Франция несъмнено е една от най-развитите футболни държави. Клубовете в страната, заедно с отборите във френските отвъдморски територии надхвърлят 8 500, като всички те участват в Купата на Франция. Тазгодишната кампания достигна до своя полуфинал, а освен обичайните заподозрени в лицето на Нант, Монако и Ница там сега намираме клуба с екзотичното име ФК Версай 78. Четвъртодивизионният отбор има интересна история и в днешната статия ще ви запознаем обстойно с нея.
Версай 78 е полупрофесионален футболен клуб, официално създаден през 1989 година чрез сливането на други два градски отбора – Расинг клуб и Къмпениън Спортс. Тимът започва своето ново съществуване в 5-ото ниво на френския футбол, но още в дебютната си кампания изпада в 6. дивизия. През първите си десетилетия клубът странства в двете първенства, а през последното десетилетие се намира и в Насионал 2 – 4. дивизия.
На фона на всички тези неуспехи в глобален мащаб, клубът може да се похвали с едно нещо пред целия свят – люлка е на немалко световно признати футболисти. Първият от тях е Жером Ротен – в периода 1988 – 1991 френското крило тренира именно във Версай 78. След това е забелязан от най-реномираната френска футболна академия – Клерфонтен, а впоследствие се изявява в отбори като Каен, Монако и ПСЖ, а освен това записва 13 мача с националния екип. Друг голям талант, излязъл от школата на Версай 78, е Хатем Бен Арфа. Креативният халф с тунизийски корени минава през редица академии, като веднага след краткия му престой в близост до Версайския дворец, подобно на Ротен получава място в академия Клерфонтен. Там той е определен от френските медии като „един от най-големите таланти във Франция“. Макар и да не оправдава напълно очакванията, Бен Арфа имаше нелоша кариера в Лион, Марсилия, Ница, ПСЖ и Рен, а най-голяма следа остави с екипа на Нюкасъл във Висшата лига. Атакуващият полузащитник също има немалък брой мачове за националния отбор на Франция – 15. Тези играчи обаче бледнеят пред „клубната легенда“ на Версай 78 – Тиери Анри. Професионалният път на нападателя започва именно край кралските градини, където талантът му веднага е разпознат. Бързо привлича вниманието на елитния Монако, където Анри започва да заявява името си в световния футбол. Следва 1 сезон в Ювентус, преди да направи най-силния си трансфер – в Арсенал. Френският стрелец се превърна в легенда на „артилеристите“, отбелязвайки впечатляващите 228 гола и 106 асистенции в рамките на едва 376 мача. Със 175 попадения в английския елит той се нарежда на 6. място в класацията на футболистите с най-много голове в историята на Висшата лига. След 8 години на „Емирейтс Стейдиъм“, изпълнени с общо 7 купи, 2 от които титли от Висшата лига, и 9 индивидуални отличия, Анри обръща нова страница от своята кариера – трансфер по посока Барселона. Там също се изявява като голова машина и запълва огромната си витрина от трофеи с още 7 титли, като едната е Шампионската лига през 2008/09. С националния отбор на Франция Тиери Анри отново печели абсолютно всичко възможно – първо Световното първенство през 1998 година в родината му, а 2 години по-късно и Европейското в Белгия и Нидерландия. И цялата тази бляскава кариера започва именно в скромния отбор на Версай 78.
Макар и никога да не е бил близо до професионалните първенства на Франция, ФК Версай обича предизвикателството Купа на Франция. Първият им подвиг в надпреварата идва през 2009/10, когато тимът стига до осминафиналите, елиминирайки общо втородивизионния Дижон по пътя си. Много по-интересен обаче е походът му през тазгодишното издание.
Като представител на 4. френска дивизия Версай 78 започва участието си в Купата на Франция от шестия предварителен кръг, където ги очакваше Лумбре ОЛ, намиращ се няколко дивизии по-надолу. Въпреки това мачът не се разви в праволинейната посока, която играчите на ФК Версай искаха. Те на два пъти се оказаха догонващи в резултата, но в крайна сметка драматична победа с 3:2 ги изпрати напред, но надеждите им за успешна кампания надали с били големи. Следващата стъпка по пътя за купата бе добре познат съперник на Версай 78 – ФК Поаси, който се намира в същата дивизия. Минимална победа чрез късен гол на Кристофър Ибай изпрати аматьорите в следващия кръг на надпреварата. Жребият бе благосклонен към Версай, защото отново ги изправи с отбор, намиращ се едно ниво под тях – Сар Юнион. Въпреки това победата отново не дойде лесно – едно единствено попадение в двубоя означаваше, че остава още само 1 мач до същинската част на турнира – осминафиналната фаза. За да стигнат дотам обаче, играчите на Версай 78 трябваше да преодолеят Ла Рош сур Ион. В този сблъсък момчетата на старши треньора Юсеф Чибхи бяха категорични и записаха гръмка победа с 4:0. По този начин ФК Версай изравни историческото си постижение от 2009/10, и то без да срещне сериозен опонент. Неизбежното обаче се случи и на осминафинал аматьорите трябваше да мерят сили с добре известния Тулуза.
Друг романтичен фактор от футболната приказка на Версай 78 е историята около стадиона и неговото използване. По правилник отбор домакин в Купата на Франция е този от по-ниската дивизия. Тимът от Версайските градини обаче трябваше да домакинства на терена на Тулуза поради „волята на Луи XIV“. Стадионът на Версай 78 – „Стад Монбаурон“, се намира на по-малко от километър от Версайския дворец, където има неписано правило от времената на Краля Слънце, че не се допускат външни светлини в радиус от 5 киломитра след залез. Естествено, за да се спазва това, от ЮНЕСКО, където съвсем логично попада и Версайския дворец, са въвели закон да не се вреди по никакъв начин на естествената гледка на замъка. Това включва и осветлението на „Стад Монбаурон“. По тази причина най-важният мач в историята на клуба трябваше да бъде изигран далеч от дома. Въпреки всичко чудото се случи – след изключително напрегнат мач с 2 червени картона и над 20 нарушения Версай 78 успя да триумфира с 1:0, а в култов герой се превърна влезлият като резерва Капитбафан Джоко. Така, за пръв път в своята история, отборът с кралско потекло се класира на четвъртфинал за Купата на Франция. Жребият за пореден път бе перфектен за дебютантите в този етап от надпреварата и те се паднаха с отбор от тяхното ниво – Бергерак (Перигор). Драма обаче не липсваше – след ранно попадение за ФК Версай тимът допусна гол в самия край на мача, което прати срещата в продължения и съответно дузпи. Там играчите на Юсеф Чибхи бяха безпогрешни, а пропускът на десния бек на Бергерак (Перигор) Кевин Мингуа от бялата точка се оказа решаващ – ФК Версай 78 си спечели място на полуфиналите.
Приказката за аматьорите от кралските градини още не е приключила. Те ще се изправят срещу наглед очакван съперник в тази фаза на турнира, но със сигурност още един отбор с геройски подвизи в тазгодишната надпревара – Ница. Трикратният носител на трофея успя да отстрани ПСЖ с Лионел Меси в стартовия състав след дузпи, както и Олимпик (Марсилия) с внушителното 4:1. Несъмнено, който и от двата отбора да стигне до големия финал, няма да е незаслужено. Историята на ФК Версай 78 обаче със сигурност е запленяваща – от тъмните игрища и изпитанията на предварителните кръгове до ярките прожектори на полуфиналите, само на крачка от сблъсъка за големия трофей.
