И така, четвъртфиналите в Шампионската лига чукат на вратата, което ни обещава поредна порция легендарен футбол. В някои от сблъсъците има ясно изявен фаворит, а в други крайните победители изглеждат неопределими. Поглеждаме към историята обаче, за да установим, че понятието "фаворит" в Шампионската лига доста често не значи абсолютно нищо. Тук ще проследим няколко случая, в които така наречените "аутсайдери" направиха и невъзможното, за да продължат напред.
10) Порто - Манчестър Юнайтед (2003/04)
Пак се връщаме към една от най-странните години във футбола, а именно 2004. Ако запалянковците бяха потресени от успеха на Порто в най-престижния европейски клубен турнир, то само месец и половина по-късно гърците хвърлиха още по-голяма бомба, печелейки Европейското първенство в Португалия. Та за "драконите" - предвождани от Жозе Моуриньо, те печелят Купата на УЕФА през предходния сезон, но въпреки това никой не ги слага сред фаворитите за "ушатата". Те прескачат група с Реал Мадрид, Олимпик Марсилия и Партизан, но теглят късата клечка за осминафиналите. Пада им се един от фаворитите в турнира Манчестър Юнайтед, който разполага с играчи като Кристиано Роналдо, Уейн Рууни, Рууд Ван Нистелрой, Райън Гигс, Пол Скоулс и т.н. Порто не показва никакъв страх и печели мача на новооткрития "Ещадио До Драгао" с 2:1, въпреки че изостава с 0:1, но благодарение на двата гола на южноафриканеца Бенедикт Макарти осъществява пълен обрат. До тук добре. Само че всички знаят колко трудни могат да бъдат гостуванията на "Олд Трафорд", особено когато "червените дяволи" имат да наваксват в резултата. Двубоят се развива по план за сър Алекс Фъргюсън и компания. Те водят с 1:0 и благодарение на гола си на чужд терен се класират напред. Само че тогава късметът обръща гръб на Юнайтед. Порто изравнява с гол в последната минута на Кощиня и за ужас на 67 000 зрители елиминира "червените дяволи" от турнира, а Жозе Моуриньо празнува, тичайки напред-назад по тъчлинията. Легендата за "Специалния" се заражда!
9) Динамо Киев - Реал Мадрид, (1998/99)
Украинците са една от големите сили в съветския и европейски футбол през 60-те, 70-те и 80-те, но след промяната и разпада на съюза се загубват за няколко години от футболната карта. Само че огромната фигура на Валерий Лобановски не спира да влияе върху историята на този клуб. Динамо вади поредното си силно поколение в края на 90-те и първо достига до четвъртфинал в турнира на богатите през 1997/98, но е елиминиран от бъдещия финалист Ювентус. Година по-късно обаче, киевци отново са във вихъра си. Те прескачат група с Арсенал, Ланс и Панатинайкос и то като първи отбор. Форматът на турнира тогава е такъв, че само победителят в групата се класира напред. Динамо обаче няма късмет и в четвъртфинала му се пада да играе срещу носителя на отличието Реал Мадрид, който разполага с фигури като Роберто Карлош, Фернандо Йеро, Мануел Санчис, Фернандо Редондо, Кларънс Зеедорф, Раул Гонзалес, Давор Шукер, Кристиан Карембьо и т.н. Само че в редиците на киевския клуб се подвизава един млад нападател, който в последствие става носител на "Златната топка" - Андрий Шевченко. Тандемът му в атаката на Динамо със Сергей Ребров е покъртителен и двамата бележат огромно количество голове. Срещата на "Бернабеу" завършва при резултат 1:1, като Миятович и Шевченко са точни и оставят развръзката за реванша. Това, което следва, е истинска футболна лекция от страна на Лобановски. "Дявола от изток", както е известен Шева, бележи два безответни гола в мрежата на Бодо Илгнер и класира Динамо за полуфиналите, а седемкратният европейски шампион Реал Мадрид се прибира в Испания с подвита опашка за изненада на цялата футболна общественост на стария континент.
8) Апоел Никозия - Лион (2011/12)
Винаги да отпаднеш от отбор-дебютант си е доста разочароващо. Доминацията на "хлапетата" във френския футбол приключва през 2008, а с това и великите мачове на тима в европейските клубни турнири. И все пак Лион прескача груповата фаза в Шампионската лига през сезон 2011/12, но по един скандален начин след много съмнителни 90 минути на стадион "Максимир" в Загреб. В същото време участващият за пръв път в турнира тим на Апоел Никозия прави същински фурор и подхлъзва тимове като Порто, Зенит и Шахтьор Донецк, печелейки групата си. Когато обаче жребият среща "легендата" (прозвището на кипърците) с доказан фактор в европейския футбол, мнозина решават, че това е краят на приказката за островитяните. Да, ама не! Лион печели първата среща на стария "Стад де Жерлан" с 1:0 с гол на Александър Лаказет, а в състава на французите личат още имената на играчи като Юго Лорис, Крис, Ким Калстрьом, Лисандро Лопес, Мишел Бастос, Антони Ревейер, Али Сисоко, Йоан Горкуф, Самуел Юмтити и т.н. Апоел от своя страна отправя едва един удар по посока вратата на "хлапетата". Реваншът в Никозия протича по подобен начин, само че "легендата" успява да остиска победа с 1:0 след попадение на бразилския нападател Мандука, който в последствие получава и червен картон. Останали с 10 души, кипърците докарват нещата до изпълнение на дузпи, където взимат скалпа на своя именит съперник, хвърляйки бомбата в турнира през 2011/12.
7) Байер Леверкузен - Манчестър Юнайтед (2001/02)
"Аспирините" никога не са ставали шампиони в Бундеслигата, но това не им пречи да участват редовно в турнира през последните 20 години. През 2001/02 те не само участват, но и правят най-големия пробив в историята си. Предвождан от стриктния наставник Клаус Топмьолер, отборът на Байер Леверкузен е изпълнен с интересни имена, които са далеч от определението "звезди", но играят по един прекрасен начин. Ханс-Йорг Бут, Йенс Новотни, Зе Роберто, Йълдирай Бастюрк, Михаел Балак, Лусио, Бернд Шнайдер, Карстен Рамелоу, Оливер Ньовил, Улф Кирстен, Диего Пласенте иии Димитър Бербатов се борят за требъл, като водят в класирането в Първа Бундеслига, играят финал за Купата на Германия, а в Шампионската лига печелят с лекота. "Аспирините" преминават през група с Депортиво Ла Коруня, Арсенал и Ювентус и дори излизат като отбор-победител. На четвъртфиналите играят с Ливърпул и мнозина ги отписват още тогава. Още повече че "мърсисайдци" печелят с 1:0 първия мач на "Анфийлд". Леверкузен осъществява огромна изненада, побеждавайки в реванша с 4:2. На полуфиналите пък противник е един от фаворитите в надпреварата Манчестър Юнайтед, което по принцип означава край на амбициите за Топмьолер и компания. Само че безкрайно талантливият отбор на Байер Леверкузен не се примирява със съдбата си и изиграва един страхотен мач на "Олд Трафорд", завършил 2:2. В ответната среща на "Байарена" "аспирините" преминават през ада, след като се добират до ново равенство 1:1, а в последните минути Диего Пласенте чисти от голлинията сигурно попадение. Така с повече отбелязани голове на чужд терен, Байер елиминира своя именит съперник за разочарование на сър Алекс Фъргюсън, който вижда мечтите му да спори за отличието насред родния си Глазгоу (там се играе финалът в това издание) разбити на пух и прах. "Аспирините" обаче завършват кампанията с празни ръце, тъй като губят финала, изпускат титлата в Бундеслигата и биват победени за Купата на Германия.
6) ПСЖ - Манчестър Юнайтед (2018/19)
Няма как да не включим въпросната среща в този списък. Някой незапознат или държан в изолация през последните години би се учудил как може да сложим състава на Юнайтед като аутсайдер, но той си е точно такъв. След отказването на сър Алекс Фъргюсън през 2013, "червените дяволи" се лутат в търсене на новия си облик. Нито "Избрания" Дейвид Мойс, нито Луис ван Гаал, нито Жозе Моуриньо успяват да влязат в обувките на шотландеца. Последният дори влиза в конфликт с няколко от играчите на клуба, които отявлено го бойкотират. Отборът играе зле, губи точки от на пръв поглед непретенциозни съперници и има проблеми във всяка една зона на терена. Все пак Юнайтед излизат като втори от група с Ювентус, Валенсия и Йънг Бойс. Жребият за осминафиналите обаче е покосяващ и праща "червените дяволи" срещу един от големите фаворити и най-мощен финансово клуб в света ПСЖ. С оглед на представянето на Юнайтед това значи почти сигурно отпадане, но ръководството взима решение да уволни провалилия се Жозе Моуриньо и да го замени с клубния талисман Оле Гунар Солскяер. Това сякаш вдъхва нов живот в отбора и резултатите се подобряват. Солскяер магически преобразява Юнайтед и записва 8 победи и 1 равенство в 9 мача. Все пак двубоят с ПСЖ на "Олд Трафорд" е загубен с 0:2, а ситуацията се утежнява още, тъй като звездата Пол Погба си вади червен картон в края на срещата и пропуска реванша. Освен това поради контузии за мача на "Парк де Пренс" отпадат още Антони Марсиал, Алексис Санчес, Джеси Лингард, Хуан Мата, Андер Еререа, Неманя Матич. На тяхно място Оле Гунар Солскяер взима половин дузина юноши, които не са играли никога за първия отбор. Въпреки всичко, Юнайтед успява някак си да вземе победата с 3:1 и да елиминира французите, в чиито редици пък липсва звездата Неймар, а голмайсторът Единсон Кавани е резерва и влиза на пожар в 93-тата минута. След края на мача треньорът на ПСЖ Томас Тухел заявява, че не може да повярва, че тимът му е отпаднал.
5) Реал Мадрид - Аякс (2018/19)
Още един двубой от същия сезон, който ще остане в историята като шокиращ. Реал Мадрид, доминант в европейския футбол в последните 3 сезона, се разделя през лятото с голямата си звезда Кристиано Роналдо и е напуснат от треньора Зинедин Зидан. Въпреки това в отбора е взет вратар номер 1 за 2018 Тибо Куртоа, а освен това на "Бернабеу" се завръща и натиреният Мариано Диас, който прави фурор с екипа на френския Лион. Доминиканецът дори получава фланелката с номер 7, но рядко се появява в игра. И все пак в тима има играчи като Рафаел Варан (световен шампион), Серхио Рамос, Тони Кроос, Лука Модрич (Зпатна топка за 2018), Касемиро, Карим Бензема, Гарет Бейл, Иско, младите надежди Марко Асенсио, Дани Себайос, Маркос Йоренте, Алваро Одриозола и Винисиус Жуниор. Реал играе колебливо и треньорът Хулен Лопетеги скоропостижно е уволнен и заменен от Сантиаго Солари. "Кралският клуб" все пак комфортно преминава груповата фаза, където съперници са отборите на Рома, ЦСКА Москва и Виктория Пилзен, но все пак испанците губят на два пъти от московските армейци. Жребият се оказва на пръв поглед благосклонен и отрежда Реал да се изправи срещу холандския Аякс. "Белия балет" печели първата среща на "Йохан Кройф Арена" с 2:1 и до такава степен изглежда сигурен в класирането си напред, че капитанът Серхио Рамос си вади умишлено жълт картон, като по този начин пропуска реванша поради наказание, но е чист за четвъртфиналите. Само че до тях така и не се стига. Аякс изиграва едни феноменални 90 минути на "Бернабеу" и печели с 4:1, а европейският клубен шампион изглежда като ученически отбор. В защитата на "кралете" цари тотален хаос, а в предни позиции нещата не се получават за Бензема и компания. Феновете на Реал са толкова разочаровани, че започват да скандират името на Жозе Моуриньо.
4) Монако - Реал Мадрид (2003/04)
Както вече споменахме, 2004 е година на върховни изненади. Освен победителя в състезанието Порто, другият финалист Монако също успява да направи сензация, елиминирайки огромния фаворит Реал Мадрид. "Монегаските", които по онова време са един от последните шампиони в Лига 1 преди доминацията на Олимпик Лион, са предвождани от тепърва прохождащия в попрището треньор Дидие Дешан. В състава се подвизават играчи като Людовик Жюли, Себастиен Скилачи, Гаел Живе, Патрис Евра, Жером Ротен, Дадо Пършо и Шабани Нонда. Там са още Ярослав Плашил и Емануел Адебайор, но те са прекалено млади и не се разчита на тях. В нападение пък можем да намерим изхвърления именно от Реал щурмовак Фернандо Мориентес. Монако печели група С, в която са още отборите на Депортиво Ла Коруня, ПСВ Айндховен и АЕК Атина и вади сравнително лесен жребий за осминафиналите. Съперник е отборът на Локомотив Москва, който обаче се оказва костелив орех и печели двубоя в руската столица с 2:1, но в реванша Дадо Пършо вкарва единствения гол за 1:0 и класира Монако напред. Там вече задачата на "монегаските" става много сложна, защото трябва да мерят сили с Реал Мадрид. В редиците на "кралския клуб" намираме хора като Касияс, Зидан, Роналдо, Фиго, Раул, Бекъм и т.н. Галактико отвсякъде! Срещата на "Бернабеу" завършва с победа за Реал с 4:2, като шансовете за Монако изглеждат илюзорни, но все пак Мориентес е наказал бившия си клуб и оставя маааалка вратичка, през която французите да се проврат. Те успяват да го сторят, побеждавайки с 3:1 в мача на "Стад Луи II", и отново същият този Мориентес бележи. Цялата армада звезди на Реал събира панаира и се прибира вкъщи, за да гледа полуфиналите по телевизията, а шокът е огромен!
3) Депортиво Ла Коруня - Милан (2003/04)
Още една огромна сензация в това издание на турнира. С нея обаче за съжаление се слага краят на големия отбор на "Супер Депор". И все пак споменът е жив, защото такъв обрат не се случва всеки ден, особено с участието на италиански тим. Депортиво и неговият треньор Хавиер Ирурета си печелят статута на живи легенди, ставайки шампиони на Испания за сезон 1999/00 за пръв и до момента последен път в своята история. Те са и постоянно присъствие в Шампионската лига, като се представят с доста сериозен успех. Тук обаче галисийците надминават себе си, достигайки до полуфиналите. Депортиво е в група с Монако, ПСВ Айндховен и АЕК Атина и участва в най-резултатния по онова време мач в Шампионската лига - 3:8 срещу тима от княжеството. В крайна сметка "Супер Депор" излиза като втори отбор и получава тежък жребий за осминафиналите - италианския шампион Ювентус. С две победи с по 1:0 "старата госпожа" е отстранена, а в четвъртфиналите чака друг представител от Ботуша - Милан. Срещата на "Сан Сиро" е истинска катастрофа за Ирурета и момчетата му. Крайното 1:4 е най-малкото, с което те се отървават, а звездите на Милан правят каквото си искат. Вкарват Кака, Шевченко и Пирло, но освен това възможности пропускат още Филипо Индзаги, Кларънс Зеедорф и Йон Дал Томасон. Реваншът изглежда безсмислен и явно това си мислят и жителите на град Ла Коруня. "Риасор" е полу-празен в началото, но до края на първото полувреме вече се пръска по шевовете! С голове на Валтер Пандиани, Хуан Карлос Валерон и Алберто Луке, Депортиво набързо наваксва изоставането си, а през втората част капитанът Фран забива последния пирон в ковчега на "росонерите" за крайното 4:0. Гореспоменатите звезди на Милан плюс Паоло Малдини, Алесандро Неста, Дженаро Гатузо и Мануел Руи Коща изглеждат повече като спаринг-партньор, отколкото като 6-кратен европейски шампион пред вдъхновения тим на "Супер Депор"!
2) Рома - Барселона (2017/18)
Пресен пример също от последните години. В което и състезание да се появи, отборът на Барселона винаги е един от фаворитите за спечелването му. "Каталунците" са устремени към требъл, като водят в Ла Лига и са на финал в турнира за Купата на Краля. В Шампионската лига пък са спечелили традиционно групата си, в която са още Ювентус, Спортинг Лисабон и Олимпиакос и то без да допуснат поражение. Все пак жребият за осминафиналите е сравнително труден. Там ги чака отборът на Челси, който не веднъж е бил препъни-камък за амбициите на испанците. С общ резултат 4:1 Барса се класира напред, като там на пръв поглед ги чака не особено труден за преодоляване опонент - италианският Рома. "Вълците" от своя страна печелят група А, в която са още Челси, Атлетико Мадрид и Карабах, а в осминафиналите се справят с Шахтьор Донецк след повече отбелязани голове на чужд терен. Жребият обаче не е благосклонен и ги праща срещу добре смазаната машина Барселона. Още повече че първият мач на "Камп Ноу" завършва при резултат 4:1 за "каталунците", но реално две от попаденията са автоголове на играчи на Рома. Освен това Един Дзеко пропуска няколко много изгодни положения, показвайки че "вълците" имат зъби и ще се борят за мястото си в турнира. Реваншът на "Олимпико" преминава по много различен начин. Рома буквално премазва каталунския гранд, а играчи като Луис Суарес и Лионел Меси са пълни фигуранти на терена. Дзеко пак вкарва, а другите попадения са дело на отбелязалите си автоголове в първия мач Даниеле Де Роси и Костас Манолас. Крайното 3:0 изхвърля Барселона от надпреварата далеч по-рано отколкото им се иска на всички привърженици на "каталунците". Истината е, че те подценяват срещата и плащат цената за това, доглеждайки останалите мачове от турнира по телевизията.
1) Барселона - ПСЖ (2016/17)
Някои наричат този сблъсък най-великият обрат в историята на футбола, други пък все още не могат да приемат част от решенията на рефера Дениз Айтекин и подозират намесата на УЕФА в крайния изход. Истината със сигурност е някъде там, но едно нещо е факт: Барса и ПСЖ ни поднасят шоу, невиждано до тогава. Сезонът не е от най-силните за "каталунците". След спечелването на отличието през 2015, те постепенно дават назад и през 2015/16 отпадат на четвъртфинал от Атлетико Мадрид. През 2016/17 се движат в познатото си добро темпо, преодоляват груповата фаза с лекота, след като изпреварват отборите на Манчестър Сити, Селтик и Борусия Мьонхенгладбах. В осминафиналите обаче им се пада амбициозният тим на ПСЖ, който постепенно налага пълна доминация във френската Лига 1 и тероризира съперниците си. Парижани са останали втори в своята група, като в последния мач левашки правят 2:2 с Лудогорец на собствения си стадион и изпускат първото място за сметка на Арсенал. Освен това, те приемат "каталунците" в първата среща, а в реванша гостуват. Това ги амбицира да постигнат максимално добър резултат на "Парк де Пренс" и те го правят. Тоталното надмощие на ПСЖ придобива цифрово изражение 4:0, а Ди Мария, Дракслер и Кавани правят каквото си искат с клетите Пике и Юмтити. Ответният мач изглежда безсмислен, защото Барса не показва нищо от възможностите си. Пред почти 100 000 зрители на "Камп Ноу" обаче се разгирава невероятен екшън. "Каталунците" подхващат своя съперник още от първата минута и до почивката вече водят с 2:0. Малко след подновяването на играта резултатът става 3:0 и чудото изглежда близо, но тъкмо тогава Единсон Кавани бележи, което означава, че на Меси и компания им трябват нови 3 гола, за да преминат напред. Както вече споменахме, двубоят е съпътстван с множество спорни съдийски решения, а до 88-мата минута ПСЖ изглежда сигурен за четвъртфиналите, тъй като след гола на Кавани отборът на Барселона е стъписан и не прави нищо. Тогава обаче Неймар избухва с гол от пряк свободен удар, а в началото на даденото 5-минутно продължение вкарва и от дузпа. Секунди преди последния съдийски сигнал, юношата от Ла Масиа Сержи Роберто попарва французите за крайното 6:1, което отваря пътя на Барса към четвъртфиналите.
БОНУС:
Ливърпул - Барселона (2018/19)
Пътят към "Ушатата" никога не е лесен и в това за втора поредна година се убеждава отборът на Барселона. След като 12 месеца по-рано "каталунците" си бяха позволили да отпаднат от Рома след едни апокалиптични 90 минути в Италия, никой не смята, че Меси и компания ще повторят упражнението срещу далеч по-сериозен опонент като Ливърпул. Още повече, че Барса няма загуба до този момент! "Блаугранас" завършват първи в група В в конкуренцията на сериозни тимове като Тотнъм, Интер и ПСВ, а след това буквално разглобяват Лион и Манчестър Юнайтед. Така последното препядствие преди финала се казва Ливърпул и първият мач на "Камп Ноу" завършва с класическото 3:0. "Каталунците" вече вкусват предстоящия успех, но реваншът на Острова копира историята от предната година. Трябва да отбележим, че "мърсисайдци" не играят зле в първия мач, но въпреки това получават 3 гола. Така в двубоя на "Анфийлд" те търсят чиста победа, за да докарат мача до продължения. Вместо това хората на Юрген Клоп печелят с 4:0 с по 2 попадения на Дивок Ориги и Жоржиньо Вайналдум. Доста неочаквани герои, които пращат суперзвездите на Барса вкъщи, а треньорът Валверде учудващо запазва работата си, за да тероризира феновете на "блаугранас" още няколко месеца.
Прочетете също:
