Чужденците в Скуадра адзура

Сякаш стана нещо напълно естествено в повечето национални отбори в Европа да има натурализирани чужденци или пък играчи, които очеизвадно не се доближават до стереотипите за европейски гражданин. Тук оставяме на страна представителните тимове на Франция и Германия, където вече присъствието на тъмнокожи футболисти не прави впечатление на никого. Дори страни като Дания, Швеция и Норвегия започват да залагат на играчи, които са доста различни от стандартните за тези държави викинги.

По този пример днес ще погледнем какви интересни футболисти са се подвизавали в националния отбор на Италия в последните двайсетина години. В зората на футбола "скуадра адзура" масово използва имигранти от Южна Америка, но през втората половина на 20-и век тази практика сякаш отшумява. И все пак ще се спрем на десетимата най-интересни откъм произход футболисти, които са носили синята фланелка.

10) Анжело Огбона

За всички, които нямат проблем с очите, присъствието на този защитник в нашия списък е доста логично. Анжело Огбона е роден в италианския град Казино на 23 май 1988г. И двамата му родители са тъмнокожи и са нигерийци по произход. В търсене на по-добър живот те емигрират в Италия през 1983г. и се заселват в малкото градче, което се намира някъде по средата между Рим и Неапол. Обинзе Анжело Огбона, както е цялото име на този играч, започва кариерата си в местния тим на Казино, но на 14-годишна възраст е забелязан от един от скаутите на Торино и закупен от "биковете" за мижавата сума от 3000 евро. На 18 дебютира в Серия А, като тогавашният треньор на Торо Алберто Дзакерони му дава шанс за изява, но тимът му губи от Реджина. Едва по това време Огбона получава италианско гражданство, което му отваря вратите и към националните гарнитури. Той започва да играе все по-често като титуляр и се утвърждава като един от основните играчи на Торино. През 2009г. дебютира за младежкия национален отбор на Италия, а две години по-късно и за мъжкия тим. През 2013г. бива трансфериран в местния враг Ювентус за неудовлетворение на тифозите на "биковете". Анжело така и не успява да се наложи като титуляр в защитата на "старата госпожа" в конкуренцията на Джорджо Киелини, Леонардо Бонучи и Андреа Бардзали и през 2015г. напуска в посока Англия, подписвайки с лондонския Уест Хям, където се състезава и до момента.

9) Едер

Моля, не бъркайте този човек с онази португалска легенда, която донесе европейската титла на Кристиано Роналдо и компания през 2016г! Едер Ситадин Мартинс, както е цялото име на този играч, е роден в бразилския град Лауро Мюлер на 15 ноември 1986г. Родителите му го кръщават на нападателя на "салесао” от световното през 1982г. Едер Алейшо де Асис. Нашият Едер започва професионалната си кариера в местния Крисиума Ешпорте Клубе, който по това време се намира в елита на южноамериканската страна. На 18 дебютира за първия отбор, а на 19 вече е трансфериран в италианския Емполи. Преходът не е труден, защото един от дядовците на Едер е италианец и той получава правото да придобие италиански паспорт. Следва една солидна обиколка из Ботуша, като нападателят сменя доста отбори - играе за Емполи на два пъти, между тях за Фрозиноне, а след това в Бреша, Чезена и Сампдория под наем. Тъкмо при "моряците" той показва най-доброто от себе си и те го привличат за постоянно. Солидните му изяви на Луиджи Ферарис, както и нелошото количество голове правят така, че Едер да попадне в полезрението на националния селекционер Антонио Конте на прага на европейските квалификации за първенството във Франция през 2016г. През 2015г. той прави дебют за "скуадра адзура", влизайки като резерва в мач срещу България в София и успява да вкара гол за крайното 2:2. Италия се класира на първенството, а Едер е сред титулярите на Конте във всеки един мач. Вкарва и 1 гол - срещу Швеция в груповата фаза. След края на турнира е закупен от Интер, но там така и не показва истинските си възможности и в крайна сметка е продаден в Китай. В момента играе за Жиангсу Сунинг в местната Суперлига.

8) Амаури

Втори бразилец в нашия списък. Само че за разлика от предходния, Амаури Карвальо де Оливейра, както е пълното име на този щурмовак, не записва нито повече, нито по-малко от 1 мач за националния отбор на Италия. Роден в Карапикуиба, Бразилия, на 3 юни 1980г., той тренира в академията на местния Палмейрас, но не успява да впечатли треньорите и не получава професионален договор. При така стеклите се обстоятелства, на Амаури му се налага да замине за Санта Катарина и да продава въглища, за да се прехранва по някакъв начин. Разбира се, не остава настрана от футбола и рита в отбора на града, който се подвизава във втора щатска дивизия (нещо от сорта на А-регионална група в България). Късметът му се усмихва през 2000г., когато тимът на Санта Катарина е поканен на приятелски турнир в Италия. Там Амаури показва добри игри и е привлечен от швейцарския втородивизионен Белинзона, където играе един полусезон. Мести се на Ботуша и първо се състезава за Наполи, но по онова време в Калчото има сериозни ограничения за футболисти извън Европейския съюз. Налага му се да се премести в Парма, но и там не получава шанс, въпреки че "дуковете" заплащат за правата му 3,5 милиона долара на някой си Харолд МакКензи, който се оказва че държи правата му. Следва сериозна обиколка из Апенините и периоди в Пиаченца, Емполи и Месина. В крайна сметка се озовава в Киево и дори след скандала Калчополи "летящите магаренца" имат шанс да играят в Шампионската лига, но отпадат от Левски, въпреки двата гола на Амаури във вратата на Георги Петков. Купува го Палермо за 7 милиона евро, а представянето му се подобрява с всяка изминала година, за да се стигне до 2008г. и трансфера в Ювентус. "Старата госпожа" все още се опитва да стъпи на крака след завръщането си в Серия А, а Амаури помага с 12 гола в първия си сезон в Торино. През 2009г. се разразява сериозен скандал около него. Селекционерът на Бразилия Дунга праща повиквателна на Амаури, но той отказва, заявявайки че иска да играе за Италия. По това време той все още няма италиански паспорт, а всичко това разбунва духовете на Апенините. В крайна сметка той играе точно един мач за "скуадра адзура", които в приятелска среща срещу Кот д'Ивоар губят с 0:1.

7) Мауро Каморанези

Мнозина със сигурност все още помнят случката след финала на световното първенство в Германия през 2006г., когато Масимо Одо реже прословутата опашка на Каморанези след спечелването на световната титла. Как обаче се стига до там? Мауро Герман Каморанези Сера е роден на 4 октомври 1976г. в аржентинското градче Тандил. От малък е огромен фен на Ривър Плейт, но така и не му се отдава възможност да играе при "райетата". Вместо това Каморанези играе за отбора на Алдосиви, който произлиза от град Мар дел Плата, намиращ се на 100 км от Тандил. Едва на 20 Мауро взима дръзкото решение да замине за Мексико, където да пробие в професионалния футбол. Той подписва с отбор на име Сантос Лагуна, а година по-късно се мести в Уругвай, където рита за Монтевидео Уондърърс. През 1997г. се завръща в Аржентина за да подпише с Банфийлд, където е първият му силен сезон. След 16 гола в 38 мача, той отново заминава за Мексико, като този път се състезава в гранда Круз Азул. Ето че на 23 той е готов да премине в Европа. Шансът да го има в редиците си получава италианският Верона. Впечатлява в първите си два сезона в Серия А и е привлечен в колоса Ювентус. Оказва се, че прадядото на Каморанези е италианец и той получава италианско гражданство. През 2003г. Мауро получава повиквателна за националния отбор на Италия от тогавашния селекционер Джовани Трапатони. Дебютира на 12 февруари 2003г. в контрола срещу Португалия. Утвърждава се на дясното крило на "скуадра адзура" чак до 2010г., когато обявява отказването си, а същевременно напуска и Ювентус. Активът му е 55 мача и 4 гола с националната фланелка, както и завоювана световна купа през 2006г. До края на кариерата си играе в немския Щутгарт, а след това се завръща в родната Аржентина, където рита за Ланус и Расинг, преди да окачи бутонките през 2014г. Така и не успява да играе за любимия Ривър Плейт!

6) Тиаго Мота

Роден в Бразилия, дебютирал във футбола в Испания, национал на Италия. Ето това е интересна биография! Точно това обаче се случва с Тиаго Мота. Той се появява на бял свят на 28 август 1982г. в Сао Бернардо до Кампо, област на Сао Пауло в Бразилия. Между 15 и 17-годишна възраст се състезава в юношеските формации на местния Жувентус, когато привлича вниманието на скаутите от “Ла Масия“ През 1999г. подписва с Барселона, като първо е разпределен да играе в Б отбора, но през 2001 дебютира и в мъжкия тим. На Камп Ноу той остава до 2007, но престоят му е белязан от множество травми, които постоянно го възпрепятстват да се наложи като титуляр при "каталунците". Въпреки това той се изявява като безкомпромисен полузащитник, влизащ без страх в единоборствата. През 2003г. записва три мача за националния отбор на Бразилия в турнира "Голд Къп" (версията на Европейското първенство, провеждана в зона КОНКАКАФ). Всъщност, "кариоките" пращат отбора си от играчи под 23-годишна възраст, но ФИФА зачита този тим като А-отбора на страната. След престои в Атлетико Мадрид и Дженоа, Мота подписва с Интер през 2009г., като представянето му е толкова добро, че той е основна фигура в тима на "нерадзурите", който печели Шампионската лига през 2010г. В същото време той получава и италиански паспорт, тъй като прадядо му е италианец и той има право да играе за "скуадра адзура". Слуховете са, че той ще попадне сред 23-мата избранници на Марчело Липи за световното първенство в ЮАР, но това не се случва. През 2011г. той все пак дебютира за Италия след куп спорове между местната футболна федерация и ФИФА. За "скуадра адзура" има 30 мача и 1 гол, като след европейското първенство през 2016г. обявява оттеглянето си. През лятото на 2018г. прекратява активната си кариера и по настоящем е треньор на юношите на ПСЖ до 17 години.

5) Фабио Ливерани

Още един интересен италианец. По подобие на Анжело Огбона, Фабио Ливерани е роден в Италия, и то в столицата Рим на 29 април 1976г. Баща му е римлянин, а майка му имигрант от Сомалия, което го прави Италиано-сомалиец. Среден на ръст, той започва да се изявява на позицията полузащитник. Не особено деен в защита, но изключително креативен и бързо мислещ, с точни подавания и добра техника. Ливерани изкарва младежките си години на юг, тренирайки в академиите на Палермо, Наполи и Каляри. Дебютира за състава на Ночерина в един Господ знае коя дивизия през 1996г., а през 1997г. подписва първия си професионален договор с третодивизионния Витербезе. През 2000г. преминава в елитния Перуджа, където показва пълния си потенциал и е в основата на добрите игри на "грифоните". Логично, година по-късно е закупен от столичния Лацио. Периодът не е особено сполучлив за "орлите", които биват застигнати от финансова криза и продават всичките си звездни играчи, начело с Ернан Креспо, Хуан Себастиан Верон, Алесандро Неста, Диего Симеоне и Марсело Салас. Така за целия си престой на Олимпико, Ливерани успява да спечели само една Купа на Италия през 2003/04. Въпреки това, добрите му изяви не остават незабелязани от националния селекционер Джовани Трапатони. През 2001г. той дебютира за "скуадра адзура" и става първият тъмнокож играч, който носи националната фланелка. В периода 2001-2006 Ливерани играе в общо 3 мача за Италия. След престоя си в Лацио, той се изявява още във Фиорентина, Палермо и Лугано. След края на кариерата си през 2011г. се захваща с треньорската професия. По настоящем е наставник на Лече, които се борят за влизане в Серия А.

4) Франко Васкес

Поредният аржентинец в този списък, като за разлика от гореспоменатите, Франко Дамиан Васкес реално играе за националния отбор на "гаучосите". Роден на 22 февруари 1989г. в скромното аржентинско градче Танти, той започва с футбола на 14 в местния Барио Парк. Свит и скромен младеж, съотборниците му му лепват прякора "Немия", защото не разговаря почти с никого. През 2005г. се мести в отбора на Белграно, който е ситуиран в Кордоба и се подвизава в елита на аржентинския футбол т.е. тамошната Примера Дивисион. Бърз, техничен и със страхотна визия, Васкес е мечтаният плеймейкър за всеки тим. През 2012г. президентът на Палермо Маурицио Дзамперини вижда в него достоен заместник на току-що продадения за колосална сума на ПСЖ Хавиер Пасторе. Така Васкес се озовава на Ренцо Барбера, но за негово съжаление още в дебютния му сезон Палермо изпада, а той не допринася особено много в битката за спасение и е отдаден под наем в Райо Валекано. При завръщането си обаче сякаш е различен играч. Заедно с Пауло Дибала извеждат Палермо до промоция в елита, а сезон 2014/15 е страхотен за двамата аржентинци. Васкес бележи 10 гола и дава още толкова асистенции. Това кара Антонио Конте да повика халфа в националния отбор, за който той има право да играе, тъй като майка му е родена в Италия. В началото Васкес е в дилема дали да приеме или да изчака да бъде поканен в А-отбора на Аржентина, но през 2015г. приема и изиграва две срещи за "скуадра адзура". По това време Конте е силно критикуван за това, че разчита на Васкес, както и на родения в Бразилия Едер за сметка на "стопроцентови италианци". След края на сезон 2015/16 Франко е продаден на Севиля за 15 милиона евро, където се състезава и до днес. По същото време в интервю заявява, че би се радвал да носи националната фланелка на Аржентина. През 2018г. мечтата му се сбъдва и той записва 3 мача за "гаучосите" до момента.

3) Жоржиньо

Пак бразилец... Латиноамериканците винаги са били на почит на Ботуша, но напоследък започнаха да стават все повече и повече в националния отбор на Италия. Такъв е и случаят с Жоржиньо, чието пълно име е Жорже Луиш Фрейо Фильо. Той е роден на 20 декември 1991г. в Имбитуба, Бразилия, но докато е на 15 емигрира на Апенините, заедно с родителите си. Интересното е, че майка му го запалва по футбола. По нейно настояване той се записва в школата на Верона през 2007г., а през 2011г. дебютира в мъжкия отбор. Също както и останалите латиноси в този списък, Жоржиньо има роднина италианец. В този случай, това е пра-прадядо му, а дядо му има италиански паспорт - нещо, което позволява и на халфа да се сдобие с такъв. След два сезона в Серия Б, Верона получава правото да играе в елита за сезон 2013/14, а Жоржиньо е толкова впечатляващ, че още по време на зимната пауза е закупен от Наполи по схемата за съвместна собственост. Въпреки че в продължение на 4 години той не вкарва нито един гол в Калчото, треньорът на неаполитанците Маурицио Сари неминуемо му гласува доверие. През 2016г. логичното се случва и той получава повиквателна за националния отбор от същия този Антонио Конте. Той дебютира на 24 март при равенството 1:1 срещу Испания в европейска квалификация, играна на стадио Фриули в Удине (по настоящем Дачия Арена). Наследникът на Конте, Роберто Манчини, продължава да разчита на Жоржиньо в мачовете на "скуадра адзура". На клубно ниво той последва Маурицио Сари в английския Челси през лятото на 2018г., като не прави кой знае колко впечатляващ първи сезон на Острова.

2) Марио Балотели

Мнозина ще запомнят тъмнокожия нападател най-вече с огнения му темперамент и необмислените постъпки на и извън терена, а не чак толкова с футболните му качества. Марио Баруа, както е истинското име на "деветката", е роден в Палермо на 12 август 1990г. в семейството на ганайски имигранти. Още докато е на две се мести в Бреша, а година по-късно е отнет от родителите си, тъй като те нямат финансовата възможност да му осигурят нормален живот и медицински грижи. Даден е в приемното семейство на Силвия и Франческо Балотели, които го отглеждат като свой собствен син. И все пак той трябва да изчака, докато стане на 18, за да получи италианско гражданство. Междувременно се записва в  академията на Лумецане и дебютира едва на 15 в Серия Ц1. Същата година е забелязан от миланския гранд Интер и привлечен за 150 000 евро, като преди това кара неуспешни проби и в Барселона. Балотели, както той избира да се казва, дебютира в Серия А на 17 години, а на 18 вече е първи избор в нападението на "нерадзурите". През 2010г. той дебютира в мъжкия национален отбор на Италия, като преди това играе и за юношите. Същата година преминава в редиците на Манчестър Сити за огромната по онова време сума от 22 милиона евро. Изявите му варират от брилянтни до тотални разочарования. Публичният му живот също е доста обсъждан, тъй като той постоянно се забърква в неприятности. Обикаля солидно количество отбори, сред които Ливърпул, Милан, Ница, а по настоящем се подвизава в Олимпик Марсилия. Заради всичките му своеволия спира да бъде викан в националния отбор в периода между 2014г. и 2018г. Откривателят му Роберто Манчини все пак го връща в "скуадра адзура" през май 2018г., а "Супер Марио" вкарва във вратата на Саудитска Арабия. До момента за Италия има 36 мача и 14 гола.

1) Мойзе Кийн

Най-новата перла в короната на Ювентус и националния отбор на Италия. Атлетичен и клиничен пред гола, Мойзе Биоти Кийн много прилича на Балотели от ранните му години. Роден на 28 февруари 2000г. във Верчели, Италия, той има възможност да се състезава за "скуадра адзура" и за Кот д'Ивоар, тъй като родителите му са имигранти тъкмо от страната на слоновата кост. Когато е на 4, те се развеждат и Мойзе, както и двамата му братя заминават да живеят в Асти с майка си. Записва се в местния футболен отбор когато е на 7, а същата година по препоръка на скаут на Торино заминава да тренира при "биковете". През 2010г. избира да продължи кариерата си в местния съперник Ювентус, тъй като е едва на 10, а до 14-годишна възраст договорите се подновяват всяка година. През 2016г. дебютира за първия отбор на "старата госпожа", като преди това впечатлява за юношите на тима в Примаверата. Поставя рекорд за първия играч, роден след 2000-та година, който играе в Серия А. Три дни по-късно поставя същия рекорд и в Шампионската лига. През 2017г. вкарва първия си гол за Ювентус, като става първия играч, роден след 2000-та година, който вкарва гол в Серия А. През сезон 2017/18 е преотстъпен на опашкаря Верона, като бележи само 4 гола за кампанията, но един от тях пада в мрежата на Милан, а други два вкарва срещу Фиорентина. През това време Кийн играе за всички възможни юношески и младежки национални гарнитури на Италия и вкарва солидно количество попадения. През ноември 2018г. получава повиквателна за мъжкия отбор на "скуадра адзура" и дебютира в приятелски мач срещу САЩ на 20 ноември. Първия си гол за А-отбора вкарва през март 2019г. в европейска квалификация срещу Финландия. Три дни по-късно бележи и срещу Лихтенщайн. След това вкарва и в три поредни срещи за Ювентус в Серия А. А е едва на 19...

Достойни за споменаване:

 - Стефан Ел Шаарави - "Малкият фараон", както е прякорът на този офанзивен играч, е роден на 27 октомрви 1992г. в Савона, Италия. Баща му е египтянин по произход, а майка му е наполовина италианка, наполовина швейцарка. Юноша е на Легино, след това изкарва няколко сезона и в Дженоа, където дебютира в мъжкия футбол. След успешен период под наем в Падова (отборът, от който тръгва великия Алекс Дел Пиеро), Милан се възползват от сравнението и го купуват през 2011г. Първият му сезон на Сан Сиро не е особено успешен, но през следващия става голмайстор на "росонерите" и е същински хит в Калчото! На 15 август 2012г. е и дебютът му в мъжкия национален отбор на Италия, като преди това играе за всички младежки и юношески формации на "скуадра адзура". В момента се подвизава в отбора на Рома, но спадът във формата му му коства мястото в националния отбор, за който не е играл от 2017г.

 - Дани Освалдо - аржентинец по произход, той обикаля голям брой отбори, както в родината си, така и на Ботуша. Роден на 12 януари 1986г., Пабло Даниел Освалдо е юноша на Ланус и Банфийлд, но дебюта си в мъжкия футбол прави в състава на Уракан. След нелоша първа кампания и 11 гола в 33 мача, 19-годишният Освалдо е привлечен в Аталанта и пътешествието му из Европа започва. Играе още за Лече, Фиорентина и Болоня преди да предприеме промяна и да подпише с испанския Еспаньол. Тъкмо с екипа на каталунския тим изгрява на голямата сцена. Междувременно се оказва, че той има право да играе за националния отбор на Италия, тъй като прадядо му е роден на Апенините. Силните му изяви по испанските терени карат Рома да плати 15 милиона евро за правата му през лятото на 2011г. Той пристига в Рим със статута на звезда, а същата година получава и първата си повиквателна за националния отбор на Италия поради контузии на титулярните нападатели Марио Балотели и Джампаоло Пацини. Дебютът му е на 11 октомври при победата с 3:0 над Северна Ирландия. За "скуадра адзура" има общо 14 мача и 4 гола. След Рома играе още в Саутхямптън, Ювентус, Интер, Порто и Бока Хуниорс, където се оттегля от футбола през 2017. Има предложение да подпише със Севиля, но заявява, че предпочита барбекю и бира пред тежките тренировки и отказва.

 - Габриел Палета - интересно до какво води кризата в един отбор. Габриел Алехандро Палета е роден на 15 февруари 1986г. в аржентинската столица Буенос Айрес. Алогично, той не започва в някой от местните грандове, а вместо това се състезава в школата, а по-късно и в мъжкия състав на Банфийлд. Когато е на 20 подписва шокиращ договор с... Ливърпул! Той става вторият аржентинец на Анфийлд след Маурисио Пелегрино, но играе за "мърсисайдци" в едва 8 срещи. Ливърпул обмислят да го дадат под наем, но в крайна сметка го продават на Бока Хуниорс. През 2010г. закъсалият Парма решава да го върне в Европа и той сформира защитна двойка заедно с капитанът Алесандро Лукарели. Въпреки че играе в няколко мача за младежкия национален отбор на Аржентина през 2005г., той получава италиански паспорт, тъй като прадядо му е роден на Ботуша и в последствие емигрирал в Южна Америка. Стабилните изяви на Палета с екипа на "пармалатите" му печелят повиквателна за "скуадра адзура" и той дебютира на 5 май 2014 при загубата с 0:1 от Испания. Освен този мач, той носи синята фланелка в още 2 случая. След това кариерата му продължава в Милан, Аталанта, а по настоящем играе в китайския Жиангсу Сунинг.

Помогнете на мисията ни за достоверност на новините. Споделете тази статия във Facebook и посещавайте otzasada.com всеки ден!