“Scheisse, wir steigen auf!”
Това дяволито-саркастично възхищение се четеше на един от транспарантите на стадион „aн дер aлтен Фьорстерaй“ в източен Берлин през пролетта на 2017 година във Втора Бундеслига - „По дяволите, ние ще се изкачим!“ Бе изпънат през второто полувреме и стоя дълго след победата на Унион Берлин над Вурцбургер Кикерс с 2-0 у дома. Дружният източногермански клуб, представител на бившата спортна школа на ГДР в Източна Германия и сраснал се в едно с привържениците си в края на 60-те години, вече бе странствал достатъчно дълго - от петото ниво, Берлинската Оберлига, до Втора Бундеслига. В онзи момент, 10 кръга преди края на шампионата във втория ешалон на Германия Унион Берлин малко очаквано се бяха изкачиха до втората позиция. Неистов подвиг, на който обаче феновете гледаха с лека насмешка. Защо ли? Години наред етносът Унион живееше с мисълта да спаси отбора от банкрут, да полага обществено полезен труд на стадиона си и да „кърви за Унион“. Мечтата да играе с Байерн и Борусия в една лига бе почти химера пред многострадалните им премеждия. Истината е, че те дори не желаеха да играят в комерсиализираната Бундеслига. Но в онази вечер желязната армия в червено зад вратата на Унион изпрати знаменито предвестие, че се завръща, което макар и две години по-късно се превърна в реалност. А в понеделник банерът зад същата врата четеше друго, по-уверено послание – „Бундеслигата е на ръка разстояние“. Този път Унион го ознаменува и с промоция в елитната немска лига - за пръв път в цялата им 113-годишна история.
Но класирането след двата баражни мача срещу колоса Щутгарт бе колкото близо, толкова и далече. В първите 90 минути на „Мерцедес-Бенц Арена“ Унион изтрада бойното 2-2, въпреки че на два пъти губеше в резултата. Във втория мач гол от пряк свободен удар на Денис Аого още в деветата минута даде преднина за гостуващите шваби само за да бъде отменен с помощта на VAR повторение, историческо първо използване на системата на стадиона на Берлин. Нико Гонзалес за Щутгарт попречи на видимостта на вратаря Рафал Гикиевич, което върна резултата обратно до 0:0, запазил се до края на двубоя.
Съдбата си поигра с тях и през сезона, където минаха през иглени уши в голям брой от срещите си в първенството. Въпреки че „железните“ демонстираха желязна отбрана, най-добрата в дивизията, те все пак оставиха надеждите си за последния кръг. Нуждаейки се от това Хамбургер и Падерборн да загубят точки и с то с едва 2 победи в 7 мача. Унион губеха с 0:2 до 83-ата минута, срещу останалия с 10 играчи Бохум. Общо 7000 берлинчани пропътуваха над 400км за да огласят терасите за гости. Хамбургер печелеха убедително, а Унион отпадаха от заветната позицията на трети. В последни 7 минути на щурм обаче сбогуванията с така недостижимата мечта, част от ренесанса на отбора в последното десетилетие, се превърнаха в неслонима устрем. A двете попадения, съответнo на Прьомел и Мийс извоюваха заслужения бараж.
Представител на анти-системата в Германия
Въпреки, че допреди 1989 година берлинчани са до голяма степен част от спортната система на ГДР и един от 11-е държавно спонсорирани отбора, тяхната история ни връща много по-назад, още преди 1949 година и разделението в Германската държава. Все пак през годините клубът на работническата класа остава популярен сред масата привърженици като анти-правителствен, а там на стадиона редица дисиденти изливат гнева и непримиромостта си към системата в анонимност сред тълпите. Оформя се и люто дерби с градския съперник и подръжник на правителствените комунистически възгледи Динамо Берлин.
„Имаше го и политическият аспект, тъй като Динамо беше свързван със Щази(т.е. Министерството на Държавната Сигурност),“ споделя Кристиян Арбейт, отговарящ за комуникационния отдел в Унион. В последствие и двата отбора не са вкючени в Бунделигата след падането на берлинската стена през 1991.
„Да победиш Динамо Берлин – отбора на тайните служби – беше като да свалиш Берлинската стена,“ разказва Франк Вьолкер, привърженик на тима. По това време политическата вражда става толкова нетърпима, че на стадиона дори идват хора, които са напълно незаинтересовани от футбола.
„Преди всичко това беше футболно дерби. Това беше място за алтернативната култура. Беше място за индививдуалността и свободата,“ добавя още Арбейт.
Днес, както немалко фенове на Унион могат да потвърдят, работническата класа на Кьопеник е в сърцето на отбора. За разлика от по-колоритните части на източен Берлин тук няма да намерите ресторанти, които да продават соеви бургери или лате кафета. Ако Унион пък победи всеки бар около стадиона предлага по няколко безплатни бири. Това неизменно е заложено в културата на тази общност.
Съвсем скоро клубът се поема от дългогодишния привърженик и бизнесмен Дирк Зинглер. Под негово ръководство през 2009 година клубът сензационно за някои се отказа да бъде спонсориран от основният си благодетел ISP, едиствено защото миналото на мениджъра им е свързано със Щази. „Парите са по маловажни за Унион пред историята ни и имиджа ни,“ се казва в изявление.
„Феновете често трябваше да се справят сами, но след като Зинглер дойде, клубът започна да се изтегля в посоката, в която и феновете желаеха, което беше специално,“ разказва местния журналист Себастиян Фибриг. В следствие на неговото ръководство, Унион се изкачва до Втора Бундеслига, където играе почти непрестанно за последното десетилетие.
След спечеление бараж тази година Зинглер едвам сдържа еуфорията си: „Не мога да го повярвам. Чаках 40 години за този мач. Толкова съм щастлив, защото хората тук го заслужават толкова много. Изключително съм щастлив.“
Традиционализъм - антитезиса на РБ Лайпциг
Донякъде архаичните, анти-модерни ценности на отбора от предградието Кьопеник със сигурност ще обогатят Бундеслигата по един изключително непринуден начин. За останалите 17 тима предстои да разберат, че отбор №56 в Бундеслигата не е поредния нискобюджетен и слабо подкрепян провинциален клуб по подобие на едносезонните явления Инголщад и Дармщад. Ресурсът на Унион от години не се изчислява с големи трансферни проекти, скъпи съоръжения или високоплатени атлети. Най-скъпото им попълнение и до днес е привелечен за едва 400,000 евро. Богатството е футболното семейството на Унион извън терена.
Добър пример за това е атмосферата на стадион „ан дер алтен Фьорстерaй“. Често се случва дори английски фенове да предпочетат дългото пътуване за да посетят 22-хилядното игрище и да изпитат една доста автентична, позабравена футболна култура. Наглед тихото лесничейско югоизточно предградие на Берлин често се изпълва със звучни и страстни празненства на една обогатена от фолклора си многохилядна червено-бяла армия.
“По време на мачовете всичко е само футбол. Клубът уверява всички фенове, че ще изживеят единствено футбол,” споделя Фибриг.
.jpg)
Това включва следната обстановка – без шоупрограма на полувремето, без музикален съпровод при празнуване на гол, без светлинно шоу, без камбани и сирени – оставяйки единствено традиционното футболно преживяване, далеч от „капаните“ на модерния футбол. И всичко това на стадион, към който се достига чрез преминаване на горска местност.
„Това е едно некомерсиално, алтернативно усещане, което започва на стадиона,“ разказва пред Deutsche Welle Кристиян Арбейт. „Имаме почти изцяло правостоящ стадион, в разрез с актуалния модел по цял свят за седалкови стадиони. Това е идеата за неподправен футбол.“ Арбейт заема и друга, не по-малко важна роля в клуба – като едноличен диктор на стадиона. „Ще приветстваме всички отбори от Бундеслигата и ще им покажем какво е да отпразнуваш гол без музика и да видиш изпълнение на корнер, без това да се обяви от някой. Привържениците ни не са клиенти тук. Вършим нещата по различен начин. Вършим ги всички заедно.“
В резултат се създава комуна, а не просто клуб-участник в Бундеслигата.
„Унион е като семейство. Сигурен съм, че всеки клуб ще каже нещо подобно за тях, но в Унион е различно,“ подчертава Фибриг. „Можем да бъдет добро влияние върху Бундеслигата. Хората остават с впечатлението, че Бундеслигата губи от това, което я прави специална. Лайпциг имат своята собствена футболна визия и това е разбираемо[т.е. финансовия ресурс на конгломерата Ред Бул]. Но ние вярваме че клубните членове трябва да решават каква ще е посоката на клуба.“
През септември 2015 година хиляди фенове на Унион се включват в кампанията срещу РБ Лайпциг в протест срещу Ред Бул, както и към собственика на източногерманския клуб. По време на двубоя с РБ Лайпциг във Втора Бундеслига Унион дори опъват плакат с думите „Футболната култура на Лайпциг умира.“ В първите 10 минути на двубоя целият стадион мълч, а домакинските фенове демонстративно нахлупват черни дъждобрани с качулки на главите си. От РБ Лайпциг са потресени от посрещането.
„Кърви за Унион“
За разлика от днес, през 2004 година отборът е изправен пред финансова несъстоятелност. Спешно трябва да се съберат 1,46 милиона евро резерв за да се спаси статута им на отбор в Регионалната лига в третото ниво в Германия. Верните фенове незабавно подемат кампания под името „Кърви за Унион“, в която призовават всички почитатели да дарят кръв, а с получените в замяна пари да финансират клуба. Случва се така, че някои привърженици ходят дори по няколко пъти на седмица за да дарят. Нужната сума се събира за за по-малко от месец. Като благодарност към тях, клуба често позволява използването на стадиона за наблюдаване на световни и европейски първенства, както това през 2014 година, когато фенове бяха насърчени да донесат своите дивани за удобство.
Строителите на стадиона си
Идва и друг момент на нужда през 2008 година. Тогава Унион се класира във Втора Бундеслига, а стадионът им трябва спешно да бъде реновиран за да изпълни изискванията и да получи необходимия лиценз от Германската Футболна Асоциация. Клубът за пореден път не разполага с нужните пари за да финансира разширение на съоръжението. В този момент на помощ отново се притичат „железните“ фенове. По неофициални данни над 2000 доброволци отделят над 140,000 часа неплатен труд за да изградят допълнителни тераси и да обновят своя стадион. Днес пред централния вход на „ан дер алтен Фьорстерaй“ може да се види статуята на мечка, символът на града , която носи червено-белия шал и шапка. Паметника припомня за отдадеността и всеотдайността на тези, който помогнаха на клуба в онзи момент на нужда.
„Всеки допринесе за стадиона,“ разказва привърженик на Унион. „Дори познавам хора, които временно напуснаха работа.“ Стадионът придобива коренно различен облик за по-малко от 300 дни и получава лиценз за игра. Следващата стъпка за феновете през 2008 година е да изкупят самия стадион и да го направят истински свой. Всеки клубен член плаща по 500 евро за квадратен метър площ и „ан дер алтен Фьорстерaй“ скоро става изцяло тяхно притежание.
В днешно време стадионът е почти винаги разпродаден за мачове. Наред с историческото си първо влизане в Бундеслигата ръководството смята допълнително да увеличи капацитета на стадиона до 37,000 места, 8,000 от които за правостоящи, по този начин спазвайки традицията в клуба.
Коледа заедно на стадиона
„След няколко лоши мача, в които неизменно стояхме заедно, се прибрахме в къщи без да си пожелаем Весела Коледа,“ си припомня за 2003 година фен на Унион. „Тогава предложих на един приятел да отидем на стадиона в деня преди Бъдни Вечер и да попеем коледни песни.“
Тогава събирането на 89 привърженици се превръща в нов ежегоден обичай. През 2012 година цели 17,000 се струпват за 90 минути да пеят песни – от „Тиха нощ, свята нощ“ до “O Tannenbaum”. Днес над 20,000 се събират облечени в коледни дрехи и в празнично настроение, а в церемонията се включват и голяма част от семействата на играчите. Нерядко се посрещат и гостуващи фенове от Германия и цял сват. Любопитен момент припомнят стюардите, когато още след второто празненство през 2004 година намират забравен портфейл с членската карта за мачовете на местния враг Херта Берлин.
Пънк общество
Често срещано е определението, че Унион е хипстър отбор по подобие на други немски тимове като Динамо Дрезден и Санкт Паули. Въпреки че има различия, като това, че Унион е все още само футболен отбор, а не бранд, съществуват и прилики. При посещение на „ан дер алтен Фьорстерaй“ ще видите голям брой пънкари, много повече дори от тези в Хамбург, както и значително количество фенове с обръснати глави, такива с тениски на Motorhead, mohawk прически и други. Това най-често са ултраси, футболни хулигани, старомодни източногермански любители на играта, и почитатели от южна Германия. Тази мнгопластова култура е изключително креативна и пример за упоритата и самоиздържаща се общност на Унион.
Какво предстои?
Предстои автентична домакинска хореофрафия, като тази с изтръгнатото сърце, която беше подготвена за двубоя със Щутгарт. Предстои и рядко срещаното Берлинско дерби между Херта и Унион, което ще можем да наблюдаваме за първи път в Бундеслигата. Ще видим и рекордно участие на пети различен отбор от Берлин в елитната дивизия, след тези на Херта, Тенис Клуб Борусия Берлин, Блау Вайс Берлин и Тасмания 1900 Берлин. А защо не и ново евроучастие след това през 2001 година, когато макар и загубили финала за Купата на Германия срещу Шалке, Унион играе в Купата на УЕФА ръководен от Георги Василев-Гочето, но тогава отпада от българския Литекс.
Още любопитни моменти от историята на Унион Берлин може да проследите тук.
