Бейтар Йерусалим и историята на най-религиозния (расистки) клуб

Бейтар Йерусалим и историята на най-религиозния (расистки) клуб

Расизмът продължава да вирее - от крайокеанските територии на Португалия, където през февруари Муса Марега от Порто демонстративно вдигна среден пръст и напусна мач заради расистки хули, до земите в Русия, където ултрасите на Зенит продължават да недолюбват трансферите на чернокожи играчи. Погледнем ли само към професионалните лиги в Англия пък можем да отчетем случаите с расистки навиквания към Рахим Стърлинг и Антонио Рюдигер, а прираста на подобни произшествия на Острова по данни на “The Guardian” е със скок от 50% само за последната година. Отвъд предубежденията спрямо цвета на кожата обаче това враждебно фенско явление придобива и някои други нюанси, които на свой ред будят не по-малко въпросителни. 

Възможно ли е, да речем, клубната идентичност на даден отбор да се слее изцяло с вероизповеданието на своите привърженици? И къде се поставя границата между острите религиозни различия по трибуните и тези футболистите на терена? Макар значително пренебрегнат като дял от расизма във футбола, религиозната вяра е също толкова немаловажен фактор.

За Бейтар Йерусалим от свещения град на Израел обаче да си роден с расистко ДНК е не само повод за еврейска гордост, но и въпрос на религиозна привилегия и достойнство. Наравно с двуцифрения им брой успехи във Висшата лига на Израел и Купата на Израел, последният от които през 2008 година, Бейтар държи също толкова свещен и един друг съкровен клубен завет -  за състав и отбор “пречистени” от играчи с арабско потекло. 

Смайващо или не, но в своята 84-годишна история Бейтар Йерусалим остават единствения израелски клуб, който никога не е парафирал договор с футболист от арабски произход. Същата неприязън феновете таят и срещу християнски футболисти, макар смекчаващи религиозни обстоятелства все пак да дават възможност в отбора да се състезават православни и католически играчи. Едва през 2019 година пък международните антисемитски органи отчетоха първата година в историята на Бейтар, в която не бяха регистрирани организирани расистки скандирания по стадионите. Емблематични за фракцията “Ла Фамилия” с особено черен надслов, все пак остават два конкретни рефрена: “Смърт за арабите” и “Ние сме най-расисткият клуб в света.”

За да си обясним съществуването на този иначе оскърбителен футболен феномен е нужно погледнем към философията и политическата закрила, която Бейтар безвъзмездно получава. Понастоящем те ревностно се провъзгласяват като изцяло еврейски отбор в единствената еврейска държава в света. Техен закрилник и отявлен симпатизант е действащият дългогодишен министър-председател на Израел Бенямин Нетаняху - крупна обществена фигура, която продължава да бъде разследвана за парични измами и международни схеми с подкупи, но същевременно не пропуска да празнува всеки триумф на Бейтар с микрофон в ръка. Не е тайна, че пристрастията на агитката на четвъртия по сила тим от Израел след Макаби Тел Авив, Апоел Тел Авив и Макаби Хайфа са именно към ляво-центристката партия Ликуд на Нетаняху. В допълнение стоят възгледите им  в защита на идеологията за ревизионния ционизъм или неприкосновената окупация на всички израелски земи от евреите. 

Ярък символ на подчертано религиозната структура е и клубната емблема - менората или еврейският храмов седмосвещник, който е един от малкото просъществували хилядолетни символ на юдаизма. Присъствието му като емблема често е не само на гърдите на футболистите на Бейтар, но и като част от хореографиите по трибуните.

Така стигаме до 2013 година и два конкретни трансфера, които ненадейно бяха напът да предизвикат онзи поразителен краен радикализъм в защита на идентичността на Бейтар, която изведнъж бе поставена под угрозата да бъде завинаги осквернена. В края на януари клубното ръководство на йерусалимския отбор обяви първото в клубната история подписване с двама мюсюлмани, родом от Чечня - Джабраил Кадиев и Заур Садаев. Макар и привлечени временно под наем от руския Терек Грозни, пристигането им незабавно отприщи небивала анархия, чиято сцена впоследствие щяха да бъдат не само стадион “Теди” и тренировъчната база на отбора, но и цял Йерусалим. 

“Благодаря ви за топлия прием. Чувствам се като у дома и сред семейството,” хладнокръвно заяви нищо неподозиращия Садаев. “Дойдох тук само и единствено за да играя футбол под знака на Бейтар. Надявам се, че ще удовлетворя феновете.”

“Не ни е страх да дойдем тук,” призна Кадиев в деня на подписването си с Бейтар пред медиите. “Ние не познаваме значението на думата страх.”

На въпросната пресконференция, в която Садаев и Кадиев позират с новите си екипи в жълто и черно, присъства и кмета на Йерусалим Нир Баркат. “Искам да се обърна към зрителите по целия свят и да им покажа, че ние повече няма да търпим проявите на расизъм и насилие. Тези трансфери са етническа позиция, която искаме да отстояваме пред Йерусалим и света. Горд съм от клуба и желанието му да насърчава религиозното приобщаване. В ролята ни на евреи нямаме никакво право да дискриминираме играчи заради тяхната религия. Надявам се повечето фенове да подкрепят това решение - дори и тези, които в миналото създаваха безредици. Вярвам че и те ще застанат зад треньора и футболистите.”

С основание реакцията след думите на Баркат беше особено далеч от желания резултат от правителството. Нагнетени от неговата позиция, феновете започнаха да кроят своето отмъщение. 

Още в първата седмица след привличането на чеченските мюсюлмани, анонимни вандали подпалиха и изгориха до основи няколко административни офиса на Бейтар, чиито ръководители осъществиха двете сделки.

“Президентът на клуба реши да хвърли бомба по отбора си Бейтар,” разказва възрастна почитателка на клуба във видео съобщение създадено от агитката на Бейтар. “В регистрите на клуба никога не са били вписани араби и мюсюлмани.” В отговор на посланието, руско-еврейският собственик и милиардер Аркади Гайдамак по-късно контрира с думите “Това е мнение на малка група необразовани хора.”

Неприязмът на феновете пък се изразява в няколко насоки. Освен произхода на футболистите, обидно се превръща и поведението им спрямо цветовете на екипа. 

“Играч, който идва на тренировка и поставя тениската със символа на менората на земята в знак на молитва, поругава всички фенове, които са израснали с този клуб,”  твърди Еден, друг дългогодишен фен на Бейтар. 

“Проблемите идват най-вече с мюсюлманите,” споделя роденият в Йерусалим полузащитник на Бейтар Офир Криаф.”Нямаме такава реакция към християните. Дори и днес имаме християни в отбора. Някои от тях все още се прекръстват преди всеки мач.” 

Междувременно решените на всичко радикални ултраси на фракцията “Ла Фамилия” дават начало на своя собствена расистка кампания. Още с появяването си за пръв път на тренировъчното игрище новопристигналите играчи са посрещнати от скупчените до оградите фенове, които подвикват заплашително към целия треньорски екип: “Доведохте ни двата мюсюлмани, а не футболни играчи”, “Какво по дяволите - докарахте ни арабски играчи ли?”, “Ма*ната ти, Кадиев” и “Садаев, марш да се молиш в джамията Ал-Акса.” 

Обстановката продължава да ескалира през цялата тренировка с допълнителни освирквания и хули, а в нейния край придошлите няколкостотин фена едвам не помитат телените заграждения. В синхрон с буйствата се пее и химнът на Израел, в който звучи рефренът “Нашата надежда е още жива, надежда на 2000 години, да бъдем свободна страна в нашите земи, в земите на Цион и Йерусалим.” Първото тренировъчно участие за Садаев и Кадиев завършва преждевременно, а на входа към съблекалните футболистите биват изпратени с еднозначното “война, война.” 

“Разбира се, че всеки от нас знае, че не всеки арабски футболист е терорист, но кой ви дава право да ги взимате за наши играчи?,” риторично пита Ошри, друг фен на Бейтар.

Впоследствие дори са заснети кадри, в които Кадаев се моли бос на колене между седалките в празния клубен автобус, за да си спести допълнително провокации с привържениците.

Наближава и първия официален мач, в който Садаев и Кадиев имат възможност да направят своя дебют за Бейтар. Часове преди неговото начало обединените зад единната си позиция привърженици изпращат съобщение директно до треньора Ели Коен, прочетено от него пред камерите, в което се казва “Ели, идваме да ви подкрепим. Всички билети вече са продадени. Но всичко може да се обърка ако №13 (Садаев, който е в групата за онзи мач) влезе в игра. Изборът е твой.”

Предстоящите размирици пък са обобщени най-точно от клубния председател на борда на директорите, който потвърждава, че “тези трансфери са много по-важни за феновете на Бейтар Йерусалим дори от професионалните успехи на клуба през сезона.”

Изиграната домакинска среща на 3 март 2013 година срещу Макаби Нетаня е паметна по възможно най-враждебните причини. Скандиранията “Война, война” разтрисат за над час целия стадион, а “Ла Фамилия” опъва банер на иврит, на който се чете “Бейтар - завинаги пречистен.” Заплашителната атмосфера избухва с нова ярост след като тъкмо Садаев се откъсва зад отбраната на Макаби и открива резултата. Опасенията по трибуните се сбъдват - Садаев се превръща в първия мюсюлманин отбелязал за Бейтар. Обстоятелства в следващите месеци ще се развият така, че това да се окаже и последния му гол за еврейския тим. А обратно на стадиона, минута-две след попадението на Садаев, огромна маса гневни фенове напускат мача още в 50-тата минута, оставяйки стадиона да зее наполовина пуст. 

През последвалата есен на 2013 година расовата ненавист на стадиона прераства в протестна война между араби и евреи по улиците на Йерусалим. “Ла Фамилия” също излиза на радикално шествие, а част от феновете им крещят “смърт за арабите” в търсене на такива, които да атакуват. В най-бурната откъм ексцесии нощ са нужни множество бронирани кордони, десетки униформени на коне, полицейски кучета и сълзотворен газ, за да се разпръснат и укротят насъбралите се по площадите озверели побойници. 

Бързи става ясно, че ескалиралите нрави ще могат да утихнат единствено с напускането на Садаев и Кадиев, което в крайна сметка се и случва. Сумарно двамата изиграват едва 8 мача преди договорите им под наем да бъдат прекратени. Спокойствието сред тълпите най-накрая е възстановено. 

Години по късно, през 2019 година, гневни полемики покрай друг трансфер отново ще нагнетят привържениците. Тъкмо тогава Бейтар плащат 1.5 милиона евро и подписват договор с чернокожия играч от Нигер Али Мохамед. До нови масови ексцесии този път не се стига, макар че “Ла Фамилия” предявява името на играча, който е християнин, да бъде сменено, тъй като фамилията му звучи “прекалено мюсюлманска.”  

В публикация в социалните мрежи ултрас фракцията на Бейтар излиза със следното становище: “Оценяваме всеки привлечен, който е добър за отбора. Той е отличен играч и се радваме, че е тук. Все пак има много футболни играчи, които получават прякор. Така е с Лионел Меси, наричан ‘Бълхата’ или с Мохамед Салах, към когото се обръщат с ‘Мо’. По същия начин и ние имаме прякори за играчите си и настояваме Али Мохамед също да получи такъв.”

През 2016 година пък филмовият продуцент Мая Зинщайн създаде удостоения с награда “Еми” документалния филм “Завинаги пречистени,” който проследява трансферите на Кадиев и Садаев и разказва месеците на бурна реакция на феновете на Бейтар. Ето и подбрани кадри от трейлъра на отличения филм: 


 


Гласували: 10, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Роналдиньо иска да играе за Марадона, след като спечели битката с парагвайските власти
Младите диаманти на ПСЖ, които намериха щастието другаде
Невероятният отбор, който Ривър Плейт можеше да има
Чудо! Сенегалски футболист си призна, че е излъгал за възрастта си
Мечтата “BeNeLiga”: Суперлигата, която може да достигне стойност от 400 млн. евро
Бивша звезда на Милан подсилва новак в Серия "Б"?
Странната история на един ирландец в Русия
Златан разкритикува академиите и “Плати за да играеш” системата на САЩ
Специална апликация решава стар проблем на аматьорския футбол
Приказката на Саарбрюкен - първият четвъртодивизионен полуфиналист за Купата на Германия
Първият властелин на аржентинския футбол
Бивши футболисти, за които не знаехте, че са станали треньори
Тур дьо Фред - 600-километровия велопреход на Фред до новия му клуб
Френският съд отхвърли исканията на редица клубове
Некоронясаните непобедени - отборите с 0 поражения, които не станаха шампиони
Играч на FM иска да кръсти бъдещото си дете на измислен футболист
Капитанът на Юве за Мбапе: Този от коя планета е?
Футболист бе хванат със стимулант разработен за съветските космонавти
Потенциалните дербита през следващия сезон
Бекъм иска аржентински национал в Маями