Във втората статия от тази наша поредица поглеждаме към представянето на няколко избрани от нас треньора, за да се опитаме да преценим дали е по-добре за отборите им да бъдат уволнени в края на сезон 2019/2020 или да бъдат оставени да продължат работата си. Днес ще направим именно такъв анализ за един от най-емблематичните играчи и настоящ наставник на Манчестър Юнайтед - Оле Гунар Солскяер.
Представяне в турнирите
Когато Оле пое юздите на тима през декември 2018г, “червените дяволи” играеха скучноват футбол и се намираха на 6 място в класирането. В първите месеци от новия режим играчите сякаш бяха окрилени. Последва впечатляваща серия от победи (10 от 12 мача), които включваха и такива зрелищни резултати като 5:1 срещу Кардиф, 4:1 срещу Борнемут и 3:0 срещу Фулъм. Отборът също така победи Тотнъм Хотспър и извоюва героично равенство срещу Ливърпул.
В Шампионската лига те елиминираха ПСЖ, след като успяха да наваксат дефицит от цели 2 гола от първата среща и за известно време изглеждаше, че норвежецът е новият месия на “Олд Трафорд”.
Всичко обаче започна да се обърква именно след паметната вечер в Париж. В последните 9 двубоя от първенството Юнайтед спечелиха едва 2 срещи и в крайна сметка след всички приказки за промени, нови ери и връщане към идеалите на клуба, мястото в класирането, което бе завоювано бе… 6-то. Точната позиция, при която бе уволнен Жозе Моуриньо.
Разбира се, не може да се отрече, че Оле пое отбора в кризисен момент. Цялостно схващане бе, че за да наложи напълно идеите си ще му трябва една пълна предсезонна подготовка. Това се случи през лятото на 2019г, но през новия сезон “дяволите” продължават с колебливите си представяния. След 12 изиграни мача във Висшата лига те се намират на 7 място с 4 победи, 4 равенства и 4 загуби. Може би е малка утеха, че на този етап на кампанията през миналата година под ръководството на Моу отборът бе 8-ми.
Оценка: 5/10
Трансфери
Със сигурност това е зоната, в която Солскяер трябва да получи най-високи бележки. През лятото бяха привлечени Хари Магуайър, Аарън Уан-Бисака и Даниел Джеймс. И тримата са едни от играчите, които се представят най-силно в състава на “червените дяволи.”
Дан Джеймс (едва на 21г.) записа 3 гола и 2 асистенции в своите 12 участия във Висшата лига. Това значи, че той е допринесъл за попадение в почти половината от срещите, в които е играл. Уан-Бисака от своя страна впечатлява на десния бек, като в двубой след двубой статистиките сочат, че той един от най-стабилните дефанзивни играчи в първенството. В момента Аарън дори е на първо място по отнети топки, съпоставен с всеки друг играч от елита. Англичанинът е сторил това общо 35 пъти за 10 участия.
Хари Магуайър също подобри защитата на тима с редица солидни изяви. Именно това сочи статистиката. Той блести и с лидерски качества, като от сега си личи, че някой ден той ще се превърне в отличен капитан на отбора и лоялен лейтенант на мениджъра си. Благодарение на неговото пристигане и това на Уан-Бисака, Манчестър Юнайтед са допуснали едва 12 гола през тази кампания (21 след 12 мача през миналата) и се радват на четвъртата най-добра защита.
Единственото черно петно за Оле по време на летния трансферен прозорец идва от факта, че той се раздели с халф и нападател в лицето на Ерера и Лукаку, но не успя да намери време или финанси да ги замени. Като резултат на това, в тима липсва дълбочина и “червените дяволи” изпитват сериозна жажда за голове и играчи, които да обръщат хода на мачовете.
Оценка: 8/10
Тактически промени
Най-успешния период на Сослкяер бяха първите месеци от назначението му. Тогава той замени предпазливото 4-3-3 на Моу с далеч по-нападателното 4-2-1-3, като позицията на Погба, бе точно зад нападателя, а енергичният Андер Ерера се включваше да помага както в атака, така и в защита.
През тази кампания подредбата на отбора прилича повече на 4-2-3-1, като дори в тежкото дерби с вечния враг Ливърпул норвежецът с бебешкото лице излезе с експерименталното 3-5-2 и изненадващо за мнозина изпрати гостите си със заслужена точка. Все още не е ясно коя подредба е оптимална за състава.
Сослкяер се опитва да наложи на тима си да пресира дълбоко в половината на съперниците си и разбира се им задава да играят бързо и контра атакуващо. Когато всичките му идеи сработят се получава нещо наистина специално. Победата с 4:0 над Челси на старта на сезона е добър пример за това, както и сразяването на Норич с 3:1 през октомври.
Проблемът обаче е, че това се случва значително рядко. В повечето двубои момчетата на Оле изглеждат изгубени и объркани. За някои фенове дори е трудно да видят каква е разликата между философията на новия мениджър и стила, който практикуваше Жозе. Донякъде фактът, че Пол Погба е контузен смекчава вината, но изненадващо Солскяер го пуска в по-дефанзивна позиция - близо да защитата, където помага с изнасянето на топката. По този начин уменията на плеймейкъра да твори в предни позиции са пропилени. Предстои да видим дали Оле ще промени тази своя идея при завръщането на френския халф.
Оценка: 5/10
Крайна оценка на автора: Да остане или да си тръгне?
Според мен за клуба е фатално, че в последните няколко сезона се сменят мениджърите като носни кърпички, но в същото време не смятам, че визията на кой да е от уволнените наставници в лицето на Дейвид Мойс, Луис ван Гаал и Жозе Моуриньо пасваше на Манчестър Юнайтед. В това отношение Оле Солскяер може би се приближава повече до точния човек - той налага момчета от академията и се опитва да играе нападателно и скоростно.
Но от друга страна е редно да си зададем въпроса дали в дългосрочен план Оле ще успее да надхитри доказани треньори като Пеп Гуардиола и Юрген Клоп, които в момента най-вероятно са на върха на хранителната верига при наставниците в цял свят.
Ако трябва да бъдем честни, за сега фенове и ръководство са зад него, но рано или късно ще поискат клубът да се върне най-после там, където са свикнали да го гледат - коронясан като шампион на Англия и Европа. Лично аз не смятам, че капацитетът на Солскяр като наставник му позволява да мери сили с изброените величия и за това бих предложил следното - той да ОСТАНЕ до края на следващия сезон (2020/2021), в което време ще получи три трансферни прозореца (два зимни и един летен) за да обнови състава и потенциално да добави още 6 нови футболисти (+ младежи от академията), тъй като очевидно има нюх за намиране на нешлифовани диаманти и след това този нов и гладен отбор да бъде поверен в ръцете на някой от ранга на Маурисио Почетино или Ерик тен Хааг, които са далеч по-компетентни и доказани в мениджърската професия.
