Родните футболни наставници не се котират много добре навън. Замислете си кой е българският треньор, водил най-реномиран европейски отбор в историята? Селта Виго? Кайзерслаутерн? Дуисбург?
А сега се замислете дали някога сте виждали български треньори да са начело на чужд национален отбор. Истината е, че това явление е още по-рядко срещано, но пък не нещо нечувано.
Тук сме селектирали няколко точно такива примера, за повечето от които може би никога не сте знаели.
Ивайло Петев
Това е родният наставник, който може би е най-актуален в момента. Петев е треньорът, който постави началото на доминацията на Лудогорец в родната "А" група, след което работи с променлив успех и в чужбина. За кратко бе начело и на националния отбор на България, изкара няколко месеца и в хърватския гранд Динамо Загреб. Може би за всеобща изненада, тъкмо Петев бе обявен за треньор на националите на Босна и Херциговина през януари 2021г. Дори в момента той заема този пост, но пропусна шанса да класира босненците на Световното първенство, след като те записаха едва една победа под негово ръководство и регистрираха най-слабия си точков актив откакто участват в квалификации за Мондиал като независима държава.
Станимир Стоилов
Вторият по-известен пример в този списък. Стоилов е легенда на Левски, въпреки че е играл и за кръвния враг ЦСКА, но когато поема треньорския пост на "Герена" извежда клуба до невероятен успех - четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА и класиране за групите на Шампионската лига. Работи още в Литекс, Ботев Пловдив и Анортозис, а за кратко е и национален селекционер. Когато застава начело на казахстанския Астана, той повтаря успехите си от Левски. Тимът става истински хегемон в родното първенство, а също така се превръща и в първия местен тим, класирал се за групите на Шампионската лига. Тъкмо това кара шефовете в казахстанския футбол да назначат Стоилов за треньор на националния им отбор. Той води тима в 9 мача между януари 2018 и януари 2019г., регистрирайки 3 победи, 3 равенства и 3 загуби.
Васил Спасов
Бивш нападател на Левски и Академик София, станал известен с прозвището си "Валяка". След като прекратява кариерата си през 1953г. работи като наставник в гореспоменатите клубове, а също така и в Ботев Пловдив, Спартак София и в националния отбор на България. Тъкмо Спасов е човекът, който извежда Ботев до триумф в първенството през сезон 1966/67. Със Спартак София пък печели Купата на страната година по-късно. Работи още като треньор в израелските Макаби Хайфа и Макаби Джафа. Води и Омония Никозия, с когото става 3 пъти шампион на Кипър и още 3 пъти носител на купата. Тъкмо затова е назначен в националния отбор на островната страна през 1982г. и е начело на тима до 1984г. В началото на 90-те е и президент на Левски.
Йордан Стойков
Още един от старата гвардия. Стойков, по прякор "Бумбо", е дългогодишен защитник на Локомотив София през 70-те и 80-те, има и 9 мача за националния отбор на България. Шампион на страната за 1978г. и носител на Купата за 1982г. След като приключва богатата си кариера се впуска в треньорското поприще, където го чакат немалко приключения. Известно време работи в България, но също така записва периоди в Либия, Танзания и Китай. През 1999г. получава екзотично назначение - като селекционер на националния отбор на Малдивите. Остава там за кратко, след което работи в Бруней и отново на Малдивите, този път като треньор на клубния Ню Радиант, с когото постига сериозен успех. Затова през 2005г. за втори път получава поста на национален наставник на екзотичните острови и остава начело до 2007г.
Велизар Попов
Дългокосият наставник добива популярност като асистент, а след това и треньор на Черно море в края на първото десетилетие на 21-ви век. Получава и звучния прякор "Трите хикса". През 2010г. напуска "моряците" и от тогава съдбата го отвежда до редица екзотични дестинации. Първо работи в Молдова, а след това и на Малдивите. Става треньор на добре известния Ню Радиант, в който години по-рано работи Йордан Стойков-Бумбо. Печели требъл - титла, купа и суперкупа на страната. Подвизава се още в клубове от Оман и Тайланд, а през 2015г. е поканен да води националния отбор на Малдивите. Изкарва там кратко време заради конфликт с ръководството на местната федерация: "Опитах да променя местния футбол из основи, но не ми бе позволено. Не мога да правя повече компромиси със своята репутация." са думите на Попов. В момента води младежкия национален отбор на Мианмар.
Иван Колев
Истински пионер в треньорската професия. След като работи в редица родни клубове, Иван Колев предприема някои приключения. В края на 90-те акостира в Индонезия и води местния Персийя Джакарта, а през 2002г. е поканен за наставник в националния отбор на страната. Две години по-късно напуска поста си и поема друг екзотичен национален тим - този на Мианмар. През 2007г. се завръща в Индонезия и участва в турнира за Азиатската купа, записвайки 1 победа и 2 загуби в група с Бахрейн, Саудитска Арабия и Южна Корея. Печели уважението на всички с добрите си резултати, но отново напуска. В момента е наставник на столичния Локомотив, а наскоро индонезийските фенове подеха кампания за неговото завръщане в Персийя Джакарта.
Иван Вутов
По-екзотична дестинация от това здраве му кажи. Роденият в с. Дърманци, Мездра, наставник изкарва по-голямата част от активната си кариера в Берое, а след като окачва бутонките работи на няколко пъти като треньор при заралии. Води още бургаските Нефтохимик и Черноморец, както и Левски. Има кракти периоди в тунизийския клуб Олимпик. Истински шокиращо обаче е неговото назначение за национален селекционер на Буркина Фасо през 1996г. Води тима в световните квалификации за Мондиала във Франция, но не печели нито веднъж и бързо приключва авантюрата си. По-късно пък е наставник на местния клубен Сантос Уагадугу, където асистент му е Благомир Митрев.
Лозан Коцев
Наставник от старата генерация футболни хора в България. Роден през 1911г., Лозко се състезава в един от основоположниците на играта у нас - ФК 13. По-късно играе и в чужбина - в швейцарския Лозана. Определено обаче треньорската му кариера е далеч по-любопитна. След като работи като наставник на Черно море в началото на 60-те е поканен за национален селекционер на Судан. През 1963г. участва с тима на четвъртото издание на Купата на африканските нации и дори играе финал, загубен от Гана с 0:3. След като напуска Судан пък е назначен в националния отбор на Сингапур, където изкарва кратко.
Генчо Добрев
Не особено известно име, но за него се знаят няколко неща. Роден е през 1948г. и в средата на 80-те е назначен за национален селекционер на Малта. Макар футболът в страната да е на изцяло аматьорско ниво по това време, Добрев е запомнен с умелата си работа, която кара малтийците да дават сериозен отпор на своите опоненти. Така например островитяните завършват наравно 2:2 с Португалия в европейска квалификация през 1987г. в Лисабон. По-рано те спъват Чехословакия (0:0 през 1985г.) и Швейцария (1:1 през 1987г.). Паметен пък остава двубоят срещу Западна Германия през декември 1984г., когато "маншафтът" едвам печели с 3:2. След като е заменен на поста от друг наставник остава в Малта и продължава да работи на клубно ниво. Добрев умира на 28 юни 2021г. и е почетен доста повече от медиите в Малта, отколкото от тези в България.
Прочетете също:
