Футболните градове, които липсват в efbet лигата

Футболните градове, които липсват в efbet лигата

 Поредната пауза за мачовете на националните отбори ни донесе поредното разочарование. Нашите загубиха контролата с Парагвай, но по-отчайващото нещо бе играта. И все пак няма как националният отбор да не е отражение на вътрешното първенство, което, за съжаление, бележи почти нулев прогрес през последните N на брой години. Клубовете са на ръба на оцеляването, а поредният такъв, който изглежда се е запътил по тегавия път към банкрута, е русенският Дунав. Това заплашва крайдунавския град отново да остане без отбор в елита, както бе в огромен период от историята на българския футбол. Само че не само Дунав ще липсва на efbet лигата. Той просто ще е поредната добавка към безкрайния списък на традиционно силни футболни градове, чиито клубове кретат из аматьорските лиги. Вместо тях в елита се намърдаха отбори, които (без да подценяваме никой от тях) нямат нито традиции, нито фенове, които да добавят към футболния фолклор в България. 

 За това решихме да проследим десетте футболни града, които липсват в efbet лигата:

 

10) Плевен

 Много отдавна градът не е притегателна сила за инвестиции. Географското му местонахождение, причисляващо го към Северозападна България, или още най-бедният регион в целия Европейски съюз, също не помага особено. Е, това до голяма степен дава някаква представа защо футболът в Плевен е на такова ниско ниво. Местният Спартак има 35 сезона в елита, но за последно се е появявал там преди над 10 години. До 2009г, той е един от деветте отбора в България, който никога не е изпадал в аматьорските групи, само че е застигнат от фалит и пратен точно там. Съоръжението, на което Спартак играе, т.нар. "Стадион Плевен" има капацитет за 35 000 седящи места и още 10 000 правостоящи, но в момента има лиценз за едва около 3000. Останалото тъне в разруха. Спартак, който е първият български отбор, появявал се в турнира Интертото (по онова време Купа Рапан), в момента се намира във Втора лига, но е в дъното на класирането и навръх 100-годишния си юбилей не се яви на мача с Монтана заради липса на пари. Другият плевенски клуб - Белите Орли има още по-незавидна позиция. Въпреки, че никога не е бил от сериозните фактори в българския футбол, тимът е официално основан през 1931г, а в средата на първото десетилетие на новия век е постоянно присъствие в Б група. През сезон 2009/10 е сложен край на този престой, като отборът е изваден от втория ешалон и пратен в аматьорските лиги. Той отказва участие и бива закрит, стадионът му е разрушен, а терените се използват за развитие на детско-юношески футбол.

 

9) Дупница

 Градът може би е по-известен с евтините си автокъщи и производство на лекарства в наши дни, но не така стоят нещата в миналото. Марек е основан официално през 1947г и десетина години по-късно се утвърждава като неизменна част от футболния елит в страната. Дупница придобива статута на изключително неприятно за гостуване място, а препълнения стадион "Бончук" ври и кипи почти всяка седмица. Солидните изяви на Марек им носят няколко участия в европейските клубни турнири, като най-паметно е това през сезон 1977/78, когато в надпреварата за Купата на УЕФА първо елиминират унгарския Ференцварош, а след това са на косъм да вземат скалпа и на гранда Байерн Мюнхен. Дупничани дори печелят с 2:0 двубоя в България, а цялата армада звезди на "баварците" трепери до последния момент. В по-новата история на отбора можем да открием още няколко евроучастия, но в турнира Интертото в периода между 2002 и 2004г, като Марек дори достига до осминафинал в надпреварата. През 2005г обаче мажоритарният собственик на клуба Стефан Милушев се оттегля, което се оказва фатално и две години по-късно дупничани изпадат. През лятото на 2010г пък клубът е обявен в несъстоятелност поради натрупани задължения и пререгистриран. Нещата изглежда вървят на добре, когато Марек все пак печели промоция за А група за сезон 2014/15, но след само 12 месеца отново се озовава във втория ешалон и отново е обявен в несъстоятелност. По настоящем дупничани се намират в югозападна трета лига, като в момента са по-близо до изпадане в аматьорския футбол, отколкото до промоция.    

 

8) Петрич

 Пограничният град разполага с един от най-марковите отбори в българския футбол въобще. Не че Беласица някога печели титла или купа, но присъствието на "комитите" в елита е осезаемо след 1980г та чак до 2009г. Основан през 1923г, клубът си печели славата на изключително силен домакин, като в периода 1980-1984 тима допуска само две загуби на своя стадион "Цар Самуил". В Беласица се подвизават главно местни момчета, които притежават така характерната македонска жар и играят здрав футбол. Петрич се превръща в много неприятно за гостуване място. "Комитите" записват най-високото си класиране в А група през сезон 2005/06, когато завършват на 6-та позиция. Треньорът Стевица Кузмановски ръководи играчите си с твърда ръка и през следващата кампания Беласица отново завършва на сигурното 8-мо място. Това е и последната година, в която хората в Петрич имат някакви поводи за радост. През 2008г гръцки полицаи арестуват президента на тима Костадин Хаджииванов по заповед на немските власти, а бизнесменът, известен с прякора си "Коце Маца", е обвинен в контрабанда на цигари. От там тръгват и огромните проблеми за Беласица, наред и с изпадането на клуба в Б група няколко седмици по-рано. През 2009г "комитите" не получават лиценз за участие във втория ешалон заради финансови и административни неуредици и се озовава в Югозападна В група. През 2012г пък клубът става общински, тъй като община Петрич буквално спасява Беласица от закриване. От тогава до сега най-високото класиране на "комитите" е 5-то място в третия ешалон на българския футбол, където се намират и в момента. Наскоро те получиха правото отново да играят на своя стадион "Цар Самуил", като преди това домакинските им мачове се провеждаха на различни игрища в околните села.    

 

7) Кюстендил

 Поредният град, чийто клуб тази година празнува стогодишен юбилей! Само че няма да има фойерверки и шоу, защото Велбъжд се намира в окаяно състояние. Реално погледнато, историята на този клуб не е от най-бляскавите, като появяванията му в А група са откъслечни, а по време на съществуването си той мени името си многократно. Това е така до средата на 90-те, когато собственикът на ВИС-2 Георги Илиев купува отбора и го кръщава Левски (Кюстендил). Следва най-успешният период на тима. Още същата кампания "осоговци" печелят промоция в елита след 41-годишна пауза. Те веднага успяват да се закрепят в А група и завършват следващите няколко сезона на безопасни места в средата на класирането. Следват три бронзови медала за Левски за 1998/99, 1999/00 и 2000/01, като през този период клубът отново е преименуван на Велбъжд. Черешката на тортата е финалът за Купата на България през 2001г, който за съжаление "осоговци" губят от Литекс с 0:1 след продължения. Дни по-късно Георги Илиев закупува акциите на Локомотив Пловдив и мести мощностите си на стадиона в пловдивския парк Лаута. Освен играчите, треньорите и средствата си, Велбъжд губи и лиценза си и започва сезон 2001/02 във В група, от където не успява да мръдне дълги години. През миналия сезон "осоговци" дори изпаднаха и от там, като по настоящем се състезават на аматьорско ниво.

 

6) Шумен

 За пръв път градът в североизточна България разполага с футболен клуб още през 1913г, когато е основан тим на име Футбол Клуб. В последствие той се променя на ФК Преслава (?!?), ФК Слава, ФК Сокол и най-накрая на Панайот Волов. Още през 1935г клубът достига до полуфиналите на държавното първенство. В периода 1950-1956 в Шумен функционират огромен брой футболни отбори, като цели 5 от тях играят в Б група - Спартак, Строител, ДНА, Локомотив и Ударник. Градът изобилства от футболни събития и тимове, които да бъдат гледани. Само един от тях обаче успява да се наложи над всички останали. Това е отборът на ФК Панайот Волов, който дебютира в А група през 1972/73, но изпада веднага. Точно 10 години по-късно, тимът отново влиза в елита, но този път под името ФК Шумен. Този път оцелява, но управлението на БФС решава, че не му е удобно скромен клуб от североизточна България да се подвизава в елита, а отбор като Славия да изпадне ("белите" завършват 14-ти). Така се разиграва измислен плейоф, в който Шумен губи и отново отпада, за да се завърне през 1993/94 и да заеме 4-то място в крайното класиране. В тима играят хора като Пламен Гетов и Божидар Искренов-Гиби. Последната кампания на ФК Шумен в елита на България е през сезон 1999/00, но същата година фалира. Наследилият го Шумен 2001 дълги години се подвизава в Б група, а през 2007г си връща оригиналното име - ФК Волов. Амбициите са за промоция в групата на майсторите, но това така и не става. Вместо промоция, Волов не получава лиценз дори и за втория ешалон и е пратен в Североизточна В група през 2010г. През 2015г клубът прекратява съществуването си и е наследен от Шумен 1929. През изминалия сезон тимът изпада от В група и в момента се подвизава в регионалните лиги.

 

5) Габрово

 В интерес на истината, Габрово никога не е бил чак толкова постоянно представен в елита, но местният Янтра дава път на множество големи български играчи. През лятото клубът празнува своята стогодишнина, тоест това е още един град с отбор-столетник. Създаден през 1919г под името Футболно дружество Град Габрово, целта на основателите е да се облекчи болката на габровските жители от жертвите във войните чрез занимания с футболната топка. В крайна сметка те успяват да реализират намеренията си, а отборът наистина прави така, че хората да забравят тежките си загуби. През 1920г тимът е прекръстен на ФК Ото, като историята около това е уникална. Та габровци, известни с присъщия си хумор и духовитост, решават да кръстят тима на един от футболистите Спиридон Недевски, по прякор "Ото". Той получава това прозвище, защото когато желаел да му бъде подадена топката, викал по игрището "От! От!". През годините името на отбора варира - Чардафон, Балкан, Орловец, а за пръв път се казва Янтра през 1970/71, когато се подвизава в А група. Година по-късно името Чардафон е върнато, но едва 12 месеца по-късно пак е променено на Янтра. В крайна сметка от есента на 1993г, когато тимът е изваден от А група, чак до 2001г, клубът пак се казва Чардафон. За съжаление той така и не успява да се завърне в елита и до ден днешен, като крета из Северозападната В група под името Янтра. През изминалия сезон пропусна да спечели класиране във Втора лига сега отново се подвизава в третия ешалон.

 

4) Благоевград

 Този край на България ражда някои от най-големите таланти в историята на футбола ни, като дори самият Димитър Бербатов е рожба на Пирин. За първи път в Благоевград се появява футболен клуб през 1922г, когато е основан тим с името Илинден, а през следващите няколко години се основават множество аматьорски отбори. Пирин се появява през 1934г под името СК Ботев, или поне така смятат футболните историци. През годините той носи наименованията Юлий Дерменджиев, Строител, отново Ботев, а от 1970г насам - Пирин. Сезон 1984/85 е най-силният в историята на тима, като той финишира на 5-та позиция и получава правото да играе в турнира за Купата на УЕФА, като преди това е играл само в Интертото. Представянето му е силно разочароващо - отпадане с общ резултат 1:7 от шведския Хамарби. Отборът е и четирикратен финалист в турнира за Купата на България, но губи всеки един от финалите - 0:1 от Ботев Пловдив през 1981г, 0:5 от Левски през 1992г, 0:1 пак от Левски през 1994г и 0:3 от Литекс през 2009г. В началото на новия век Пирин е постоянен участник в А група, но само два кръга след началото на сезон 2005/06 тимът е изхвърлен във В група заради огромни дългове. Въпреки това "орлетата" се завръщат, само за да повторят упражнението през лятото на 2011г, когато отново не получават лиценз. И този път отборът е спасен, сега след намеса от страна на общината. През сезон 2015/16 Пирин отново е в елита, където изкарва до пролетта на 2018г. Тимът изпитва финансови трудности и е с най-малък бюджет от всички участници в т.нар. Първа лига, но завършва сезона на уж безопасното 11-то място. Тогава обаче, благодарение на безумния формат на първенството, той бива елиминиран в безсмислен бараж за оставане срещу Витоша Бистрица, който през цялата кампания записва едва 2 победи. Съдийски тесли и куп аванти към "бистришките тигри" изхвърлят "орлетата" във Втора лига, където те се състезават в момента. Светъл лъч е, че клубът премина в ръцете на катарски консорциум, който афишира големи планове за бъдещето на Пирин.   

 

3) Сливен

 Вярвате или не, Сливен е гледал елитен футбол точно 25 години! Интересен факт, на фона на това, че клубът е известен със суфикса "2000". Само че оригиналният футболен отбор на Сливен е основан през 1949г под името ДНВ (Дом на Народната Войска, нещо като сливенската версия на ЦСКА). През годините сменя доста имена - ДНА, СКНА, Генерал Заимов, Млада Гвардия. През 1964г най-накрая получава името на града, в който се състезава: Сливен. Дебютът му в А група е през сезон 1963/64, но наистина силните години на "войводите" в елита са 80-те и началото на 90-те. През 1983/84 те завършват на трето място, завоювайки бронзовите медали от шампионата. В последвалото участие в турнира за Купата на УЕФА, Сливен побеждава с 1:0 босненския Железничар, но в реванша губи катастрофално и отпада. Същата година е и повратна за тима. В него дебютира Йордан Лечков, а отборът разполага и с редица други силни играчи, излезли от школата, сред които и покойният бивш капитан на Нефтохимик Велиян Парушев. През 1990г Сливен достига своя апогей, печелейки Купата на България след победа с 2:0 над ЦСКА на финала в Габрово. Едно от попаденията е именно на Лечков, но пък още в първия кръг за КНК на "войводите" се пада да играят с Ювентус и след две загуби те отпадат рано-рано. Само три сезона по-късно Сливен изпада от А група, а през 1998г прекратява дейността си. Две години след това общината на града възражда тима и той започва да се състезава в окръжните лиги. Името му е ОФК Сливен, а през 2002г кумирът Йордан Лечков се завръща като играещ треньор. Година по-късно той вече е кмет на града и президент на отбора. През 2008г "войводите" се появяват в А група и играят силен футбол, а някои от звездите им дори получават повиквателна за националния отбор. Само три години обаче трае престоят на ОФК Сливен в елита. "Войводите" изпадат, а след това политат стремглаво надолу, като в момента се състезават в окръжните групи.    

 

2) Перник

 Наред с всичките шеги, вицове и измишльотини за този град, футболът винаги е бил на огромна почит в него. През годините той е произвел редица големи състезатели, играли и в националния отбор на България. Перник е свикнал да гледа елитен футбол, тъй като безспорно по-успешният отбор в града Миньор престоява в А група цели 38 години! А и защо не - "миньоро" тази година също отпразнува своя вековен юбилей! Създаден през 1919г, клубът първоначално носи името Кракра. Така чак до 1945г, когато новата власт решава да обедини всички пернишки отбори - Кракра, Светкавица, Бенковски и ЖСК за да създаде единен клуб и той да играе под името Рудничар. През 1951г пък тима се преименува на Торпедо, а от 1952г става известен като Миньор. Той е един от коравите тимове в първенството, завършвайки на четвърто място през 1955 и 1961г, а също така достига и финала за Купата на България през 1958г, загубен от Спартак Пловдив. През 90-те обаче, истинската легенда за гостуванията в Перник се заражда. Градът става мрачна дестинация и гостуващите фенове биват подлагани на всякакъв вид тормоз - трошене на автобуси, влакове и автомобили. Върхът на всичко е гостуването на Левски в края на 2001г, когато ултрасите на "миньоро" хвърлят камъни по терена в знак на протест срещу спорно съдийско решение. В края на сезона отборът изпада. През 2008г Миньор се завръща и отново сглобява боеспособен отбор. След няколко стабилни сезона, "чуковете" отпадат и в момента се подвизават в Югозападна В група. Другият известен клуб в града Металург пък изкарва всичко на всичко два сезона в елита, като до скоро дори бе преустановил съществуването си. През 2013г обаче той е възроден от група ентусиасти и отново започва да се състезава, като в момента играе в А окръжна група.    

 

1) Бургас

 Истинска срамота за спорта е, че четвъртият по големина град в България няма представител в елитната дивизия на страната. Кашата в бургаския футбол е огромна и изглежда, че скоро от нея няма да има измъкване. По-старият отбор в града Черноморец отпразнува също своята стогодишнина през тази година, докато се подвизава във В югоизточна група след години на неадекватно управление от страна на президента Ивайло Дражев. "Акулите" има 29 сезона в А група, като записват две 5-ти места през 1979 и 1984г, а през 1989г губят финала за Купата на България от ЦСКА. Новоучреденият през 2005г Черноморец пък завършва на четвърто място сезон 2011/12, като финансирането му от страна на холдинга Петрол и общината е огромно. Идват играчи от невиждан калибър, но кранчето бързо секва и по настоящем новите "акули" са някъде много надолу в дивизиите. Другият клуб в града Нефтохимик не се радва на по-бляскава ситуация в момента. "Шейховете", както става известен отборът под ръководството на Христо Порточанов, дебютират в А група 1994/95. Босът на тима не жали средства и събира много сериозни играчи, а прогресът на "нафтата" е огромен. Ръководен от Димитър Димитров-Херо, Нефтохимик печели сребърните медали в първенството за 1996/97, а също така достига и до финала за Купата на страната през 2000г, който губи от Левски. "Шейховете" имат и две евроучастия, но след 2002г тимът започва постепенно да сваля нивото и през 2005/06 изпада в Б група. Това, което следва, са редица ненормални решения на новото клубно ръководство и общината, които така объркват всичко, че в крайна сметка Нефтохимик, или както се казва по онова време Нафтекс, бива закрит през 2009г с едноличното решение на собственика Митко Събев. От тогава до сега клубът на няколко пъти опитва да се върне към старата слава, но не среща сериозна подкрепа от инвеститор или от общината. В момента той се подвизава във Втора лига, но заради може би стотното поредно неадекватно решение, "шейховете" домакинстваха в Созопол, защото не можеха да си позволят наема на стадиона в квартал Лазур. Сега вече има ново споразумение, според което Нефтохимик ще се завърне в Бургас след няколко седмици.

 

 

Бонус: Добрич

 Тук намираме поредния клуб-столетник. Въпреки, че официално в Добрич започва да се играе футбол през 1918г., смята се, че организираното начало на първия футболен клуб в града идва година по-късно, когато група ученици основава ФК Развитие. Първият официален мач на тима обаче се състои цели 3 години след това, защото до тогава отборът няма екипировка и обувки. След втората световна война клубът сменя името си многократно - Червено знаме, Спартак, Септември, а през 1957г. официално е кръстен Добруджа и през 1962г. дебютира в А група. Въпреки това чак до 1991г. добруджанци имат едва 4 сезона в елита, но след падането на режима тимът от Добрич се наслаждава на "златните години" в своята история. Това включва рекордното 7мо място през сезон 1995/96. В състава личат имената на забележителни играчи като Петре Григораш, Георги Иванов - Геша и Симеон Чилибонов. Интересно е, че в 7 поредни гостувания на стадион "Дружба" в Добрич, столичният гранд ЦСКА не успява да спечели, като дори на няколко пъти Добруджа удря "армейците". От школата на тима излизат играчи, които през следващите години са сред основните в А група, а дори играят и в националния отбор - Милен Петков, Галин Иванов, Светослав Тодоров. През сезон 1999/00 Добруджа най-сетне изпада и от тогава до сега има само един-единствен записан сезон в А група. Напоследък ситуацията на "жълто зелените" се влошава още повече и сезон 2019/20 те започват в третия ешалон на футбола ни.


Гласували: 51, рейтинг: 4.2

Коментари
Атанас 16.11.2019 13:07

Бонус- Ямбол

Отговори 2 0
Петър 17.11.2019 16:30

А Доростол?

Отговори 3 1
Красимир 17.11.2019 21:51

Поздравления за хубавата статия Ванка :) дано по-скоро видим тези градове отново на футболната карта на страната.

Отговори 2 0
Щерю 18.11.2019 22:35

Интересна статия с няколко неточности. Преслава и Сокол Шумен са два различни отбора, а не две имена на един отбор. Същото се отнася за Чардафон и Орловец Габрово до обединението им през 1969 г.

Отговори 1 0
Спартак Варна 18.11.2019 23:34

Спартак Варна

Отговори 2 1
Хаха 25.11.2019 17:28

Вместо Плевен и Бургас, ще гледаме фк селско царство, бистришки тигри и лудогорец рязград. Никога няма да имаме нормално футболно първенство, докато мафиотството, далаверите и тарикатите с комисионните са на преден план, а футбола е ей така, по междудругото.

Отговори 4 1
Шло 26.11.2019 10:41

Беше изключително интересно четиво! Благодаря за информацията, правете още такива статии!

Отговори 1 0
Име 01.03.2020 13:12

Аз бих вкарал Пазарджик вместо Петрич. И може би Горна Оряховица вместо Кюстендил.

Отговори 0 0
Diminov 12.04.2020 06:48

Хасково????

Отговори 0 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

Български трансфери в чужбина - сезон 2020-21
Последната минута - големият враг на българския футбол
Чужденците, които играха на високо ниво, след като напуснаха "А" група
Най-колоритните чужденци, играли в Североизточна България
Най-колоритните чужденци играли в Северозападна България
Най-колоритните чужденци играли в Югозападна България
Кои чудновати прякори на българските футболни персони си “партнират” най-добре?
Връща ли се Пирин там, където му е мястото?
Успешни чуждестранни треньори, които се провалиха в родния елит
Кои националности бележат най-много в българското първенство (в последното десетилетие)
Златан разкритикува академиите и “Плати за да играеш” системата на САЩ
Най-странните националности, присъстващи в българския футболен фолклор
Потенциалните дербита през следващия сезон
Бивш футболист на Ювентус разказва за пътя до България
УЕФА оповести нова директива, ето какво значи тя за футболна Европа
БФС прекрати сезона в Трета и Четвърта лига
Бившите шампиони, които спазват социална дистанция от титлата повече от половин век
Топ 15 футболисти с най-много автоголове в модерната история на “А” група
5 от играчите с най-много трофеи, за които не знаехте
Как би изглеждал отборът на Плевен, ако следваше политиката на Билбао да налага само местни играчи