10 от най-грубите мъжаги в ерата на Висшата лига (част 2)

10 от най-грубите мъжаги в ерата на Висшата лига (част 2)

 Наскоро се постарахме да обединим десет от най-грубите футболисти в историята на Висшата лига в една статия, но се оказа, че не ни се получи. С ваша помощ издирихме още десетина грубияни, които също би трябвало да присъстват в един такъв "елитен" списък.


 Ето ги и тях:

Нийл Ръдък
 Привържениците на Ливърпул може би ще оспорят присъствието на този бранител, който гордо носи прозвището "Бръснача" (не без причина, както ще се убедите). Само че Ръдък наистина можеше да играе. Колкото и безкомпромисен да бе той, силните му изяви му спечелиха дори повиквателна за националния отбор. Надарен с доста прецизни пасове, Нийл бе толкова огромен, че лесно успяваше да се справи с всеки един нападател, който съдбата му подхвърляше. Може би и фактът, че бе поставен на 17-то място в ранглистата с най-големите грубияни в историята на футбола му помогна. Ръдък придоби легендарен статут на "Анфийлд", след като подгъна яката на Ерик Кантона, отговаряйки на грубите подмятания на французина. Когато вече играеше за Уест Хям пък, той стигна до физическа саморазправа с Патрик Виейра, който си бе позволил да го наплюе. За капак, веднъж Ръдък бе запитан кой нападател е обичал да пази най-много и отговорът му бе покъртителен: "Анди Коул. Знам, че не е повод за гордост, но с един шпагат му счупих и двата крака. Защо? Защото ме дразнеше. Не исках да му чупя и двата крака, само единия." Легенда.

Томас Гравесен
 Знаем, че доста фенове обичат да наричат датчанина "Шрек", но той си има и друг прякор, който доста по-добре пасва на личността му - "Лудото куче". Какво друго би могло да се очаква от човек с такова прозвище освен брутална грубиянщина? Едър, гологлав и заплашителен, Гравесен изкара 6 сезона на "Гудисън Парк" и помогна на Евертън да се класира за баражите за Шампионската лига. Трудно може да се намери мач, в който датчанинът е пропуснал да си извади жълт картон. След като изненадващо се озова в Реал Мадрид, той предизвика напрежение по време на тренировка след груб шпагат в краката на Робиньо. Дори тогавашният треньор на "белия балет" Фабио Капело заяви, че не иска изобщо да се забърква с датчанина. Според легендите, боксьорът в тежка категория Майк Тайсън бил толкова впечатлен от грубостите на Гравесен, че пожелал да получи фланелката му. Ето това вече е признание!

Джон Хартсън
 Как може един нападател да бъде груб. Много лесно и веднага ще използваме уелския гигант Джон Хартсън за пример. Той е по-добре познат с изявите си в шотландския Селтик, но пък има и доста дълга кариера във Висшата лига за отбори каот Лутън, Уест Хям, Уимбълдън, Ковънтри, Уест Бромич и дори Арсенал. Още в юношеските си години Хартсън придобива аурата на лидер, неговата пламенност често вдъхновява съотборниците му, а настървението, с което играе, често плаши до смърт противниковите защитници. Въпреки че технически не бе чак толкова добър, уелсецът компенсираше това с неуморно тормозене на опонентите си, включително дърпане за тениските, лакти в бъбреците и бъркане в окото. Извън терена Хартсън стана известен със страстта си към пийването и залагането, което до голяма степен предопредели съдбата му в Арсенал.



Алан Шиърър
 Рекордьорът по голове във Висшата лига определено знаеше как да се грижи за себе си и да не позволява на добрите стари английски рендета да му взимат страха. Дебютирал в старата Първа Дивизия едва на 16 години, Шиърър трябваше да покаже устойчивост и здравина, за да може да запази краката си здрави по време, в което грубите шпагати изобщо не бяха наказвани толкова сурово, колкото днес. За негов късмет, Алан имаше за съотборник точно Нийл Ръдък в Саутхямптън, който до голяма степен го взе под крилото си и го научи да бъде безпощаден. Когото и да попиташ, всеки ще ти каже, че Шиърър е много повече герой, отколкото злодей, но пък ние желаем да припомним, че той изобщо не се двоумеше, когато се налагаше да прави твърди шпагати. Може би трябва само да споменем един случай, в който той буквално премаза футболиста на Лестър Нийл Ленън, както и онзи легендарен сблъсък със стария му враг Рой Кийн, който остави железния ирландец проснат на тревата, преди двамата да се сбият. 

Джулиан Дикс
 Поредният в дългия списък с леви защитници с тежък характер, които пробиха в отбора на Бирмингам в средата на 80-те. Също както лошите момчета Марк Денис и Пат ван ден Хау, Дикс започна кариерата си още като тийнейджър и бързо достигна, та дори и задмина репутациите на гореспоменатите грубияни. Когато заигра за Уест Хям пък, Джулиан бързо демонстрира наученото в един сблъсък с играча на Нюкасъл Франц Кар, който отнесе брутален лакът в лицето. Дикс, който получи червен картон за това, казва за случката: "И до ден днешен не знам защо го направих. Бях си наумил, че ще го фрасна с лакът и БАМ!" Въпреки множеството му червени картони, Греъм Сунес го привлече в Ливърпул с думите: "Това е моят тип играч." Там Дикс се присъедини към друг пословичен варварин - Нийл Ръдък. На "Анфийлд" обаче не му провървя и Хари Реднап го върна в Уест Хям, където Джулиан се бе превърнал в герой не само заради сърцатата си игра, но и заради множеството вкарани дузпи. Феновете на "чуковете" му лепнаха доста подходящ прякор - "Терминатора".

Тери Хърлок
 Бившият халф на Брентфорд, Рединг и редица други отбори заема 23-то място в анкетата на The Times за най-груб играч в историята на световния футбол. Веднъж журналсит запитал Нийл Ръдък кое е любимото му животно, на което бранителят отговорил без да се замисля: "Тери Хърлок". Той е отстраняван от игра цели 7 пъти с червен картон, но тъй като Тери играе през 80-те и 90-те, в съвременния футбол те щяха да са поне двойно или тройно повече. Хърлок се превърна в истинска легенда на Милуол. Точно преди мач на "лъвовете" срещу "Лудата банда" на Уимбълдън, неговите съотборници го запитали как ще се справи с футболисти като Вини Джоунс и Джон Фашану. В отговор на това, Хърлок просто изтръгнал една врата от пантите и я размазал на земята. Някои го описват като истински злодей, а други - като много интелигентен играч. Ние ще си позволим да цитираме големия Дейвид Бекъм, който се е изправял срещу него по време на престоя си в Престън: "Просто гледах да стоя възможно най-далече от него."

Яп Стам
 В една стара поговорка се казва никога да не съдите една книга по корицата й. Колко щеше да е добре това да важи и за Яп Стам, но пък всяко правило си има изкючение. Висок, гологлав и мускулест, холандецът тотално оправдаваше очакванията да е един безскруполен тип. Описван от мнозина като "рядка комбинация между скорост, здравина и позициониране", Стам бе един от най-класните защитници на своето време. Той спечели купища трофеи в дългата си и успешна кариера, а самият сър Алекс Фъргюсън заяви, че решението му да го продаде на Лацио е едно от нещата, за които най-много съжалява. Заплашителната фигура на Стам стряскаше всичките му противници, като мнозина предпочитаха просто да се разкарат от пътя му, вместо да станат жертви на твърдата му и на моменти брутална игра. Самият факт, че дори Рой Кийн е гледал много много да не влиза в спор с бранителя говори достатъчно. Ние пък желаем да припомним, че в мач от Евро 2000, Стам получи аркада, след което той настоя да бъде закърпен край игрището, а когато се звърна на терена, бинтован и окървавен, външният му вид насаждаше още по-голям страх в сърцата на опонентите му.

Марк Хюз
 Висок и здрав, уелсецът бе истински боец в нападението на отбори като Манчестър Юнайтед, Барселона, Байерн Мюнхен и Челси. Самият факт, че Хюз има такава богата визитка говори достатъчно за качествата и борбения му дух. Въпреки че носеше странния прякор "Спарки", таранът бе изключително неприятен опонент, главно заради това, че сякаш бе направен от стомана. Непоклатим в борбата за първа топка, Хюз бе един от диамантите на сър Алекс Фъргюсън, тъй като отваряше сериозни пространства на играчи като Ерик Кантона, от което те често се възползваха и бележеха. В Челси бе ползван по същия начин, този път с раздвижен партньор като Джанфранко Дзола в атака. Истински войн, които никога не се предаваше пред никого и даваше всичко от себе си, за да спечели битката, често ползвайки непозволени прийоми, от което пък страдаха противниците му. Шамар в лицето или ритник в кокалчето бе малка част от репертоара на Хюз, с което той остава известен и до ден днешен.

Дейвид Бати
 Мнозина подценяват качествата на този халф, но той бе с основна заслуга за титлата на Лийдс през 1992г. Йоркшърец по произход, Бати по превъзходен начин се въплащаваше в ролята на легендарния капитан на "пауните" от 70-те Били Бремнър. Той бе използван да стряска противниците и с всякакви възможни средства да печели топката в средата на терена. Тогавашният наставник на тима Хауърд Уилкинсън го използваше като ядро в центъра, около което да разположи далеч по-техничните, талантливи и раздвижени Гари Спийд, Гари МакАлистър и Гордън Стракан. Напълно безкомпромисен в борбата за топката, Бати изглеждаше като кръстоска между хрътка и питбул. Една от най-емблематичните сцени с негово участие идва по време на престоя му в Блекбърн, където пък също стана шампион на Англия. Тогава синьо-белите играха в европейските клубни турнири, а Бати успя да се сбие със собствения си съотборник Греъм Льо Со заради една загубена топка край тъчлинията. Толкова голяма бе мотивацията му за победа.



Джоуи Бартън
 И ако до сега ставаше въпрос за твърди мъжаги, които просто се увличаха в действията си, тук вече говорим за един пълен доайен на грубиянщитана. Истинска мистерия ще остана как точно Бартън заслужи повиквателна за националния отбор и дори игра за "трите лъва". Списъкът му с издънки е колосално огромен, като може да се направи отделна статия само за него. По време на дългата си и не особено звездна кариера, халфът е бил гонен многократно, а също така е бил наказван заради лоша дисциплина и от клубовете, за които е играл. Така например веднъж Бартън загасил фаса си в окото на момче от школата на собствения си отбор. Само за престоя си в Манчестър Сити той има 39 жълти и 3 червени картона. Често е смятан за най-мръсният футболист в историята на Висшата лига и то с право. Отделно от това Бартън имаше добра работна етика и разполагаше с точен пас, което го правеше важен играч. Може би най-сериозното дъно в кариерата му пък дойде наскоро, когато бе уловен да залага на футболни мачове, което е забранено за всички професионални играчи. В резултат от това бе наказан да не се занимава с футбол в продължение на 18 месеца. По настоящем е мениджър на третодивизионния Флийтууд Таун, като изобщо не желаем да разбираме как протичат тренировките на този скромен тим.


Гласували: 12, рейтинг: 4.2

Добави коментар

Препоръчано за вас

Марина Грановская - желязната дама зад трансферната и бизнес империя на Челси (част 1)
Моуриньо отговори остро на закачката на Арсенал
Шведска легенда разкри защо е останал лоялен на Селтик
Легенда на Юнайтед отдаде дължимото на Ливърпул
5 алтернативи на Джейдън Санчо за Манчестър Юнайтед
Кои са шампионите с най-много точки в историята на Висшата лига
SkySports: Къде е Гари Невил? (видео)
Колко точно голямо бе влиянието на Рой Кийн в Юнайтед?
Българите, покорили топ първенствата на Европа
Потенциалният отбор на Юнайтед, който Мойс така и не успя да събере
Какъв бе Манчестър Сити преди парите?
Приключенията на британци и ирландци из континентална Европа
Емпирични доказателства, че Арсенал е най-откаченият и злополучен отбор в света
Капитанът на Астън Вила счупи интересен рекорд
Манчестър Юнайтед ли е най-дузпаджийският отбор в последното десетилетие?
Кои са играчите от съответните националности с най-много мачове във Висшата лига (част 1)
5 неща, които научихме след подновяването на Висшата лига
30-те секунди, в които Кико Македа бе най-горещият талант в света
Най-добрият отбор, изпадал някога от Висшата лига
Извинения и треньорска самоирония - разкритията зад неотсъдения гол-фантом на Шефилд Юнайтед