Уейн Рууни! След интервю на мениджъра Дейвид Мойс става ясно, че на една тренировка във фитнес залата двамата са имали спречкване, но историята мълчи за това каква е била причината породила “сблъсъка на титаните”.
Остава в град Ливърпул до 2005 г., когато влиза в плановете на Флорентино Перес и небезисвестният проект “Галактикос”. След трансфера в Реал Мадрид обаче нещата не се развиват както на датчанина му се иска и често бива заточен на резервната скамейка.
Ръководството на “белия балет” решава да го продаде през втория му сезон в отбора и така Гравесен се озовава в шотландския Селтик. Там той печели и единствените си трофеи в кариерата като печели и лигата, и купата в един сезон.
Завръща се във Висшата Лига при “карамелите” през август 2007 г. под наем за един сезон, но представянето му е далеч от това, което феновете на отбора очакват. В края на сезона става ясно и че договорът му няма да бъде подновен.
"Кучето Гравесен" (както се казва и автобиографичната му книга) успя да разгърне потенциала си в Англия, но оставя онова усещане, че можеше да постигне много повече. Дали защото медиите често го описват като “лудия датчанин” на терена и извън него, който изби зъб на Роналдо, подпали Рууни, свали порнозвезда и спечели 100 млн. от покер (непотвърдени информации)... не знаем.
Очаквайте скоро и Част 2.
