В края на май 2016 година настъпи време за коронната дата в европейския футболен клубен календар - финалът на Шампионската лига. Изцяло испанският сблъсък между градските съперници Реал Мадрид и Атлетико Мадрид щеше да бъде излъчван в над 200 държави по цялото земно кълбо. Общо над 380 милиона зрители щяха да станат свидетели на събитие от върховна маркетингова величина без паралел нито с американския Супербоул, нито с което и да е друго спортно събитие извън белите очертания на познатия футболен правоъгълник.
За арена на финала УЕФА бе определила футболната катедрала “Сан Сиро” в Милано. В последните седмици преди срещата билетите на черния пазар вече надскачаха 3,000 евро, а всеки, който искаше да се сдобие с тях по справедлив начин, беше принуден да участва в предварителната лотария на УЕФА, състояла се цели два месеца по-рано. За спечелилите не оставаше друг избор освен да заплатят между 70 и 440 евро за празен билет и без гаранция, че техният любим отбор изобщо ще е сред финалистите.
Но финалът на Шампионската лига винаги е бил много повече от футболен мач - той е лакомо пиршество и гигантско шоу, което през 2016 година започна с церемониалните изпълнения на Алиша Кийс и Андреа Бочели. Събитие-домакин на стотици подбрани VIP гости от света на политиката, бизнеса и развлекателната индустрия, които похапваха печено говеждо, пиеха сияйно шампанско и небрежно наблюдаваха финала от онази самоуверена височина на луксозните си ложи, докато обменяха помежду си всякакви извънспортни идеи, ‘на сухо’ под претенциозния покрив на своето финансово благосъстояние.
А за събитие на стойност 350 милиона евро онези, които предоставяха представлението на сюжетната част от футболния спектакъл, очаквано също желаеха полагащия им се цезаров дял от този бизнес, извършен зад черната завеса.
Но колко откъснат е всъщност света на една футболна суперзвезда от този на футболния запалянко? През въпросния сезон 2015-16 капитанът на Реал Мадрид Серхио Рамос все още получаваше брутна годишна заплата от ‘само’ 19.3 милиона евро. Колкото до съотборниците му Гарет Бейл и Карим Бензема, то всеки от двамата беше възнаграждаван годишно с по 10.9 милиона евро. По информация на испанската преса в седмиците преди финала с Атлетико Мадрид, на всеки от състава на “белия балет” пък щяха да му бъдат броени по 600,000 евро като бонус при евентуално завоюване на трофея от Шампионската лига. В състав от 25 футболисти тази сума съвсем скоро щеше да набъбне до 15 милиона евро.
За Кристиано Роналдо - футболистът за големите моменти, великодушното му заплащане бе нужно да бъде също толкова колосално. Към онзи момент твърдото му годишно възнаграждение беше далеч над който и да е друг играч на Реал - рекордните 33 милиона евро. Само за него клубът тепърва щеше да задели допълнителна премия от 3.68 милиона евро в случай, че португалецът вдигнеше титлата от Шампионската лига над главата си. В неговия договор този бонус бе някак двусмислено изписан като “променливо изплащане.”
Дори и Роналдо обаче нямаше да бъде обсипан с толкова пари след отбелязването на 5-a решителна дузпа, колкото мениджъра му Зинедин Зидан. Френският треньор - световен шампион от 1998 година и победител в същия клубен турнир от 2002 година, тепърва стъпваше в професията, която дотогава бе практикувал малко повече от 3 години. В първата от тях той бе само асистент-треньор на Карло Анчелоти, във втората - наставник на ‘Б’ отбора на Реал и едва в третата - мениджър на първия състав. Договорът, който Зидан подписа на 5-ти януари - само 4 месеца преди финала в Милано (след уволнението на Рафа Бенитес) обаче съвсем не приличаше на такъв за треньор-новобранец. С продължителност от 2 години и половина, контрактът осигури на Зидан цели 3 милиона евро само в първите му 6 месеца начело и 5,781,818 евро за всеки от следващите 2 сезона. На всичко отгоре редом с играчите Зидан щеше да бъде удостоен със същите бонуси, каквито получаваха и подопечените му при всяка победа или равен резултат.
Но и това не бе краят на изчерпателните 7 страници в неговия договор. Две клаузи в него ясно индикираха точно колко ценно за Реал Мадрид остава званието европейски хегемон в Шампионската лига. По дефиниция от години оценка за представянето на кралският отбор бе именно това колко високо поставяха от клуба летвата на своите успехи в най-комерсиалния клубен турнир. И днес брандът Реал може да продължава да блести, единствено когато клубът редовно прибира най-жадувания от всички клубни трофеи. Зидан бе призван да спечели повече от всеки друг от предстоящите успехи в турнира. Неговата писмена договорка с президента на Реал Флорентино Перес му осигури бонус от 1.5 милиона евро за титла от Шампионската лига, при условие, че Реал спечелят финала в северна Италия. А дори по-съществена за банковата сметка на французина беше клаузата, която постановляваше удвояването на заплатата му, ако финалът в Милано завърши с успех. Само за секунди онези 5,781,818 евро щяха да се превърнат в 11,563,636 евро твърда заплата на година.
Така, когато Роналдо пристъпи да извърви бавно онези 40-ина метра от центъра на терена до точката за изпълнение на последната 9-а дузпа, над 13 милиона (близо 15 милиона, ако прибавим неговия бонус) бяха напът да постъпят само в банковата сметка на Зидан. Когато Роналдо целуна топката с тъмносинята звездна обшивка, застана зад нея със своя прочут отворен разкрач, отпусна раменете си с въздишка и след 4-5 стъпки закова топката в дясно на Ян Облак, Зидан вече беше изпаднал в своя собствен делириум. Никога в историята на турнира мениджър на отбор не бе трансформирал блясъка на Шампионска лига в подобна утопична и лична печалба с толкова малко усилия начело на клуб - със само 6 оставащи мача в надпреварата до онзи финал.
И ако имаше черешка на тази метафорична торта, то тя неимоверно дойде за предшественика на Зидан - Рафа Бенитес. Предугатил плодородната почва за непосредствена купа само месеци след напускането си, испанецът не пропусна да почерпи от това, което предстоеше и което донякъде сам бе изградил. Макар и да остана далеч от публичното око, когато Бенитес се съгласи да разтрогне с “кралския клуб” на 4 януари 2016 година, бившият наставник подписа документ от 3 страници и получи неустойка от 10.5 милиона евро. В ситен шрифт под точка 3 на въпросното споразумение все пак бе поместен и допълнителен параграф, който се отнасяше пряко за представянето на Реал Мадрид до края на сезона в Шампионска лига. Според написаното, в случай, че Реал Мадрид достигнат финала и го спечелят, от клуба щяха да бъдат задължени да изплатят на Бенитес допълнителни 500,000 евро в чест на неговите заслуги.
Така във вечерта на 28 май 2016 година очилатият мадридчанин също имаше щедри поводи да благодари на Роналдо. Португалският реализатор беше подсигурил и неговото допълнително обезщетение, с което общата сума, спечелена от Роналдо, Зидан, Бенитес и съотборниците му вече възлизаше на налудничавите 30.74 милиона евро. Извадена от уравнението на самия мач, тази самостоятелна дузпа, реализирана пред северната трибуна на “Сан Сиро” и днес продължава да държи рекорда за най-скъпоценното попадение в историята на футбола. Колкото до нейните претенденти, то те ще останат все така укрити в ъгъла на онази мъгла, която продължава да обвива скритите споразумения между футболисти, треньори и техните всевластни клубове, готови да се разделят с тези забележителни суми, които завинаги ще останат извън възприятията на най-големите почитатели на тази игра.
Разчет на разпределените премии, които Кристиано Роналдо заработи с отбелязването на победната си дузпа във финала от 2016 година:
Кристиано Роналдо - 3.68 милиона евро (премия)
Съотборниците на Роналдо в Реал Мадрид (25 футболисти) - 15 милиона евро*
(сумата не включва лични клаузи на отделни футболисти при триумф в ШЛ)
Зинедин Зидан - 11.56 милиона евро
Рафа Бенитес - 500,000 евро
Обща стойност: 30.74 милиона евро
Позовани източници: Football Leaks, Der Spiegel
