Сезон 2013/2014 безспорно е един от най-странните в историята на Манчестър Юнайтед. Това бе първата кампания от 1986г., в която “дяволите” имат наставник, различен от сър Алекс Фъргюсън. Този човек е неговият сънародник Дейвид Мойс, чието назначение, погледнато ретроспективно, е една от най-големите грешки в историята на клуба.
Преди да поеме една от най-трудните професии в света, шотландецът се представя приемливо с отборите на Престън Норт Енд и Евертън. С Престън той успява да си спечели промоция от третото ниво на английския футбол, а с “карамелите” достига плейоф за влизане в Шампионската лига (загубен от Виляреал). Все пак е важно да отбележим, че преди да поеме Юнайтед, Мойс никога не е печелил голям трофей и дори не е бил замесен в битка за каквато и да е титла. Затова, когато Манчестър Юнайтед среща Байерн Мюнхен, воден от Пеп Гуардиола в 1/4 финалите на Шампионската лига, той изглежда обречен, но напук на всички очаквания и всички залози, за две магически минути Дейвид Мойс изглежда, че е на път да постигне немислимото.
Пътят на Юнайтед до срещата им със съдбата
Шампионската титла на “червените дяволи” от предишния сезон изиграва неприятна шега на Дейвид Мойс. Истината е, че съставът е изпълнен със застаряващи играчи и липсата на свежа кръв в съблекалнята е маскирана от успехите на сър Алекс.
Така, след месеци спекулации, грандът се подсилва единствено с Маруан Фелайни и то в последния ден от летния прозорец, а през януари е добавен и Хуан Мата.
В хода на сезона бързо става ясно, че Мойс повече прилича на удавник, хвърлен в басейн с акули и със закачена тежест около врата, отколкото на плувец от световна класа. В първите си 10 двубоя той успява да загуби цели три пъти, а до средата на сезона “червените дяволи” вече са се сринали до шесто място с едва 32 вкарани гола и цели 22 допуснати.
Представяното на тима в Шампионската лига обаче е в пълен контраст с двубоите от Премиършип. Жребият отрежда Байер Леверкузен, Шахтьор Донецк и Реал Сосиедад за съперници на Манчестър Юнайтед в груповата фаза.
Немците са сразени с 4:2 и 5:0, а “дяволите” печелят групата с 4 победи, 2 равенства и голова разлика +9. Това е завидно постижение за отбор, който губи цели 12 пъти в първенството си!
На 1/8 финалите Манчестър Юнайтед отстранява гръцкия Олимпиакос и така си урежда среща с немския шампион Байерн Мюнхен.
Мойс срещу Гуардиола
Разбираемо, всички очаквания от фенове и експерти са немците да измият пода с Манчестър Юнайтед на Дейвид Мойс. На хартия шотландецът отстъпва на именията си колега във всяко едно отношение.
Нека само да сравним титулярните единадесеторки, с които излизат двамата наставници на “Олд Трафорд”. Манчестър Юнайтед започват с Де Хеа, Фил Джоунс, Рио Фърдинанд, Неманя Видич, Александър Бютнер , Райън Гигс, Майкъл Карик, Маруан Фелайни, Дани Уелбек, Антонио Валенсия и Уейн Руни. На тях Гуардиола противопоставя Нойер, Боатенг, Лам, Рафиня, Алаба, Мартинес, Рибери, Робен, Кроос, Швайнщайгер и Мюлер.
Въпреки доминацията на баварците, които владеят топката в 70% от времето, Манчестър Юнайтед излизат напред в резултата в 58-ата минута с гол с глава, дело на Неманя Видич. През първата част Дани Уелбек излиза сам срещу Нойер, но вместо да отбележи, се опитва да го прехвърли и пропилява ситуацията.
Мюнхенци все пак изравнят чрез Швайнщайгер, но всички техни следващи опити да си тръгнат с голова преднина от град Манчестър удрят на камък. Така всичко остава да се реши в ответния сблъсък.
Двете минути в които Дейвид Мойс бе футболен гений
На 9 април 2014 година Манчестър Юнайтед излизат на “Алианц Арена” с реалната надежда да изхвърлят Байерн Мюнхен от Шампионската лига.
Първата част минава изцяло под доминацията на играчите на Гуардиола. Яростните пробиви на Робен и Рибери не стихват през всичките 45 минути, а немците опитват удари от всяка възможна позиция. Въпреки това, добре организираната и дисциплинирана защита на Юнайтед издържа на натиска и се прибира на почивката при резултат 0:0.
През втората част набезите на Байерн Мюнхен продължават. Баварците така или иначе са победители, ако се запази нулевото равенство, но са устремени да вкарат своя гол и да сложат край на спора далеч преди главният съдия да сигнализира за финал на срещата.
В 57-ата минута обаче представите на футболна Европа за това какво е възможно и какво не са преобърнати. Антонио Валенсия успява да преодолее двама защитници по дясното крило и да центрира топката в наказателното поле на Мануел Нойер. Кълбото прелита над главите на играчите, опитващи се да го достигнат и тъкмо когато изглежда, че опасността е преминала, в кадър влиза Патрис Евра, който отправя безпощаден удар с левия си крак. Топката намира десния горен ъгъл на смутения Нойер. Резултатът е открит в полза на “червените дяволи” и сега те трябва да устискат само 30 минути, за да се класират на 1/2-финалите. Подсъзнателно милионите зрители си задават един и същи въпрос: “Възможно ли е Дейвис Мойс да надхитри Пеп Гуардиола?“
В следващата атака Манчестър Юнайтед достига до нова опасност в наказателното поле на домакините. Този път топката попада в Уейн Руни, но ударът му е спасен от Мануел Нойер. Байерн изглеждат в шок, а в следващите две минути по-всичко личи, че шотландецът, който никога не е печелил нищо в кариерата си, ще вземе скалпа на Гуардиола.
Илюзията за нещо велико приключва в 59-ата минута с изравнителен гол на Марио Манджукич. Хърватинът получава топката от Рибери и с плонж продупчва мрежата на Де Хеа. За Мойс и Юнайтед това е началото на края. Сега те са принудени да се бранят срещу баварските хищници, които са надушили кръв. Десетина минути след попадението на Манджукич идва нов гол, този път от Томас Мюлер, а в 76-ата минута Ариен Робен слага точка на спора.
За Дейвис Мойс тези две славни минути, в които изглеждаше, че той ще елиминира Байерн Мюнхен, си остават най-големият футболен връх в кариерата му. Както знаете, само единадесет дни след този двубой, той е освободен от поста си. Следват периоди в Реал Сосиедад (уволнен след година), Съндърланд (изпаднали под негово ръководство) и Уест Хем Юнайтед (по настоящем замесени в битката за оцеляване). Със сигурност той никога повече няма да води клуб като Юнайтед, но пък тези 120 секунди са нещо, с което винаги ще може да забавлява внуците си, когато някой ден излезе в пенсия.
