Една история с шумен медиен оттенък в Англия продължава да стои със своя отворен край - ще успее ли Дарби Каунти, изпаднал в администрация поради натрупаните си задължения, да се спаси? Дългове в 9-цифрени измерения, трансферно ембарго и отнемане на цели 21 точки предричаха сигурно забвение в третия английски ешелон за “овните” от следващия сезон. Ето, обаче, че подемът на тима, воден от Уейн Рууни, вече постави под оптимистично съмнение тези хипотези.
Потопени в надежди, едва дузина остават клубовете, скъсали веригите на своята предначертана съдба в администрация и наглед сигурно изпадане. Само шепа от тях съумяват да се изкатерят обратно от бездната на своя двуцифрен пасив и да се спасят. А за амбиции към по-прилично класиране сред водещите отбори просто няма място.
Освен, разбира се, ако клубът, който подкрепяте, не се казва Дънди.
Разположен там на бушуващото източно крайбрежие между Единбург и Абърдийн е град Дънди - дом на ФК Дънди. Солените келтски ветрове в този край стават безмилостно олицетворение на суровите обстоятелства, които през 2010 година за пореден път насочват този клуб към неговото заличаване. Бурният есенен климат през въпросната година съвсем не е единствената стихия, на която са изложени “тъмносините” по това време. Само в рамките на 2 седмици през октомври шампионите на Шотландия от сезон 1961/1962 година първо влизат в администрация, а впоследствие от 5-точковия им актив се приспадат цели 25 пункта. Виелицата от невзрачни новини е безмилостна.
В началото на миналото десетилетие тимът се подвизава във второто ниво на шотландския футбол, а от градският им съперник Дънди Юнайтед ги дели цяла дивизия и общо 13 позиции. Второ влизане в администрация само за 7 години сякаш е последният горчив хап, които симпатизантите от стадион “Денс Парк” могат да изпият. За капак, клубът е лишен от правото на трансфери, а в самото начало на кампанията съставът остава и без треньор.
Лъч надежда пристига с Бари Смит - бившия защитник и капитан на отбора в годините на първото влизане в ликвидация. През октомври 2010 година отчаянието взима връх и Смит, срещу чието име личат близо 400 мача с ФК Дънди, е назначен като временен мениджър. Едва 35-годишен и активен футболист само допреди 4 месеца, несъкрушимият шотландец е решен да преобърне предначертаната съдба на Дънди.
Стръмният път обратно към съхранението на клуба се крепи върху успеха на двете основни цели - позитивния точков баланс, достатъчен да подсигури оцеляването на клуба, както и кампанията по набиране на четвърт милион паунда кризисен капитал в рамките на следващите едва 8 месеца. По Коледа ситуацията е все така безутешна. Най-точно я описва назначеният към клуба администратор Брайън Джаксън, който дава едва 50 процента шанс клубът да оцелее - както в спортен, така и във финансов план.
Нo намерили упование в обнадеждения треньор Смит и подтикнати от привързаността си към Дънди, примесени с гняв, упорство и съпротива, фенове и футболисти са далеч от това да развеят белият флаг. Дори напротив.
“Тъмносините” постепенно започват да трупат прилични резултати, които идват предимно на домашна почва. За това спомага и отлагането на редица гостувания, заради бойкоти на фенове, в това число и на чужди агитки, поради наложената от футболната асоциация администрация. Така в период от почти три месеца между ноември и януари Дънди играе няколко поредици от домакинства, в това числи и 5 последователни такива, в които постига 5 победи и допуска само 1 гол.
Феновете също дават своя дан. Многолюдни тълпи отрупват стадиона във всяко домакинство и наливат пари в касата на обезпаричения Дънди. Неведнъж са счупват и рекорди по посещаемост във второто футболно ниво на Шотландия. Последното домакинство на клуба срещу Патрик Тисъл пък отчита над 14,000 посетители при капацитет от малко под 12,000 седящи места. Публиката не само е загрижена за бъдещето на Дънди, но дава и поне няколко хиляди причини на администратора Джаксън за значимостта от оцеляването на клуба.
Развръзката в много двубои пък често остава за последните минути. От денят на попадането си в администрация отборът отбелязва цели 10 гола в последните 10 минути на своите срещи. В една от тях отборът изостава у дома с 0-1 от бъдещите вицешампиони Рейт Роувърс до 84-ата минута. Въпреки февруарският студ, вкочанените феновете остават всеотдайно приковани на “Денс Парк”. Удивителен гол от пряк свободен удар на капитана Гари Харкинс вдъхва живот на Дънди, а с нарастването на огласа в стадиона се стига и до последната минута. В нея домакините предприемат борбен щурм, а лявото крило на домакините Нийл МакКен бележи за победата с единствения си гол за кампанията. Именно треньорът Смит по-късно определя този обрат за кулминацията на сезона.
Тимът на свой ред набира инерция и громи безмилостно. Настървените футболисти, мнозина в своите първи години на мъжко ниво, както и разнородни играчи дошли на проби в отбора, влизат в една необикновена серия от мачове в началото на ноември. Тя продължава чак до края на март, в която Дънди съумява да не загуби нито веднъж. Клубният рекорд скоро е счупен, а до името на треньора Смит в клубната книга с постижения са записани 23 поредни мача без поражение. Дори легендите от шампионският сезон през 1961/1962 година свалят своите барети пред постижението в такива неблагоприятни времена.
За мнозина сезон 2010/2011 година завършва неофициално като шестия значим трофей във витрината на клуба. Отборът официално се спасява в средата на април и на свой ред излиза от администрация през май 2011 година.
Наставникът Смит не пести думи за отпечатъка, оставен от отбора му в историята на източношотландския тим. “Имах щастието да преживя много прекрасни моменти с Дънди - като футболист и като треньор. Когато си поставихме това предизвикателство през ноември да останем в лигата вярвахме неотлъчно, че е постижимо - въпреки всички онези пречки по пътя ни. Днес всеки може да се чувства особено горд за своя принос към клуба в този нелек период.”
А резултатът - Дънди завършва като третия най-резултатен отбор в дивизията (54 гола), с вторият най-добър голов баланс (+20 гола) и небивало шесто място с 44 пункта. Постижението е абсолютен прецедент за отбор изпаднал в администрация и -25 точки пасив. Нещо повече - ако апелът на клуба през декември бива уважен от Шотландската футболна асоциация за анулиране на наказанието на база постепенното излизане на клуба от първоначалното си окаяното състояние, то крайното класиране би било дори още по-забележително. С пълен комплект от 69 точки, Дънди би се изкачил до втората позиция - само на точка зад шампионите Дънфърмлин Атлетик, спечелили промоция в елитната шотландска дивизия.
Но целта все пак е постигната. В речта си на церемонията за играч на сезона на 8 май, председателят на клуба на привържениците Скот Глендей отдава почит към човекът с най-осезаема заслуга за благополучния край на сезона.
“Бари [Смит], ако кажа, че това беше просто един дяволски добър сезон би било омаловажаващо. Ти наследи нещо повредено и ни смая като го преобрази в нещо толкова красиво. Ти достави на хората нещо невъзможно. Поднесе ни точно това, което най-силно копнеехме да видим - добър футбол, воля, усилие, енергия, честност и отдаденост.”
